ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 463
гр. Шумен, 21.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500403 по описа за 2021 година
Производство по чл. 396 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 7547/23.09.2021г.
депозирана от М. Т. Д. от гр. Ш..., ул. А..... № ........... чрез адв. Д. Р. от ШАК
срещу определение № 1111/03.09.2021г. по ч. гр. д. № 20213630102426 на РС
- Ш..., с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, с правно основание
чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, чрез налагане на
запор върху банковата сметка на ответника „Винекс Преслав“ АД с ЕИК ....
открита в „Обединена Българска Банка“ АД до размера на общата цена на
бъдещите искове в размер на 19 261.43 лева, след внасянето на парична
гаранция в размер на 1930.00лева, в частта му относно определената от съда
гаранция.
Жалбоподателката излага, че бъдещите искове, които желае да бъдат
обезпечени са за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по КТ
и след като толкова месеци не е получавала трудовото си възнаграждение, за
нея било непосилно да внесе определената от съда гаранция в размер на
1930.00лева. За да определи гаранцията, първоинстанционния съд е приел, че
липсвали достатъчно убедителни писменни доказателства за вероятната
1
основателност за размера на претенцията. Сочи, че към молбата са
представени достатъчно убедителни писмени доказателства – прекратяване на
трудовия договор на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради неплатени трудови
възнаграждения, фишове за начислено трудово възнаграждение, като в
самите фишове е посочена и банковата сметка в „ОББ“ АД и счита, че в това
производство е невъзможно да се доказват отрицателни факти. Държавата
била предвидила, да не се събира държавна такса по трудови спорове от
работниците и с така определената гаранция в размер на 1930.00лева, съдът
заобикалял облекченията дадени на работниците по трудовите спорове,
поради което моли съда да отмени определението в частта му, в която е
определено, обезпечителната заповед да се издаде след внасяне на гаранция в
размер на 1930.00лева по сметка на РС- Ш.... Прилага като доказателство и
извлечение от банковата си сметка, от което е видно за кои месеци са и
преведени трудовите възнаграждения.
Отделно от това, предвид постъпило плащане от страна на
работодателя, за периода след подаване на молбата за допускане на
обезпечение в размер на 1983.72 лева – заплата за м. февруари 2021г., моли
определението, с което е допуснато обезпечението, да бъде изменено в частта,
в която същото е допуснато за сумата от 19 261, 43 лева, тъй като оттегля
искането си в частта за сумата от 1983.72 лева – заплата за м. февруари 2021г.
и моли същото да остане за сумата от 17 277.71 лева.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал.1 от ГПК, от надлежна
страна при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество съдът, я намира за основателна, поради
следното:
Обезпечителната защита цели да подготви и осигури търсената с
бъдещия предявим иск защита, както и да осуети възможността на ответника
да попречи на осъществяването на правните последици на решението.
Съгласно чл. 391, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК обезпечение на иска се допуска,
когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в
определен от съда размер. Ал.2 на чл. 391 от ГПК дава възможност на съда да
2
задължи ищеца да представи парична гаранция в определен от съда размер
дори и в случай, че са представени убедителни писмени доказателства т.е.
определянето на парична гаранция при допускане на обезпечение е
предоставено изцяло на преценката на съда, с оглед вероятната основателност
на иска. Определянето на парична гаранция по чл. 391, ал. 2 от ГПК по своето
естество е обезпечаване на бъдещи претенции на ответника за вреди от
материално неоправданото обезпечение т.е функцията на гаранцията е да
обезпечи интересите на ответника за вреди при евентуална неоснователност
на иска.
Допускането на гаранция по предявените искове по КТ, не е
недопустимо, каквито са възраженията на жалбоподателката, тъй като дори и
ищецът по предявените искове да е освободен от заплащането на държавни
такси, то когато търси защита на правата си, чрез обезпечението, може да
засегне тези на ответната страна, поради което съдът може да определи
гаранция.
В случая, от представените както с молбата, така и с настоящата жалба
доказателства, настоящият въззивен състав счита, че по делото са
представени достатъчно убедителни писмени доказателства, за размера на
бъдещите искове, поради което не е необходимо на молителката да бъде
определяна гаранция, като условие за допускане на обезпечението и
определението, в частта му в която е определена гаранция в размер на 1930
лева следва да се отмени.
С жалбата е направено и искане за намаляване на размера на
допуснатото обезпечение, предвид постъпило плащане в размер на 1983.72
лева – заплата за м. февруари 2021г. от страна на работодателя, по което
искане компетентен да се произнесе на осн. чл. 402 от ГПК е
първоинстанционния съд допуснал обезпечението и същото следва да се
изпрати за разглеждане от компетентния РС – Ш....
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ определение № 1111/03.09.2021г. по ч. гр. д. №
20213630102426 на РС - Ш..., с което е допуснто обезпечение на бъдещи
искове, с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224,
ал. 1 от КТ, чрез налагане на запор върху банковата сметка на ответника
„Винекс Преслав“ АД с ЕИК .... открита в „Обединена Българска Банка“ АД,
в частта му, с която съдът на осн. чл. 391, ал. 2 от ГПК е допуснал
обезпечение, след внасяне на парична гаранция от ищцата М. Т. Д. от гр. Ш...,
в размер на 1 930.00лева.
ИЗПРАЩА по компетентност на РС – Ш..., жалбата в частта й,
съдържаща искане по чл. 402 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4