Р Е Ш Е Н И
Е
№
550
10.02.2020 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На
двадесет и трети януари две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 5721 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ****
със седалище и адрес на управление **** ****, представлявано поотделно от ****и
****, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт ****, против К.А.Ш. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1485/03.04.2019 г. по ч.гр.д. № 2827/2019 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1 450 лева - главница,
дължима по договор за потребителски кредит № ****912/25.08.2016 г., сумата от
217. 44 лева - договорна лихва за периода от 03.09.2016 г. до 21.10.2017 г.,
сумата от 40.22 лева - такса за оценка на досие за периода от 03.09.2016 г. до
21.10.2017 г., сумата от 764.06 лева - такса за услуга “Кредит у дома“ за
периода от 03.09.2016 г. до 21.10.2017 г., сумата от 297. 36 лева - обезщетение
за забава за периода от 19.05.2017 г. до 01.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 02.04.2019 г. до
изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски, в това число и на юрисконсултско възнграждение.
Основанията за дължимост
на търсените суми се основават на твърдения за сключен на 25.08.2016 г. между
ответника и “Провидент Файненшъл
България“ ООД договор за потребителски кредит №****912, с който е предоставен
кредит в размер на 1 450 лева. Същият е следвало да бъде върнат с
договорна лихва в размер на 286. 02 лева или общо сумата от 1 736. 02 лв.,
платима на 60 равни седмични погасителни вноски от по 28. 93 лева.
Длъжникът-ответник не е изпълнил така поетото задължение, като към настоящия
момент са останали дължими търсените в настоящото производство суми. С договор
за цесия от 19.05.2017 год. вземанията по договора за кредит са прехвърлени в
полза на ищцовото дружество, за което длъжникът е
уведомен с получено от него писмо на 14.06.2017 г.
Правното основание на предявените
искове е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във
вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
По
делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като срокът за
това вече е изтекъл. Същият не изпраща свой представител в съдебно заседание и
не изразява становище по исковете.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в същата факти и
обстоятелства, и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1485/03.04.2019
г. по ч.гр.д. № 2827/2019 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и
настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради
което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правния интерес на ищеца от водене на установителния
иск по настоящето производство.
С договор за потребителски кредит № ****912
от 25.08.2016 г. „Провидент Файненшъл
България“ ООД с ЕИК ********* е предоставило на ответницата кредит в размер на 1 450
лв., при такса оценка на досие от 72. 50 лв., с общ размер на фиксираната лихва
от 286. 02 лева или 31. 82 % годишно и годишен процент на разходите от 48 %.
Уговорена е и такса кредит у дома в размер на 1 236. 81 лева. По този
начин общата дължима сума възлиза на 3 045. 33 лева, като същата е платима
на 60 седмични вноски, 59 по 50. 76 лева и една последна от 50. 49 лева. Падежът
на първото плащане е на 03.10.2016 г., а на последното на 23.10.2017 г.
Получаването на кредита се установява от чл. 27 от договора, който съставлява
разписка в този смисъл. Няма данни и доказателства да има извършени плащания от
страна на длъжника по договора.
С договор за цесия от 19.05.2017 г. „Провидент Файненшъл България“ ООД
е продало на ищцовото дружество свои вземания, сред
които и тези към ответницата съгласно потвърждение за извършена цесия. Цесионерът е надлежно упълномощен от цедента
да извърши уведомяване за извършената цесия, което в случая е извършено с
уведомително писмо, получено от ответницата на 14.06.2017 г.
Въз основа на така установените факти
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Налице е договорно правоотношение по
горния договор за потребителски кредит, като съобразно уговорките по него са
дължими предоставения финансов ресурс от
1 450 лв., таксата за оценка на досие в размер на 72. 50 лв., договорната
лихва от 286. 02 лева и уговорените такси за т.нар. допълнителна услуга кредит
у дома в размер на 1 236. 81 лв. По отношение на последната за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на длъжника, съдът намира следното:
Уговорена е допълнителната услуга домашна
доставка на заетата сума в брой по местоживеенето на длъжника и седмично
домашно събиране на вноските по кредита, наричан услуга домашно посещение, като
следващото изречение предвижда, че услугата кредит у дома се предоставя срещу
такса за управление на услугата кредит у дома при следните условия – цена 1 236.
81 лв. Отделно от това за клиента е
предвидена някаква неясна възможност да получи някаква допълнителна услуга, като
не я ясно обаче за какво се дължи точно - за доставка на заетата сума в брой по местоживеенето на длъжника, което
следва да е еднократно действие, и съответно какъв е размерът за точно тази
услуга; седмично домашно събиране на вноските по кредита и съответно какъв е
размера за всяко посещение, и т.н. Така или иначе тълкуването на така
уговорените такси или такса води до извода, че се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, който забранява годишния процент на
разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва, тъй
като предоставен заем от 1 450 лв. се дължи такса в почти идентичен
размер. Друг е въпросът, че няма данни, а и твърдения, ответникът да се е възползвал
от т.нар. допълнителни услуги. Възнагражденията за тези допълнителни услуги са
възнаграждения по самия договор за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК
следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора
ГПР, което е в нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и така той
надхвърля значително максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
поради което на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК
клаузите, които предвиждат възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни. Още
повече и съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗЗП кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
По тези съображения уговорените в този
смисъл вземанията са нищожни и съответно са недължими. Съгласно практика на
Съда на европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за
неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за
извършената проверка за валидност на клаузата за услуга кредит у дома. Така и
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто
безспорно се явява процесният такъв.
С оглед на горните изводи и съгласно чл.
23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита или сумата от 1 450 лева.
Ето защо съдът намира, че искът за
главница като основателен следва да бъде уважен за сумата от 1 450 лв.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението.
Дължимо е и обезщетението за забава върху горната главница в размер на 212. 26
лева за периода от 23.10.2017 г. –крайният падеж по договора, до депозиране на
заявлението. Доколкото тази претенция е заявена от 19.05.2017 г. следва да се
отбележи, че не се твърди обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията,
нито пък е налице покана за плащане преди настъпването на крайния падеж, поради
което лихвата е дължима именно от 23.10.2017 г. Ето защо тази претенция следва
да се уважи за сумата от 212. 26 лева и
да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от 297.
36 лева. Следва също така поради изложеното по-горе да бъдат отхвърлени
останалите претенции.
При този изход на спора и по разноските:
Частично дължими са присъдените в заповедното
производство разноски в размер на 63. 25 лв., съобразно уважената част на иска,
които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
Частично основателна е претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на направените по настоящото делото разноски и следва
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответницата да му заплати сумата
от 151. 64 лева, съобразно уважената част от исковете. При определянето им
съдът включи към разноските по делото заплатената за производството държавна
такса от 152. 62 лева и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния
интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.
Или
общата дължима сума за разноските
възлиза на 214. 89 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че К.А.Ш. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление **** ****,
представлявано поотделно от ****и ****, част
от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1485/03.04.2019 г. по ч.гр.д. № 2827/2019 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата от 1 450 лева - главница,
дължима по договор за потребителски кредит № ****912/25.08.2016 г. и обезщетение за забава за периода от
23.10.2017 г. до 01.04.2019 г. включително в размер на 212. 26 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от 1 450 лева, начиная
от 02.04.2019 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска за обезщетението за забава над уважения размер от
212. 26 лева до заявения такъв от 297. 36 лева, както и исковете за сумата от
217. 44 лева - договорна лихва за периода от 03.09.2016 г. до 21.10.2017 г.,
сумата от 40.22 лева - такса за оценка на досие за периода от 03.09.2016 г. до
21.10.2017 г., сумата от 764. 06 лева - такса за услуга “Кредит у дома“ за
периода от 03.09.2016 г. до 21.10.2017 г..
Осъжда К.А.Ш. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление **** ****,
представлявано поотделно от ****и ****, сумата
от 214. 89 лв. /двеста и четиринадесет лева и 89 ст./ за направените по
делото разноски, от които 63. 25 лв.
за ч.гр.д. № 2827/2019 г. и 151. 64 лв. за гр.д. № 5721/2019 г., двете по описа
на Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/ не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.