РЕШЕНИЕ
№ 5301
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110215757 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано във връзка със съставен акт за
установяване на административно нарушение (спортно хулиганство) по
Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни
мероприятия (ЗООРПСМ) от 17.11.2023 г. срещу непълнолетния Т. Д. И., с
ЕГН **********.
В съдебно заседание нарушителят се явява със защитник и родител
(майката), и дава обяснения по случая. Заявява, че не е извършвал описаните в
акта действия и неоснователно бил задържан от полицаите в заведение за
гироси, като спрямо него било упражнено и полицейско насилие.
Защитникът на нарушителя адв. Полина Велчева заявява, че нямало как
да става въпрос за спортно хулиганство по смисъла на ЗООРПСМ, тъй като
спортното събитие се провеждало без публика, а се касаело за протест срещу
ръководството на Български футболен съюз (БФС). Освен това нямало
категорични доказателства Т. И. да е извършил описаното в акта, поради
което пледира същият да бъде оправдан. Претендира разноски в размер на
400 лева за предоставена правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона
1
за адвокатурата.
За СРП, редовно уведомени, не се явява представител в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид материалите по делото, събраните в
настоящото производство писмени и гласни доказателства, в това число
обясненията на самия нарушител, като съобрази закона, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 17.11.2023 г., срещу непълнолетния Т. Д. И. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение за осъществено спортно
хулиганство, а именно, че на 16.11.2023 г., около 19:20 часа, по време на
провеждането на футболна среща между националните отбори на Република
България и Република Унгария, провеждаща се на Национален стадион
„Васил Левски“, находящ се на адрес: гр. София, бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви“ № 38, Т. И. участвал в масови безредици, сбиване и хвърляне на
предмети срещу полицейските служители в градинката пред църковен храм
„Св. Седмочисленици“ в гр. София.
Съдът намира, че в случая са налице допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на акта, които са довели до
незаконосъобразност на административнонаказателното производство и са
основание за оправдаване на нарушителя, без дори да е необходимо да се
обсъжда по същество, дали нарушението е доказано от обективна и
субективна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗООРПСМ
противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е
проява, извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време
или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на
връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. В случая
не се твърди спортното хулиганство да е било извършено в спортния обект
или в спортната зона, а се твърди да е осъществено в градинката на църковен
храм „Св. Седмочисленици“ в гр. София. В такъв случай и за да е налице
съставомерно деяние по чл. 21 от ЗООРПСМ, то трябва действията да са
били извършени на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със
спортното мероприятие. Това обаче няма как да е станало, понеже спортното
мероприятие, а именно футболната среща между националните отбори на
Република България и Република Унгария се провеждаше без публика и на
2
стадиона не бях допускани зрители, тоест обективно няма как нарушителят Т.
И. да е отивал, а още по-малко да се е връщал от спортния обект във връзка
с провеждането на футболната среща, на която не се е допускала публика. В
случая описаните деяния е трябвало да бъдат санкционирани по реда на
УБДХ, тоест като дребно хулиганство, ако се прецени, че не е налице
престъпление, а не по реда на ЗООРПСМ. Става въпрос за провеждане на
организиран протест срещу ръководството на БФС, а не за протест или
действия свързани с провеждането на самата футболна среща. Предвид на
това, няма как протестът срещу ръководството на футболния съюз да се
приема за извършени хулигански действия във връзка с проведеното спортно
мероприятие. Дори имаше инициатива футболната среща да бъде проведена в
гр. Пловдив или гр. Кърджали, но даже в тези случаи организацията на
протеста срещу БФС оставаше, тоест и по логиката на актосъставителя, ако
срещата се провеждаше в гр. Пловдив или гр. Кърджали, то отново би имало
спортно хулиганство, което е необосновано. За да е налице спортно
хулиганство, трябва да се установи, че лицето извършило хулиганските
действия е свързано конкретно със спортното мероприятие, тоест не може да
е налице спортно хулиганство, ако примерно се провежда футболна среща и
на тротоара около стадиона минава лице, което псува, рита кофи за боклук,
но това лице просто преминава, а не е свързано по някакъв начин със
спортното мероприятие. Тогава няма как, макар че е в непосредствена близост
до спортния обект, да се приема наличие на спортно хулиганство. В случая
това важи в още по-голяма степен, тъй като и се твърди действията да са били
извършени в градинката на църковен храм „Св. Седмочисленици“ в гр.
София, което е на сериозно отстояние от Националния стадион „Васил
Левски“ и за съда не става ясно, как е прието, че нарушителят Т. И.,
намирайки се в градинката пред църквата, е отивал или се е връщал от
спортния обект във връзка с провежданата футболна среща. По същата
логика, може да бъде прието за нарушител и лице, което се е намирал
примерно в кв. „Люлин“, докато се е провеждал футболният мач и това лице е
извършвало някакви непристойни прояви. В заключение отново следва да се
отбележи, че в случая е трябвало да бъде съставен акт по реда на УБДХ, а не
по реда на ЗООРПСМ.
На следващо място е налице процесуално нарушение при съставянето
на акта, тъй като съгласно чл. 26 от ЗООРПСМ, актът се съставя в
3
съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН). Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът се съставя в
присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението, а според ал. 3 на същия член при липса на
свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението,
или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него. В случая има само един свидетел в акта, като изрично е подчертано, че
това е свидетел само на съставянето на акта. Предвид цитираните разпоредби,
то един свидетел може да има, само ако той е свидетел на извършване или
установяване на нарушението, но когато той е само свидетел на съставянето
на акта, тогава изискването на ЗАНН е за минимум двама такива свидетели. В
противен случай е налице нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на съставения акт.
На последно място, съдът установи, че е нарушена и разпоредбата на чл.
42, т. 4 от ЗАНН във връзка с описанието на нарушението, тъй като в случая
не са посочени никакви факти и обстоятелства във връзка с неговото
извършване, което пък съществено ограничава правото на защита на
нарушителя и възможността му да разбере, какви точно действия или
бездействия се твърди да е извършил и с които е предизвикал или е участвал в
сбиване, каквато е и дадената правна квалификация на нарушението – чл. 21,
т. 10 от ЗООРПСМ. Описаното, че Т. И. е участвал в сбиване, представлява
правен извод на актосъставителя, който обаче трябва да почива на някакви
конкретни факти и обстоятелства, които да са описани в акта, тоест трябва да
е описано как точно е участвал в сбиването - дали се е сбил с полицейски
служител; дали се е сбил с други протестиращи, какви удари е нанасял - с
ръце, с крака, с предмети. Примерно, ако се твърди, че е скачал върху паднал
на земята полицай, то тези факти могат да наведат съда на извод за много по-
тежко деяние, което дори може да е престъпление и материалите да се
изпратят на прокурор. Без описание на такива факти обаче, то съдът няма как
да извърши правната преценка, дали действително са верни твърденията на
актосъставителя, че лицето е участвало в сбиване, като не е ясно какви
конкретни факти във връзка с неговото участие трябва да се докажат. По
същия начин примерно, прокурорът в обвинителния акт може да е посочил,
4
че едно лице е извършило убийство, но ако не е описал как и по какъв начин,
тоест дали е използвал пистолет, нож, къде е простреляна жертвата или къде е
намушкана, то реално няма изложени обективни факти и обстоятелства, които
да подлежат на доказване и въз основа на които да се стигне до правния
извод, че е налице твърдяното инкриминирано деяние. Освен това в акта се
твърди, че Т. И. е хвърлял и предмети срещу полицейските служители, но
няма дадена такава квалификация, тъй като тези действия представляват
нарушение по чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ, а не по чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ, но
в случая такава правна квалификация в акта по т. 6 липсва. Следователно от
една страна е нарушен чл. 42, ал. 5 от ЗАНН (липсва квалификация на
нарушението), а от друга е налице и противоречие между описаните факти и
дадената правна квалификация, тъй като се описва хвърляне на предмети, а
като квалификация на нарушението е дадена само чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ.
Въз основа на всичко изложено до тук, съдът намира, че са налице
описаните по-горе съществени процесуални нарушения при съставяне на
акта, които водят до неговата незаконосъобразност, а от там и след като
съставеният акт е незаконосъобразен, то единствената възможност остава
съдът да оправдае нарушителя на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗООРПСМ.
Относно направеното искане от защитника за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение, то съдът намира същото за основателно, тъй
като съгласно чл. 52, ал. 3 от ЗООРПСМ, установяването на нарушенията,
издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се
извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания,
тоест за неуредените случаи в ЗООРПСМ се прилагат разпоредите на ЗАНН,
а не тези на НПК. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представения договор
за правна защита и съдействие става ясно, че правната помощ е била
предоставена на жалбоподателя И. на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата. Съгласно чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени
лица; роднини, близки или на друг юрист. В случая за жалбоподателя И. се
твърди да е близък на адв. Велчева и съгласно представения договор за
5
правна защита и съдействие тя го представлява безплатно. Според чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение,
като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Член 36,
ал.2 от Закона за адвокатурата казва, че размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Според цитираната нормативна уредба - чл.
36 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 4 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то
възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-малко от 500 лева,
понеже на непълнолетните не може да се налага глоба по реда на ЗООРПСМ,
а само задържане и забрана да посещават спортни мероприятия, тоест
възнаграждението не се определя по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, а по чл. 18, ал. 4 от Наредбата. С оглед цитираната нормативна
уредба, следва да се приеме, че адв. Велчева осъществява безплатна
адвокатска помощ по делото и има право на адвокатско възнаграждение в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който в случая е 500 лева, но от друга страна
тя претендира по-ниска сума, а именно 400 лева съгласно представения
списък за разноски, поради което следва да се уважи искането в размера,
претендиран от защитника и СДВР да се осъди да й заплати сумата от 400
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 от
ЗООРПСМ и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА нарушителя Т. Д. И. - роден на г. в гр. В, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, ученик, с основно образование, с
постоянен адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. , вх. , ет. , ап. , с ЕГН ********** за
НЕВИНЕН в това, че на 16.11.2023 г., около 19:20 часа, по време на
6
провеждането на футболна среща между националните отбори на Република
България и Република Унгария, провеждаща се на Национален стадион
„Васил Левски“, находящ се на адрес: гр. София, бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви“ № 38, участвал в масови безредици, сбиване и хвърляне на
предмети срещу полицейските служители в градинката пред църковен храм
„Св. Седмочисленици“ в гр. София, поради което и на основание чл. 33, ал. 1,
т. 4 от ЗООРПСМ го ОПРАВДАВА да е извършил спортно хулиганство по
смисъла на чл. 21 от ЗООРПСМ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР) да заплати на адв. П В от САК сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение на
защитника.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд
в срок до 24 часа, считано от днес, като в случай на жалба или протест съдът
насрочва делото за 23.11.2023 г. от 10:00 часа пред СГС, за която дата и час
страните са редовно уведомени от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7