Решение по дело №2644/2017 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

			23.03.2018
					Дупница

 

Номер                                      Година                                      Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                            състав

	15.03.		2018

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Мирослав Саневски

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Кечева

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		2644		2017

 

                                      дело №                                     по описа за                         година.

Производството е образувано по искова молба, подадена от И.С.Т., ЕГН: **********, с която е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до изплащане на главницата, представляваща обезщетение за претърпени от неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ищецът твърди, че било образувано Досъдебно производство вх. № 516/2017г, БДП-105/2017г. по описа на Районна прокуратура-Дупница; ЗМ № 88/2017г. по описа на РУ на МВР-Дупница срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като досъдебното производство е започнато на основание чл.212, ал.2 от НПК. По посоченото досъдебно производство било установено, че на 08.02.2017г., в 21:44 ч. в град Бобошево, срещу бензиностанция „Уно Ойл” в посока ППЕ-79 е спрян за проверка лекият автомобил на ищеца „Сеат Толедо” с ДК № КН 6410ВМ, управляван от него. Ищецът бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Дрегерът показал 4.99 промила алкохол в издишания въздух. На ищеца бил издаден талон за медицинско изследване. Явил се в ФСМП-гр.Дупница, където дал кръв за изследване. Била назначена химическа експертиза  № 68 от 10.02.2017г., изготвена от инж. Красимир Симеонов Найденов в специализираната лаборатория при ОД на МВР-гр.Кюстендил, съгласно която в дадените от ищеца кръвни проби не се доказало наличието на етилов алкохол. Според ищеца, това било така, защото действително не бил пил алкохол при управлението на МПС. На основание гореизложеното и чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК досъдебното производство било прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.02.2017г. на Районна прокуратура-Дупница, влязло в законна сила.

Твърди, че още на 08.02.2017 година с АУАН № 710922 от 08.02.2017 година му било отнето свидетелството за правоуправление и бил лишен от възможността да ползва лекия си автомобил за нуждите на семейството. Така в продължение на повече от тридесет дни ищецът и неговото семейство били подложени на постоянен стрес. Излъчено било в националните медии, че след употреба на алкохол с 4.99 промила в кръвта ищецът управлявал МПС и бил спрян от контролните органи на КАТ. Същото било публикувано и в пресата. Преди проверката и разгласяването на позорното обстоятелство бил весел, общителен, контактен, дружелюбен, а сега се затворил в себе си и страни от приятели и съседи, защото се срамува. Често го боляла и го боли глава, има високо кръвно налягане, не може да спи, тъй като е засегнато доброто му име в обществото.      

            В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез Р.М.-прокурор в Районна прокуратура-Дупница, с който се изразява становище неоснователност на предявения иск. Оспорват се твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди, както и че от образуване на досъдебното производство до влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство е претърпял негативна промяна в личния си живот. Оспорват се изложените твърдения в исковата молба за възникнали лични проблеми и злепоставяне в обществото по причина обвинението. Твърди се, че ако е било накърнено по някакъв начин доброто име на ищеца, то не е в резултат на действията на Прокуратурата, понеже същата не е разпространявала данни от разследването и не следва да отговаря за отзвука му в обществото. На 09.02.2017год., на основание чл.212,ал.2 от НПК било образувано досъдебно производство срещу Неизвестен извършител, а не срещу ищеца И.С.Т., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. След събиране на всички необходими и относими доказателства, наблюдаващият прокурор е счел, че на са налице предпоставките на чл.219 от НПК и на И.Т. не било повдигнато обвинение и същият не е бил привлечен в качеството на обвиняем. С постановление от 14.02.2017год., наблюдаващият прокурор по ДП№88/2017год. е прекратил същото на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради което липсва основен елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Наказателното преследване срещу ищеца е протекло изцяло в сроковете, предвидени в чл.234 от НПК. От момента на образуване на досъдебното производство- 09.02.2017год. до момента на приключването му и изготвяне на постановлението за прекратяване от наблюдаващия прокурор на 14.02.2017год. са изминали само пет дни. През тези пет дни ищецът не е привличан в качеството на обвиняем и спрямо същия не е взимана никаква мярка за процесуална принуда. Оспорва се предявения иск и по размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,  намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от материалите по Досъдебно производство вх.№ 516/2017г., БДП-105/2017г. по описа на Районна прокуратура-гр.Дупница; ЗМ № 88/17г. по описа на РУ на МВР-Дупница, същото е образувано на 09.02.2017г. срещу И.С.Т., ЕГН ********** за това, че на 08.02.2017г., около 21:44 часа в гр. Бобошево, срещу бензиностанция Уно Ойл в посока ПП Е-79, управлява лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № КН 6410 ВМ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 4,99 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 75 10“, с фабр. № 0176, за престъпление по чл. 343 б, ал.1 от НК. Производството е започнато на основание Протокол за разпит на очевидец, т.е. с първото действие по разследването, съгласно чл.212, ал.2 от НПК. По досъдебното производство била назначена химическа експертиза № 68 от 10.02.2017г., изготвена от инж. Красимир Симеонов Найденов в специализираната лаборатория при ОД на МВР-гр.Кюстендил, съгласно която в дадените от ищеца кръвни проби не се доказало наличието на етилов алкохол. Досъдебното производство е изпратено от старши разследващ полицай Вероника Фотева на прокурора с мнение за прекратяване, поради липса на извършено престъпление от общ характер. С постановление от 14.02.2017г. на прокурор Анета Стоева, досъдебното производство е прекратено, на основание чл. 243, ал.1, т.1, в сл. на чл.24, ал.1, т.1 от НК-поради това, че деянието не съставлява престъпление.

По делото са събрани са гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Соня Бекирова и Бойко Нинов, които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. От показанията на свидетелката Соня Бекирова, се установява, че същата познава ищеца от 25-26 години и е категорична, че той не употребява алкохол. Пътувала с него в колата вечерта на 08.02.2017г., когато ги спрял за проверка патрул на КАТ. Свидетелства, че непосредствено преди да ги спрат за проверка, ищецът си „изжабурил“ устата с вода за уста „Листерин“, по зъболекарско предписание, понеже страдал от парадонтоза. При проверката, полицаите му поискали документи, изпробвали го за алкохол с дрегер, който показал 4-5 промила. Полицаите били учудени, понеже ищецът се държал адекватно и му казали да иде в поликлиниката в гр. Дупница да даде кръвна проба. До поликлиниката шофирала свидетелката. Пред „Бърза помощ“ полицаите свалили номерата на колата и им казали да се приберат. Свидетелката споделя, че ищецът бил много притеснен, било го е срам да прибере колата си пред блока, в който живее и за това я закарал в с. Червен брег. На следващия ден, по „Нова телевизия“ излъчили репортаж, в който показали ищеца и казали, че е карал колата след употреба на алкохол и са го хванали с над 4 промила алкохол в кръвта. Имало статия за случая и в местния вестник „Струма“. От съседи на ищеца разбрала, че са идвали журналисти да го търсят в дома му, за да го разпитват за случая. Семейството на ищеца, както и всичките му близки и приятели знаят, че той не пие алкохол, а изведнъж разбрали, че са го хванали да кара кола с над 4 промила, поради което ищецът бил много притеснен и стресиран. Негови познати и съседи непрекъснато го разпитвали за случая.

От показанията на свидетеля Бойко Нинов се установява, че същият познава ищеца от много години и знае, че той не пие. Никога не е управлявал МПС под въздействие на алкохол. В началото на 2017г., от статии във вестник „Труд“ и вестник „Струма“, както и от репортаж, излъчен по „Нова телевизия“, свидетелят разбрал, че ищеца бил хванат да управлява МПС с близо 5 промила алкохол, при което свидетелят бил много учуден, понеже знае, че ищецът не пие. В репортажа, излъчен по „Нова телевизия“, показали ищеца, който разказвал на репортерите за случилото се. Ищецът му е споделял, че ползва вода за уста, защото имал проблеми с венците. Знае, че са идвали журналисти в дома на ищеца да го търсят, свидетелят лично видял репортерска кола пред блока, в който живее ищеца. Разказва, че в града всички познават ищеца като много добър човек и много се коментирал случая, защото всички знаели, че по принцип той не пие алкохол. Споделя, че ищецът много се срамувал от случая, въпреки че не бил виновен. След случая ищецът избягвал да ходи в родното си село Червен брег, защото съседите му там постоянно го разпитвали за случилото се.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето или извършеното деяние не е престъпление /защото липсва някой от елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав/. В тези хипотези елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение. Първата хипотеза не създава никакво съмнение относно наличието на тази предпоставка. Това е така, тъй като правомощие само на съда е оправдаване на лице и то се постановява само в съдебно производство /в съдебната фаза на наказателното производство/, което се образува само въз основа на повдигнато от прокурор обвинение с внесен обвинителен акт. Съмнение за наличие на посочения елемент от фактическия състав на отговорността на държавата предизвикват другите две посочени хипотези, и то само когато прекратяването на наказателното производство е извършено в ДП.

Досъдебно производство се образува при наличие на предвидени в НПК предпоставки /чл. 207, ал. 1 НПК/ - законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер - с постановление на прокурор по чл. 212, ал. 1 НПК, или със съставяне на протокол за първото действие по разследването в случаите по чл. 212, ал. 2 НПК /при неотложни следствени действия/ или в случаите на бързо производство по чл. 356, ал. 3 НПК. При различните начини за поставяне началото на наказателното производство са предвидени и различни правила за привличане на лице като обвиняем: при образуване на ДП по чл. 212, ал. 2 НПК разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него - чл. 219, ал. 2 НПК; при образуването на бързо производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него - чл. 356, ал. 4 НПК; при образуване на ДП по чл. 212, ал. 1 НПК се пристъпва към привличане с постановление на разследващия орган, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на лице в извършване на престъпление. С оглед на това при образуване на ДП с постановление по чл. 212, ал. 1 НПК не е предвидено /не е реквизит/ посочване в него на лицето, извършило престъпление, дори да са налице данни за него - чл. 214, ал. 1 НПК. Когато ДП в нарушение на това правило е образувано срещу конкретно лице /с посочване на името му в постановлението/ и то е разпитано като свидетел /т.е. извършено е действие по разследване срещу него с участието му/, въпреки че не е било привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до прекратяването на досъдебното производство поради неизвършване на деянието или поради неговата несъставомерност то може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ / Решение № 431 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2015 г., IV г. о., в този смисъл е и практиката на ВКС по гр. д. № 527/2015 г. IV ГО, по гр. д. № 1215/2011 г. III ГО, по гр. д. № 6047/2013 г. IV ГО, по гр. д. № 892/2015 г. IV ГО и др./.

            В конкретния случай, на 09.02.2017г. срещу ищеца е било образувано бързо досъдебно производство № 88/2017г., за престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК, видно от Уведомително писмо рег. № БДП 348311-88/10.02.2017г., вх. № 516/17 от 10.02.2017г. по описа на РП-Дупница, по което И.С.Т. се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него, а именно: разпит на свидетел-очевидец. Ищецът също е разпитван като свидетел в досъдебното производство и са събирани доказателства, като с постановление от 14.02.2017 г., наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на деянието. С оглед на това, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предпоставки за отговорността на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконно образуваното срещу него досъдебно производство.

На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с незаконосъобразно повдигнатото обвинение за извършено престъпление. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Размерът се формира по справедливост, по реда на чл.52 ЗЗД и зависи от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца.

В тежест на ищеца е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, засягащи психическото и физическото му здраве, които да са в причинна връзка с незаконно образуваното срещу него досъдебно производство. От събраните по делото свидетелски показания се установява, че ищецът бил много притеснен и стресиран от образуваното досъдебно производство и изпитвал силен срам вследствие на отразяването на случая в медиите. При наличие на прекратено досъдебно производство /ДП/ без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди - нормално е наказателното производство да се е отразило негативно на психиката и личния му живот, фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира претърпени вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му, през периода на наказателното преследване той има отрицателни изживявания в тази връзка - незаконното обвинение ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно, негативните емоции и страдания в тази връзка не се нуждаят от конкретни доказателства относно размера им. Липсват доказателства, обаче, че повдигнатото обвинение и участието в наказателното производство са увредили значително или трайно здравословното и психическото му състояние. Още повече, че от образуването на досъдебното производство до прекратяването му с постановление на прокурора, са минали едва пет дни.

С оглед на гореизложените обстоятелства, в конкретният случай съдът намира, че ищецът е бил засегнат от образуваното срещу него досъдебно производство, в една незначителна степен. Съгласно чл.162 ГПК когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка. Предвид това съдът смята, че сумата от 1 000.00 лв. за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца е достатъчна и справедлива в разглеждания случай. За разликата над определения размер от 1 000.00 лв. до претендирания размер от 10 000.00,  лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ и с оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски – 10 лв. за заплатена държавна такса и изплатено възнаграждение за процесуално представителство съобразно уважената част от иска.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на водено срещу него досъдебно производство за престъпление по чл.343 б, ал. 1 от НК, което в последствие е било прекратено, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.12.2017г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 1000.00 лв. до претендирания размер обезщетение за неимуществени вреди от 10 000.00 лв., отхвърля иска като неоснователен.

 ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 50.00 лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска.

           

            Решението може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от  получаване на препис от него.               

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: