№ 36749
гр. София, 12.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110140207 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. С. Д. срещу „-“ ЕАД, с която
са предявени обективно кумулативно съединени следните искове:
отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.9, т. 10 и т.11 ЗПК, вр. чл.143, т.10 и т. 19 ЗЗП, с който се
иска да бъде обявена нищожността на клаузата на чл. 10 във връзка с чл. 7.1. от
Договор за потребителски кредит № ********** от 27.05.2022 г., сключен
между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на
основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК - поради заобикаляне
на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради
противоречие с Д.те нрави,
осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 2895лв., представляваща платена при липса на
основание сума по нищожния Договор за потребителски кредит №
**********/27.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата претенция – 28.06.2024г., до изплащането.
Ищецът твърди, че на 27.05.2022г. сключил с ответника „-“ ЕАД Договор за
потребителски кредит № **********/27.05.2022 г., по който в полза на ищеца е
отпуснат заем в размер 20000лева и застрахователна премия по договора в общ размер
от 9359.34лева, от която: 599.42 лева застраховка „BANK Пакет 3 сметка“ и 8 759,92
лева застраховка „BANK Пакет 3 Кредит + Сметка“. Ищецът дължал връщане на
предоставената сума в срок до 05.06.2027г., като лихвеният процент по кредита бил в
размер на 30.39%, а годишният процент на разходите (ГПР) в размер на 34.45%.
Ищецът извършил плащания на задължения по договора за кредит в периода от
05.07.2022 г. до 05.06.2024 г. в общ размер от 22965.60лева, като продължава да
извършва плащания, за да не бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем.
Поддържа, че сключеният между страните договор имал характеристики на
потребителски договор. Клаузата на чл. 10 от Договора била нищожна поради
противоречие с императивна правна норма, тъй като размерът на уговорения ГПР
надхвърлял максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК петкратен размер на
законната лихва.
1
Действителната стойност на уговорения ГПР надвишавала посочения размер в
договора, тъй като в него следва да бъде включена и уговорената застрахователна
премия, както и не бил посочен начинът, по който се достига до този процент. По
договора липсвал посоченият разход „застрахователните премии, чийто размер
съставлявал близо 47,00 % от главницата по договора за кредит, с което общият размер
на ГПР при включване на договорната лихва достигал 84%, а посоченият в договора
размер на ГПР бил едва 34.45 %. В договора не се съдържала методиката на
изчисляване на ГПР, а бил посочен само процент, с което съществено била засегната
защитата на потребителите и водело до недействителност на целия договор по
смисъла на чл. 22 ЗПК.
Непосочването на методиката за изчисление на ГПР нарушавало императивните
разпоредби на чл. 143, т. 19 ЗЗП, и уговорения ГПР противоречи и на т. 10 от чл. 143
ЗЗП.
Поддържа, че е налице нищожност поради накърняване на Д.те нрави на
уговорената възнаградителна лихва по чл. 9.1 от сключения договор за потребителски
кредит, тъй като възнаградителната лихва е над двукратния размер на обезпечени
кредит и над трикратния размер на необезпечен кредит.
Процесният потребителски кредит бил обезпечен със застраховка „Защита на
кредита“, в резултат на които застрахованото лице реализирало загуба на обичайния си
доход, влияеща неблагоприятно върху възможността да обслужва остатъчното
задължение по потребителския кредит. В условията на евентуалност, в случай, че
съдът приеме, че договорът за потребителски кредит не е обезпечен, то поддържа да е
нищожна уговорената възнаградителна лихва, тъй като надхвърля трикратния размер
на законната лихва за забава. Поради сочените основания поддържа, че процесните
оспорени клаузи на договора са недействителни и съобразно чл. 23 от ЗПК на връщане
подлежала само чистата стойност на паричния заем, като не се дължали лихви.
С оглед изложеното, навежда, че за ищеца е било налице единствено задължение
да върне на ответника предоставената от него сума в размер на 20000лв., а с
надплатената над този размер сума от 2895лв. ответникът „-“ ЕАД се е обогатило, тъй
като процесната сума била заплатена без основание. Твърди, че депозира покана за
доброволно разрешаване на спора от 18.03.2024 г., като ответникът отказал
постигането на каквото и да било споразумение, като изрично заявил в своя отговор,
че договорът за потребителски кредит бил валиден и дължим, съгласно поместените в
него клаузи.
Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени
разноски.
Представя под опис 7бр. писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „-“
ЕАД, в който оспорва исковете. Ответникът твърди, че при сключване на процесния
договор за кредит са спазени всички законови изисквания. Твърди, че с получаване на
препис от исковата молба ответникът е приел, че ищецът е извършил отказ от
застрахователната програма по договора за кредит и в качество си на агент е отправил
искане до застрахователното дружество за прекратяване на застрахователната полица,
издадена в полза на ищеца, съответно застрахователя следвало да преведе по сметка на
потребителя остатъка от застрахователната премия, която е описана в чл. 7.1. от
Договора за потребителски кредит.
2
Поддържа, че годишният процент на разходите по договора в размер 34,45%
отговарял на законовото изискване - да не надвишава петкратния размер на законната
лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и с уговорка за размер на
възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва не
противоречало на Д.те нрави и доколкото ГПР не надвишавала установеният в закона
максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, това не водело до недействителност на самата клауза в
договора.
При изчисляване на ГПР в процесния договор не били взети предвид условията
на допусканията съгласно Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, с оглед на което
кредиторът не е бил длъжен да предоставя такава информация, доколкото начинът на
изчислява на ГПР е посочен в закона.
Кредиторът бил изпълнил задължението си по чл. 11, ал. 1, т. 10 да информира
потребителя за размера на ГПР, изразен цифрово, в абсолютна стойност, като годишен
процент от общия размер на кредита, съгласно определението за ГПР в чл. 19, ал. 1 от
ЗПК.
Договорът за кредит съдържал изискуеми реквизити съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Договорът бил сключен за конкретна сума, за конкретен срок, при фиксирана лихва,
приложима за целия срок и се усвоявал еднократно в началото на договора, била
налице яснота, че лихвата се начислявала върху остатъчния размер на кредита, а не
върху цялата сума, която следва да се върне, така и бил приложим фиксиран лихвен
процент, по отношение на който не били налице допускания.
Застрахователната премия като цена на допълнителна услуга, изрично избрана от
потребителя, не била разход по договора за кредит, защото сключването на
застраховка не съставлявало условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя,
за да получи желания кредит, като това било уговорено изрично между страните в чл.
19 от договора за кредит. Сключването на договора за потребителски кредит не
съставлявало и задължително условия за сключване на договора за застраховка. Преди
сключване на договора за кредит ищецът изрично изявил желанието си да сключи
застраховка, както и е подписал нарочна декларация за това. Застраховката била
сключена за срока на договора за кредит, като платената от потребителя
застрахователна премия осигурявала покритие на застрахованите рискове за този
период. Сключването на застраховка освен това не било задължителна за сключването
на договора за кредит, тъй като а ищецът като застраховано лице, имал правото да
прекрати застраховката, което не сторил. Сумите, отразени в договора, представлявали
цената на допълнителната услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, която услуга
била заявена от ищеца, формирана от общия размер на застрахователните премии по
застраховките, избрани от ищеца и сключени със застрахователя Кардиф, чрез „-“ ЕАД
като застрахователен агент. Застрахователната премия била финансирана от банката и
платена директно на застрахователя при условията на чл. 7.2.2 от Договора за кредит.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Представя под опис 6бр. писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
В молба от 21.08.2024 г. ответникът посочва, че на 26.04.2024 г. от застрахователя
по договора за кредит по банкова сметка на ищеца била възстановена сума в общ
размер на 5792.68 лева, като извършеното плащане било извършено на основание
3
отказ от застраховка от страна на ищеца. Описано е, че в случай, че ищцата оспори
транзакцията и с оглед доказване на това обстоятелство се иска допускане на ССчЕ по
въпроса дали сумата е получена по банковата сметка на ищеца с наредител Кардиф
клон България, на какво основание и кога.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са два главни обективно кумулативно
съединени искове:
1) Обуславящ отрицателен установителен иск с правно основание с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.9, т. 10 и т.11 ЗПК, вр.
чл.143, т.10 и т. 19 ЗЗП, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.
19, ал. 4 от ЗПК, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за клаузата
на чл. 10 във връзка с чл. 7.1. от Договор за потребителски кредит № **********
от 27.05.2022 г.;
2) Обусловен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу ответника „-“ ЕАД.
2. Отделя за безспорни и ненуждаещо се от доказване следните
обстоятелства: 1) че между „-“ ЕАД и ищеца е сключен Договор за потребителски
кредит № **********/27.05.2022 г. с твърдените клаузи, по който е отпусната сума в
общ размер на 20000лв. за главница и същата е получена от ищеца; 2) че ищецът в
периода от 05.07.2022 г. до 05.06.2024 г. е погасил сума в общ размер от 22965.60лева
по договора; 3) сумата за застрахователна премия не била включена при
изчисление на отразения в договора за кредит ГПР;
3. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца по обуславящите отрицателни установителни
искове е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в
исковата молба съдържание, включващ процесната клауза по клаузата на чл. 10 във
връзка с чл. 7.1. от Договор за потребителски кредит № ********** от 27.05.2022 г. на
ГПР и застрахователна премия (безспорно). В тежест на ответника е да докаже
валидността на договора, респ. на клаузата за заплащане на ГПР и застрахователна
премия, съответно, че с уговарянето в договора и в клаузите не се заобикаля размера
на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни и не се надвишава законовия
размер на ГПР, както и че не представлява конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по кредита, съответно че са спазени разпоредбите на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК за отразяване на всички разходи по кредита и общата дължима сума.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между ищеца и „-“ ЕАД има Договор
за потребителски кредит № **********/27.05.2022 г. с твърдените клаузи (безспорно);
че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на
ответника „-“ ЕАД, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника е без правно основание, т. е., без да е било налице годен
юридически факт.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно:
валидни клаузи в Договор за потребителски кредит № **********/27.05.2022 г., въз
4
основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение
на задълженията му по договора.
Искът е обусловен от обуславящите искове за нищожност, доколкото в предмета
на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно
наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на
обуславящите искове), съответно спорът по обусловения иск се концентрира по
въпроса за имущественото разместване.
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора
на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на
доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
СЪДЪТ намира, че следва да отложи произнасянето си по искането на ответника
в молбата 21.08.2024 за допускане на ССчЕ , след становище от ищцата.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я оД. ако не противоречи на закона или Д.те нрави, като с
определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 31.10.2024 г. от 31:20 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най- късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5