Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 27.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Луканов гр. дело № 10170 по описа за
2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част трета, Глава Тридесет и втора „Производство по търговски
спорове” от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането
(КЗ), във вр. чл. 477 от КЗ, чл. 498, ал.3 от КЗ, обн. ДВ бр.102/2015 г.
вр. с чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищцата В.А.Б.
твърди, че на 28.07.2017 г. И.Р.П.при управлението на лек автомобил марка
„Пежо”, модел „406” с д.к. № ********по бул. „Мито Орозов“ в град Враца на
кръстовището между бул. ,,Мито Орозов“ и ул. ,,Никола Вапцаров“ нарушил
правилата за движение по пътищата, като отнел предимството на движещия се по
главния път лек автомобил марка „БМВ”, модел „520И”, с д.к. № ********,
управляван от Т.Ц.Т.. Поддържа, че водачът Т. също нарушил правилата за
движение по пътищата като се движил със скорост, несъобразена с конкретните
условия и със сигнализацията на пътя. Вследствие на посочените нарушения
настъпил удар между двата леки автомобила, при който е причинена смъртта на В.П.Д.,
ЕГН ********** - син на ищцата, който пътувал в лек автомобил марка „Пежо”,
модел „406”. По случая е образувано д.п. № 767/2017г. по описа на РУ „Полиция” –
гр.Враца, пр.пр. № 1494/2017г. по описа на ОП - Враца, и наказателно
производство НОХД № 257/2018г. по описа на Окръжен съд Враца, което все още не
било приключило с влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че произшествието е
настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ”, модел „520И”, с д.к.
№ ******Т. Т., който е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал. 2
от ЗДвП - когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак - в случая с
,,Б-26“ с ограничение на скоростта до 40 км/ч., с което противоправно е
причинил вреди на ищцата от смъртта на нейния син. Излага, че ищцата посрещнала
изключително мъчително новината и преживява изключително тежко загубата на своя
син. Тя изпаднала в шок, довел до тежка постоянна депресия, затворила се, не
общувала с други хора и не можела да преодолее най-голямата трагедия като
родител - да надживее и погребе собственото си дете, тя била напълно отчаяна и
безсилна. Предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди -
душевните сътресения, дълбоката болка и мъка, както и обстоятелството, че
същите ще бъдат търпени продължително време, с оглед изискванията на закона ищцовата
страна счита за справедлив размер на обезщетение в размер сумата от 200 000.00
(двеста хиляди) лева.
С исковата
молба се твърди още, че виновният за настъпилото ПТП водач на лек автомобил БМВ
попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП
вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност (ГО)”, сключена с
ответното застрахователно дружество „З.Л.И.“ АД - застрахователна полица № BG/22/116002047402,
валидна от 28.07.2016г. до 28.07.2017г., поради което и при наличие на
процесуалната предпоставка по чл.380, ал.1 от КЗ, тъй като не било определено
обезщетение от застрахователя по щета, ищцата предявява иска си пряко срещу застрахователя
„З.Л.И.“ АД. Поддържа се, че са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия
причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Твърди, че са налице и предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя на деликвента по задължителната застраховка „ГО“, за заплащане
на обезщетение в справедлив размер за претърпените вреди. Искането е ответникът
да бъде осъден да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претърпените
от нея в резултат на настъпилото ПТП неимуществени вреди в размер на
200 000 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от деня на
увреждането 28.07.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Сочи доказателства.
В открито
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба и пледира
за уважаването на иска, като основателен и доказан. Представя писмена защита в
определения от съда срок, в които излага подробни съображения в подкрепа
основателността на исковата молба. Претендира разноски, вкл. адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Представя списък
по чл. 80 от ГПК (лист 214 от делото).
Ответникът „З.К.Л.И.“
АД, в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, оспорва исковата претенция по основание и
размер. Признава, че е сключен застрахователен договор по застраховка „ГО“ за
лекия автомобил „БМВ“ с рег. № *******, както и не оспорва наличието на
причинно следствена връзка между описаното застрахователно събитие – ПТП и
вредите, но оспорва същото да е настъпило по описания в исковата молба
механизъм и в резултат на виновно противоправно поведение на водача,
застрахован към „З.Л.И.“ АД. Оспорва иска за застрахователното обезщетение по
размер, като прекомерен с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва
и претенцията за присъждане на законна лихва.
В открито
съдебно заседание ответникът, чрез представителя си по пълномощие оспорва иска.
Поддържа отговорите на исковата молба. Не сочи доказателства. Не претендира
разноски и не представя списък по чл. 80 от ГПК.
С определение
от 22.10.2018г., съдът на основание чл. 232 от ГПК, е прекратил съдебното
производство по отношение на втория ответник „О.К.Б.“ АД. Определението е
влязло в сила на 19.11.2018г., като необжалвано от страните (лист 97 от
делото).
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С определението
по доклада на делото, съдът е признал за безспорно между страните
обстоятелството, че за увреждащия лек автомобил „БМВ“ модел 520И с рег. № ******е
имало сключен застрахователен договор по застраховка „ГО“ с ответното
дружество, към датата на ПТП и го е обявил за ненуждаещо се от доказване (лист
106 и лист 125 от делото). Страните не са възразили по доклада на делото.
От приетия
като неоспорено доказателство – заверен препис от констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег. № 967000-12423 от 02.08.2017 г. (лист 8-9 от делото) и
протокола за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от дата 28.07.2017г.,
с приложена към него скица на станалото ПТП (лист 10-21 от делото) се
установяват следните обстоятелства:
Процесното ПТП
е настъпило на 28.07.2017г. към 21.35 ч. в гр. Враца на кръстовището между бул.
„Мито Орозов“ и ул. „Никола Вапцаров“, на едрозърнеста асфалтова смес без
неравности и на прав хоризонтален участък от пътя. Направлението на огледа е
извършен в посока гр. Враца – гр. Оряхово. Пътното платно е разделено на
еднопосочно по посока на огледа и двупосочно обратно на посоката на огледа. Дясното
платно е разделено на три ленти за движение, разделени с прекъсната (непрекъсната)
линии с обща ширина 10.00м. и ширина на лентите отдясно наляво по посока на
огледа: 3.4м.; 3.8м. и 3.2м. Лявото еднопосочно платно е с обща ширина 7.4м.,
разделено с единична прекъсната линия на две ленти - дясна – 3.00м. и лява – 3.6м.
В района на ПТП има „Т“ - образно кръстовище между бул. „М.Орозов“ и ул. „Н.
Вапцаров“, което има ширина 13.8м, което е оборудвано със светофарна уредба,
работеща в режим „жълта мигаща светлина“. На кръстовището на бул. „М.Орозов“
има поставен знак „Б-3“, а откъм ул. „Н. Вапцаров“ - знак „Б-2“. Преди
кръстовището се намери пътен знак „В-26“ (40 км/ч).
Процесното
ПТП е настъпило между лек автомобил „БМВ 520 И“ с peг. № ******и лек автомобил
„Пежо 406“ с peг. №********, както следва: по дължина на пътното платно на
около 15.50-16.00м. преди приетия ориентир, считано по посоката на огледа и по
широчина на пътното платно: на около 5.00-5.50 метра вдясно от осовата линия,
считано в същата посока. Ударът е настъпил с предната част на лек автомобил
„БМВ 520 И“ в страничната лява част - централно и в задната половина, на лек
автомобил „Пежо 406“, като в момента на настъпване на сблъсъка с лек автомобил
„БМВ 520 И“ с peг. № *******, лек автомобил „Пежо 406“ се е намирал в платното
за движение на бул. „Мито Орозов“ с посока на движение от гр. Враца към гр.
Оряхово. Платното за движение е съставено от три ленти, с обща ширина 10.00м.,
като лекият автомобил се е намирал в третата лента с предната си част и във
втората лента със задната си част, считано по посоката си на движение.
Механизмът на
настъпилото ПТП е установен и от заключението на комплексна
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза (КАСМЕ), на вещите лица Х.И.
и д-р А.Т.М. (лист 147-175 от делото), което съдът изцяло кредитира, като
обективно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че на
28.07.2017г. около 21.35ч., лек автомобил „БМВ 520 И“ с рег. № *******,
управляван от Т.Ц.Т. се движил по бул. „Мито Орозов“ в гр. Враца с посока на
движение от центъра на града към изхода - посока гр. Оряхово. Скоростта му на
движение била приблизително 131 км/ч. В същото време лек автомобил „Пежо 406“ с
peг. № ********с водач И.Р.П.се движил по ул. „Никола Вапцаров“ в гр. Враца с
посока на движение към кръстовището с бул. „Мито Орозов“. На кръстовището
продължил движението си наляво. Водачите управлявали автомобилите в тъмната
част на денонощието, а асфалтовата настилка била суха. В района на кръстовището
на бул. „Мито Орозов“ с ул. „Никола Вапцаров“, водачът на лек автомобил „БМВ
520 И“ продължил праволинейното си движение, а водачът на лек автомобил „Пежо
406“ навлезнал в кръстовището и предприел маневра „ляв завой“. Траекториите на
движение на двете превозни средства се пресекли и настъпил удар по между им,
като мястото на произшествието е втората лента за движение на бул. „Мито
Орозов“ в посока към гр. Оряхово. Установява се, че инициалният контакт е осъществен
с предната централна част за лек автомобил „БМВ 520 И“ и в страничната лява
част - централно и в задната половина на лек автомобил „Пежо 406“. В следствие
на удара двата автомобила променили първоначалните си траектории на движение, а
купето на лек автомобил „Пежо 406“ се разцепило на две части.
В следствие
на променената траектория, лек автомобил „Пежо 406“ се удря в десния бордюр на
бул. „Мито Орозов“, считано по посоката на огледа, като при удара разполовеният
автомобил се разделил на две части от дясната си страна, а пътуващият на
задната седалка В.П.Д. изпаднал от автомобила. Лек автомобил „БМВ 520И“ продължил
движението си напред, с променена траектория и въртейки се установил на
мястото, описано в протокола за оглед на местопроизшествие, като при
съвместното неконтролируемо движение (плъзгане) на двата катастрофирали
автомобила, същите ударили намиращия се по това време в най-дясната пътна лента
(считано по посоката на огледа) велосипедист. От удара настъпили деформации по
двата автомобила и велосипеда. Пострадали водачите на автомобилите и пътниците
в тях, както и велосипедистът, а пътуващият на задната седалка Д. изпаднал от
купето на автомобила и починал.
Според
заключението, разстоянието на което водачът на лек автомобил „БМВ 520И“ е
възприел другия участник, е 75.94 метра от мястото на удара, а опасната зона за
спиране на лекия автомобил „БМВ 520И“, при изчислената скорост на движение и
при конкретната пътна обстановка е 124.01 метра. Формиран е извод от
експертите, че лек автомобил „БМВ 520 И“ с рег. № *******, управляван от Т.Ц.Т.
не е могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, с оглед скоростта,
с която се движил и разстоянието до мястото на удара, от което е могъл да
възприеме лек автомобил „Пежо 406“. От заключението се установява също, че
водачът на лекия автомобил „БМВ 520 И“ би имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, ако се е движил със скорост не по-висока от 90 км/ч.
Според заключението на вещите лица, ако водачът Т. бе спазвал въведеното със
знак „В- 26“ ограничение на скоростта от 40 км/ч., то лек автомобил „БМВ 520 И“
е следвало да се движи със скорост, не по-висока от 40 км/ч., като в този
случай, опасната му зона за спиране би била 20.82м. Доколкото в заключението е
прието, че разстоянието, на което водачът на лек автомобил „БМВ 520 И“ е имал
възможност да възприеме другият участник е изчисленото на 75.94м. е формиран извод,
че при движение на лек автомобил „БМВ 520 И“ със скорост, не по-висока от
въведената с ограничителен знак, и с оглед разстоянието до мястото на удара, от
което е могъл да възприеме л.а. „Пежо 406“, водачът на автомобила Т. би имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране. Вещите лица сочат,
че от събраните материали по делото се установява, че в момента на настъпване
на процесното ПТП велосипедистът се е намирал в най-дясната (първа) лента, но не
се установява с категоричност в коя нейна част се е намирал и каква е била
посоката му на движение, поради което и не може да се твърди, че водачът на лек
автомобил „БМВ 520И“ е имал възможност да заобиколи лек автомобил „Пежо 406“.
В
производството не е спорно, а и се установява, че пострадалият В.П.Д. е пътувал
на задната седалка на л.а. с марка „Пежо 406“.
От
заключението на КАСМЕ се установява също, че причина за смъртта на В.П.Д. е
установената съчетана травма: закрита черепно мозъчна травма - кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки; кръвонасядане на меката черепна покривка; охлузвания на
лицето и главата; счупване на тялото на долна челюст с изкълчване на двете
долно челюстни стави, избиване, на 1-ви и 2-ри горни десни резци;
разкъсно-контузна рана на горната устна; мозъчен оток; закрита гръдна травма -
травматично разкъсване на сърцето и околосърцевата торбичка; кръвоизлив в
гръдната кухина: двустранно счупване на множество ребра по една и две линии,
счупване на гръдната кост: белодробна контузия: травматично разкъсване на
диафрагмалните куполи: охлузвания на гръдния кош; закрита коремна травма -
травматично разкъсване на далака и черния дроб: кръвоизлив в коремната кухина;
охлузвания на предна коремна стена; травма на крайниците - счупване на костите
на лява предмишница; открито многофрагментно счупване на костите на лява
подбедрица; открито счупване на 1 и 2 предходилни кости на дясно стъпало;
разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания на долни и горни крайници;
разединяване на ставните съчленения на тазовите кости; гръбначно мозъчна травма
- счупване на тялото на 3-ти гръден прешлен. Според заключението трупната
картина е на бързо настъпила смърт. Според експертите причината за смъртта на Д.
е тежката съчетана травма с несъвместими с живота травматични увреждания - сърце,
далак и черен дроб. Установява се, че настъпилата смърт на Д. е в пряка и
непрекъсваща причинно-следствена връзка с травмите причинени му при процесното
ПТП на 28.07.2017г.
В производство
не е спорно между страните, а и се установява от препис-извлечение от акт за
смърт № 0631 от 30.07.2017 г. и удостоверение за наследници изх. № 94-В, 491-1
от 31.07.2017 г., издадено в гр. Криводол, община Враца, че В.П.Д. е починал на
28.07.2017г. и е оставил за свой наследник по закон единствено майка си В.А.Б.
(лист 35-36 от делото).
От събраните
неоспорени писмени доказателства се установи, че ищцата е отправила на 10.11.2017
г. към застрахователя-ответник писмена застрахователна претенция – за заплащане
на обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, като наследник на В.П.Д..
Образувана е щета № 0000-1000-01-17-7695/26.10.2017 г. при ответника, на която
е даден отговор на 13.11.2017 г., като на основание чл. 106, ал. 3 от КЗ са поискани
да бъдат представени конкретно описани документи – заверено копие на влязла в
сила присъда, срещу водача, причинил ПТП, авто-техническа експертиза и
съдбно-медицинска експертиза (лист 44-46 от делото).
До момента на
приключване на устните състезания пред първата инстанция не се установи да е
извършено плащане на обезщетение по заведената щета от страна на ответника –
застраховател.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Н.Д.– съсед на
ищцата и М.В.С. – приятелка на починалия син на ищцата.
Чрез
показанията и на двамата свидетели се установи, че ищцата понесла изключително
тежко загубата на сина си. От показанията на св. Д. се установи, че ищцата била
много разстроена, гласът й бил много променен и след погребението много се
сринала психически и вече не била тази жена, както преди инцидента. От мъка и
от желание да има дете покрай себе си, което е загубила, тя станала психически недобре,
пиела хапчета, ходила по доктори, не можела да спи нощем. От показанията на св.
С. се установи, че В. и майка му постоянно се търсели, живеели заедно, а ищцата
давала всичко за него. Била грижовна майка и добър човек, а загубата на В. й се
отразила много тежко. Когато е сама на гроба му плаче и приема загубата му
много тежко.
Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите, като обективно дадени, неоспорени от
страните, последователни, логични и взаимно допълващи се.
Описаната фактическа
обстановка е установена по делото въз основа на съвкупната преценка на всички
събрани доказателства, ценени като относими и допустими.
Въз основа на
така установените факти и с оглед направените от страните искания и възражения,
настоящият състав намира следното от правна страна:
Съдът е
сезиран с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ, ответникът - в
качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е длъжен да покрие имуществената (деликтна) отговорност на
причинителя на вредата – застрахован водач на лекия автомобил „БМВ 520 И“ с
рег. № *******, управляван от Т.Ц.Т., като заплати на пострадалата
застрахователно обезщетение.
Предявеният
иск е допустим, с оглед особените изисквания на разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 380 от КЗ, като се отчита, че по делото
са приети доказателства установяващи факта, че още преди предявяването на иска,
ищцата е отправила писмена претенция до застрахователя за изплащане на
търсеното пред съда застрахователно обезщетение.
Когато
пострадалият е починал, увредени са най – близките му, чиито кръг е посочен в
ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите, възходящите и съпругът
имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия
причинител. С Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС и разширен
кръгът на лицата по ППВС № 4/1961 г., като е включено лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление. Съдът
съобрази, че с ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК са
дадени разяснения, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Следователно
легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на деликвента са посочените лица, между
които е и ищцата, като майка (възходящ роднина от първа степен) на пострадалия.
Основателността
на предявения иск е предпоставена от установяването наличието на непозволено
увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено
виновно, от което са причинени неимуществените вреди и причинна връзка между
тях), както и да се установи, че е налице договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността
на причинителя на вредите. В този смисъл, в съдебното производство ищецът
следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
(изпълнение на фактическия състав - виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди) и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между този водач и ответника - застраховател. Трябва
да установи и изискваната родствена или близка връзка между ищеца и починалия,
каквато в настоящия случай е безспорно установена.
Съобразявайки
всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и приетото за безспорно между
страните, съдът приема, че са изпълнени всички кумулативни елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Установи се, че водачът на лек
автомобил „БМВ 520 И“ с рег. № *******, управляван от Т.Ц.Т., е нарушил
правилата за движение, а именно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Нарушил
е ограничението на скоростта, въведено с пътен знак „В-26“ (40 км/ч), като
именно превишението на скоростта на движение на управлявания от Т. автомобил е
довело до фаталния инцидент с процесното ПТП на 28.07.2017г. Т.е. вследствие на
така описаните нарушения на правилата за движение по пътищата се установи, че е
настъпило ПТП, при което е била причинена смъртта на В.П.Д..
В тежест на
ищцата бе да докаже неимуществените вреди, свързани с болки и страдания във
връзка с увреждането от ПТП – загуба на пострадалия, поради причинените му
тежки несъвместими с живота телесни увреди.
В случая
съдът намира, че претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от загубата на нейния син бяха установени по несъмнен начин в
съдебното производство. Бе установено, чрез показанията на свидетелите Д. и С.,
че ищцата и пострадалият са живеели в едно домакинство, имали са близка духовна
връзка на майка и син, а пострадалият е бил морална подкрепа на ищцата, тъй
като двамата били много близки. Несъмнено, след смъртта на В.П.Д., ищцата е
понесла и ще продължи да понася страдания от неговата внезапна загуба, които в
случая съдът намира за установени по делото. В този смисъл съдът приема, че
искът е доказан по основание.
По размера на
претенцията съдът приема следното:
Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдебната
практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай. Съобразявайки създадената съдебна практика -
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените многобройни решения
на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД – в този смисъл са решение № 202 от
16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от
17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о. и др. понятието „справедливост“
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за
всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Тези критерии са възприети и във формираната практика
по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване
на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на
специфичните за отделния спор правно релевантни факти. Възприето е и
становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането.
В настоящия
случай, за да се определи справедливо обезщетение, следва да се вземе предвид
връзката между ищцата и пострадалия – майка и син. Установи се, че същите са
били в много близки отношения – живеели заедно, помагали си морално и
материално, подкрепяли са се. От установеното може да се направи извод, че
пострадалият и ищцата са били сплотено и добро семейство. След увреждащото ПТП
на 28.07.2017г. е настъпила внезапна, стресираща и коренна промяна в
поведението и живота на ищцата. Следва да се вземе предвид и ранната възраст,
при която е изгубила сина си (навършени 54 г.). Действително починалият син на
ищцата е пълнолетен, но това не може да смекчи болките и страданията, които е
изпитала ищцата от смъртта на детето си, което е било в млада възраст към
момента на ПТП (навършени 34 г.), още повече, че двамата са живеели заедно и са
имали изградена силна емоционална връзка.
Като съобрази
изложените обстоятелства, сочещи за преживените от ищцата болки и страдания,
както и съобрази икономическата конюнктура към датата на настъпване на деликта
и нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, съдът счита, че търпените от ищцата неимуществени вреди
следва да се репарират с обезщетение в размер на 200 000.00 (двеста
хиляди) лева.
Възражението
за прекомерност на ответника, че претендираното обезщетение е несъобразено с
обстоятелствата по делото и съдебната практика, съдът приема за неоснователно.
Ответникът не сочи нито едно конкретно обстоятелство, свързано с възрастта или
с личността на увредения, нито са сочени по отношение на кои конкретни
характеристики на икономическата ситуация в страната размерът на обезщетението
е прекомерен.
Съдът
достигна до извода за размера на обезщетението и при съобразяване лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди вследствие телесно увреждане или
смърт, които от 11.06.2012 г. съобразно § 27 ПЗРКЗ до влизане в сила на чл. 492 от КЗ (обн., ДВ, бр. 102/2015 г.)
са 2000000.00 (два милиона) лв. за всяко събитие при едно пострадало лице. В
този смисъл е и е и решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г., Т.
К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият съдебен състав споделя напълно изразеното
становище, че независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да
се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир
за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент.
Съдът приема,
че претендираният размер на обезщетението следва да бъде присъдено без да бъде намалявано
съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като в установените процесуални срокове, от
ответната страна не е въведено възражение за съпричиняване. Фактът, че с
отговора на исковата молба ответникът е направил доказателствени искания, с
които цели да установи обстоятелства, които не са заявени като твърдения
(напр., че смъртта на В.П.Д. е в пряка причинна връзка с това, че не е бил с
поставен предпазен колан), не може да обоснове извод за своевременно направено
възражение за съпричиняване на увреждането. Възраженията на ответника не се
презюмират от съда, а следва да са ясно и недвусмислено заявени в съответните
срокове – чл. 367, ал. 2, т. 5 от ГПК, а именно с писмен отговор в
двуседмичен срок от получаване на исковата молба. Както в отговора на исковата
молба (лист 56-58 от делото), така и в допълнителния отговор на исковата молба
(лист 104 от делото), ответникът не е направил възражения за съпричиняване
увреждането на В.П.Д..
Въпреки липсата на такова изрично възражение от ответника и за пълнота на
мотивите следва да се посочи, че по делото не са събрани доказателства от които
да се обоснове извод, за виновно поведение от страна на В. Д.. За да е налице
съпричиняване увреденият следва да е допринесъл за настъпването на уврежданията
с определено свое действие или бездействие. В конкретния случай не само не се
твърди, но и не се доказа такова действие или бездействие от страна на В. Д.,
което да е в причинна връзка с вредоносния резултат, като не е необходимо
същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на
вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото
лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (в този
смисъл е решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ІІ ТО; решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, ІІ ТО и др.) В случая
ответникът не доказа съобразно правилата на чл.154, ал. 1 от ГПК, че пострадалият
е допринесъл за настъпването на смъртта му.
По отношение на възражението за недължимост на лихвата:
Ищцата претендира лихва от датата на настъпилото увреждане.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ
или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Установява се, че след сезиране на ответника е постановен отказ, поради
непредставени влязъл в сила акт – заключително постановление по наказателно
производство срещу водача, причинил ПТП, влязла в сила присъда или
споразумение, копия от авто-техническа и съдебно-медицинска експертизи.
Според нормата на чл. 496, ал. 3 от КЗ, застрахователят не може да откаже
да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от
следните документи: констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
протокол за пътнотранспортно произшествие; протокол за пътнотранспортно
произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните
работи; друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на
Министерството на вътрешните работи; двустранен констативен протокол, който се
съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само
имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно
средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното
произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
С предявяване на претенцията ищцата не доказа, че е представила описаните от
застрахователя документи, поради което задължението на ответника да се
произнесе по претенцията не е възникнало. Аргумент в тази насока е и нормата на
чл. 108, ал. 1 от КЗ, според която застрахователят е длъжен да се произнесе по
претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 –
10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, които не са застраховки
на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 от КЗ, като определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. Според
чл. 108, ал. 3 от КЗ в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ,
се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Така приетата нормативна уредба
вменява в задължение на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
да се произнесе по претенцията на пострадалия най-късно в тримесечен срок от
сезирането. След този срок той дължи законна лихва върху обезщетението. Поради
това и предвид липсата на спор, че ответникът е сезиран на 10.11.2017 г.,
началната дата на забавата от която е дължима и лихвата за забава е 11.02.2018
г.
С оглед установяване на причините неимуществени вреди на ищцата, ответникът
дължи лихва върху присъденото обезщетение (от 200 000.00 лв.), считано от 11.02.2018
г. до окончателното изплащане.
По разноските
съдът приема следното:
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи направените
от ищцата разноски, които са в размер 220 лв. – за възнаграждение на вещите
лица по допуснатата КАСМЕ.
В полза на
процесуалния представител на ищцата на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което съразмерно
с уважения иск е в размер на 5 530 лв., изчислено съобразно заявената
претенция във основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Доколкото процесуалният представител на ищцата
е представил доказателства да е регистриран по ЗДДС (лист 216-220 от делото),
то на основание § 2а от ДР на цитираната Наредба, следва дължимият данък върху
добавената стойност да се начисли върху възнаграждението от 5 530 лв.,
който е неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение, поради което на
адв. Ч. се дължи сумата от 6 636 лева.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК, сумата от 8 000 лв., представляваща държавна такса, както и разноски за
вещите лица по КАСМЕ в размер от 760 лв., за заплащането на които ищецът е
освободен (лист 51 от делото).
Така
мотивиран, Софийски градски съд, І ГО, 26 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и
управление:***, да заплати на В.А.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сумата от
200 000.00 (двеста хиляди) лева, застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, следствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
28.07.2017 г., в гр. Враца на кръстовището между бул. „Мито Орозов“ и ул.
„Никола Вапцаров“, по вина на водача на лек автомобил с марка „БМВ”, модел
„520И”, с рег. № *******, управляван от Т.Ц.Т., чиято гражданска отговорност
като автомобилист за вреди е била застрахована съгласно полица № BG/22/116002047402,
с период на действие от 28.07.2016г. до 28.07.2017г., ведно със законната
лихва, считано от 11.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата от 200 000.00
(двеста хиляди) лева.
ОСЪЖДА
„З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и
управление:***, да заплати на В.А.Б., с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 220.00
(двеста и двадесет) лева, представляваща съдебни разноски по гражданско дело № 10170/2018г.
по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и управление:***, на основание 78, ал. 1
от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, да заплати на С. С.Ч., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата от 6 636 (шест хиляди шестстотин тридесет и шест) лева – разноски за
адвокатско възнаграждение по гражданско дело № 10170/2018г. по описа на
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и управление:***, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. *********сумата от 8 000.00 (осем хиляди) лева - държавна такса по гр. д. № 10170/2018г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 26 състав, както и сумата от 760.00 (седемстотин и шестдесет) лева по депозитната сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. *********– разноски по гр. д. № 10170/2018г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 26 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: