Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, №
1024 / 12.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ГАЛЯ
РУСЕВА
при секретар Сийка Хардалова,
изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1339/2021г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63,
ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът ЦУ на НАП –
гр. София, чрез представител по пълномощия юрисконсулт Георги Азманов, е
оспорил решение №260496/10.05.2021г., постановено по АНД № 911/2021г. по описа
на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление №528992-F554635/30.07.2020г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас в ЦУ на НАП.
С наказателното постановление на „ТИ ЕС ВИ 2018“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба №
Н-18/2006г. на Министерство на финансите, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно. Счита, че районният съд погрешно е приел, че
дружеството е санкционирано на основание разпоредба, която не е приложима към
конкретното административно нарушение. Освен това в касационната жалба се
твърди, че дори да е налице допусната грешка в санкционната норма, при
посочване на приложимия закон е необходимо съдът да съобрази разпоредбата на
чл.57 от ЗАНН, в която законодателят е изброил изчерпателно всички задължителни
реквизити, които следва да съдържа всяко издадено наказателно постановление,
откъдето става ясно, че наказващият орган не е задължен да посочва санкционна
норма, въз основа на която налага административното наказание. По тази причина
счита, че дори да се приеме за допуснато неправилно посочване на санкционната
норма, то не може да доведе до отмяна на наказателното постановление. В
касационната жалба се твърди още, че не е налице процесуално нарушение при
изписване в АУАН на множество служебни бонове от една и съща дата, тъй като
според касатора жалбоподателят е бил наясно в какво е обвинен, а не е в
правомощията на актосъставителя да определя броя и размера на имуществените
санкции, още повече, че за наказващия орган, според ЗАНН, съществуват различни
възможности за приключване на едно административнонаказателно производство. С
тези възражения касаторът иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото
на спора - да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не изпращат представители
и не изразяват становище.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
„ТИ ЕС ВИ 2018“ ЕООД
е санкционирано за това, на 29.05.2020г. е допуснало издаване на служебен бон №
0001617/29.05.2020г., с което е нарушило разпоредбите на чл.7а, ал.2 от Наредба
№ Н-18/2006г.
Установените от
органа факти са вследствие извършена проверка на 10.06.2020г. в 11:30 часа в
търговския обект, експлоатиран от дружеството - бирария „Върбата“, находяща се
в гр.Бургас, ж.к.„Славейков“ бл.46, при която е разпечатан КЛЕН (контролна лента
на електронен носител) за периода 12.05.2020г.-29.05.2020г. от наличното в
търговския обект инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство с
изградена дистанционна връзка с НАП, модел DATECS
DP-150 с ИН на ФУ №DT834168 и ФП № 02834168. За извършената
проверка е бил съставен протокол КД78 №0357703/10.06.2020г. и протокол КД73,
серия АА №1440231/15.06.2020г.
С обжалваното решение
районният съд е приел, че при постановяване на атакуваното наказателно
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
регламентирани в ЗАНН, както и нарушение на материалния закон. Според съда
налице е несъответствие между фактически описаното нарушение и подвеждането му
под приложимата административнонаказателна разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС,
тъй като се твърди, че субектът е допуснал издаване на служебен бон, а е
санкциониран за това, че не е издал фискален бон.
На следващо място
съдът е обсъдил подробно нормативната възможност да се ангажира отговорността
на наказания субект за допустителство, като е приел, че това е възможно само
при наличие на изрична норма в специалния закон.
Друг мотив, с който
съдът е подкрепил извода си за незаконосъобразност на наказателното
постановление, е обстоятелството, че в АУАН, въз основа на който е издадено
процесното наказателно постановление, са описани множество служебни бонове,
между които и процесният, а с наказателното постановление е наложена санкция
само за издаване на един от всички посочени в АУАН служебни бонове. В акта
посочените служебни бонове не са констатирани като самостоятелни деяния, а са
съотнесени като обща деятелност към една и съща дата. Според съда с издаването
на множество наказателни постановления за първи път са вменени отделни
нарушения на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/2006г., а всяко нарушение, за което
е наложено отделно наказание с наказателното постановление, макар и идентично
като начин на осъществяване, е следвало да бъде обосновано от фактическа и
правна страна в АУАН при спазване изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН. Затова съдът е приел, че описаната констатация също води до извода за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до отмяна на
наказателното постановление, защото АУАН не отговаря на законовите изисквания
за съставянето му, като му липсва съдържание за повече от едно нарушение от
съответните дати. С тези мотиви районният съд е отменил наказателното
постановление.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно. Този съдебен състав споделя изцяло изложените в
него мотиви, като единствено по отношение на мотивите, касаещи допуснати
нарушения при съставяне на АУАН, като се съгласява принципно със становището на
районния съдия, счита за нужно да конкретизира следното:
Няма процесуална
пречка множество нарушения да са описани в един материален носител, т.е.
отсъства нарушение на процесуалните норми, ако в един АУАН са описани повече от
едно нарушения, без значение от броя им. Няма пречка в едно наказателно
постановление също да са описани повече от едно нарушения и да са наложени
наказания за всяко едно от тях. Според този съдебен състав не би била налице и
процесуална пречка, ако в АУАН са описани множество нарушения, а
санкционирането им е извършено с отделни наказателни постановления. В този
смисъл нарушението при съставяне на процесния АУАН не се изразява в това, че
той съдържа в себе си множество нарушения, а се изразява в обстоятелството, че
от АУАН не може да се установи намерението на органа да санкционира лицето за
множество нарушения. Затова съдът правилно е приел, че при съставяне на АУАН е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, които са довели до
нарушаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице. От начина, по който фактически са описани нарушенията в АУАН,
се оставя впечатление, че за всички посочени там служебни бонове ще бъде
наложена една обща санкция, т.е. че органът е описал едно нарушение, тъй като
никъде в акта няма изрично отбелязване, че издаването на всеки служебен бон
поотделно води до налагане на самостоятелно наказание, т.е. представлява
отделно нарушение, независимо от факта, че всички изброени в АУАН служебни
бонове са издадени на една и съща дата.
Неоснователно е
възражението на касатора, според което законодателят изисква в наказателното
постановление да е посочена и нарушената норма, но не изисква наказващият орган
да посочи санкционната. При регламентирането на административните наказания
много често правилото за поведение, което следва да се съблюдава, е записано в
една законова разпоредба, а санкцията, която се следва ако бъде нарушено – в
друга законова разпоредба. В практиката е възприето първата да се нарича
„нарушена норма“, а втората – „санкционна норма“, но всъщност съставът на
нарушението представлява съвкупността от двете норми. Често част от обективните
елементи на състава се съдържат и в т. нар. „санкционна норма“. Затова
правилното посочване в наказателното постановление на двете норми и абсолютно
задължително, а тълкуването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, направено от касатора
в жалбата, не е съответно на целта на закона, нито на принципите, вложени в
него и е твърде формалистично.
По отношение на
останалите възражения съдът на основание чл.221, ал.2, изр.последно АПК
препраща към мотивите на обжалваното решение постановено от Районен съд Бургас.
Поради
неоснователност на касационните възражения, обжалваното решение на Районен съд
Бургас следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.221,
ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260496/10.05.2021г., постановено по АНД № 911/2021г. по описа на Районен съд
Бургас.
Решението не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: