В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Предявен e иск с правно основание чл. 200 КТ с цена на иска за неимуществени вреди - 12 000. 00 лв., ведно със законната лихва за забава от 11.01.2011 г. до окончателно изплащане а сумата и разноски по делото. Ищецът твърди в исковата си молба, че започнал работа като миньор на забой при ответника „.-З.” на 22.03.1988 г. Общо работил като такъв с едно прекъсване 11 (единадесет години) 8(осем месеца) и 29 (двадесет и девет дена) до 18.02.2008 г. Има и трудоустроявания общо около 20 месеца. Твърди, че в резултат на тази си работа при ответника заболял от професионалното заболяване „Вибрационна болест, втори стадий от локално вибровъздействие, невритис нерви акустици бил хакусис бил степен на тежко чуване”, като му бил определен 58% трудова неработоспособност, с Експертно решение №*/11.01.2011г. Тези две заболявания се манифестират при него със следните усещания за физически болки и страдания: болки в областта на ставите на краката и ръцете; болки по хода на мускулатурата; дизестезии от страна на дланите и пръсти; намалена хватателна способност; отоци по лявото рамо; първоначално побеляване на пръстите и ноктите на ръцете и краката, което преминало в посиняване, нечувствителност, сменяща се с чувство за студ изтръпване мравучкане, изтръпване и на долните крайници; неврит на слуховите нерви двустранен към средна степен на тежко чуване. Всичките тези физически болки и страдания предизвикват у него и психични страдания: мрачни мисли, депресия, душевни безпокойства, терзания, преживяван страх, страх от бъдещето във връзка с намалената трудоспособност и невъзможност да помагам в пълна мяра на себе си и семейството си, неудобството да подава ръка за здрасти поради постоянното овлажняване със студена пот ръка, предизвикващо лека погнуса, чувство за непълноценност, чувство за вина, усещане за тих укор и съжаление към него в семейството му заради заболяването на ръцете, краката и тежкото чуване, както и поради ограничените му възможности да работи, което усещане го натоварва допълнително с негативни преживявания. Твърди още, че близо 12 години работил, като миньор забойчик, а пенсията му е само 180 (сто и осемдесет лева) месечно, което го пришпорва, да търси работа, къде ли не, за да се издържат. Лошото е, че когато търси работа се съобразява с ограничените си физически възможности -намалена хватателна сила, изтръпване на ръцете и краката ,болки в раменете, а това го натоварва с нови ставащи вече перманентни, негативни, психични изживявания. В сравнително млада възраст е, но с много ниска пенсия. Животът поскъпва с дни. Имам три деца от които двете са при него – И. Г. И., роден на ............... г. и И. Г.И., родена на .............. г. Най-голямата му дъщеря е родена на ................... г.и не живее при него, а в Г.Ч.Слава богу не се налага да се грижа вече за нея. Децата си искат своето, ама как да им го даде при тези нерви и притеснения. Старае се да им дава към минимума. Налице е инфлация, поскъпване на ток, вода, хранителни стоки. Налага се да се ограничава за други стоки, поради което се чувствам непълноценен и „изигран". Формира комплекс за малоценност породен от гореизложеното. Усещането му за безизходност и немощ се засилва и присъства перманентно. Основата на всичко това е професионалното му заболяване, причинено от работата му при ответника. Считам, че общото му заболяване „диабет” до известна степен също е породено от тежките условия на труд при ответника, от професионалните му заболявания на крайниците и тежкото чуване, ведно с породените негативни психични състояния. Ноторно известно е, че диабетът може да бъде породен и от силни негативни психични изживявания. Диабетно болен е от .......г. Тогава преминал на инсулин, видно от приложеното копие от рецептурната си книжка, тъй като му открили диабЕ. Паричният еквивалент на причинените ми неимуществени вреди,физически и психически болки и страдания, оценява на 12 000.00 (дванадесет хиляди) лева. Съгласно чл.45 от ЗЗД, вредите следва да се възстановят изцяло от причинилият ги - в случая ответника.Тези пари едва ли биха могли да компенсират в пълен размер причинените му, неимуществени вреди посочени по-горе. По-ниско от това няма накъде.Поне да получи някаква частична компенсация за увреденият си живот. Моли, да се постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати 12 000.00 (дванадесет хиляди) лева - паричен еквивалент на причинените му физически и психически болки и страдание, ведно с лихвата за забава, считано от 11.01.2011 г. до окончателно изплащане на сумата и разноските по настоящето дело. В съдебно заседание на 10.05.2011 год., при докладване на делото, ищецът уточни, че претендираното обезщетение е общо за повишения процент неработоспособност от професионалното заболяване със 17%, а не за всяко от професионалните заболявания, формиращи общо процент на нерабоспособност. Ответникът, Ч. пълномощника си адв. Д. оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Твърди, че искът е погасен по давност. Моли за разноските по делото. С Определение № .../24.03.2011 г., са привлечени като трети лица-помагачи на ответника: „.-М.”, „.-Р.”, „.-Л.”Е. „.-К.”, „.-Г.”ЕООД Г. М. и „.-Р.”ЕООД Г. М. Третото лице „.-К.”, Ч. адв. П., също оспорва исковете по основание и размер и сочи, че е изтекла изискуемата се погасителна давност, както и че ответника не е работил в „.-К.”, с което се елиминира причинно-следствената връзка между заболяването му и работата в дружеството, което представлява. Третото лице „.-М.”, Ч. В. Г., Ч. писмен Отговор, вх. № ./13.04.2011 г. оспорва изцяло иска, както по основание, така и по размер. Сочи, че исканата претенция за заплащане на 12 000.00 лева за неимуществени вреди е погасена по давност, тъй като от исковата молба и представените медицински документи е видно, че двете професионални заболявания са признати за такива с протоколи от 1992 г. и 1991 г., а исковата претенция е заведена на 17.02.2011 г. Сочи, че ищецът не е работил в рудниците на третите лица помагачи, а само при ответника „.-З.” и след разделянето му през 1998 г. и след това рудник „..............” се намира в патримониума на „.-З.”, поради което ответник по иска следва да бъде единствено „.-З.”. Третите лица „.-Г.”ЕООД и „.-Р.” Е. Г. М., Ч. С. И., редовно призовани не вземат становище по иска. Третото лице „.-Л.”Е. Ч. А. М., също редовно призован, не вземат становище по иска. Третото лице „.-Р.”Е. Ч. З. Х. е изложило становище, вх. № .../15.04.2011 г., също оспорва исковата претенция и твърди, че е погасена по давност по смисъла на чл. 358, ал.1, т.3 КТ. Сочи, че ищецът никога не е работил в дружеството им, поради което оспорва изцяло наличието на „съпричиняване” и причинно-следствена връзка по отношение на професионалното заболяване. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: От представените ксерокопия от Трудова книжка № * е видно, че в периода ............ г. до .............. г., ищецът е работил в „. ................” р-к „..............”,Г. З., след което има промеждутък от около 10 години и 4 месеца, за които няма представени доказателства за трудов стаж. Следващият период на отразения трудов стаж е от ................ г. до ............. г., в „.-З.”. От ............ г. до ................. г. е изменена личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 50.00 лева на 70.99 лева, като общата му пенсия от 15.01.2008 г. е в размер на 150.63 лв. (Разпореждане № ..../02.06.2008 г., лист 17). По делото е представено ксерокопие от Експертно решение № */002 от 11.01.2011 г. на Специализирана ТЕЛК по „.......................”, М. П. , с което е извършено преосвидетелстване на ищеца. Водеща диагноза е „разстройство на вегетативната нервна система. Общото заболяване е „Диабетес мелитус втори тип с изчерпани инсулинови резерви СР ТФ КДС полиневропатия диабетика”, което е довело до 60% неработоспособност, а професионалното заболяване „Вибрационна болест втори стадий от локално вибровъздействие. Невритис нерви акустици бил хапакусис бил степен на тежко чуване” формира - 58% намалена трудоспособност. Предходното състояние е било 66% нетрудоспособност, от които 41% за професионалното, т.е. налице е увеличение със 17% намалена трудоспособност от професионалното заболяване. Като противопоказни условия на труд са посочени – тежка физическа работа нощен труд, работа свързана с вибровъздействие, шум, студ, влага, принудителна поза, психоемоционално пренапрежение. Видно от Епикриза № *, ищецът е бил на лечение от ................ г. до .......... г., като е бил изписан с окончателна диагноза “Вибрационна болест ІІ стадий-затегнато протичане от локално вибровъздействие невритис нерви акустиции билатералис, средна степен на тежко чуване”. Придружаващи заболявания са: захарен диабет тип 2-ИЗЗД метаболитна декомпенсация, диабетна поминевропатия. На ищеца е било признато професионалното заболяване “Вибрационна болест втори стадий” от ДЕК М. с Протокол № *.02.1992 г., а преди това на 23.05.1991 год. е било признато професионално заболяване „Вибрационна болест първи към втори стадий” (л.л. 102 и 103). Посочено е също така, че от шест години ищецът е с доказан Захарен Диабет І тип, протичащ напоследък с астено-адинамия, полиурия полидинция, сухота в устата, мравучкане и изтръпване на долните крайници. По делото е представена Рецептурна книжка, в която е отразено като заболяване „Инсулинозависим захарен диабЕ. Неврологични усложнения. Диабетна полиневропатия”. По делото бе назначена Съдебно-медицинска експертиза от Д. Е. (невролог), видно от която констатираното професионално заболяване е причинило болка и страдание на ищеца, намалена е трудоспособността му. Схващането на крайниците, обезчувствяването, побеляване на пръстите продължават и след работа и съпътстват ищеца през цялото денонощие. Тежестта на същите са умерено изразени при покой и засилено при провокация. Съществува причинна връзка между работата при ответника и доказаното заболяване. Перспективите за излекуване на заболяването „Вибрационна болест” са неблагоприятни. В допълнение към заключението (л. 79) след извършен преглед на ищеца, в заключение е отбелязал „Вибрационната болест ІІ стадий. Поясна дископатия. Захарен диабет-Инсулинозависим”. В съдебно заседание поясни, че няма динамика в развитието на заболяването между представените две решения. В последната епикриза от професионална клиника се потвърждава заболяването „Вибрационна болест ІІ-ри стадий със затегнат ход на развитие, което е предпоставка за преминаване от ІІ-ри към ІІІ-ти стадий”. По делото е изготвена и Съдебно-медицинска екпертиза от Д. Д. (оториноларинголог ). В своето заключение, вещото лице е отбелязало, че заболяването „Невритис нерви ак.билат, степен на тежко чуване” не е болезнено, налице е дискомфорт при комуникация с околните, но това може да се коригира Ч. слухопротезиране. Счита, че причинната връзка за възникване на заболяването има работата на ищеца от 1988 г. до 1996 г., като в момента не се наблюдава влошаване на слуха. С редната слухова загуба е 60-65 дб, както и при започване на работа като миньор-инструктор през месец март 2005 година. Перспективите за запазване на сегашното състояние са добри, ако не се пребивава в шумна среда над 85 дб. В съдебно заседание заяви, че заболяването „Неврит на слуховите нерви” е констатирано през 2005 година, като тогава е изготвено и медицинското свидетелство за постъпване на работа в „.”. От 2005 г. до настоящия момент няма влошаване на слуховата загуба и това е отразено в експертното решение. Предупреден е, че работата му в „.”, като миньор ще доведе до влошаване на това заболяване и че е необходимо да използва лични предпазни средства, които предприятието осигурява (наушници), като е лична преценка на всеки дали ще ги използва. Запозната е с това, тъй като за периода от 2005 г. е била председател на службата „Трудова медицина” към „.”. Заболяването не може да се излекува, има застой и прогнозата е неблагоприятна. Създава му дискомфорт по отношение на контактите, но няма болки и страдания. Съдът прие представените заключения като обективно и компетентно изготвени и не оспорени от страните по делото. По делото бяха изслушани като свидетели З. К., без родство с ищеца и Р. К., живуща на съпружески начала с ищеца. Първият свидетел установи, че работил с ищеца в периода 2005-2006 г., като работили с телескопи, пистолети и багери като инструктор-миньори. Сочи, че ищецът получавал изтръпване на ръцете от лакътя надолу, като при студено време пръстите на ръцете му пожълтяват, побеляват, чувства безсилие, изпотяват се. Според него не дочува и това го притеснява, както го притеснява й фактът, че е със слаба хватателна сила. Това поясни и св. К. Заяви също така, че поради стресът получил и диабет, не може да работи тежка работа. От две години е безработен, тъй като не може да си намери работа заради заболяването. Слухът му е намален и това го изнервя, често избухва и имат скандали От съжителството си имат две деца, като той има и дете от първия си брак. Пенсионер е по болест от 4-5 години. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Съгласно чл. 200 КТ, работодателят отговаря имуществено за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от професионалното заболяване или трудова злополука, причинили временна нетрудоспособност или инвалидност на работника. Правилно искът е насочен срещу ответника, който е бил работодател на ищеца по смисъла на §1,т.1 ДР КТ, през посочения период в исковата молба. Съгласно цитирана разпоредба качеството „работодател” не зависи от притежаване качеството на юридическо лице, а от организационната и икономическа обособеност на съответното структурно образувание и възможността да наема самостоятелно работници и служители по трудово правоотношение. Със Заповед №*/01.06.1998 год. на МФ се прекратява дейността на „.”ЕАД Г. М. и се преобразува Ч. разделяне в ЕАД с държавно имущество. Бившите рудоуправления самостоятелно са наемали работници и са сключвали трудови договори в качеството на работодатели. Няма спор, че ищецът е работил по трудово правоотношение в р-к „...........” към „. – ........., Г. З., чийто правоприемник е ответника. Обективната отговорност по чл.200 КТ се основава на трудово правоотношение с работника и при нея трябва да се установи наличието на професионално заболяване и причинна връзка с условията на труд. Безспорно се установи по делото, че ищецът е с професионално заболяване “вибрационна болест втори стадий от локално вибровъздействие и невритис нерви акустици бил хипакусис бил степен на тежко чуване”. С Експертно решение № */11.01.2011 г. на ТЕЛК е определена 58% намалена трудоспособност на ищеца във връзка с професионалното заболяване, което представлява завишение със 17% от предходно установената ТНР-41%, при установяване на професионалните заболявания с Протоколи № № */23.05.1991 г. и *06.02.1992 г. С експертните заключения, а и с Експертното решение на ТЕЛК, е установен професионалният характер на заболяването и причинната връзка с работата при ответника. Прогнозата за излекуване е неблагоприятна, заболяванията имат обичайно прогресиращ ход. Независимо, че не е било искано обезщетение при първоначалната констатация на професионалното заболяване, то обезщетение може да се търси и за вреди от промяна в здравословното състояние, както претендира ищецът – за разликата от 17% намалена трудоспособност. Тази промяна е установена с Експертно решение от 11.01.2011год., т.е. искът е предявен в рамките на давностния срок, поради което е неоснователно възражението за погасяване на иска по давност. В тази хипотеза, съдът по същество при оценката на подлежащите на обезщетение вреди ще съобрази само тези от неблагоприятната промяна на здравословното състояние, а не от цялостното увреждане на здравето. Съобразявайки се с характера на заболяването, тежестта на търпяните болки и страдания от ищеца, които са с постоянен характер, сравнително младата му възраст, неблагоприятните перспективи за излекуване и критерия за справедливост по чл.52 ЗС, съдът прие че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000.00 лева. Това е справедлив еквивалент за претърпяните болки и страдания довели до увеличаване на процента нетрудоспособност, в пряка връзка с професионалните заболявания. Ще следва да се присъди и законната лихва от 11.01.2011 год. В останалата част над 5 000.00 лв. до 12 000.00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. С оглед изложеното в мотивите на решението, съдът приема, че не е налице съпричиняване от страна на третите лица, за които се установи, че не са били в трудово правоотношение с ищеца. Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца разноски по производството, се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска. Ищецът и адв. Д. са договорили с Договор за правна помощ № */17.02.2011 год.(л.20) възнаграждение в размер на 1200.00 лева, платимо до 20.05.2011 год. Доказателства, че това възнаграждение е изплатено не бяха представени, поради което съдът не следва да присъжда разноски на ищеца, след като такива реално не са направени. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на иска и такива му се дължат от ищеца в размер на 402.50 лева. Ответникът следва да заплати в полза на съда разноските за експертизи в размер на 200.00 лева и държавна такса – 200.00 лева.. Съобразно чл. 78, ал.10 ГПК на третите лица не се присъждат разноски. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА „.-З.”, БУЛСТАТ *, д. № *, със седалище и адрес на управление: Г. З., У. Ст. С. № 2 да заплати на Г. И. П., ЕГН * от Г. З., О. С., У. С. С. № .., бл. ..., вх. .., .., ., на осн. чл. 200 КТ, обезщетение за неимуществени вреди, от професионално заболяване “вибрационна болест втори стадий от локално вибровъздействие, невритис нерви акустици бил хипакусис бил степен на тежко чуване”, довело до увеличаване на неработоспособността му със 17% (от 41% НТР до 58% НТР) установено с Екпертно решение №*/11.02.2011год. на ТЕЛК по „Професионални заболявания”-М. П. , в размер на 5 000.00(пет хиляди)лева, ведно със законната лихва от 11.01.2011 г. до окончателно изплащане на сумата, като отхвърля искането за присъждане на разноски, поради недоказаност. ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в частта над 5 000.00 лв. до 12 000.00 лв., като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА „.-З.”, БУЛСТАТ *, д. № *, със седалище и адрес на управление: Г. З., У. Ст. С. № ., да заплати в полза на ЗлРС , ДТ в размер на 200.00лв. и разноски за експертиза в размер на 200.00 лв. ОСЪЖДА Г. И. П., ЕГН * от Г. З., О. С., У. С. С. № .., бл. .., вх. .., да заплати на „.-З.”, БУЛСТАТ *, д. № *, със седалище и адрес на управление: Г. З., У. Ст. С. № .. разноски в размер на 402.50 лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му. СЪДИЯ: /п / |