№ 282
гр. Пловдив , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330200027 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16 – 61 / 02.11.2020г.,
издадено от Х. А. К. на длъжност *** Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на К. Г. Р.,
ЕГН:**********, с адрес – ***,
1. на основание чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите е
наложено административно наказание - глоба в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева, за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите;
2. на основание чл.75, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите е
наложено административно наказание - глоба в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева, за нарушение на чл.38, ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва описаната в АУАН фактическа
1
обстановка, като сочи, че до момента на проверката не е уловил нищо, няма
представа кой е уловил намерената риба. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат У. поддържа жалбата, като сочи, че от събраното по
делото не може да бъда направен категоричен извод, че Р. е извършвал
непозволен улов на риба. Посочва, че има сериозни противоречия в
показанията на свидетелите М. и Т., като М. твърдял, че Р. излязъл от водата
за да даде рибата на А., докато Т. сочел, че чантата с рибата не била изобщо у
А., а била в храсти. Твърди и противоречие между двамата свидетели относно
това, кой, къде и как е държал тази риба и къде е намерена тя. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени
направените разноски.
Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва
жалбата. Сочи, че АУАН и наказателното постановление съдържат всички
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна състава на вменените му нарушения по
чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите и чл.38, ал.1 от
Закона за рибарството и аквакултурите. Поддържа, че не са налице
твърдените от процесуалния представител на жалбоподателя противоречия в
показанията на свидетелите М. и Т., тъй като последният се е е приближил до
мястото на нарушението и е придобил по-преки впечатления кое къде се
намира. Предлага да не се кредитират показанията на свидетеля А., доколкото
същите не са безпристрастни – самият свидетел сочи, че е приятел с
жалбоподателя от дълги години. Предлага наказателното постановление да
бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 18.12.2020 г. видно от
приложената към същото разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, на
2
29.12.2020г., съгласно приложената товарителница, като следва да се
съобрази, че 25.12.2020г. и 28.12.2020г. са неприсъствени дни. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 30.09.2020г., около 17:30 часа, на река Въча, в района на гр.Кричим,
свидетелите Д. Д. М. и А. Г. Т. – в качеството им на служители *** към
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, при проверка забелязали на същото място, от
южния бряг на реката жалбоподателят К. Г. Р. да лови риба с един брой
въдица, която била в работно положение. При това свидетелите М. и Т., след
като наблюдавали жалбопотеля Р. забелязали, че жалбоподателят Р. уловил
едни брой риба, която подал на други лице на брега – установено като
свидетеля К. С. А.. Предвид установеното. Свидетелите М. и Т. пристъпили
към проверка на установените лица, като М. извършил проверка на
жалбоподателя Р., а Т. отишъл при свидетеля А., който първоначално
отрекъл, че има риба, но Т. установил найлонова чанта, с находящи се в
същата три броя риби от вида „балканска пъстърва“ с размери – 22 см., 23
см. и 20 см., измерени от актосъставителя.
С оглед на горното, на място свидетелят М. съставил АУАН с бланков
№ 0013400 от 30.09.2020г. срещу жалбоподателят К. Г. Р. за нарушение на
чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, както и на чл.38,
ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, който АУАН бил съставен в
присъствието и подписан от Р.. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели Д. Д. М. и А. Г. Т. които подробно
описват извършената проверка и сторените при същата констатации,
3
включително това, че са видели Р. да улавя от установените риби, както и
начина на намиране останалите две. Съдът намира същите показания за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като
истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Предвид горното, съдът намери за неоснователно възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че има сериозни противоречия
в показанията на свидетелите М. и Т., като М. твърдял, че Р. излязъл от водата
за да даде рибата на А., докато Т. сочел, че чантата с рибата не била изобщо у
А., а била в храсти, както и противоречие между двамата свидетели относно
това, кой, къде и как е държал тази риба и къде е намерена тя. Подобни
противоречия между свидетелите М. и Т. по никакъв начин не се установяват,
доколкото и двамата свидетелите са категорични, че са видели Р. да подава
риба на А., но за начина на установяване последната риба, както и държането
и от А. в торба още непротиворечиво сочат, че проверката на А. извършил Т.,
който и описва същата. М. не твърди нищо в противоречие със заявеното от
Т. в този смисъл, като не сочи да е възприел начина на намиране на торбата,
което е съвсем логично, доколкото към този момент е извършвал проверка на
Р..
Същевременно съдът не дава вяра на показанията на свидетеля К. С. А.,
който описва, че действително на описаното време и място Р. ловял риба, но
не бил уловил нищо, не знае от къде са рибите, установени от проверяващите.
Заявеното от А. очевидно напълно противоречи на посоченото от свидетелите
М. и Т.. При това, за свидетелите М. и Т. не се установява никаква понятна
причина да изнесат неистина по делото и да препишат на Р. някакво
нарушение, което той не е извършил – няма данни лицата да са във вложени
отношения или др. подобни, напротив – не се установява дори да се познават.
От друга страна самия А. сочи, че е приятел на Р. от много години, което би
могло добре да го мотивира да подкрепи защитната версия на последния. Не
на последно място, описаното от А. е и житейски твърде неправдоподобно,
доколкото съвсем случайното намиране на торба с все още мърдаща риба
точно при А. в хода на проверката, оставена от някакви неизвестни лица,
очевидно би било едно твърде невероятно съвпадение.
4
Ето защо съдът намери, че следва да даде вяра на показанията на
свидетелите М. и Т., за сметка на тези на свидетеля А..
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – Заповед № 09-69/01.02.2019г. и Заповед №
09-424/28.05.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите – от които
се установява, че мястото на нарушението - река Въча, в района на
гр.Кричим попада в местата, забранени за риболов.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така
представената Заповед № РД09-25/21.01.2014г. на министъра на земеделието
и храните, като за актосъставителя следва да се съобрази и Заповед № РД09-
1177/20.12.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което К. Г. Р., ЕГН:**********, с адрес – ***
виновно е нарушил разпоредбата на:
1. чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите – за това, че на
30.09.2020г., около 17:30 часа, на река Въча, в района на гр.Кричим,
извършвал риболов във воден обект, временно забранен за стопански и
5
любителски риболов, съгласно Заповед № 09-424/28.05.2020г. на министъра
на земеделието, храните и горите;
2. чл.38, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите – за това, че на
30.09.2020г., около 17:30 часа, на река Въча, в района на гр.Кричим, уловил
три броя риби от вида „балканска пъстърва“ с размери – 22 см., 23 см. и 20
см., с размери по-малки от по-малки от минимално допустимите, съгласно
Приложение № 2 към същия Закон.
Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.30, ал.3,
т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, както и на чл.38, ал.1 от Закона
за рибарството и аквакултурите. Процесното нарушение, по начина, по което
е описано в закона е такива на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната
обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява
във всеки отделен случай. Отделно от това следва да се отбележи, че в случая
се касае за улов на повече от една риби.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбите на чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите, както и на чл.75, ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите и за двете нарушения е наложено административно наказание
– глоба в минимален размер, а именно – съответно 1500 лева и 600 лева, като
няма данни и не се твърди нарушенията да са поредно, нито други отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанията
отговарят на тежестта на установените нарушения.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
6
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
нито фактическа, нито правна сложност, доколкото фактическата обстановка
не е спорна между страните, делото е разгледано в рамките на само на едно
съдебно заседание, с кратка продължителност, поради което съдът намира, че
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16 – 61 / 02.11.2020г.,
издадено от Х. А. К. на длъжност *** Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на К. Г. Р.,
ЕГН:**********, с адрес – ***,
1. на основание чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите е
наложено административно наказание - глоба в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева, за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите;
2. на основание чл.75, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите е
наложено административно наказание - глоба в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева, за нарушение на чл.38, ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите;
ОСЪЖДА К. Г. Р., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури сумата от 80,00 (осемдесет) лева,
7
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8