№ 6836
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110108851 по описа за 2022 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо , че ответникът му дължи следните суми: 3 512,14 лв,
представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София , бул. „Васил Левски” № 97, вх.1, ет.1, ап.4 ,с
абонатен № 5105, по договорни отношения между страните през периода от месец
05.2017г. до месец 04.2019г.; 814,46 лв, представляващи мораторна лихва върху цената на
топлоенергията , начислена за периода от 15.09.2018г. до 16.08.2021г. ; 23,90 лв,
представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от месец
юли 2018г. зо месец април 2019г., и 6,27 лв, представляващи мораторна лихва върху сумата
за дялово разпределение, начислена за периода от 30.08.2018г. до 16.08.2021г. , заедно със
законовата лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410
ГПК – 24.08.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 48842/2021г. по описа на СРС,68 състав, срещу
която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото
исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 07.04.2023г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът Г. Т. Г. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в
депозирания на 18.04.2022г. отговор на исковата молба. Посочва се , че ищецът не е
1
доказал ответникът да е бил потребител на топлинна енергия , тъй като няма представени
доказателства да е била собственик или ползвател на процесния апартамент през процесния
период, както и , че е бил в договорни правоотношения с него. Предявено е възражение за
изтекла погасителна давност за част от претендираните от ищеца вземания. Сочат се
доводи за липсата на доказателства за изпадането в забава на ответника относно плащането
на претендираните от ищеца вземания .
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете. В заседанието на 07.04.2023г. , в което е даден ход по същество на
делото , не се е явил представител на ответника.
Подпомагащата страна – „Т.Х.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140
ГПК –б.с.) не е изразила становище по исковете , не е изпратила предсатвител по делото и
не е посочила доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
48842/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от месец 05.2017г. до месец
04.2019г. между ищцовото дружество и ответника е съществувало правоотношение за
доставяне на топлоенергия, т.е. по делото не е установено по безспорен начин , чрез
т.нар. пълно доказване, че именно ответникът е бил „клиентът на топлинна енергия”
по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ на топлоенергията, доставена през
процесния период в посочения апартамент.Не са представени надлежни доказателства
относно този факт, независимо че ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника
по предявените от него искове именно с твърдението, че той е бил неизправна страна по
съществувало между тях правоотношение , по силата на което ползвал доставяна му
топлинна енергия срещу задължението да заплаща цената й.
По делото не са представени нито писмен договор между ищеца и ответника за
продажба на топлинна енергия, нито надлежни доказателства, че ответникът е бил
2
собственик или единствен ползвател на процесния имот през процесния период от
01.05.2017г. до 30.04.2019г. , за да се приеме , че е бил „клиентът на топлинна енергия” по
смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./.
По делото не е представен нотариален акт , в който като собственик на имота да е
вписан ответника.
По реда на чл.192 ГПК от Столична община , район „Оборище” е представен Договор
за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредбата на продажба на жилища ог
държавен жилищен фонд , предоставен на народните съвети , който е без дата и без номер и
без подписи на страните по него. Както е посочено и в писмото , вх. № 111г. на Кмета на
район „Оборище” при СО договорът , който се намира в преписката за продажба № П-
235/1965г. за процесния имот , която се съхранява в архива на район „Оборище” при СО , не
е подписан,т.е. не се съхранява подписан от страните оригинал на този договор за
прадожба на процесния имот. Поради тези причини представения неподписан договор не
може да бъде кредитиран като писмено доказателство по настоящото дело.
С писмото , вх. № 111г. на Кмета на район „Оборище” при СО е представено и
писмо № К-17 (без дата) от заместник –министър (без посочени имена) на Министерство на
архитектурата и благоустроойството до Районен народен съвет „Васил Левски” с
уведомление за утвърждаване решението на Председателя на ИК на РНС”Васил Левски” за
продажбата на процесния имот. Това писмо обаче също не е подписано и не е подпечетано,
поради което не може да бъде кредитирано като писмено доказателство.
С писмото , вх. № 111г. на Кмета на район „Оборище” при СО е представено и
заверено копие от Акт за държавна собственост № 1111г. за процесния имот , върху който
има ръкописно отбелязване от 16.03.1967г. за продажбата на имота на Р.Д. и брат й Т.Д.
(лицата , посочени като купувачи и в договора и в писмото от МАБ-б.с.) , но не са посочени
имената и длъжността на автора на това отбелязване. По-същественото е, че тази ръкописна
отметка не е доказателство за право на собственост върху недвижим имот.
Дори и да беше надлежно доказана продажбата на процесния имот от общината на
лицата Р.Д. и брат й Т.Д. , по делото няма нито твърдения , нито доказателства за
правоприемство (частно или универсално) между тези лица и ответника Г. Т. Г..
В писмото , вх. № 111г. на Кмета на район „Оборище” при СО е посочено , че при
проверка по актовете в общинската администрация се е установило , че в съставените за
процесния имот актове за държавна собственост „няма вписана отметка за извършена
разпоредителна сделка( продажба) на обект в сградата на посочения адрес , продаден на
лицето Г. Т. Г.”. Според общинската администрация процесния апартамент към настоящия
момент не е общинска собственост , но няма данни за лицето – собственик на имота.
С исковата молба е представен Констативен протокол от 16.09.1988г. от инкасаторът
Райка Георгиева Добрева , в който се посочва , че абонатът на партидата на процесния имот
Елена Д. Г.а е напуснала и на нейно място е настанен обонатът Г. Т. Г.. Обоче този
документ не може да бъде доказателство нито за вещни права, нито за облигационни права
3
на ответникът върху процесиня имот през процесния период от месец май 2017г. до месец
април 2019г.
По настоящото дело ищецът не е доказал , че ответникът е бил сключил договор за
продажба на топлинна енергия за процесния имот през процесния период.
По делото няма представени никакви писмени доказателства за съществуване на
договорно правоотношение между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия. По
делото не са представени никакви доказателства (например заявление за откриване на
партида на негово име, договор или други документи) за сключване на догомор за продажба
на топлинна енергия между ищеца и ответника. В представените с исковата молба фактури
и други счетоводни документи не е вписано името на ответника.
По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че
не ответникът трябва да доказва, че не е бил собственик и ползвател на имота през
съответния период, съответно , че не е сключил договор за продажба на топлинна анергия
, а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно доказване (изключващо всякякво
съмнение), че ответникът е бил собственик или поне ползвател на имота, респективно , че
е бил сключил договор за продажба на топлинна енергия за имота. По настоящото дело
ищецът не е представил надлежни писмени доказателства, че ответникът е бил собственик
или ползвател на процесния апартамент през периода от месец 05.2017г. до месец 04.2019г.
, както и , че е бил сключил договор за продажба на топлинна енергия.
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно
правоотношение между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия през
процесния период в процесния имот. Следователно не е доказана пасивната
материално-правна легитимация на ответника по предявените осъдителни искове, която
е едно от условията за тяхната основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и
в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от
процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца право, предявеният от него главен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е неоснователен.
Неоснователен са и акцесорните искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК
във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете се отхвърлят.
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски ,тъй като не са представени
4
доказателства за осъществени от него разходи по настоящото дело.
Тъй като ответникът е бил представляван по настоящото дело от адвокат по реда на
чл.38 ,ал.1 ЗА , следва на основание чл.38,ал.2 ЗА ищцовото дружество да бъде осъдено да
заплати на този адвокат ( И. А. Н.) възнаграждение, чийто размер следва да бъде определен
според чл.7,ал.2 от Наредба№ /2004г. на ВАС и според уговореното в представения договор
за правна защита и съдействие от 12.04.2022г. ( 500 лв).
На подпомащата страна не следва да бъдат присъдени разноски за исковото
производство, тъй като не са представени доказателства да е осъществила разходи във
връзка с това производство.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
Ответникът не е представил доказателства за осъществени от него разходи във връзка
със заповедното производство, поради което не следва да му бъдат присъдени разноски за
това дело.
Тъй като ответникът е бил представляван по заповедното дело от адвокат по реда на
чл.38 ,ал.1 ЗА , следва на основание чл.38,ал.2 ЗА ищцовото дружество да бъде осъдено да
заплати на този адвокат (И. А. Н.) възнаграждение, чийто размер следва да бъде определен
според чл.7,ал.2 от Наредба№ /2004г. на ВАС и според уговореното в представения договор
за правна защита и съдействие от 29.11.2021г. ( 300 лв).
Възражението на ищцовата страна за прекомерност на претендираните от
пълномощника на ответника адвокатски хонорари по настоящото исково дело и в
заповедното производство е неонователно и следва да бъде отхвърлено, защото в
конкретния случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице
прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения (500 лв и 300 лв) ,
доколкото те са съизмерими с минималните вазнъграждения по Наредба № 1/2004г. на
ВАС.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК:111, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №23Б против Г. Т. Г. , ЕГН:
**********, със съдебен адрес : град 1111, чрез адв. И. А. Н., обективно съединени
установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със
сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3 512,14 лв (три
хиляди петстотин и дванадесет лева и четиринадесет стотинки), представляващи
5
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София , бул. „Васил Левски” № 97, вх.1, ет.1, ап.4 ,с абонатен № 5105, по
договорни отношения между страните през периода от месец 05.2017г. до месец 04.2019г.;
814,46 лв (осемстотин и четиринадесет лева и четиридесет и шест стотинки),
представляващи мораторна лихва върху цената на топлоенергията , начислена за периода
от 15.09.2018г. до 16.08.2021г.; 23,90 лв (двадесет и три лева и деветдесет стотинки),
представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от месец юли
2018г. зо месец април 2019г., и 6,27 лв (шест лева и двадесет и седем стотинки),
представляващи мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, начислена за
периода от 30.08.2018г. до 16.08.2021г. , заедно със законовата лихва върху двете главници
от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.08.2021г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
48842/2021г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „Т”ЕАД, ЕИК:111, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец №23Б ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. А. Н., със съдебен адрес: град 1111,
следните суми : 500 лв (петстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1 ГПК в съотвествие с чл.7,ал.2
от Наредба № 1 /2004г. на ВАС в качеството му на пълномощник на ответника Г. Т. Г. по
настоящото исково гр.д. № 8851/2022г. по описа на СРС, 68 състав, и 300 лв (триста лева),
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА във
връзка с чл.78,ал.1 ГПК в съотвествие с чл.7,ал.2 от Наредба № 1 /2004г. на ВАС в
качеството му на пълномощник на длъжника Г. Т. Г. по заповедното гр.д. № 48842/2021г.
по описа на СРС, 68 състав.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.Х.”ЕООД , ЕИК
: 111 гр.София 1113, район „Слатина”, ул. 111
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6