РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Ихтиман, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20241840200401 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба от И. В. И. чрез адв. Т. П. против
Наказателно постановление № 24-1204-000860/06.06.2024 г., издадено от
Началник група в ОДМВР - София, Сектор „Пътна полиция“. Считайки НП за
незаконосъобразно и недоказано, жалбоподателят желае НП да бъде
отменено.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят на 17.05.2024 г. около 20.15 ч. е
навлязъл в тунел „Траянови врата“ с висока скорост, като движението било
доста натоварено, имало много автомобили, една част от които се движели с
висока скорост и видимостта в тунела била намалена. На влизане в гр. С.,
жалбоподателят бил спрян от два патрулни автомобила с включени светлини,
като полицаите го попитали защо не е бил спрял на подадения от колегите им
сигнал на тунел Траянови врата със стоп-палка, като той им заявил, че бил
карал с висока скорост и не ги видял.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като се представлява
от адв. Т. П., която поддържа жалбата. В депозираната писмена защита излага
идентични съображения на тези изложени в жалбата, като в допълнение сочи,
че не е налице нарушение от субективна страна, доколкото подадения сигнал
не е бил възприет от жалбоподателя, съответно за да е налице нарушение по
чл. 103 от ЗДвП водачът на МПС следва да е действал при пряк умисъл,
какъвто в случая не е бил налице. Адв. П. моли наказателното постановление
да бъде отменено. Претендират се и сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
1
Ответната по жалбата страна – Началник група в ОДМВР - София,
Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител по
делото. От същия има депозирано становище, с което моли съдът да приеме за
неоснователни възраженията на жалбоподателя и да постанови решение, с
което да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
От показанията на свидетелите И. С. Н. и Г. Г. В., които са служители на
ОДМВР - София, се установява, че на 17.05.2024 г. са изпълнявали
служебните си задължения на КПП „Траянови врата“, който се намира на 54-
ти км от магистрала „Тракия“ преди „Траянови врата“. В посока гр. С. се
движел управлявания от жалбоподателя лек автомобил марка „Б.“ с английски
регистрационен номер, на който св. Н. подал ясен, своевременен и разбираем
знак за спиране със стоп палка. Жалбоподателят не се подчинил, увеличил
скоростта и продължил движението си в посока гр. С. Св. Н. докладвал на
оперативната дежурна част регистрационния номер, марката, модела и цвета
на автомобила и след известно време, дежурният уведомил свидетелите Н. и
В., че същият автомобил е спрян на КПП „Враня“ на км. 1 от магистрала
„Тракия“, на влизане в град С. от други полицейски служители. Св. Н. и В.
отишли по разпореждане на дежурния на КПП „В.“, където установили, че
водачът и автомобила са същите. При проведения разговор на място с водача,
същият е заявил на св. Н., че ги е видял със св. В., но поради движението си с
висока скорост, не е спрял на КПП „Траянови врата“. Св. Н. съставил АУАН
серия GA № 1033619 от 17.05.2024 г. на И. В. И., който св. В. подписал като
свидетел. Жалбоподателят също подписал акта без възражения.
В обстоятелствената част на акта е посочено, че И. И. в 20:18 часа на
17.05.2024 г. на АМ Тракия, с посока на движение от гр. П. към гр. С.
управлява лек автомобил „Б.“ с рег. номер *******, собственост на И. И.
(регистрация образец В.), и в района на 54 км на КПП Траянови врата при
подаден своевременно ясен и разбираем за водача сигнал за спиране със стоп
палка по образец на МВР, същият не изпълнява задължението си да спре в
дясно, ускорява скоростта и продължава движението си в посока гр. С.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй
като същите са логични, последователни и кореспондират помежду си. От
показанията на свидетелите се установява по безспорен начин фактическата
обстановка и обстоятелството, че жалбоподателят е извършил визираното в
съставения му АУАН нарушение на ЗДвП, както и изцяло кредитира
посочените доказателствени материали, тъй като същите са непротиворечиви,
и се допълват взаимно. Показанията на св. Н. се потвърждават и от
съставената от същия, приложена към преписката и приета по делото като
писмено доказателство, докладна записка.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което за
това, че не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на
2
платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, на
И. И. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Като писмено доказателство по делото е приложена справка за
нарушител/водач, от която се установява, че освен процесното НП против
жалбоподателя са издадени и други наказателни постановления, фишове за
извършени административни нарушения по ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от показанията на разпитаните свидетели И. Н., Г. В. и приложените към
делото писмени доказателства – АУАН, заповед за компетентност, докладна
записка и справка за нарушител/водач.
С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
От представените заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи /л. 12-14 от делото/, заповед № 8121К-12390/03.10.2023 г.
на главния секретар на МВР и акт за встъпване в длъжност /л. 15-16 от делото/
се установява, че АУАН и НП са издадени от териториално и местно
компетентни органи. Същите са издадени по предвидените от закона ред и
форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.
Съдът намира, че при правилно установена фактическа обосновка,
съвсем законосъобразно контролният орган е квалифицирал извършеното от
дееца нарушение. Съгласно трайната съдебна практика, за да е осъществен
състава на чл. 103 от ЗДвП, сигналът, подаден от контролния орган, следва да
бъде по един от изброените в чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП начини,
доколкото със сигнали, които не се нормативно уредени, водачите не са
длъжни да се съобразяват. В процесния случай е описано в АУАН и НП, а и се
установи от събраните доказателства, че сигналът за спиране е подаден от
контролния орган по ясен и недвусмислен начин и то със стоп-палка, който
начин е изрично посочен в чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че деянието е
несъставомерно от субективна страна, доколкото не бил изпълнил
полицейското разпореждане за спиране поради обстоятелството, че не е
възприел сигнала за спиране поради движението си с висока скорост.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Според трайната
съдебна практика тази норма следва да се разбира като вменяваща задължение
за водача всеобхватно във всеки един момент да наблюдава околната пътна
обстановка, включително за сигнали подавани от контролните органи по
пътищата. От друга страна, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите във всеки
един момент да управляват МПС с такава скорост, че да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, в този смисъл, те са длъжни да управляват МПС по
начин, позволяващ им да спрат и при подаден сигнал от контролните органи.
В случая с движението си с висока скорост, жалбоподателят сам се е
поставил в положение да не може да изпълни дадения от полицейските
3
служители сигнал за спиране. Няма как да се приеме, че от неправомерното си
поведение – движение с висока скорост, жалбоподателят може да черпи права,
а именно с това да се оправдава неизпълнението на подаден сигнал от
контролните органи за спиране на управлявания от него автомобил.
От систематично тълкуване на чл. 103 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП следва несъмнения извод, че жалбоподателят дори и да не
е забелязал контролния орган, подаващ сигнал за спиране със стоп-палка, то
той безусловно е бил длъжен да управлява МПС по такъв начин, че да
забележи и да се съобрази с това обстоятелство. От друга страна, от
показанията на актосъставителя се установи, че сигналът със стоп-палка е бил
подаден по ясен, недвусмислен начин, съгласно утвърдените правила, като от
начина на подаването му не би могло да възникне съмнение до кой водач е
адресирано. В тази връзка св. Н. изрично посочва и че при съставянето на
АУАН жалбоподателят изрично е заявил, че е бил видял св. Н. и св. В., но не е
могъл да спре поради високата си скорост на движение. От гореизложеното е
видно, че жалбоподателят е забелязал подадения сигнал от контролните
органи, но съзнателно не е спрял и се е наложило да бъде спрян от друг
полицейски патрул, от което следва, че следва да носи отговорност за
нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Според настоящия състав в хода на производството се установи по
несъмнен начин, че жалбоподателят не е спрял плавно на посоченото място,
или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за
спиране от контролен орган на км. 54 от автомагистрала „Тракия“ с посока на
движение от гр. П. към гр. С.
В случая според съда няма основание да се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Описаното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от същия вид. В случая се установява да е
осъществено нарушение, с извършването на което формално може да се
поставят в опасност останалите участници в движението. Не на последно
място, съдът съобрази и че обществените отношения, които регулират ЗДвП,
са от особена значимост, дотолкова, че законодателят да предвиди в чл. 189з
от ЗДвП неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Ето защо и предвид изложеното
по-горе съдът счита, че в конкретния случай нарушението не следва, а и няма
възможност да бъде квалифицирано като маловажен случай.
В този смисъл съдът приема, че извършването на административното
нарушение е доказано от обективна, а и от субективна страна, поради което и
лицето правилно е било санкционирано на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Цитираната разпоредба предвижда наказание лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от
50 до 200 лв. В конкретния случай на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба от 200 лева и лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от 3 месеца, което за
първото наказание е законово предвидения максимум, а за второто е около
средния размер. В обжалваното постановление не са посочени отегчаващи
и/или смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът намира така
определения размер на наложеното административно наказание „глоба“ за
завишено.
Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАНН тежестта на нарушението и подбудите за
4
неговото извършване, имотното състояние на нарушителя, както и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства са от значение за определяне
на наказанието. Липсват по делото данни какво е имущественото състояние на
жалбоподателя, както и дали същият работи и получава трудови доходи.
Съдът отчита все пак, че лицето се намира в трудоспособна възраст. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че административните
наказания следва да бъдат определени около средния им размер към
максимума за извършеното нарушение. Съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде изменено в частта, с която за нарушение по чл.
103 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева, като същото бъде
намалено, съответно на глоба в размер на 150 лева. Този размер според съда е
справедлив, с оглед констатираното поведение на нарушителя от
актосъставителя и свидетеля по акта, данните за други административни
нарушения, липсата на данни по делото за имущественото състояние на
нарушителя, а и с оглед постигане на целите по чл. 12 ЗАНН на
административното наказание. Поради изложените съображения обжалваното
НП следва да бъде изменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1204-000860/06.06.2024 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР - София, Сектор „Пътна полиция“, в
частта, с която на И. В. И. с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. К., ул. „Б.“ №
*, за извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП му е
наложено, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. /двеста лева/ и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца,
като НАМАЛЯВА размера на глобата от 200 лв. на 150 лв. /сто и петдесет
лева/.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1204-
000860/06.06.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР - София, Сектор
„Пътна полиция“, в останалата му част, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5