Р Е
Ш Е Н И Е №
675
гр.Пловдив, 03.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на трети юли, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа
докладваното от
председателя ч.гр.д.№931 по
описа на ПОС
за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх.№14349/04.07.2020г. депозирана от „Балканкар Мизия – БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.** №*, обл.Пазарджик, Община Септември, представлявано от управителя Я.И.Л., в качеството му на длъжник в изпълнителното производство против Разпределение от 23.11.2019г. по изп.д.№20158210400794 по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№821 на КЧСИ с район на действие ПОС. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на извършеното разпределениe, с оплаквания, че съдебният изпълнител необосновано при определяне размера на вземането на взискателя по изпълнителното дело, не е съобразил вземането на взискателя за главница, която не е в размер на 30 017лв, а е в размер на 25 728.86лв, с оглед на което неправилно е определил коефициент за погасяване по съразмерност между всички хирографарни кредитори, което обосновава неправилност на разпределението. В тази връзка се позовава на Решение от 25.05.2018г. постановено по т.д.№2554/2017г. по описа на СГС, влязло в сила на 23.06.2018г.
Отделно от това навежда твърдения, че неправилно ЧСИ е включил с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 ГПК – разноски по т.31д – в размер на 72.00лв, което е такса за хонорар за вещо лице, които допълнителни разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. Твърди, че по изпълнителното дело няма данни да е изплатен хонорар за вещо лице в размер на 72.00лв, който да се погасява с привилегия.
Твърди още, че неправилно ЧСИ е включил с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 ГПК – сумата от 1128лв/ такси по т.5 от ТТРЗЧСИ/, като не е ясно за какви съобщения са тези такси.
Неправилно е включена с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 ГПК и сумата от 168.00лв – такси по т.4 от ТТЗЧСИ, предвид факта, че следва да се погасяват само за конкретния изпълнителен способ –публична продан на имот. Твърди се, че сумата от 168лв е начислена за 14 съобщения по 12лв с ДДС, като не са посочени конкретно таксите за кои съобщения до кои страни са начислявани.
Неправилно е начислена по т.20 за извършване на опис по ТТРЗЧСИ , както и разноските по чл.431 ГПК за държавни такси в размер на 120.50лв.
Иска се отмяна на разпределението, като бъде указано на ЧСИ Петко Илиев да извърши ново разпределение при правилно посочените размери на вземанията на взискателите по изпълнителното дело и правилен коефициент за удовлетворяване на вземанията на взискателите с хорографарни вземания. Претендират се разноски за обжалване на разпределението в размер на 25.00лв, заплатена държавна такса.
Ответниците по жалбата Г.П.Б. и П.Г.Б. изразяват становище за основателност на жалбата, поради което молят същата бъде уважена.
Ответникът по жалбата „Ромекс Кар“ ЕООД не взима становище по жалбата.
Постъпили са писмени обяснения от ЧСИ Петко Илиев по реда на чл.436 ал.3 ГПК, като е изразено становище относно допустимостта, а по същество относно неоснователността на постъпилата жалба.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и от лице имащо правен интерес да обжалва, а разгледана по същество за неоснователна.
Съдът е сезиран с жалба против действия на ЧСИ Петко Илиев против Разпределение от 23.11.2019г. по изп.д.№20158210400794 /л.2539 т.9/, като е определено вземането на БМ Лизинг ЕАД както следва: 30 017лв – главница; 8 187.97лв – законна лихва към 23.11.2019г. и 750.34лв сторени разноски.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод извършено разпределение.
В конкретният случай, се навежда довод относно погрешната преценка на съдебния изпълнител за размер на вземането на взискателя и неправилно включени привилегии по чл.136 ал.1 т.1 ГПК.
По отношение на първия наведен довод, а именно че вземането на взискателя следва да се включи с по-малък размер в обжалваното разпределение, съдът намира за неоснователно доколкото липсват доказателства затова. Представеното с жалбата Решение от 25.05.2018г. постановено по т.д.№2554/2017г. по описа на СГС, няма отбелязване, че е влязло в сила, поради което не може да бъде взето предвид при извършеното разпределение.
По отношение на вторият наведен довод, че неправилно включени с привилегии по чл.136 ал.1 т.1 ГПК:
Касаещо разноски по т.31д – в размер на 72лв, представляваща такса за хонорар за вещо лице: Видно от данните по делото – преводни нареждания, хонорарът за вещо лице е авансово заплатен от взискателя, предвид на което възражението, че тези разноски по т.31 д са неправилно включени с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 ГПК е неоснователно. Неоснователно се явява и възражението касаещо сумата от 1128лв - такси по т.5 от ТТРЗЧСИ, и сумата от 168.00лв – такси по т.4 от ТТЗЧСИ, приети с предпочитателно удовлетворяване от първи ред, доколкото не се установява от данните по делото, тези такси да са произволно начислени, предвид наличието на съобщения изпращани до страните в производството.
Таксата по т.20 за извършване на опис в размер на 198 лв с ДДС - се отнася за гараж №8, както и по т.1.3 а - разноските по чл.431 ГПК за държавни такси в размер на 120.50лв, правилно са включени с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 ГПК, поради което възражението в тази насока също се явява неоснователно.
Гореизложеното обосновава извода, че извършеното Разпределение от 23.11.2019г., не страда от сочените от жалбоподателя пороци, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на спора, разноски на жалбоподателят не се дължат.
Така мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№14349/04.07.2020г. депозирана от „Балканкар Мизия – БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.*** ул.*** обл.Пазарджик, Община Септември,
представлявано от управителя Я.И.Л., в качеството му на длъжник в
изпълнителното производство против
Разпределение от 23.11.2019г. по
изп.д.№20158210400794 по описа на
ЧСИ Петко Илиев, с рег.№821 на КЧСИ
с район на действие ПОС.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: