РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2287
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на двадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Мария Златанова
Членове : Здравка Диева
Недялко Бекиров
при
секретаря Т.Костадинова и с участието на прокурор К.Паскалев, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 2649/2020г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр.
с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Й.З.Г.,***, представляван от адв.Ат.Д., обжалва Решение № 260094 от 28.08.2020г.,
постановено по АНД № 7408 по описа за 2019г. на Районен съд – Пловдив, с което
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 19-1030-008484/25.09.2019г., изд.
от Началник Група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, за наложено на Г.
административно наказание : глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца - за нарушение по чл.104б т.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.175а
ал.1 пр.3 от ЗДв.П.
Поискано е решението да бъде
отменено, ведно с отмяна на наказателното постановление или делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав. Твърди се неправилно установена и
непълна фактическа обстановка с неправилен анализ на приетите доказателства,
което води до необоснованост на съдебния акт. Поддържа се разколебана приета
фактическа установеност със свидетелските показания на св.М. и св.П., по
отношение - време на извършване на нарушението; отнемането на предимство на
автомобилите, правещи десен завой от бул.Санкт Петербург към бул.Източен; начин
на извършване на маневрата. За причината за извършване на маневрата се счита за
необходимо назначаването на СТЕ, която да даде отговор на въпроса – възможно ли
е и при какви обстоятелства, да настъпи подобна траектория на движение.
Посочените неясноти е следвало да бъдат преодолени с приобщаване по делото на
записите от наблюдаващите кръстовището камери в съответния времеви период, тъй
като в случая НП не съдържа данни от обхвата на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Претендирани са за присъждане направените разноски пред въззивната и касационната инстанции – представен е договор
за правна защита и съдействие с договорено и отразено за изплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. В ход по същество се поддържат
доводите от жалбата.
Ответникът ОД МВР-Пловдив, сектор
Пътна полиция оспорва касационната жалба в писмено становище на ст.юрисконсулт
Г.Белова. Поддържа законосъобразност на касираното решение, обосновано с
правилен анализ на събраните доказателства. Заявено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение – при уважаване на жалбата, ведно с
искане за присъждане на юросконсултско възнаграждение
– при оставяне в сила решението на ПРС.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Паскалев предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно
съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1. Обжалваното НП е издадено от
длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност на което е
приложена Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2, 2.11/.
Същата е част от административно наказателната преписка и отразена в НП. АУАН
серия АА № 383396/31.08.2019г. е съставен от ст.полицай към ОД МВР-Пловдив, сектор
Пътна полиция, И.Стоев.
В АУАН, съдържащ се в преписката –
оригинал, не е вписано възражение на жалбоподателя и е отразено, че е съставен
в присъствие на свидетели – очевидци, присъствали при установяване на
нарушението : лицата Илия П. и Павлин М..
Според обстоятелствената част на НП:
На 31.08.2019г., около 21:00ч., в гр.Пловдив, на бул.Източен – кръстовище с
бул.Санкт Петербург, като водач на лек автомобил – БМВ 316 с рег.№ РВ5064ВС, Й.Г.
– използва път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като
извършва резки маневри, преднамерено изважда МПС извън контрол, чрез презавиване, до загуба сцеплението на задните му гуми. Отразената
фактическа установеност е приета за нарушение, изразяващо се в : „Водач на МПС
използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“, с правна квалификация
– нарушение на чл.104б т.2 ЗДв.П : „На водача на
моторно превозно средство е забранено да: 2. използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.“. Приложена е санкцията по чл.175а
ал.1 пр.3 ЗДв.П : „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач,
който oрганизира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“.
2. Процесуалният представител на
жалбоподателя е заявил пред ПРС доказателствени искания за разпит на свидетели,
които са уважени, вкл. са разпитани актосъставителят
и двете лица – очевидци.
Актосъставителят
заявил, че е съставил акта по данни от колегите му от Зонално жандармерийско
управление – „Те бяха спрели водача, тъй като умишлено, чрез прекомерно подаване
на газ е извел автомобила от сцепление на движещите колела, това е така
нареченият „дрифт“, с които си действия водачът е
създал предпоставка за ПТП….Нарушителят е отнел предимството на друг водач. ..По
данни от колегите, той е създал предпоставка за ПТП, тъй като чрез презавиването си автомобилът се е насочил към друг водач и
в последния момент, другият водач е успял да отклони автомобила си и не се е
стигнало до ПТП.“.
Св. Д.Кацарска е пътувала с
жалбоподателя на 31.08.2019г. и е заявила, че са идвали от Сточна гара, като е
трябвало да направят обратен завой на Макдоналдс.
Маневрата е предприета на зелена светлина на светофара, след което автомобилът
е спрял, престроен вече в крайна дясна лента, на червено. В момента на спиране
са дошли служители на жандармерията – викайки и блъскайки по вратата. „Когато правехме обратния завой, чух леко
изсвистяване на гуми, но съвсем кратко….Беше мокра пътната настилка. Движейки
се по булеварда, аз видях жандармерията преди да предприемем обратния завой. Те
бяха на светофара от дясната ни страна…“.
Жалбоподателят също е пояснил устно
случая – протокол от съдебно заседание / 13.01.2020г. /л.18, дело ПРС/. В
същото съдебно заседание адв.Манова е заявила
доказателствено искане за назначаване на СТЕ, отхвърлено с мотиви – мястото на процесното нарушение не е „запазено“, липсват и други
обективни находки по делото, за целите на СТЕ; на място не са направени снимки,
не са съставени протоколи – доколкото не се твърди в АУАН и в НП да е настъпило
ПТП. Останалите заявени доказателствени искания за СТЕ са отхвърлени с мотив,
че исканите за изясняване факти не касаят предмета на спора, доколкото АУАН и
НП не съдържат информация за настъпило ПТП, както и за неспазен сигнал на светофарната
уредба на конкретното място на извършване на нарушението.
Св. очевидец И.П. заявил, че помни
случая. Посочил е : „Мисля, че следобед беше.“, „“…и господинът въртеше гуми на
кръстовището. Той мина на червено. Имаше два автомобила с предимство, на които
той засече пътя и те спряха рязко. В едната кола имаше малко дете отзад и
шофьорите спряха до автомобила на господина на следващото кръстовище, за да се
разправят с него. Всичко това се случи на светофара на „Макдоналдс“
на ВСИ-то. Автомобилът, управляван от господина премина на червен сигнал на светофарната
уредба с т.нар. „дрифт“…той направи обратен завой на
светофара с въртене – подаваше газ и задната част на автомобила му се въртеше. На
360 градуса се завъртя и щеше да удари колите или да се удари в светофара. …Аз
бях на не повече от 10 метра от него…“.
Св.очевидец П.М. заявил, че си спомня
случая и в конкретния ден е бил на работа, позициониран точно на кръстовището
на бул.Санкт Петербург и бул.Източен, на светофара /преди това е опазвал
обществения ред при провеждане на футболен мач между Локомотив Пловдив и Ботев
Пловдив/. „Видях как червено „БМВ“ направи обратен завой на светофара с маневра
тип „дрифт“. Чух силно свистене на гуми и автомобилът
се завъртя по цялата си ос и препречи пътя на колите, които минават от бул.Санкт
Петербург“, надясно към бул.Източен. Аз лично не видях какъв беше сигналът на
светофара. Чух свистене на двигател
и на гуми, това се чу ясно и това всъщност привлече вниманието ми. …Спомням си
, че беше тъмно, не си спомням точния час.“.
ПРС е изискал информация за това –
дали на кръстовището на бул.Източен с бул.Санкт Петербург в гр.Пловдив е
монтирана система за видеонаблюдение и в случай, че
това е така – да се изпрати запис от
системата от дата 31.08.2019г., за периода 20:45ч. до 21:45ч. От Центъра за управление
на трафика и ОП Организация и контрол по транспорта са уведомили съда, че
видеозаписите се съхраняват в системата в продължение на 20 ди и не е открит
видеозапис от 31.08.2019г. /л.57, дело ПРС/.
3. ПРС приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Спазени са императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, както и чл. 57 от ЗАНН. Не е създадена неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя. РС
– Пловдив възприел следната фактическа установеност, основана на всички събрани
по делото доказателства, вкл. при уважени доказателствени искания на
жалбоподателя и съответно – мотивирано отхвърлени други : На 31.08.2019г. около
21ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил БМВ 316 рег. № РВ5064ВС. С него пътувала приятелката му.
Достигайки до кръстовището на бул. „Санкт Петербург“ с бул. „Източен“, спрял за
кратко, след което рязко ускорил, направил обратен завой, като целенасочено
извел извън контрол задната ос на автомобила /чрез презавиване
до загуба на сцепление/ и извършил пълно завъртане около оста на автомобила.
Извършвайки тези маневри, жалбоподателят препречил движението на други,
навлизащи в кръстовището автомобили, но не настъпило ПТП. Свидетелите –
очевидци са се намирали в района на светофарната уредба на посоченото
кръстовище, като имали ясна видимост към преминаващите през него автомобили. Тези
действия на жалбоподателя били ясно възприети от св. П. и св. М.. Изложената от
свидетелите – актосъставител и очевидците информация,
е възприета за обективна, логически последователна и безпротиворечива.
Акцентирано е на обстоятелството, че св. П. и св. М., освен преки, са и
първични информационни източници относно развилите се на процесната
дата събития. Акцентът е основателен, предвид местоположението на
свидетелите-очевидци - на около 10 метра от автомобила, когато той е инициирал
опасната си маневра /т. нар. „дрифт“/.
Възприетата фактическа обстановка
обосновала извод за осъществено от обективна и субективна страна нарушение на чл.
104б т. 2 ЗДв.П - жалбоподателят е извършвал действия
по преднамерено изваждане от сцепление задната ос на своя автомобил, чрез рязко
ускорение и презавиване. Вследствие на тези действия,
лекият автомобил е извършил пълно завъртане около оста си. Предвид
реализираното пълно завъртане на автомобила, силен шум от двигател и свистене
на гуми, ПРС основателно приел, че действията на жалбоподателя не са последица
на случайна и момента загуба на контрол. Вярно е посоченото - с поведението си
жалбоподателят е застрашил спокойното придвижване по обществената пътна мрежа,
а с това е поставил в потенциална опасност широк кръг от лица /в тази насока
ПРС се позовава на : Решение № 1366 от 27.07.2020г. на АдмС
- Пловдив по к. а. н. д. № 1410/2020г., Решение № 257 от 13.08.2020г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 216/2020г./.
Решението е постановено при изяснена
фактическа обстановка в съответствие със събраните доказателства. В случая ПРС
е предприел необходимите мерки за разкриване на обективната истина /чл.13 НПК/,
като е съобразил предмета на спора. Предметът на спора изключва необходимост от
установяване на предпоставки за ПТП, както и за установяване на какъв светлинен
сигнал на светофарната уредба е осъществена маневрата, тъй като на жалбоподателя не е вменено
нарушение по смисъла на чл. 6 т. 1 ЗДв.П и за ПТП,
освен което – фактическата установеност, отразена в АУАН и НП не съдържа
информация за ПТП или предпоставки за ПТП, произтичащи от поведението на водача
– жалбоподател. С основание ПРС е
възприел за обективни и достоверни показанията на свидетелите-очевидци в АУАН,
тъй като същите са възприели пряко и непосредствено събитието – намирали са се
на около 10 м. от мястото на кръстовището. Не представлява съществено
противоречие в показанията им – посоченото от св.П. за времевия период на
осъществяване на нарушението, „следобед“. По отношение времето на извършване на
нарушението са налице достатъчно доказателства, позволяващи да бъде прието, че
е посоченото в АУАН и НП. В тази насока са и данните от св.Марценков
за футболната среща в гр.Пловдив, след приключване на която той и колегите му
са заели позиции – на кръстовището на бул.Санкт Петербург и бул.Източен, на светофара.
Следва да бъде съобразено, че отсъства спор по отношение местоположението на
свидетелите -очевидци, като св.Кацарска е заявила : „Движейки се по булеварда,
аз видях жандармерията преди да предприемем обратния завой. Те бяха на
светофара от дясната ни страна…“. Това означава, че правилно съдът е акцентирал
на пряко възприетото от страна на свидетелите-очевидци. В тази насока
основателно са ценени показанията им за описание на конкретната ситуация – св.Марценков : „Видях как червено „БМВ“ направи обратен завой
на светофара с маневра тип „дрифт“. Чух силно
свистене на гуми и автомобилът се завъртя по цялата си ос и препречи пътя на
колите, които минават от бул.Сенкт Петербург“,
надясно към бул.Източен….Чух свистене на двигател и на гуми, това се чу ясно и
това всъщност привлече вниманието ми...“. Тоест, именно свистенето на гуми и
двигател е привлякло вниманието на свидетелите, описали сходно маневрата. Начинът
на предприемане на маневрата, описан от свидетелите-очевидци е обосновал извод
за това, че подобна маневра не е може да бъде отдадена на случайност - чрез
прекомерно подаване на газ е извел автомобила от сцепление на движещите колела,
това е така нареченият „дрифт“; направи обратен завой
на светофара с въртене – подаваше газ и задната част на автомобила му се
въртеше.
Следва да бъде отбелязано, че изискването
за вписване в акта на свидетел е от значение за разкриване на обективната
истина, в която насока е т. 10 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума
на Върховния съд : "При наличие на очевидци при извършване на нарушение
или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели,
за да се осигури разкриването на обективната истина". В случая не се
установи препятстване за разкриване на обективната истина. Процесуално
нарушение при издаване на НП не се констатира и при описаните данни ПРС
правилно е зачел презумптивната доказателствена сила
на АУАН, придадена с нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П.
Както бе посочено, доказателствените
искания за СТЕ са целели установяване на факти и обстоятелства, които са извън
обхвата на спора. В хипотеза, при която
АУАН и НП съдържаха констатации за създадени предпоставки за ПТП – последица от
извършеното административно нарушение, при недоказаност на тази констатация,
резултатът от спора би бил друг. В случая обвинението не съдържа такъв факт. Жалбоподателят
е бил „водач“ по см. на § 6 т. 25 и „участник в движението“ съгл. § 6 т. 28 ДР
ЗДвП - установен годен субект на административното нарушение по чл.104б т.2 ЗДв.П, който като участник в движението е имал задължението
да съобразява своето поведение със забраната по чл.104б т.2 ЗДв.П.
Нарушението разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушения от
този вид, при което мотивирано е отхвърлена възможност за квалификацията му по
чл.28 ЗАНН. Безсъмнено ползването на обществен път за извършването на т. нар. „дрифт“ разкрива множество опасности, както за самия
извършител, така и за всяко трето лице, което по същото време и място преминава
в близост до него.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 260094 от
28.08.2020г., постановено по АНД № 7408 по описа за 2019г. на Районен съд –
Пловдив.
Осъжда Й.З.Г.,***, ЕГН: **********,***
съдебни разноски в размер на 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :