Р Е
Ш Е Н
И Е № 56
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Добрич 04.03.2020 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на четвърти февруари
през две хиляди и дваД. година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:Г.ПАВЛОВ
Мл.съдия :
Г.ПАШАЛИЕВ
При секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева....................................В.гр.д..№3
от 2020 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „УСПЕХ
2009“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –с.Р.,общ.Г.Т.,ул.“Д.“№*,представлявано от Н.П.Й.чрез адв.Д.А.,ДАК,с адрес *** офис * против
Решение №144 от 01.11.2019г.по гр.д.№418/2018г.по описа на РС гр.Г.Т.,с което
жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от
3 072,51лв.-част от 5 120,70лв.,представляваща неплатена част от
наемна цена за стопанската 2015/2016г. за описаните в решението земеделски
имоти,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 02.08.2018г.до
окончателното й изплащане и следващите се съдебно деловодни разноски.
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.
Не е постъпил отговор от ответника
по жалбата.
В жалбата се сочат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение,както следва:
Неправилно
съдът е приел ,че между страните са сключени два наемни договора за цитираните земеделски
имоти .
В исковата
молба и първото проведено по делото открито съдебно заседание се твърди,че
между страните има разписан
един договор за
имотите за 2015г.,като в същото съдебно заседание е оспорил подписите на
наемодателя в двата договора от 10.06.2015г. и 25.07.2015г.Направено е искане
за откриване на производство по чл.193 от ГПК,по което съдът не се е
произнесъл.
В двата договора
,представени с отговора на исковата молба
няма определена наемна цена ,а от събраните по делото доказателства не е
установено ,че договорената между страните наемна цена е по 80-81лв.за декар.
Неправилно
съдът се е позовал на изготвеното заключение на съдебно икономическата
експертиза по делото,тъй като същата се е ръководила от средната годишна рента
за общините Ш.,К.,Д.,както и за област Д.,а
за Г.Т. не се съдържа конкретно посочен размер на парично плащане на рента в
лева.
Неправилно е изтълкувано изявлението на ответника по делото в съдебно
заседание от 13.03.2019г.,като е прието,че същото е признание за размера на
дължимата на ищеца рента,което не отговаря на смисъла на отговора на зададените
от съда въпроси към ответника.
С
процесуалното си поведение съдът не е дал възможност на ответника да докаже
възраженията си срещу исковата претенция и да опровергае твърденията на ищеца
по делото.
С тези и
други подробно развити доводи жалбоподателят настоява атакуваното решение като
неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено и постановено ново решение,с
което искът да бъде отхвърлен.
Претендират
се сторените разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно
заседание жалбоподателят поддържа подадената жалба,а въззиваемата страна я
оспорва като неоснователна.
Окръжният
съд,като се запозна с представените по делото доказателства,намира за
установено следното:
Жалбата е
насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение,постановено от съда в
рамките на правораздавателната му компетентност,при наличие на всички
процесуални предпоставки за разглеждане на предявения иск и отсъствие на
отрицателни такива.
По правилността на решението съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
Представен е
сключен договор за наем на земеделски земи от 10.06.2015г. по отношение на земи
,находящи се в с.К.-20дка,в с.Р.-10 дка,в с.К. –съответно 12,50 и 14,27 дка и
договор за наем на земеделска земя от 25.07.2015г. за земи,находящи се в
землището на с.К. с площ от 45,746 дка.
В първия от
представените два договора не е посочена цена на арендното плащане,а е
уговорено начинът на плащане,съответно в натура или в парична равностойност да
се определя по взаимно съгласие на страните
за всяка стопанска година от действието на договора ,а във втория представен договор –чл.18 от
същия е определена 10лв.годишна премия.Договорите са за срок от една година 01.10.2015г.до
01.10.2016г.
В тежест на
ищеца по делото е да докаже размера на договорената арендна цена,тъй като от
този факт той черпи права по делото.Възражението ,че договорите не са подписани
от доверителя на ищеца по делото са правноирелевентни за спора,тъй като
наемният договор е неформален,а от действията на страните по него може да се
съди за съществуването на облигационна връзка между тях,доколкото не се
спори,че ищецът е предоставил земеделската си земя за временно възмездно
ползване от ответника по делото,а същият се е задължил да заплати
възнаграждение за ползването на земята.Ищецът сам прететндира да черпи правата
си от наемен договор между страните,а ответникът не отрича съществуването му.
Спорен е
размера на дължимото наемно плащане,тъй като в договорите то не е определено по
размер.
Установяването
на размера на дължимия наем е в доказателствена тежест на ищеца по делото,което
му е указано в доклада на съда,в съдебно заседание от 13.03.2019г.
В съдебно
заседание от същата дата представителят на ответника дава следните обяснения на
зададени му от съда въпроси относно размера на уговорената наемна цена:При
сключване на договора се разбрали с ищеца Д.,ако е добра годината и се обработи земята както трябва ,да му
плати 10 лв. над средната годишна рента за региона.Годината била сравнително
добра и се заплащала рента от 80лв.на дка.На въпрос на съда-Значи ли това,че Вие
му дължите по 90 лв./дка ,отговорът на ответника е –„По принцип да.Но само
единия договор е за допълнителна премия от 10лв.“След което противоречейки си
сам ответникът допълва,че не дължи 90 лв.за 2015/2016г.,тъй като годината била
слаба и абсолютно нищо не изкарал от
конкретната земя.Това,което платил било даже над реалното.“Така дадените
обяснения не могат да се тълкуват като недвусмислено признание на иска,за да се
приеме,че чрез него е доказан размера на наемната цена по договора.
Допуснатата съдебно икономическа експертиза по
делото дава заключение в смисъл,че по
вписаните договори за аренда за стопанската 2015/2016г. в землищата на с.К.,с.К.
и с.Р. за плащане се посочва размер на арендното възнаграждение 35% от
паричната стойност на реализираната продукция ,но не по-малко от 5.00лв.на дка.Не
са се установили договори за аренда на земеделска земя с конкретно посочен
размер на парично плащане на рента в лева на декар.
Страните не
са уговорили в двата процесни договора плащането да е в процент от паричната
стойност на реализираната продукция,а са посочили,че цената се договаря
индивидуално по взаимно съгласие на страните за всяка стопанска година.По тази
причина заключението на вещото лице не може да послужи за доказване на
уговорения размер на наема по двата представени наемни договора.
В обобщение
съдът намира,че по делото не е доказан размера на дължимата наемна цена за
отдадените под наем земеделски имоти за стопанската 2015/2016г.,още повече че
са налице непротиворечиви свидетелски показания ,които установяват,че
отдадените под наем земи са били в много лошо състояние и е следвало да се
обработват поне две-три години ,за да достигнат добивите,нормални за региона на
Г.Т.-така св.С.Р. и св.С..
Като е
приел,че е налице признание на ответника,че същият дължи по 80 лв.на декар и е
основал решението си именно на това признание и на заключението на допуснатата
по делото съдебно икономическа експертиза,съдът е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение,което следва да бъде отменено,а предявения
иск-отхвърлен като недоказан.
В полза на
ответника и въззивник в настоящото производство следва да се присъдят сторените
съдебно деловодни разноски в двете съдебни инстанции.В първата инстанция е
заплатено възнаграждение на упълномощения по делото адвокат в размер на
1 500лв., а във въззивната инстанция са сторени разноски от
61,45лв.държавна такса по жалбата и 500лв.-адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№144 от 01.11.2019г.по гр.д.№418/2018г.по описа на РС гр.Г.Т. ,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.С.М. ЕГН ********** ,с постоянен адрес *** иск за заплащане на
сумата от 3 072,51 лв.,частичен от общо
5 120,70 лв.,представляващи наемна цена за ползването на земеделски
земи,а именно:нива с площ от 12,500дка-имот №016056 в землището на с.К. ,общ.Г.Т.,нива
с площ от 14,170 дка –имот №036052 в землището на с.К.,общ.Г.Т.,нива с площ от
45,75 дка –имот №033017 в землището на с.К.,общ.Г.Т.,нива с площ от 20,00 дка
–имот №146019 в землището на с.К.,общ.Г.Т. и нива с площ 10,001 дка –имот
№177051 в землището на с.Р.,общ.Г.Т.,за стопанската 2015/2016г.,като недоказан.
ОСЪЖДА Д.С.М.
ЕГН ********** ,с постоянен адрес *** да заплати на „УСПЕХ 2009“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес
на управление–с.Р.,общ.Г.Т.,ул.“Д.“№*,представлявано
от Н.П.Й.–управител сумата от 1500 лв./хиляда и петстотин лева/-разноски в
първата инстанция и сумата от 561,45 лв./петстотин шестдесет и един лева и
четиридесет и пет ст./-разноски в настоящата инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.