№ 118
гр. Сливен, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20222230102394 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищцата твърди, че по изпълнително дело №799/2009г. на ЧСИ
П.Руйчева й е наложен запор върху трудовото възнаграждение и последното изпълнително
действие по това изпълнително дело спрямо нея е на 30.01.2012г. Сочи се, че въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано второ изпълнително дело срещу ищцата през
2017г..Сочи се, че за ищцата на 30.01.2017г. е изтекла пет годишната погасителна давност за
вземанията. В исковата молба се твърди, че спрямо ищеца В. И. Г., последното
изпълнително действие е извършено на 27.10.2014 г. с искане на кредитора за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на Г..
Поискано е да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите
6200.32лв, представляваща главница,574.61лв, представляваща лихва, 574.61лв,
представляващи разноски по ч.гр.д., поради погасяването им по давност
Съдът е квалифицирал така предявения отрицателен установителен иск за главница,
като такъв с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.
Съдът е квалифицирал така предявения отрицателен установителен иск за лихва,
като такъв с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че по първоначално образуваното изпълнително дело има
извършени много изпълнителни действия, които са изрично посочени по дати за периода
1
2009г. до 2016г., като се сочат и извършени изпълнителни действия спрямо двамата
длъжници за периода от 8.02.2017г. до 18.03.2022г.Твърди се, че и по двете изпълнителни
дела са постъпвани и разпределяни суми. В отговора се твърди, че последното изпълнително
действие спрямо длъжник В. Г. е молба от 27.12.2019 г., като в отговора са изброени
многобройни молби от взискателя по изпълнителното дело за периода от 2011 до 2019 г. за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца В. Г..
Поискано е, да бъде отхвърлен предявения иск и да бъдат присъдени направените по
делото разноски, при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцата.
Указано е на ответното дружество, че доказателствената тежест по отношение на
твърденията им за насрочен опис в жилището на ищцата през 2013г. и факта, че не е
проведено не по вина на ответното дружество, е негова.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани не се явяват, вместо тях се явява
адв. М., който моли да бъдат уважени предявените отрицателни установителни искове и да
бъдат присъдени на доверителите му направените по делото разноски. Подробни
съображения излага в писмена защита.
Ответника, редовно призован, явява се юриск. П., която моли предявените искове да
бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени направените по делото разноски-юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения излага в писмена защита.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 30.09.2009 г. по ЧГД № 4262/2009 г. на СлРС, са осъдени В.
И. Г. - кредитополучател и М. В. Г. - поръчител да заплатят солидарно на Централна
кооперативна банка АД главница от 6200.32 лв., представляваща неизплатена част от
задължение за предоставен банков кредит от 19.08.2008 г., ведно със законната лихва за
забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението 29.09.2009г. до
окончателното изплащане, просрочена лихва в размер на 574,61 лв. за периода от 23.02.2009
г. до 28.0209 г. и разноски по делото в размер на 135,50 лв.
На 12.10.2009 г. е подадена молба от Централна кооперативна банка АД за
образуване на изпълнително дело срещу В. И. Г. – кредитополучател и М. В. Г. – поръчител
при ЧСИ Поля Руйчева, с район на действие ОС – Сливен.
На 13.10.2009 г . е образувано изпълнително дело срещу В. И. Г. и М. В. Г..
На 19.10.2009 г. е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело
на М. В. Г., ведно със заповедта за незабавно изпълнение.
На 19.10.2009 г. е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело
на В. И. Г., ведно със заповедта за незабавно изпълнение.
На 27.04.2011 г. е постъпила молба от Инфо асистанс ЕАД, в която е посочено, че по
силата на договор за прехвърляне на вземания от 29.12.2010 г. Централна кооперативна
2
банка АД е прехвърлила на Инфо асистанс ЕАД вземането си срещу В. И. Г. и М. В. Г.,
произтичащо от договор за банков кредит от 19.05.2008 г. Към молбата е представен договор
за цесия от 29.12.2010 г., ведно с приложението към него. Поискано е, да бъде конституиран
като взискател Инфо асистанс ЕАД.
В. И. Г. е уведомен за извършената цесия с писмо, връчено му от Централна
кооперативна банка АД на 31.01.2011 г.
М. В. Г. е уведомен за извършената цесия с писмо, връчено му от Централна
кооперативна банка АД на 31.01.2011 г.
На 4.05.2011 г. е съставена фактура за налагане на запор по изпълнителното дело,
като сумата за плащане е определена на 18 лв.
На 18.05.2011 г. е поискано налагане на запор върху възнаграждението на М. В. Г. в
Община Сливен от Инфо асистанс ЕАД. Към искането е представено платежно нареждане за
заплащане на сумата от 18 лв.
На 19.05.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М. В. Г..
На 25.05.2011 г. е връчено запорно съобщение на Община Сливен за наложения запор
на М. В. Г..
В периода от 15.07.2011 г. до 30.01.2012 г. са удържани и разпределяни суми от М. В.
Г..
На 31.10.2011 г. Инфо асистанс ЕАД са поискали копия от вписани актове на Служба
Вписвания Карнобат по отношение на М. В. Г. и справки за постоянни и настоящи адреси
на двамата длъжници.
На 13.03.2013 г. е подадена молба от Финанс Инфо асистанс ЕАД за насрочване на
опис на движими вещи в домовете на В. И. Г. и М. В. Г.. ЧСИ Поля Руйчева е насрочила
опис на 23.05.2013 г.
На 02.04.2013 г. е залепено уведомление до длъжника В. И. Г. за насрочения опис
на движими вещи. Върху уведомленията е отразявано да се уведоми взискателя, че няма
връчен документ на длъжника.
На 02.04.2013 г. е залепено уведомление до длъжника М. В. Г. за насрочения опис
на движими вещи. Върху уведомленията е отразявано да се уведоми взискателя, че няма
връчен документ на длъжника.
На 28.10.2014 г. е поискано от Финанс Инфо асистанс ЕАД да бъде наложен запор
върху трудовото възнаграждение на В. И. Г. в Мега електроникс АП ООД. Към искането за
налагане на запор е представено платежно за заплатена такса за запора.
На 29.10.2014 г. е наложен запор върху възнаграждението на В. И. Г. в Мега
електроникс АП ООД.
На 4.11.2014 г. е получен отговор на запорно съобщение от Мега електроникс АП
ООД, с което заявяват, че признават вземането.
3
Препис от запорното съобщение е връчено и на В. И. Г. на 14.11.2014 г.
Суми са удържани от възнаграждението на Г. за периода от 5.01.2015 г. до
23.07.2015 г.
С молба от 23.12.2015 г. от Финанс Инфо асистанс ЕАД е поискано да бъде
наложен запор върху трудовото възнаграждение на В. И. Г. в Алдебаран 77 ЕООД. Към
молбата е представено платежно за внесена такса.
На 23.12.2015 г. е наложено запорно съобщение по местоработата на длъжника.
Запорното съобщение е връчено на Алдебаран 77 ЕООД на 16.01.2016 г.
На 01.02.2016 г. е изпратено писмо от Алдебаран 77 ЕООД по изпълнителното
дело, в което е посочено, че признават вземането. Запорното съобщение до В. И. Г. е
връчено на съпругата му на 2.02.2016 г. Суми са удържани от възнаграждението на Г. на
23.02.2016 г.
С молба от 8.06.2016 г. взискателя е поискал извършването на опис на движими
вещи на длъжниците. Насрочен е опис на движимите вещи в дома на длъжниците на
4.08.2016 г.
На 8.06.2016 г. взискателя е поискал да се изиска справка за декларираното и
недекларирано недвижимо и движимо имущество на Магда Димова Маринова, майка на М.
В. Г. и Вълю Маринов – баща на М. В. Г., като и двамата са починали и е поискано, в случай
на констатирано имущество, да бъдат наложени възбрани.
С молба от 20.07.2016 г. Финанс Инфо асистанс ЕАД са поискали налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на В. И. Г. в Мега електроникс АП ЕООД. Запора е
наложен на 21.07.2016 г.
Запорното съобщение е връчено на Мега електроникс АП ЕООД на 29.07.2016 г.
На 3.08.2016 г. взискателя е поискал да не се извършва опис на движимо
имущество по отношение на В. И. Г. и М. В. Г.. На основание молбата на взискателя, ЧСИ е
отложил насрочения опис.
На 16.08.2016 г. Финанс Инфо асистанс ЕАД са поискали вдигане на запора и
молбата е уважена.
На 08.08.2016 г. Мега електроникс АП ЕООД са уведомени, че запора е вдигнат.
На 1.03.2017 г. е поискано налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
В. И. Г. в Мега електроникс АП ООД и справка за осигурителния доход на М. В. Г..
Запорното съобщение не е връчено на Мега електроникс АП ООД.
На 5.04.2017 г. е поискано да бъде наложен запор върху банковата сметка на М. В.
Г..
На 5.04.2017 г. е наложен запор върху банковата сметка на М. В. Г., като писмото е
връчено на Уникредит Булбанк на 18.04.2017 г.
4
На 4.09.2017 г. запора е вдигнат частично до размера на пенсията на М. В. Г..
На 4.09.2017 г. е поискано да бъде вдигнат запора върху сметката на М. В. Г. от
взискателя.
На 4.09.2017 г. е вдигнат изцяло запора, наложен върху банковата сметка на М. В.
Г..
На 12.01.2018 г. взискателя е поискал изготвянето на справки за осигурителен
доход на длъжниците, подадени данъчни декларации за недвижими имоти.
На 14.02.2018 г. е наложена възбрана на недвижими имоти, собственост на М. В. Г..
На 28.03.2018 г. е поискано да бъде вписана възбрана върху ½ идеална част от
жилище и гараж, находящи се в гр. Сливен, собственост на М. В. Г. и върху мотопед марка
Риари и лек автомобил мерцедес модел С 270 СДИ, собственост на В. И. Г..
На 16.05.2018 г. е наложена възбрана върху ½ идеална част от апартамент с
идентификатор № 67338.560.95.2.5, собственост на М. В. Г..
На 12.06.2018 г. е изпратено писмо за вписване на възбраната и възбраната е
вписана на 15.06.2018 г.
На 3.07.2018 г. е връчено съобщение до В. И. Г. за наложен запор върху лек
автомобил Алфа Ромео, лек автомобил Сеат Толедо и мотопед Риари.
Ва 3.07.2018г. е връчено съобщение на М. В. Г. за наложена възбрана върху ½
идеална част от апартамент , находящ се в гр. ........
На 3.07.2018 г. е връчено съобщение до М. В. Г. за налагане на възбрана върху1/2
идеална част от лозе от два декара, находящо се в с. ........ и ½ идеална част от 5/6 идеални
части от дворно място, с площ 1020 кв.м. по плана на с. Бероново, общ. Сунгурларе, ведно с
построените в него жилищна сграда с обща застроена площ 72 кв.м. , избено помещение с
полезна площ 12 кв.м., лятна кухня със застроена площ 78 кв.м. и стопанска сграда със
застроена площ 112 кв.м.
На 3.10.2019 г. взискателя Финанс Инфо асистанс ЕАД е поискал насрочване на
дата за извършване на опис на съквестеруемите вещи на В. И. Г.. Опис е насрочен на
18.11.2019 г. от 14 часа.
На 23.12.2019 г. е поискано налагането на запор върху трудовото възнаграждение,
което получава В. И. Г. от С. транс 2016 и запор върху трудовото възнаграждение на М. В.
Г., което получава в Община Сунгурларе. Запор е наложен на 23.12.2019 г.
На 06.01.2020 г. е връчено запорното съобщение на Община Сунгурларе.
На 30.01.2020 г. е изпратено съобщение от Община Сунгурларе до ЧСИ, в което е
посочено, че М. В. Г. е назначена по трудов договор на минимална работна заплата.
На 27.02.2020 г. е връчено запорното съобщение на С. транс 2016 ЕООД.
На 28.02.2020 г. е изпратено съобщение от С. транс 2016 ЕООД, че В. И. Г. работи
5
на длъжността шофьор и получава под минималната работна заплата.
На 21.03.2022 г. е поискано да се насрочи опис на движимите вещи на длъжниците.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду
си,поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК
съдът приема, че ищците имат правен интерес от предявяването на четирите отрицателни
установителни иска, че не дължат сумите цитирани в доклада, поради изтекла погасителна
давност.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК от М.
В. Г. – отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на
ответника 6200,32 лв главница по ЧГД № 4262/2009 г. и разноски в размер на 135,50 лв.,
поради изтекла погасителна давност. Доказа се в производството, че изпълнителния лист е
издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Поканата за
доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение са връчени на
М. В. Г. на 19.10.2009 г. На 3.11.2009 г. с влизане в сила на заповедта за незабавно
изпълнение и изтичането на 14 дневния към него момент преклузивен срок за подаване на
възражение е прекъсната давността и е започнала да тече нова петгодишна давност, която е
прекъсната с наложения запор на 19.05.2011 г. върху трудовото възнаграждение на М. В. Г..
От 20.05.2011 г. е започнала да тече нова погасителна давност по отношение на
задълженията на М. В. Г.. Следващото изпълнително действие спрямо М. В. Г. е поискано от
взискателя на 8.06.2016 г. Към този момент е изтекла петгодишната погасителна давност,
предвидена в чл.110 от ЗЗД. Петгодишната погасителна давност е изтекла към 21.05.2016 г.
Съдът приема, че за конкретното вземания за главница е относима погасителната давност,
визирана в чл. 110 от ЗЗД, а именно с изтичането на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които закона не предвижда друг срок. Не се доказа в производството, че
е налице прекъсване на погасителната давност по отношение на вземанията за периода от
20.05.2011 г. до 20.05.2016 г.
Въпреки направеното възражение в отговора, че на 13.03.2013 г. е поискан опис на
движими вещи, опис реално не е извършен, а и съответно не е поискан опис на движимите
вещи на М. В. Г. и след тази дата.
С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде уважен.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК от М.
В. Г. – отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на
ответника 574.61 лв договорна лихва по ЧГД № 4262/2009 г., поради изтекла погасителна
давност. Доказа се в производството, че изпълнителния лист е издаден въз основа на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с
6
препис от заповедта за незабавно изпълнение са връчени на М. В. Г. на 19.10.2009 г. На
3.11.2009 г. с влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение и изтичането на 14
дневния към него момент преклузивен срок за подаване на възражение е прекъсната
давността и е започнала да тече нова петгодишна давност, която е прекъсната с наложения
запор на 19.05.2011 г. върху трудовото възнаграждение на М. В. Г.. От 20.05.2011 г. е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност по отношение на задълженията на
М. В. Г.. Следващото изпълнително действие спрямо М. В. Г. е поискано от взискателя на
8.06.2016 г. Към този момент е изтекла петгодишната погасителна давност, предвидена в
чл.110 от ЗЗД. Петгодишната погасителна давност е изтекла към 21.05.2016 г. Съдът приема,
че за конкретното вземания за главница е относима погасителната давност, визирана в чл.
110 от ЗЗД, а именно с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които закона не предвижда друг срок. Не се доказа в производството, че е налице
прекъсване на погасителната давност по отношение на вземанията за периода от 20.05.2011
г. до 20.05.2016 г.
Въпреки направеното възражение в отговора, че на 13.03.2013 г. е поискан опис на
движими вещи, опис реално не е извършен, а и съответно не е поискан опис на движимите
вещи на М. В. Г. и след тази дата.
С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде уважен.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК от В.
И. Г. – отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на
ответника 6200,32 лв главница по ЧГД № 4262/2009 г. и разноски в размер на 135,50 лв.,
поради изтекла погасителна давност. Доказа се в производството, че изпълнителния лист е
издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Поканата за
доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение са връчени на
В. И. Г. на 19.10.2009 г. На 3.11.2009 г. с влизане в сила на заповедта за незабавно
изпълнение и изтичането на 14 дневния към него момент преклузивен срок за подаване на
възражение е прекъсната давността и е започнала да тече нова петгодишна давност, която е
прекъсната с наложения запор върху трудово възнаграждение на 29.10.2014 г. От 29.10.2014
г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност по отношение на задълженията
на В. И. Г.. Следващото изпълнително действие спрямо В. И. Г. е поискано от взискателя на
23.12.2015 г. със следващото запорно съобщение върху друго трудово възнаграждение на
длъжника. Следващото изпълнително действие спрямо Г. е трето налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на 21.07.2016 г. Следващото изпълнително действие спрямо Г. е
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на 1.03.2017 г. На 3.07.2018 г. е
наложен запор върху лек автомобил, собственост на Г.. На 23.12.2019 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на Г.. Към настоящият момент не е изтекла петгодишната
погасителна давност, предвидена в чл. 110 от ЗЗД. Спрямо В. И. Г. погасителната давност е
многократно прекъсвана, поради което предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК от В.
7
И. Г. – отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на
ответника 574,61 лв договорна лихва по ЧГД № 4262/2009 г., поради изтекла погасителна
давност. Доказа се в производството, че изпълнителния лист е издаден въз основа на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с
препис от заповедта за незабавно изпълнение са връчени на В. И. Г. на 19.10.2009 г. На
3.11.2009 г. с влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение и изтичането на 14
дневния към него момент преклузивен срок за подаване на възражение е прекъсната
давността и е започнала да тече нова петгодишна давност, която е прекъсната с наложения
запор върху трудово възнаграждение на 29.10.2014 г. От 29.10.2014 г. е започнала да тече
нова петгодишна погасителна давност по отношение на задълженията на В. И. Г..
Следващото изпълнително действие спрямо В. И. Г. е поискано от взискателя на 23.12.2015
г. със следващото запорно съобщение върху друго трудово възнаграждение на длъжника.
Следващото изпълнително действие спрямо Г. е трето налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на 21.07.2016 г. Следващото изпълнително действие спрямо Г. е налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на 1.03.2017 г. На 3.07.2018 г. е наложен запор
върху лек автомобил, собственост на Г.. На 23.12.2019 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Г.. Към настоящият момент не е изтекла петгодишната погасителна
давност, предвидена в чл. 110 от ЗЗД. Спрямо В. И. Г. погасителната давност е многократно
прекъсвана, поради което предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен
и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ще следва да бъде осъден ответника да заплати на
М. В. Г. направените по делото разноски в размер на 564 лв., съразмерно с уважената част
от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ще следва да бъде осъден В. И. Г. да заплати на
Финанс Инфо асистанс ЕАД направените по делото разноски в размер на 100 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че М. В. Г., ЕГН **********, от гр......... НЕ ДЪЛЖИ на Финанс Инфо
асистанс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Врабча
№8, сумата от 6200,32лв, представляваща главница по ЧГД № 4262/2009 г. по описа на
СлРС, както и разноските по делото в размер на 135,50 лв., поради изтекла погасителна
давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че М. В. Г., ЕГН **********, от гр......... НЕ ДЪЛЖИ на Финанс Инфо
асистанс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Врабча
№8, сумата от 574,61 лв, представляваща просрочена лихва по ЧГД № 4262/2009 г. по
8
описа на СлРС, поради изтекла погасителна давност.
ОТХВЪРЛЯ предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК от В. И. Г., ЕГН ********** от гр......... за
признаване за установено, че не дължи на Финанс Инфо асистанс ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Врабча №8, сумата от 6200,32лв,
представляваща главница по ЧГД № 4262/2009 г. по описа на СлРС, както и разноските по
делото в размер на 135,50 лв., поради изтекла погасителна давност, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК от В. И. Г., ЕГН ********** от гр......... за
признаване за установено, че не дължи на Финанс Инфо асистанс ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Врабча №8, сумата от 574,61лв,
представляваща просрочена лихва по ЧГД № 4262/2009 г. по описа на СлРС, поради
изтекла погасителна давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА Финанс Инфо асистанс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Врабча №8 на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на М. В.
Г., ЕГН **********, от гр......... направените по делото разноски в размер на 564 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. И. Г., ЕГН ********** от гр......... на основание чл.78, ал.3 от ГПК
да заплати на Финанс Инфо асистанс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Врабча №8 направените по делото разноски в размер на 100 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9