ПРОТОКОЛ
№ 118
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на петнадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Емил Люб. Митев
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Румен Бончев Попов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20215000600372 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:25 часа се явиха:
Обвиняемият Р.Н. Я. се явява лично и адв. К.Д., с пълномощно по
делото.
По делото е постъпило обжалваното протоколно определение,
постановено по ЧНД № 1502/2021 г. по описа на Окръжен съд – П., изискано
от въззивния съд на хартиен носител.
За Апелативна прокуратура - Пловдив се явява прокурор Румен Попов.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обв. Я.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик, с прочитане на частната
жалба на адв. Д. - защитник на обвиняемия Р.Я., срещу определението на П.
окръжен съд, постановено по ЧНД № 1502/2021 г. по описа на Окръжен съд –
П., с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за
неотклонение на обв. Я. от „Домашен арест“ в по-лека. Съдебният акт се
атакува, като незаконосъобразен и необоснован, иска се неговата отмяна и
определяне на по-лека мярка за неотклонение на обв. Я..
Адв. Д.: Поддържам жалбата.
Обв. Я.: Също поддържам жалбата.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Доказателствени искания нямам. Няма да соча нови
доказателства.
Адв. Д.: Нямаме искания за отвод. Представям медицински документи,
свързани с бременността на съпругата на подзащитния ми, която днес е била
на преглед, медицински документи за дъщерята на подзащитния ми Х. Я.,
която на 14.07.2021 г. е била на преглед и е констатирана остра вирусна
инфекция, изписано е лечение, представям и рецепта.
Обв. Я.: Нямам искания за отводи. Да се приемат доказателствата.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъдат приети доказателствата.
Съдът, след съвещание, намира, че представените от защитата на
обвиняемия Я. медицински документи са относими към предмета на делото и
следва да бъдат приети, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА амбулаторен лист и рецептурна бланка,
относно лицето Х. Р.Я. и амбулаторен лист и ехографски лист за преглед на
2
пациент относно лицето Н.И. Я..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.
Адв. Д.: Нямам други искания.
Обв. Я.: Нямам други искания.
Съдът, с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено от
фактическа страна и следва да се даде ход по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
определението на П. окръжен съд. По отношение на изтъкнатите доводи от
страна на защитата ще се спра не подробно, а накратко:
Първо, иска се изменение на мярката за неотклонение, за това че е
изтекъл срок от 6 месеца. Правилно е констатирано от съда, че тази мярка за
неотклонение „Домашен арест“ продължава 8 месеца и няма пречка и не
може да се счита като прекомерен срок, още повече не е основание за това, че
е изминал дълъг период от време и се касае за неразумен срок на изпълнение
на мярката за неотклонение „домашен арест“. На следващо място се твърди за
неритмичност на разследването. Такава неритмичност не съществува. Видно
от доказателствата по делото, макар че първоинстанционният съд е приел, че
се касае за забавяне от един месец, не са били отчетени назначените
експертизи, получените такива, въз основа на които, по третия довод,
изтъкнат от страна на защитата и обвиняемия, а именно че не е прецизно
формулирано обвинението ще позволи на прокуратурата да прецизира
обвинението, както за престъплението по чл. 172б от НК, така и прането на
пари по чл. 253 НК. Не съм съгласен с доводите на първоинстанционния съд,
едва ли не, че е разколебано обвинението. Това е по следващия довод на
защитата - обвинението по чл. 253 НК. Напротив, за да бъде повдигнато
3
прецизно обвинение, такова, каквото се изисква абсолютно основателно от
защитата, е необходимо да бъдат получени резултатите от назначените
експертизи, а именно да бъде изчислено с точност как и по какъв начин е било
трансформирано прикриването на произхода на придобитото имущество,
както е визирано в чл. 253, въпросните маратонки, по какъв начин след това
са били трансформирани финансовите сделки и операциите, за да може
обвинението да бъде коректно и да изпълни своите задължения да формулира
точно, ясно и конкретно своите обвинения. Самият факт в тази насока за
начина, по който е било прикривано имуществото, въпросните маратонки,
делото е пред вас, със специално изградена фалшива стена в помещението,
която се отваря с дистанционно и там се намира част от имуществото,
предмет на престъплението по чл. 172б под прякото ръководство на този
обвиняем, е достатъчно красноречиво по отношение на доказателството за
това, че ще бъде конкретизирано обвинение за пране на пари.
На следващо място, за влошеното здравословно състояние и
проблемите, които изпитва съпругата на обвиняемия, факт е, че и днес бяха
представени доказателства. Този обвиняем е с мярка за неотклонение
„домашен арест“ и е постоянно до съпругата си. На второ място няма пречки
и винаги прокуратурата ще изпълни задълженията си да осигури възможност
при необходимо по-продължително лечение на обвиняемия да напусне дома
си, там, където изтърпява тази мярка за неотклонение, затова считам, че и
този аргумент не следва да бъде саниран от ваша страна, в определението ви.
Не считам изобщо за солиден мотив и изложените аргументи в жалбата на
адв. Д., които се поддържат и от обвиняемия за това, че трябва да се грижи за
децата. По този начин, с тази мярка за неотклонение, този обвиняем не е
ограничен по никакъв начин, тъй като след разрешение на прокурор може да
напуска мястото на изтърпяване на тази мярка. По изложените мотиви ще ви
моля да потвърдите определението на Окръжен съд П..
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще моля да уважите жалбата
ми и да отмените определението на първоинстанционния съд, тъй като
считам, че съдебният състав неправилно е преценил обстоятелствата,
свързани със законността на „домашния арест“ на подзащитния ми Р.Я.. На
първо място, въпросът с обоснованото предположение аз съм съгласен, че е
налице такова по отношение извършено деяние по чл. 172б от НК, но не съм
4
съгласен с посочения период и с посочения размер, тъй като към настоящия
момент по делото продължават да липсват доказателства за този период,
визиран в това обвинение - от юни 2018 г. до януари 2021, и също така и за
размера, за тази стойност, която е посочена, няма никакви доказателства, а
дори напротив, по делото са събрани доказателства за един друг, съвсем по-
кратък период от време - от месец август 2020 до месец януари 2021 - визирам
свидетелските показания на разпитания пред съда А.М.А. още на 21.01.2021 г.
Това не е толкова важно, разбира се, тъй като пак казвам, аз съм съгласен, че е
налице обосновано предположение за това обвинение, но не формулирано по
този начин. Така или иначе, подзащитният ми е признал вина през месец март,
именно по това обвинение. Той е дал подробни обяснения, съдействал е на
разследването, съжалил е за извършеното от него, но по-важното е, че
разследващите органи в този 6-месечен период, в който продължава мярката
за неотклонение „задържане под стража“, впоследствие и „домашен арест“ по
отношение на клиента ми, така и това обвинение остана в първоначалния си
вид. То не бе прецизирано, не е планирано подобно действие към момента и
не бе коригирано, за да бъде едно конкретно, ясно, точно формулирано
обвинението в синхрон с разпоредбата на чл. 219, ал. 3, т.3 от НПК и за нас
остава неясна обвинителната теза в смисъла, в който вече посочих. Няма и
никакви доказателства, както казах, в тази посока, за да ни стане по-ясно
точно какво е имала предвид прокуратурата, давайки указания по този начин
формулирано обвинение. Що се касае до обвинението по чл.253 от НК,
считам, че обоснованото предположение е силно разколебано, тъй като видно
от формулираната обвинителна теза, се касае за един и същ период - за
едното обвинение и за другото обвинение, а константна е съдебната практика,
че прането на пари е една последваща престъпна дейност, тя не е
съпътстваща. Няма как в един и същи период от време да бъде извършена и
престъпната дейност, въз основа на която впоследствие е извършено прането
на пари. Така че тази теза, така формулирана в обвинителния диспозитив на
чл. 253, ал. 1 НК е абсолютно несъстоятелна. Според мен правилно и
окръжният съд е приел, че прокуратурата следва да преосмисли визията си по
отношение на това обвинение. Не това е толкова важно, за да направим
искането си за промяна на мярката за неотклонение от „домашен арест“ в по-
лека. Новото обстоятелство от една страна е това – бих го нарекъл
процесуално бездействие на разследващите органи, но най-вече новото
5
обстоятелство е свързано с това, че тази мярка за неотклонение „домашен
арест“ създава много повече затруднения и ограничения за клиента ми,
отколкото е необходимо за нуждите на производството. Това е именно, с
оглед на положението в неговото семейство към момента. Тази тежка трета
бременност, която кара съпругата, този заплашващ аборт като диагноза, която
е поставена пред първоинстанционния съд, това проследяване и наблюдение
на тази бременна, което е свързано с постоянни консултации и прегледи. В
невъзможност е неговата съпруга сама да осъществява тези неща, да се грижи
за себе си в това тежко състояние, а отделно от това, да се погрижи и за
другите им две деца, които са малолетни, както и за домакинската работа.
Затова и нашият апел към вас е, вие да виждате голямото им дете към
момента също е болно, също е с вирусна инфекция, също се лекува. Тази
мярка за неотклонение „домашен арест“ лишава подзащитния ми от
възможността да се погрижи за близките си и да им окаже своята подкрепа, а
тя е необходима наистина и то, абсолютно необходима към настоящия
момент.
От друга страна, не смятам, че трябва да се неглижира и да не бъде
отчетено от почитаемия съд и статута на съдимост на подзащитния ми - той е
с чисто съдебно минало. Това е една инцидентна проява, първият му сблъсък
с правосъдието, а процесуалното му поведение е изрядно. Той се е признал за
виновен, оказал е съдействие. Реална опасност от извършване на
престъпление по отношение на него няма, 6 месеца след първоначалното му
задържане. Нито има опасност да се укрие, както е прието вече на няколко
пъти от съдебните състави, занимавали се с въпроса за мярката му за
неотклонение. Към момента интензитета на опасността от извършване на
престъпление дори е изчезнал, не силно намалял, а дори е изчезнал.
Тълкувателно решение № 3/ 2012 г. на ВКС казва че, тези опасности трябва
да се отчитат като реални такива. Ако са само хипотетични и принципни,
мярката за неотклонение не бива да остава „Задържане под стража“ или
„Домашен арест“. И не съм съгласен с казаното от прокурора, че мярката за
неотклонение „Домашният арест“ позволява да се грижи за децата и че бил до
жена си. Тя е приравнена още през далечната 1992 г. с решението на
Конституционния съд на „задържането под стража“, но в домашни условия,
тъй като ограничава правото му свободното придвижване. Той няма как нито
6
да напазарува, нито да заведе жена си на преглед, нито да изведе децата си,
лишен е от възможност да окаже подкрепата си на семейството. Считам, че
към момента действително тази мярка се явява ненужна и една по-лека мярка
в пълен обем би изпълнила целите на мерките за неотклонение и би
гарантирала нормалния ход на протичане на производството и най-вече би
гарантирала, че подзащитният ми няма да извърши друго престъпление.
Единствено неговата молба е да му дадете възможност да се погрижи за
близките си. Не е вярно това, че е имало някакво стена с дистанционно
управление в гаража на ЖК „Т.“, където са намерени въпросните маратонки.
Такава стена там няма. Такава стена може да има в склада на бул. „Ш.с.“, с
който клиентът ми няма нищо общо. Не бива под общ знаменател, така с лека
ръка да се подхожда и да се тълкуват доказателствата. Моят клиент има общо
само с гаража, който е под кооперацията – там, където живее. Ще моля да
приемете за основателна жалбата ни и да я уважите, като промените мярката
за неотклонение в по-лека.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.Я. / за лична защита/: Съгласен съм с казаното от
защитника ми. Искам да помоля да ми позволите по-лека мярка за
неотклонение. Искам да се погрижа пълноценно за семейството ми. Както
каза и той жена ми кара доста тежка и рискова бременност, има опасност
бебето да се роди по-рано и често й се налага да посещава болница, да лежи
там и да ходи на прегледи. Няма кой да я заведе на прегледи, няма кой да
извежда децата навън. Моля да имам възможност да се грижа пълноценно за
семейството си и за децата си най-вече. Обещавам, че няма да се укрия и да
извърша друго престъпление. Винаги съм бил на разположение на органите
на разследването, когато е било необходимо и ще продължава да е така. Моля
да уважите искането.
ПРОКУРОР /реплика/: Отзад - напред. Обвинението на този обвиняем
е за съучастие, разделянето е изкуствено и разделянето е изкуствено на
обектите и къде е стената няма никакво значение към настоящия момент. По-
важен е обаче следващия въпрос. Разбира се, че чл. 253 НК трябва да се
изследва предикатното деяние, но всеки конкретен казус трябва да се
разглежда индивидуално. В случая търговия по интернет с маратонки,
внесени от Турция. Извършва се преводът, получават се парите и те се
трансформират и се пренасочват в имущество или по друг начин се извършва
7
финансова сделка или операция. Затова е назначена тази експертиза. Това е в
конкретния случай и може от същия ден, в който е било извършено
предикатното престъпление, да бъде извършено и вероятно ще има и
съвпадение на някой и периодите и последващо такова пране на пари. Затова
не съм съгласен с тези доводи. Разбира се, оттам извличаме и реалната
опасност да извърши друго престъпление, а именно отново да продължи да се
занимава с този вид престъпления.
Адв. Д. /дуплика/: Една дуплика, ако позволите, съвсем кратка.
Уважаеми апелативни съдии, действително всичко е възможно и всичко
може, но въпросът е какви доказателства има по делото. Първо по делото
няма никакви доказателства за онлайн-търговия, извършвана от клиента ми.
Запознати се с всички материали по делото и това го виждате. Той онлайн не
е търгувал, категорично. Отделно от това, може би има някаква грешка при
прокурора, но в постановлението му за привличане няма обвинение за
съучастие. Обвинението му е повдигнато самостоятелно само на него. Моля
да обърнете внимание, там няма съучастие с никой от другите обвиняеми по
делото лица. И на следващо място, за прането на пари – Вие също ще видите
по делото, че той няма нищо придобито. Никакви финансови операции във
визирания период, макар че той не е коректен според мен, както казах. Нито
едно имущество, вещ, имот той не е придобил. Вие вижте, няма сметки -
банкови. Трябва да се ценят доказателствата в точния им смисъл и
съдържание. Не бива така да се говори по тоя начин и под общ знаменател.
Все пак, наказателната отговорност е лична. Това ми е дупликата. Моля Ви за
по-лека мярка за неотклонение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВ. Р.Я.: Уважаеми съдии, много Ви моля за по-лека мярка, най-вече
за да мога да се грижа за семейството си.
8
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.65, ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба на адв.К.Д., защитник на Р. Н. ЯБ., обвиняем по
досъдебно производство №**/2021г. по описа на отдел „Икономическа
полиция” при ОД на МВР гр.П., срещу протоколно определение №
375/09.07.2021г. на Окръжен съд гр.П., постановено по ЧНД № 1502/2021г.
по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането за
изменение на мярката за неотклонение „домашен арест”, взета спрямо
неговия подзащитен. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и
определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.
В съдебно заседание защитникът на последния поддържа горното
искане. Излагат доводи, че не са налице основанията за продължаване на тази
мярка на процесуална принуда, както и такива за чисто съдебно минало,
липса на опасност от извършване на престъпление и укриване.
Обвиняемият Р.Я. се присъединява към казаното от неговия защитник и
иска да му се наложи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.П. намира, че жалбата,
като неоснователна, следва да се остави без уважение, а атакуваният съдебен,
като законосъобразен и обоснован, да се потвърди. Счита, че не са настъпили
нови обстоятелства, които да налагат промяна на взетата мярка за
неотклонение „домашен арест” спрямо обвиняемия Я..
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си Окръжен съд гр.П. е приел, че
определената мярка за неотклонение „домашен арест” спрямо обвиняемия е
9
законосъобразна и не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат
нейното изменение.
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
И към настоящия момент са налице всички предпоставки на чл.63 от
НПК за определяне на мярка за неотклонение „домашен арест”.
При преценка на събраните по делото доказателства - гласни, писмени
и веществени, Окръжен съд гр.П. правилно е приел, че не може да се направи
извод, различен от първоначално направения, че е налице обосновано
предположение, че обвиняемият Р.Я. е съпричастен към престъпленията по
чл.172б, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.253, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за които
е привлечен към наказателна отговорност и, за които се предвижда наказание
лишаване от свобода и глоба.
Обосновано първоинстанционният съд е заключил, че не е отпаднала
реалната опасност обвиняемият да извърши престъпление, като се вземат
предвид обстоятелствата, при които е осъществена вменената деятелност,
нейният период и интензитет.
Продължителността на двете мерки за неотклонение „задържане под
стража” и „домашен арест” /от 21.01.2021г./ е в рамките на разумните
срокове. Нито една от тях не е придобила репресивен характер или такава на
наказание лишаване от свобода. С тях не се нарушават международните и
вътрешни нормативни атове, гарантиращи правата на личността.
Не се споделя тезата на защитата за липса на ритмичност при водене на
разследването и процесуално бездействие на разследващите органи, тъй като
делото се отличава с фактическа и правна сложност, с няколко обвиняеми
лица.
Повдигнатото обвинение отговаря на изискванията на законодателя и на
съдебната практика, поради което няма пречка обвиняемият Р.Я. да разбере в
какво е обвинен и да организира защитата си. Относно необходимостта от
прецизиране на обвинението, това е въпрос от компетентността на
наблюдаващия прокурор, който съгласно чл.46 и чл.196 от НПК упражнява
10
ръководство и надзор върху разследването и повдига обвинение за
престъпление от общ характер.
Доводите на защитника за чисто съдебно минало на обвиняемия не са
новонастъпили. Те са били налице и при първоначалното вземане на мярката
за неотклонение „домашен арест”.
Не се споделят и тези за утежненото семейно положение. Горната мярка
на процесуална принуда, с оглед естеството си, по никакъв начин не лишава
обвиняемия Р.Я. от възможността да подкрепя близките си. Не го
възпрепятства да се грижи за двете си малолетни деца, за бременната си
съпруга, както и за домакинството. Представените писмени доказателства не
опровергават този извод.
Обстоятелството, че се е признал за виновен за деянието по чл.172б от
НК е ирелевантно в настоящото производство. То би имало значение в
следващата фаза на наказателно производство при евентуална
индивидуализация на наказанието.
Здравословното състояние на обвиняемия не е пречка да е с мярка за
неотклонение „домашен арест”. Психичният му статус не води до извод за
противното. При възникване на здравословни проблеми обвиняемият Р.Я.
разполага с възможност да се погрижи за здравето си.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано и
като такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се
остави без уважение.
Поради горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 375/09.07.2021г. на
Окръжен съд гр.П., постановено по ЧНД № 1502/2021г. по описа на същия
съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за
11
неотклонение „домашен арест”, взета спрямо Р. Н. ЯБ., обвиняем по
досъдебно производство №**/2021г. по описа на отдел „Икономическа
полиция” при ОД на МВР гр.П., в по-лека.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11.00 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12