№ 113
гр. С.З., 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000541 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на П. Д. В. против
решение № 863/18.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1961/2022 г. по описа на
Районен съд – С.З., с което е осъден П. Д. В. да заплати на З. "Б.В.И.Г." АД
сумата от 5000 лв., представляваща частичен иск от сумата 20 000 лв.,
изплатена от ищеца като застрахователно обезщетение за нанесени от
ответника неимуществени вреди на трето лице - Т.С.Й., вследствие причинена
по непредпазливост смърт на брат й А.С.Т. при настъпило на 11.08.2016г.
пътнотранспортно произшествие на пътя между с. Б. и с. П. в община С.З.,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2022г., до
окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение. Направено е искане да се отмени
същото като незаконосъобразно и неправилно и да постанови друго, с което
да се отхвърли претенцията като неоснователна.
Постъпил е писмен отговор от застрахователното дружество, с което е
взето становище, че жалбата е неоснователна. Изразено е становище, че
доводите на жалбоподателя относно приложението на погасителната давност
1
е неправилно. Счита се, че давността тече от 12.05.2021 г. и към датата на
подаване на исковата молба не е изтекла. Направено е искане да се потвърди
решението и се присъдят разноските пред въззивната инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ
От присъда № 37/11.07.2017 г. по НОХД № 313/2017 г. по описа на ОС
С.З., влязла в сила на 26.07.2017 г. се установява, че ответникът е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал.4 вр. с ал.3 б. б пр. 1
вр. ал. 1 б.в вр. с чл.342 ал.1 от НК-на 11.08.2016г. по път между с. Б. и с. П.
общ. С.З. около 1100м. след указателна табела за с. П. при управление на
МПС-лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с рег. № ***, нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смърт на
едно лице-на А.С.Т. и средна телесна повреда на друго лице-на С.А.Т., като
деянието е извършено в пияно състояние и от него са настъпили смърт на
едно лице и телесна повреда на друго лице, като му е наложено наказание 3
години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено като е
определен изпитателен срок от 4 години.
С решение от 19.11.2019г. по т.д. 353/2018 г. по описа на ОС – С.З. е
осъдено З. "Б.В.И.Г." АД, със седалище и адрес на управление гр.
С.***,ЕИК:*** да заплати на Т.С.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С.З., *** сумата 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща частичен
иск от 150 000лв. /сто и петдесет хиляди лева/ - представляващи обезщетение
за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на брат й А.С.Т., настъпила в следствие на ПТП на 11.08.2016 г.,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 18.10.2018г. - датата
на отказ за изплащането на обезщетение до окончателното изплащане на
сумите като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение на причинени
неимуществени вреди в останалата част до претендирания размер 50 000 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С решение № 121 по в.т.д. 56/2020 г. по описа на Апелативен съд П. е
потвърдено Решение от 19.11.2019г. по т.д. 353/2018г. на ОС - С.З..
С определение № 211/21.04.2021 г. по т.д. № 1568/2020г. по описа на
ВКС не е допуснато до касация решение № 121 по в.т.д. 56/2020 г. по описа на
2
Апелативен съд П..
Приложена по делото е покана за доброволно изпълнение по образувано
изпълнително дело №20217650401905 по описа на ЧСИ Г. И. рег. № 765 район
на действие Ос С.З., до ищцовото дружество, с която е извършено и
уведомление за това, че се налага запор върху банковите сметки на същото в
„**“ АД, сочи се стойност на общо задължение по ИД 28 456,21лв.
Налице по делото е справка за движение по сметки за периода
12.05.2021 г.-13.05.2021 г. Посочена е дата на осчетоводяване: 12.05.2021 г.
обороти: 28 539,54, кореспондент: ЧСИ №765 Г. И., основание:
202117650401905-Плащане по запор №604507. Тоест обосновава се извод, че
заплащането на горепосочената сума е извършено по горепосоченото
изпълнително дело образувано по издаден Изпълнителен лист №63 от АС П.
по в.т.д. № 56/2020г.
От удостоверение за семейно положение на ответника се установява, че
същия е вдовец.
Приложени са по делото заповед №ЗХУ-ИО/Д-
СТ/2577/ФП/26.06.2020г., с която на ответника е отпусната месечна
финансова подкрепа по чл.7. т.2 от ЗХУ в размер на 54,45лв., документ-
индивидуална оценка на потребностите на хора с увреждане издадена на
ответника, както и експертно решение №1140 от 20.03.2020г., в което се сочи
че ответника страда от общо заболяване Латерална стена на пикочния мехур и
оценка на работоспособността-80% ст. на увр., разпореждане
№23223885454/01.07.2022г. издадено от НОИ-ТП С.З. за ответника, в което се
сочи месечен размер на пенсията и добавките 822,71лв.
Приложена по делото е декларация за имотно състояние на ответника от
която е видно, че притежава лек автомобил марка „Фолксваген голф-1,3“ и е
съсобственик на 1435 кв.м. от недвижим имот в с. П..
Съгласно справка за движение по сметки за периода 12.05.2021г.-
13.05.2021г. на дата: 12.05.2021г. е извършено плащане на сума в размер на:
28 539,54, в полза на ЧСИ №765 Г. И., с основание: 202117650401905-
Плащане по запор №604507.
При така установеното от фактическа страна, могат да се направят
следните правни изводи:
3
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ
представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното
на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е
осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско
застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден
в чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква
по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата
правна уредба основания. В предвидените в действащия Кодекс на
застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от
задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава,
когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния
договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона /напр. умисъл,
употреба на алкохол, наркотици, напускане на местопроизшествието и др. /
То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като
законодателят свързва наличието на основанията по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ
/умисъл, алкохол, липса на правоспособност за управление и др. / именно с
този момент. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се
съобразява с действащите към него момент правила за движение по
пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и
съответните специални разпоредби в Кодекса за застраховането, относими
към управление на застрахованото МПС. Регресното право се урежда от
закона, действал към момента на неговото пораждане, момента на
осъществяване на относимите към него обстоятелства, а този момент е
застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Наличието на предвидените в чл. 500 КЗ основания за
възникване на регресното право не освобождава обаче застрахователя от
отговорността по риска "Гражданска отговорност" към третото увредено
лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него.
Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не
възникването, а изискуемостта на регресното притезание. В този смисъл и
съвременната съдебна практика -Решение № 20 от 02.04.2021 г. на ВКС по т.
д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК.
За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна
4
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на осн. чл. 500,
ал. 1, т. 1 предлож. 3-то от КЗ, е необходимо да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ настъпването на описаното в исковата
молба ПТП; 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към
датата на ПТП - то, по силата на което ищецът да е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица; 3/ отговорност на ответната страна като причинител на вредите по чл.
45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда,
противоправност, причинна връзка между поведението му и вредите; 4/
ответникът да е отказал да се подложи на проверка за алкохол; 5/ изплащане
на застрахователното обезщетение от застрахователя на увреденото лице.
Безспорно е по делото, че има валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, между застрахователя и
застрахования.
От обсъдените по-горе писмени доказателства: присъда № 37/11.07.2017
г. по НОХД № 313/2017 г. по описа на ОС С.З., влязла в сила на 26.07.2017 г.
са установени извършеното деяние от водача на МПС, неговата
противоправност и вина. Допуснатите нарушения на чл. 20, ал. 1 ЗДвП от
водача на л. а., са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат
и следва да се направи извод, че презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е
оборена. Налице са изискуемите предпоставки по чл. 500, ал. 1, т. 1 предолж.
от К3, тъй като застрахователят е изплатил обезщетение на пострадалото
лице; виновният водач е отказал да се подложи на проверка за алкохол.
Имуществените вреди, настъпили за третото лице и причинната връзка
между тях и поведението на водача на МПС са доказани от писмените
доказателства, които не се оспорват от ответника.
По възражението във възззивната жалба относно изтекла погасителна
давност, съдът счита, че същото е преклудирано.
Съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 6 от КЗ регресния иск срещу
делкиквента се погасява в срок от 5 години, който срок тече от датата на
извършено плащане на обезщетение на трето увредено лице. Видно от
представените доказателства ответникът е заплати присъденото обезщетение
5
на 12.05.2021 г., поради което не е налице изтекла погасителна давност.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС
С.З. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 800 лева
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 863/18.10.2022 г., постановено по гр.д. №
1961/2022 г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА П. Д. В. ЕГН: ********** с адрес с. П. общ. С.З. да заплати
на З. "Б.В.И.Г." АД ЕИК *** с адрес: гр. С.** сумата от 800 лева,
представляваща разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6