Р Е Ш Е Н И Е
№ 254
гр. Горна Оряховица, 24.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1969 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди,
че ответникът Т.Н.Н. сключил с „Вива кредит“ ООД договор за паричен заем № ***По
силата на договора дружеството предоставило на ответника сума в размер 500 лв.,
която той се задължил да върне заедно с договорна лихва от общо 87,61 лв. за
целия срок на договора (или общо 587,61 лв.) на 9 месечни погасителни вноски. Ответникът
е избрал да се възползва от услуга експресно разглеждане на заявката, за която
се съгласил да заплати такса от 236,25 лв. Поел още задължение в тридневен срок
от подписване на договора да предостави обезпечение на задълженията си по
договора – поръчител, който да представи бележка от работодателя си, издадена
не по-рано от три дни от деня на представяне и да отговаря на следните
изисквания: да е навършил 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов
договор, да има минимален страж при настоящия си работодател 6 месеца и
минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв., да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем; през последните 5 години да няма
кредитна история в ЦКР към БНБ или да няма кредитна история със статус не
по-лош от 401 "Редовен", да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството
си на заемател или банкова гаранция с бенефициер заемодателя, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по договора,
валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Ответникът не изпълнил това
свое задължение и му била начислена неустойка от 236,25 лв. за периода от изтичане
на срока – 31.12.2017 г. до 23.09.2018 г. /краен срок на договора/, разсрочена
на 9 месечни вноски, платими заедно с погасителните вноски по кредита. Съгласно
договора и Тарифа на „Вива кредит“ ООД при забава на плащането на погасителна
вноска, на четвъртия и осемнадесетия ден забава, заемателят дължал на кредитора
10лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден – 15 лв., като максималния
размер на начисляването на тези суми за заеми от 500 лв. до 1 500 лв. бил
175 лв. Освен това при забава в плащането на коя да е погасителна вноска с
повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден, заемателят дължал на
кредитора еднократна сума от 70 лв. Твърди се, че общият размер на начислените
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземанията е 245 лв. Сочи, че
ответникът не е извършвал никакви плащания по кредита и дължи и обезщетение в
размер на законната лихва от датата на настъпване на крайния срок на договора
до 20.02.2019 г. в размер от 55,22 лв.
Ищецът твърди, че по силата на приложение № 1/01.10.2018
г. към рамков договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД е придобил вземанията от „Вива кредит“
ООД, като в последствие – с подписване на приложение № 1/03.05.2019 г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г., кредитор
на ответника е станал ищецът. Твърди, че на 22.05.2019 г. по силата на
упълномощаване от цедента, е изпратил уведомления до ответника за извършените
цесии, но обратните разписки все още не били върнати. На 09.10.2019 г. били
изпратени нови уведомителни писма, които не били получени от ответника и били
върнати в цялост. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за
установено съществуването на вземанията на ищеца по договор за паричен заем № ***г.,
сключен между „Вива кредит“ ООД и ответника, както следва: 500 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 20.02.2019 г. до окончателното й изплащане; 87,61
лв. – договорна лихва за периода от 26.01.2018 г. до 23.09.2018 г.; 236,25 лв.
– такса за експресно разглеждане на кредита; 236,25 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 31.12.2017 г. до 23.09.2018 г.;
245 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на задължението; 55,22 лв. –
обезщетение за забава в плащането за периода от 03.09.2018 г. до 11.02.2019 г.,
за които са издадени заповед № 474/22.02.2019 г. и № 1084/16.05.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 368/2019 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица. Претендира се и присъждане на сторените
в заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът Т.Н.Н., чрез назначения му особен
представител, оспорва цесиите да имат действие за него, като твърди, че не е
уведомен за тях, в т.ч. и чрез връчване на исковата молба. Оспорва да е
запознат с Тарифата на кредитора и възразява за неяснота относно размера на
начислената такса за експресно разглеждане на заявката. Оспорва да е изпълнено
задължението на кредитора да предостави заемната сума чрез прихващане и плащане
на разликата между погасения и отпуснатия кредит. Възразява, че не са
определени компонентите на месечната погасителна вноска, както и че е
невъзможно да се узнаят включените в годишния процент на разходите компоненти.
Счита, че същият е многократно завишен в противоречие с добрите нрави. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От
представените писмени доказателства се установява, че на 27.12.2017 г. ответникът
Т.Н.Н. подал до „Вива кредит“ ООД предложение за сключване на договор за
паричен заем от 1 500 лв., в което заявил желание заявката за кредит да се
разгледа приоритетно като заплати такса за експресното й разглеждане и получи
становище до 20 минути. Между „Вива кредит“ ООД и ответника Т.Н.Н. бил сключен
договор за паричен заем „Вивакредит план“ № ***, по силата на който дружеството предоставило на
ответника паричен кредит в размер 500 лв., чрез прихващане, погасяващо
задължението на ответника по договор за паричен заем № *** в размер на 298,34 лв. и изплащане на остатъка –
201,66 лв. в брой, за което бил издаден разходен касов ордер № 4/27.12.2017 г.,
а договорът служел като разписка (чл.3, ал.2 от договора). В договора бил
посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на заявката за паричен
заем – 236,25 лв., платима с месечните погасителни вноски (чл.1, ал.3 и ал.4 от
договора).
Съгласно
чл.3, ал.1 от договора, ответникът се задължил да заплаща на кредитора от фиксирана договорна лихва от 40,28 %, като
върне на кредитора заетата сума, ведно с възнаграждението (87,61 лв. за целия
срок на договора) и таксата за експресно разглеждане на кредита, или общо
823,86 лв. на девет погасителни вноски от по 91,54 лв. всяка, първата от която
дължима на 26.01.2018 г., а последната – на 23.09.2018 г.
Ответникът
се задължил още в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията си, а именно поръчител –физическо лице,
което да представи бележка от работодателя си, издадена не по-рано от три дни
от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършил 21
годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален страж
при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер
на 1000 лв., да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем;
през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да няма
кредитна история със статус не по-лош от 401 "Редовен", да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен
договор за паричен заем в качеството си на заемател или банкова гаранция с
бенефициер заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер 823,86 лв., валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. При
неизпълнение на посоченото задължение, чл.5, ал.2 от договора предвиждал
начисляване на неустойка в размер 236,25 лв., плащането на която страните се
споразумели да се разсрочи на 9 равни вноски, платими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем, като по този начин размерът на
месечната погасителна вноска ставал 117,79 лв., а общият размер на задължението
– 1 060,11 лв. Съгласно чл.9, ал.2 от договора, в случай на забава в
плащането на задълженията, заемателят дължал законната лихва върху дължимата
сума за всеки ден забава.
Съгласно
чл.13 от договора ответникът бил запознат с актуалната тарифа на кредитора.
Представената тарифа за договори „Вивакредит сега“ и „Вивакредит план“ без
посочена начална дата на действие и неносеща подписа на ответника установява,
че за договори за паричен заем със срок на погасяване месечна погасителна
вноска, се начисляват разходи за извънсъдебно събиране на задължението, както
следва: на четвъртия и осемнадесетия ден забава – 10лв., на единадесетия и
двадесет и петия ден – 15 лв., като максималния размер на начисляването на тези
суми за заеми от 500 лв. до 1 500 лв. бил 175 лв. Освен това при забава в
плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 57 календарни дни, на
петдесет и осмия ден, заемателят дължал на кредитора еднократна сума от 70 лв.,
представляващи направените разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането.
В чл.4,
т.1 от договора било предвидено правото на кредитора да прехвърли правата си по
договора на трето лице.
От
рамков договор за продажба и прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016
г., извлечение от Приложение № 1/01.10.2018 г. и анекс към приложението на
рамковия договор се установява, че на 01.10.2018 г. „Вива кредит“ ООД
прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД вземанията си
от ответника по договор за кредит № ***. С Приложение № 1/03.05.2019 г.
към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г. „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърлила вземането по процесния
договор № ***на ищеца.
На 22.05.2019
г. ищецът, действащ като пълномощник на „Вива кредит“ ООД – преупълномощен от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и като пълномощник на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изготвил писма до ответника с
изх. № ЛД-С-АКПЗ-ВИВ/5405462/22.05.2019 г. и УПЦ-С-АКПЗ-ВИВ/5405462/22.05.2019
г. С първото уведомявал ответника, че в периода от 01.10.2018 г. – 03.05.2019
г. кредитор по задължението му бил „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, а с второто – че след 03.05.2019 г. вземането е прехвърлено
на ищеца. Не са представени доказателства писмата да са изпратени. На
09.10.2019 г. ищецът изпратил писма до ответника със същото съдържание, които
не били доставени, тъй като видно от товарителница № VR68589633, ответникът не бил открит от куриера.
Не се
твърди и не се представят доказателства ответникът да е извършвал плащания към
първоначалния си кредитор, към „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД или към ищеца.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
вземания по договор за потребителски кредит, за които е издадена заповед за
изпълнение. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от
кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: възникнало
правоотношение по сключен договор за паричен заем № ***г. между ответника и „Вива
кредит“ ООД с твърдяното от ищеца съдържание; изпълнение на задължението на „Вива
кредит“ ООД да предостави на ответника заетата сума и услугата „експресно
разглеждане на заявката“; прехвърляне на вземането на „Вива кредит“ ООД по
процесния кредит на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД; прехвърляне
на вземането по процесния кредит на ищеца; уведомяване на длъжника за цесиите.
В случая се установи сключването на договор за паричен заем № ***г. между „Вива кредит“ ООД и ответника със соченото от
ищеца съдържание и изпълнение на задължението на дружеството да предостави
заемната сума чрез погасяване на друг кредит на ответника (прихващане) частично
до сумата 298,34 лв. и изплащане
на остатъка в брой. Неоспорено по авторство признание на ответника за това се
съдържа в сключения договор и разходен касов ордер № 4/27.12.2017 г., поради
което възражението му за непредоставяне на заемната сума е неоснователно.
Чл.3, ал.1 от договора съдържа размера, броя и
периодичността (падежните дати) на погасителните вноски съгласно изискването на
чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, поради което възражението на ответника, че не е налице
погасителен план е неоснователно. Вярно, че от договорната клауза не става ясно
разпределението на отделните компоненти от дълга във всяка погасителна вноска,
но цитираната разпоредба на ЗПК поставя това като изискване при променлив
лихвен процент, какъвто случая не е. Освен посоченото, възражението се
обосновава с неяснота на размера на непогасената главница, върху която се
изчислява законната лихва, но при липса на признание от ищеца или насрещно
твърдение от ответника за погасяване на задължението, липсата на разпределение
по главница по всяка погасителна вноска е без значение.
С доклада по делото на основание чл.146, ал.2 ГПК на
ищеца бе указано, че не сочи доказателства да е предоставил услугата „експресно
разглеждане на заявката“, но такива не бяха ангажирани. С молба от 21.07.2020
г. ищецът зае становище, че предоставянето на услугата е видно от това, че
предложението за сключване на договор и договорът за заем са от един ден. Не са
въведени твърдения за съдържанието на услугата, но от бланката на предложението
е видно, че задължението на кредитора е да предостави становище до 20 минути от
подаване на заявката, което събраните доказателства не се установяват, както
претендира ищеца. Самото извършване на действия по оценка на платежопособността
на кредитоискателя преди сключване на договора и вземане на решение дали такъв
да се сключи съставляват установено от чл.16, ал.1 ЗПК преддоговорно задължение
на дружеството, предоставящо по занятие кредити на физически лица извън
търговската или стопанската им дейност, което изключва заплащане на
възнаграждение, такса или цена за тази дейност. Така разглеждането на заявката
за кредит не е услуга, а задължение на кредитора, което не се установи да е
извършено „експресно“ – до 20 минути, поради което таксата от 236,25 лв. не се дължи.
В допълнение следва да се отбележи, че съгласно предложението, дейността, за
която се претендира таксата, се извършва преди сключване на договора и се дължи
дори и ако такъв не се сключи (в противоречие с чл.18, ал.1 ЗПК), а размерът на
таксата е определен и е станал известен на ответника едва след сключване на
договора. Посоченото води на извод, че експресното разглеждане на документи не
съставлява допълнителна услуга, свързана с договора за кредит по смисъла на
чл.10а, ал.1 ЗПК и съдържанието й не може да бъде определено в договора както
изисква чл.10а, ал.4 ЗПК, което се явява самостоятелно основание за отричане на
съществуването на това вземане.
При анализа на клаузата за неустойка, съдът намира,
че по начина на уговарянето й, тя излиза извън присъщите на този договорен
ангажимент функции – да обезпечава, обезщетява и санкционира в случай на
неизпълнение. Главното задължение на заемателя по договора за заем (кредит) е
да върне заетата сума и да плати уговореното възнаграждение на кредитора, а не
да предостави обезпечение. Изцяло липсва обезпечителния елемент на неустойката,
тъй като такава би се дължала и при точно и пълно изпълнение на основното
задължение на длъжника. Не е налице обезщетителната функция на неустойката,
защото тя не гарантира възстановяване на вредите от евентуално бъдещо
неизпълнение на длъжника, нито го мотивира да изпълни точно. Формално тази неустойка
е уговорена като санкционна, но същата не зависи от вредите от неизпълнението
на допълнителното задължение за предоставяне на обезпечение и по никакъв начин
не кореспондира с последиците от неизпълнението. Това е така, защото към
момента на изтичане на 3-дневния срок, кредиторът не би могъл да търпи вреди от
липсата на обезпечение, тъй като дори първата погасителна вноска не е била
дължима. Вярно, че съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД вредите от неизпълнението, за което
е предвидена неустойка, не се доказват, но това не означава, че не трябва да са
претърпени.
Неустойката е предвидена за заплащане без да се
намира в никакво отношение с изпълнение или неизпълнение на задължението на ответника
да върне заетата сума. Включена по този начин като падежно вземане,
претендираната сума по правната си същност не съставлява неустойка, а добавък
към възнаградителната лихва. Понеже неустойката не изпълнява никоя от присъщите
й функции, а е начислена изключително като част от печалбата на заемодателя, клаузата,
която предвижда заплащането й е нищожна поради противоречие с добрите нрави
(т.3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС).
Същото основание за нищожност на клаузата, е
изводимо и от размера й – 236,25 лв., необосновано висок предвид размера на
заетата сума – 500 лв. Посоченото несъответствие създава явна
неравнопоставеност в икономическите отношения на страните, доколкото предвижда
заемателят да заплати още над 47 % от главницата за неизпълнение на договорно
задължение, от което кредиторът не търпи никакви вреди. Такъв размер на
неустойката е необоснован, защото определя паричната стойност на несъществените
задължения по договора като по-висока от възнаграждението за ползване на
заетата сума. Посочената непропорционалност на неустойката спрямо размера на
кредита, договорната лихва и при липса на реални вреди за кредитора, отново
води на извод, че сумата съставлява част от кредиторовото възнаграждение.
Начисляването й в претендирания размер заобикаля предвиденото в чл.19, ал.4 ЗПК
ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите, поради
което клаузата, предвиждаща заплащането й, е нищожна и на основание чл.21, ал.1 ЗПК.
Разходите за извънсъдебно събиране на вземането се
претендират да се дължат по силата на клауза в Тарифата на кредитора. С
подписване на договора ответникът е декларирал, че е запознат с нея, но
доказателствата по делото не дават основание за извод, че договорът препраща
именно към Тарифата, представена с исковата молба. От съдържанието й не може да
се заключи, че тя е била актуалната към 27.12.2017 г. тарифа, нито, че
ответникът е запознат с нея, защото липсва негов подпис или противопоставимо
нему изявление в този смисъл (извън общото такова в договора), поради което
възражението на особения представител се явява основателно. Посоченото, ведно с
договорната клауза на чл.9, ал.2, предвиждаща, че при забава в плащането
ответникът дължи единствено законна лихва, е достатъчно основание за отричане
на вземането за разходи за извънсъдебно събиране на вземането. Независимо от
посоченото и дори и ответникът да бе запознат/съгласен с предвиденото в
представената тарифа, следва да се има предвид, че дейността по извънсъдебно
събиране на вземането съставлява по същество отправяне на покана до длъжника. Посоченото
в тарифата не удовлетворява изискването на чл.10а, ал.4 ЗПК за ясно и точно
определяне на вида, размера и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, защото към момента на сключване на договора и самият кредитор не
знае дали и по какъв начин ще извършва извънсъдебното събиране. Тази неяснота
на основанието, на което кредитополучателят дължи периодично таксата
противоречи на принципите за добросъвестност и равнопоставеност на субектите в
правоотношението. Осъществяването и администрирането на дейността по събиране
на вземането, посочено като основание за начисляване на 70 лв. на 57-мия ден от
забавата, не е допълнителна услуга за потребителя по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, а част от управлението на кредита. Договорната клауза, с която се възлагат
за заплащане от потребителя такси за действия, свързани с управлението на
кредита, пряко противоречи на забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК.
На следващо място таксата за разходи е в
предварително уговорен в тарифата размер, фиксиран към момента на сключване на
договора, когато на никоя от страните не е било известно какви по естеството си
действия за извънсъдебно събиране на дълга ще бъдат извършвани и каква ще бъде
тяхната цена. Иначе казано, договорната клауза възлага в тежест на потребителя
репариране на сума за бъдещ разход, определена по неясен механизъм, без
фактическият състав на възникване на вземането изобщо да включва реалното
извършване на някакъв разход от кредитора, а само определен брой дни забава.
Тъй като уговорената предпоставка за начисляване на такси за разходи е
единствено забавата на длъжника, а размерът на вземането е обвързан с периода
на забава, условията на договорната клауза сочат, че по характера си това
вземане не е такса, а обезщетение за забава. Начисляването му пряко противоречи
на чл.33, ал.1 ЗПК, предвиждащ, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Чрез
начисляването на обсъжданата такса се заобикаля и ограничението в разпоредбата
на чл.33, ал.2 ЗПК, регламентираща максималния размер на обезщетението за
забава – до размера на законната лихва, а клаузата, която предвижда плащането
му е нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК.
Така с оглед изложеното, ответникът не дължи
заплащане на вземанията за такса за експресно
разглеждане на документи от 236,25 лв., неустойка за неизпълнение на договорно
задължение от 236,25 лв. и разходи за извънсъдебно събиране на задължението от
245 лв., защото договорните клаузи, които ги предвиждат са в пряко отклонение
от императивни правни норми, заобикалят такива и противоречат на добрите нрави,
поради което са нищожни. Тъй като ответникът не е извършвал плащания по кредита,
към 23.09.2018 г. – крайният срок на договора, той е дължал на „Вива кредит“
ООД главницата от 500 лв., договорната лихва от общо 87,61 лв. за периода от
26.01.2018 г. до 23.09.2018 г. и съответното обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Не се
установява твърдяната от ищеца цесия от 01.10.2018 г., тъй като представеният
договор между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД касае договор за заем № *** г., различен
от процесния. Понеже праводателят на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД не е станал титуляр на процесното вземане, той не би могъл да
прехвърли на ищеца права, които не притежава. От последващата цесия между тях не
възниква право за ищеца да се легитимира като кредитор на ответника, защото и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД не е бил такъв.
Дори
да се приеме, че се касае за техническа грешка в изписване на номера на
договора, ангажираните от ищеца писмени доказателства не дават основание да се
приеме, че е установено съобщаването на ответника за двете цесии. Изпратените
писма са върнати с отбелязване, че ответникът не е открит и няма контакт с
него. По отношение на писмо изх. № ЛД-С-АКПЗ-ВИВ/5405462/09.10.2019 г., следва
да се отбележи, че дори и да беше получено от ответника, това не би могло да
санира липсата на своевременно уведомяване за първата цесия. Целта на
изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД е длъжникът да узнае за цесията, така щото да
изпълни надлежно на лицето, което вече е негов кредитор и да го предпази от
изпълнение на стария кредитор, който не е носител на материалното право.
Изхождайки от това принципно положение, уведомлението до длъжника, че в минал
период негов кредитор е бил „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
не може да изпълни тази цел.
За да
породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е
достигнало волеизявлението на кредитора му за прехвърляне на вземането, както
предвиждат чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД (Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г.
на ОСГК на ВС; Решение № 156/30.11.2015 г. по т.д. № 2639/2014 г., II Т.О. на
ВК; Решение № 137/02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г., III Г.О. на ВКС). На
общо основание цедентът може да упълномощи цесионера да извърши съобщението до
длъжника, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на
чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД (в същия смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. №
12/2009 г. на II Т.О. на ВКС; Решение № 96/17.04.2018 г. по гр. д. № 3049/2017
г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II
Т.О. на ВКС). Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото (арг. от
чл.235, ал.3 ГПК). В настоящия случай по делото е представено изрично
пълномощно от цедента по първата цесия „Вива кредит“ ООД за уведомяване на длъжника
от цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
преупълномощаване от последния за ищеца и отделно пълномощно от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД за ищеца, касаещо втората цесия, но съдът не намира основание да счете, че до
длъжника-ответник надлежно е достигнало уведомлението за извършените цесии в
хода на производството. Исковата молба е връчена на ищеца при приложение на
фикцията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ответникът не е узнал съдържанието
й и не се е запознал с приложенията към нея. Ответникът е представляван в
производството от назначения от съда особен представител съгласно чл.47, ал.6 ГПК, но неговата представителна власт се изчерпва единствено с осъществяване на
процесуалното представителство в конкретното производство. Представителната
власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт на
съда и връчването на исковата молба на назначения представител не може да се
приравни от гледна точка на материалноправните последици (в частност узнаване
на адресирани до него изявления), нито на връчване на ответника, нито на негов
пълномощник. Това е така, защото представителството по чл.47, ал.6 ГПК е
ограничено и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани
до представлявания отсъстващ ответник, внасящи правна промяна в
правоотношението и обратното – особеният представител не може да направи
валидно волеизявление от името и за сметка на представлявания, рефлектиращо
върху съдържанието на материалното правоотношение. Аргумент за това са
разпоредбата на чл.29, ал.5 вр. чл.34, ал.3 ГПК, изключваща от представителната
му власт съдопроизводствени действия, свързани с разпореждане с предмета на делото,
както и разрешението в мотивите на т.7 на Тълкувателно решение № 6/06.11.20013
г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, поставящи ясно разграничения между
особения представител и страната. По тези съображения получаването от особения
представител на изявления, които принципно биха довели до промяна материалното
правоотношение – предмет на спора, в случая – замяната на кредитора, не
произвежда този този ефект.
Посоченото от ищеца Решение № 198/18.01.2019г. по
т.д. № 193/2018 на I T.O. на ВКС касае различен от настоящия въпрос –
обявяване на особения представител на предсрочната изискуемост на кредита. То
не би могло да се приложи по аналогия по претендирания от ищеца начин, защото
той не държи сметка за това, че правото на кредитора, разглеждано в цитираното
решение, е обусловено от предварително посочени в договора (и за това известни
на длъжника) обективни обстоятелства. За разлика от това, цесията води до
замяна на страна и не е упражняване на потестативно право, а разпореждане с
вземането, имащо за последица замяна на кредитора. Тъй като това пряко
рефлектира върху въпроса за надлежното изпълнение на длъжника, законът поставя
императивно изискване относно действието на договора за цесия както за
длъжника, така и за всички трети лица, каквато материалноправна норма липсва
относно предсрочната изискуемост. Тези разлики между предсрочната изискуемост и
цесията изключват приложението по аналогия на посоченото решение на ВКС.
Така фактическо връчване на особения представител на
книжата, сред които и уведомлението за прехвърляне на вземането, не поражда
материалноправната последица на чл.99, ал.4 ЗЗД и не може да се приравни на
уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството,
осъществявано от назначен от съда представител и поради естеството на правната
промяна, настъпваща с цесията. По посочените съображения, длъжникът не е
валидно уведомен от цедентите за прехвърляне на вземанията им, нито преди
предявяване на иска, нито в хода на производството, поради което правата на ищеца
да търси вземанията си от длъжника по процесния договор са непротивопоставими на
последния (арг. от противното от чл.99, ал.4 ЗЗД) и цесионерът не може да
претендира изпълнение на задълженията по процесния договор за потребителски
кредит.
В
обобщение на изложеното, ответникът не
дължи заплащане на вземанията за такса за експресно разглеждане на
заявката, неустойка за неизпълнение на договорно задължение и разходи за
извънсъдебно събиране на задължението по договор за паричен заем № ***г., сключен
с „Вива кредит“ ООД, защото договорните клаузи, които предвиждат заплащането им
са нищожни, а ищецът няма материалноправно основание да се легитимира като
кредитор по вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за забава
(законна лихва) по същия договор въз основа на неротивопоставимите на ответника
цесии. Посоченото води на извод за неоснователност на предявените искове, предпоставящ отхвърлянето им.
По присъждане на направените разноски:
Ответникът, представляван от особен представител, не
е сторил разноски в производството, а на ищеца, с оглед изхода от спора, няма
основание да му бъдат присъдени такива, поради което отговорност за разноски не
следва да бъде разпределяна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
Район Люлин, ж.к. Люлин-10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано поотделно от Изпълнителния директор Д.Б.Б.
срещу Т.Н.Н., ЕГН **********,***
да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземания по договор
за паричен заем № ***г., сключен с „Вива кредит“ ООД, както следва: 500 лв. /петстотин лева/ – главница,
ведно със законната лихва от 20.02.2019 г. до окончателното й изплащане; 87,61 лв. /осемдесет и седем лева и шестдесет
и една стотинки/ – договорна лихва за периода от от 26.01.2018 г. до 23.09.2018 г.; 236,25 лв. /двеста тридесет и
шест лева и двадесет и пет стотинки/ – такса за
експресно разглеждане на документи; 236,25 лв.
/двеста тридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 245
лв. /двеста четиридесет и пет лева/ – разходи за извънсъдебно събиране на
задължението и 55,22 лв. /петдесет и пет
лева и двадесет и две стотинки/ – обезщетение за забава в плащането на задълженията
в размер на законната лихва за периода от 24.09.2018 г. до 11.02.2019 г., за
които за издадени заповед №
474/22.02.2019 г. и заповед № 1084/16.05.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД по ч.гр.д. № 368/2019 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: