Решение по дело №469/2019 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 32
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 26 март 2020 г.)
Съдия: Венцислав Стефанов Вълчев
Дело: 20194320100469
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    № ….

 

гр. Луковит, 06.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ

 

При секретаря: В. П.

Като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 469 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава "ХХVІ" ГПК, чл. 322 от ГПК – развод поради разстройство на брака.

 

Образувано по искова молба подадена от Е.П. М. Д. с постоянен адрес:***, против К.Д.Д. с постоянен адрес:*** И. , Секция 033, ул. „Ч. Д. “ № **, ет. *, ап. *, с която е предявен иск по чл. 49, ал. 1 от СК, с правно основание чл. 49 от СК, без произнасяне за вината

В исковата молба се твърди, че бракът между съпрузите е първи, като е сключен на 14.02.2009 г., за което е издадено удостоверение за граждански брак № ******/ 14.02.2009 г. на Община Столична, район Панчарево. От брака двамата съпрузи нямат деца, както и през времетраенето му не са придобили общо движимо и недвижимо имущество. Твърди се, че бракът им просъществувал около две години, като съпрузите не живеят заедно от 2011 г. и не поддържат никакви отношения. Бракът им е изчерпан от съдържание, същият е дълбоко и непоправимо разстроен, без възможност за помирение, поради дългата фактическа раздяла. Всеки от двамата съпрузи е уредил самостоятелно живота си.

Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да прекратите брака между ищеца - Е.П. М. Д. и К.Д. Д.  - Д. , без да се изследва въпросът за вина.

Иска се след прекратяване на брака, съпругата да носи предбрачното си фамилно име - Д. , тъй като при сключване на брака същото е променено на Д.  – Д. .

Към исковата молба е приложено писмено доказателство - Удостоверение за сключен граждански брак на 14.02.2009 г. изд. въз основа на Акт за граждански брак № ** от **** г. на Район „Панчарево“, Столична община.

Препис от исковата молба ведно с разпореждането на съда по реда чл. 131 ГПК са връчени на особения представител на ответника - адв. Г.И. ***.

    В указания срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който се излага становище, че искът е допустим и основателен.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото писмено доказателство в оригинал Удостоверение за сключен граждански № ******, издадено от Столична община, район „Панчарево“, се установява, че на 14.02.2009 г. Е.П. М. Д. и К.Д. Д.  са сключили граждански брак, като съпругата ще носи след брака фамилно име – Д..

Установява се по делото, че от брака съпрузите нямат деца, както и не са придобили движимо или недвижимо имущество.

Съдът допусна до разпит в качеството на свидетел на Ц. П. М., която заяви пред съда, че познава ищеца от 6-7 години, от момента в който той започнал да работи в хотел „Дипломат плаза“ в гр.Луковит. Поясни също, че знае за брака на П., който той се опитва да разтрогне, тъй като в момента живее на семейни начала с друга жена в с.Тодоричене, община Луковит, че никога не е виждала законовата му съпруга, като той е споделял, че всъщност тя е в чужбина – в Англия, и че са разделени.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 ГПК за прекратяване на брака между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината за неговото разтрогване.

Безспорно между страните е установено от доказателствата по делото, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е причинено в съвкупност, от взаимното неразбирателство, отчуждение и липса на диалог и въобще всякакви контакти между съпрузите. Същите живеят от дълги години разделени, както се установи и от показанията на свидетеля Ц. П. М..

Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона и морала. Това довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите не живеят заедно от няколко години. Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин. Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака.

Ето защо съдът намира, че следва да прекрати брака на страните с развод по реда на чл. 49, ал. 1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал, съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.

От брака няма родени деца, като страните нямат искове за семейно имущество, поради липсата на такова.

Също така, страните не претендират да си заплащат издръжка един на друг след прекратяване на брака, поради което такава не следва да им бъде присъждана.

След развода съпругата следва да запази брачното си фамилно име „Д.”, доколкото не е сезирала лично съда с иск по чл. 53 от СК за възстановяване на предбрачното й фамилно име.

Съгласно чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови предбрачното си фамилното име. Ответницата не е сезирала лично съда с иск по чл. 53 от СК за възстановяване на предбрачното си фамилното име - Д. , а промяната на името й е въпрос, който законът е поставил в нейно усмотрение /в този смисъл - Решение № 245 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 1058/ 2011 г., ІV г.о. на ВКС/. Само съпругът, който е променил името си във връзка със сключването брака има субективно право да иска промяната му. Другият съпруг няма такова право.

За по-голяма убедителност, следва да се отбележи, че новата уредба в чл. 53 СК - 2009 г., за разлика от отменените в СК от 1968 г. /чл. 26, ал. 1 и ал. 2/ и СК от 1985 г. /чл. 103, ал. 1 и ал. 2/ не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята /респ. разрешението или нежелание съпругата повече да не носи фамилното му име/ на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. В този смисъл, с новия СК - 2009 г. е променено изходното начало на уредбата, като принципът на изгубване е заменен с принципа на запазване на брачното фамилно име. Нормата на чл. 53 СК предвижда, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Ако в брачния процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание за промяна на фамилното си име, той запазва брачната си фамилия. Съгласието, или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на името, е ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи неговото име - в този смисъл постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 261/ 03.04.2014 г. по ч.гр.д. № 1772/ 2014 г., IV ГО на ВКС.

Ето защо и искането на ищеца за промяна на фамилното име на ответницата се явява недопустимо, при което делото в тази му част следва да се прекрати.

Поради изричното искане на страните за непроизнасяне относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, разноските следва да останат в тежест на страните, както са ги направили, с оглед изричното правило на чл. 329, ал. 1 ГПК, като съдът не намира нормативно основание за различен извод относно разноските за депозит за възнаграждение на особения представител на ответника. Съобразно същата норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно доходите на страните, съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 50 лева, от които предварително от ищцата са внесени 25 лева, разликата от 25 лева подлежи на доплащане от ответника.

    Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

    ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, брака между Е.П. М. Д. , ЕГН **********,***, против К.Д.Д., ЕГН **********,*** И. , Секция 033, ул. „Ч. Д. “ № **, ет. *, ап. *, сключен на 14.02.2009 г. с Акт за граждански брак № ** от 14.02.2009 г. на Столична община, район „Панчарево“, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

    ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, вр. с чл. 1 и чл. 6, т. 2 от ТДТСГПК К.Д.Д. с горната самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд - Луковит окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева по иска за развод.

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните, чрез процесуалните им представители, ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска на Е.П. М. Д. , с правно основание чл. 53 от СК, за промяна на фамилното име на ответницата К.Д. Д.  - Д.  на Д. , като недопустимо.

РЕШЕНИЕТО в частта, в която се прекратява производството по делото, доколкото има характер на определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд  Ловеч, в едноседмичен срок от връчването му.

 

           

                                                                                                                                                        

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: