О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 680
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
след като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 575 по описа за 2018 година, за да се произнесе, приема следното:
Постъпила е чрез ЧСИ Л. М., с вх. № 2324/20.02.2018г. ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 7482/09 март 2018г. от М.С.С., с ЕГН **********,*** офис 4-9 Б, чрез адв. С. Пейкова.
В жалбата се сочи, че с покана за доброволно осигуряване упражняването на режим на лични отношения, М.С. е уведомен, че на основание Решение № 938/10.07.2017г. и Разпореждане № 945/31.01.2018г. е снабдена взискателката К.Д.П.-Спасова с изпълнителен лист по в.гр.д. № 827/2017г. по описа на ПдОС,VІІІ гр.състав.
Във връзка с това, моли съдът да има предвид следното:
На първо място, поканата е отправена до него за да осигури доброволно упражняването на „режим на лични отношения“. Съгласно решението на окръжен съд, което не е влязло в сила, на майката е предоставено упражняването на родителските права, а на него – режим за осъществяване на лични отношения. Изразява становище, че в правото тази терминология е специфична и е конкретно определена от разпоредбите на СК; от което следвало извод, че той не може да предоставя упражняването на режим на лични отношения, тъй като този режим е предоставен на него. Ако се касае за искане за предоставяне на упражняването на родителски права, то следвало да се прецизира подобно искане по необходимия ред.
От друга страна, се счита, че жалбоподателят не дължи никакви такси за образуване на изпълнително дело, както и такива за адвокатскси хонорар, затова защото не е отказал да предаде детето на майката доброволно, за да упражнява родителски права. Същата, въобще, не е правила такова искане пред него, нито е провела нужния разговор с детето. От това следвало, че по никакъв начин поведението му не е станало причина за завеждането на изпълнително производство. Освен това отбелязва и че майката сама е оставила детето при него, знаейки, че той му осигурявал необходимите грижи и любов, след което заживяла с друг мъж и родила от него още едно дете. До момента всички въпроси по отношение на детето са били решавали с взаимно разбирателство и започването на изпълнителни действия във връзка с осигуряване упражняването на режим на лични отношения са абсолютно ненужни и касаели единствено да създадат напрежение не само в техните отношения, но и да разтревожат малолетното им дете. От друга страна, се твърди, че М.С. е пенсионер по болест и нямал възможност да заплаща адвокатски хонорари на съпругата му, и то в ситуации, в които не е станал причина за завеждане на дела
На второ място, жалбоподателят моли да бъде прекратено изпълнителното производство, затова защото Решението по в.гр.д. № 827/2017г. по описа на ПдОС, VІІІ гр. състав, не е окончателно, същото решение е обжалвано пред ВКС. Съгласно действащия ГПК решението на окръжен съд в частта за упражняване на родителските права не подлежи на предварително принудително изпълнение. Действително, страната може да се снабди с изпълнителен лист, но на предварително изпълнение подлежи единствено осъдителната част от решението. Решението в частта за упражняване на родителски права не е „осъдително“, за да попада в разпоредбите на чл. 404 т. 1 от ГПК. Не може да се иска по този въпрос и предварително изпълнение, защото не попада и в хипотезата на чл. 242 от ГПК.
Моли, да се има предвид, че при започване на производството пред първа инстанция – ПдРС, се е разгледал въпросът за привременните мерки по отношение на упражняването на родителските права, личните контакти на детето с другия родител и съответно издръжката, което означавало, че до влизане на съдебния акт в сила, в отношенията между страните следва да се прилагат разпоредбите на първоинстанционния съд, постановени при привременните мерки. Смисълът на създадения от законодателя институт по привременните мерки е именно този, да се уреди въпросът за упражняването на родителските права, и всички въпроси по отношение на детето до приключване на делото за развод и съединените брачни искове до влизане в сила на съдебното решение.
Счита, че съдебният изпълнител в тази хипотеза, можел да започне принудително изпълнение по представения изпълнителен лист единствено и само в частта относно издръжката. В този случай, обаче, жалбоподателят е получил само покана за доброволно осигуряване упражняването на режим на лични отношения, а не са предприети действия по събирането на издръжката.
С оглед на гореизложеното жалбоподателят моли да бъде прекратено изпълнителното производство. Претендира разноски.
С писмено възражение на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК от К.Д.П., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. М.К.,***, оспорва жалбата като недопустима, както и като неоснователна.
С мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ е изложено становище за недопустимост на жалбата, както и за неоснователност на жалбата.
ПдОС констатира от приложено копие на изп. дело № 55/2018г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова,рег. № 819, обстоятелства, имащи отношение към предмета на жалбата, както следва:
Изпълнителното производство е образувано на 08.02.2018г. по молба от взискателя К.Д.П. чрез пълномощник адв. М. К., срещу длъжник М.С.С., с ЕГН **********, на основание чл. 426 от ГПК, въз основа на изпълнителен лист от 1.2.2018г. издаден от Окръжен съд Пловдив, гр. отделение, VІІІ състав, въз основа на Решение № 938/10.7.2017г. и Разпореждане № 945/31.01.2018г. по в.гр.д. № 827/2017г. по описа на Окръжен съд Пловдив, гр. отделение. Видно е от съдържанието на изпълнителния лист се – предоставя упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете – Д.М. С., ЕГН **********, на майката К.Д.П.-С., като се определя местоживеене на детето при малката; определя режим на осъществяване на лични отношения между бащата М.С.С. и детето Д. М. С.; и се осъжда М.С.С. да заплаща на малолетното си дете Д. М. С. чрез неговата майка и законен представител К.Д.П.- С., съответна, издръжка. Приложено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 06.02.2018г; като в него е посочено основание и предмет:“процесуално представителство и защита във връзка с образуване и водене на изпълнително дело срещу М.С.С.“, както и възнаграждение: „480 лв с ДДС, изплатени изцяло и в брой“.
С постановление от 09.02.2018г. от страна на ПЧСИ се присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. Посочено е, че срещу постановлението може да бъде подадено възражение пред ЧСИ в едноседмичен срок от уведомяването на страните; както и е разпоредено да се уведомят страните.
С покана наименувана „за доброволно осигуряване упражняването на режим на лични отношения“, длъжникът М.С.С. на дата 13.02.2018г. е уведомен за образуваното срещу него изп. дело № 55/2018г. на основание издадения изпълнителен лист, както и да заплати разноски 48 лв, по изпълнението, както и 480 лева суми, в т.ч. за адв. възнаграждение; като е посочено общото му задължение по изп. дело към 09.02.2018г.-528.00 лв.
Видно е, че в едноседмичен срок от получаване на горецитираната покана, длъжникът М.С. чрез пълномощник адв. С. П. е входирал при ЧСИ Л. М., по изп.дело № 55/2018г., Молба с вх. № 2323/20.02.2018г., която молба има идентично съдържание с настоящата жалба до ОС Пловдив, в т.ч. и идентично искане – да се прекрати изпълнителното производство, отправено до ЧСИ. Приложен е и договор за правна защита и съдействие от 20.02.2018г, както и пълномощно.
Въззивният състав на ПдОС констатира, че от страна на ЧСИ няма произнасяне по последно цитираната молба на длъжника, с която същият иска прекратяване на изпълнителното производство. Такова произнасяне е нямало как да се осъществи към момента на депозиране на настоящата жалба, тъй като жалбата и молбата са входирани при ЧСИ на една и съща дата – 20.02.2018г. От друга страна, въззивният съд не констатира и след тази дата да е налице по изп. дело произнасяне от страна на ЧСИ по направеното от длъжника искане за прекратяване на изпълнителното производство, направено с молбата до него входирана с № 2323/20.02.2018г./лист 8-9 от изп.дело/. От страна на ЧСИ са извършвани други действия, които са последващи по време, и са извън предмета на настоящата жалба, с която е сезиран въззивният съд.
Предвид гореизложените обстоятелства настоящият въззивен съд приема, че подадената жалба, независимо, че е от надлежна по делото страна – длъжник по изп. дело № 55/2018г., както и е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК – едноседмичен от получаване на покана за доброволно осигуряване упражняването на режим на лични отношения, /с която длъжникът е известен и за образуваното срещу него изп. производство//, не се явява допустима за разглеждане по същество от съда. Това е така, тъй като от съда се иска да прекрати изпълнителното производство, без преди това да е наличен акт на СИ относно искането за прекратяване на изпълнително производство; поради което и в случая не е налице хипотеза на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК – не е налице отказ на СИ да прекрати принудителното изпълнение, в какъвто случай този отказ би могъл да се обжалва от длъжника пред окръжния съд.
От друга страна, не е налице и хипотеза на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, в каквато длъжникът има възможност да обжалва разноските по изпълнението, пред съда. Видно е, че в така изпратената до длъжника покана за доброволно осигуряване упражняването на режим на лични отношения, /макар и с некоректно наименование, в случая/, е посочено, че разноските по изп. дело са 48 лв, както и 480 лв, за адв. възнаграждение, като последните разноски са приети и с изрично постановление от страна на СИ. В случая, длъжникът по отношение на адв. възнаграждение не е отправил възражение до СИ, в т.ч. за евентуалното им намаление; при което и само обстоятелствените пояснения в настоящата жалба, че разноски не иска да заплаща длъжникът, в т.ч. и без конкретно искане до съда в тази насока, не прави допустима жалбата и в частта за разноските.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане от съда, като образуваното въз основа на нея съдебно производство по гр. дело № 575/2018г. по описа на ОС Пловдив, ІХ гр. състав, бъде прекратено.
Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима, постъпила чрез ЧСИ Л. М., с вх. № 2324/20.02.2018г. ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 7482/09 март 2018г. от М.С.С., с ЕГН **********,*** офис 4-9 Б, чрез адв. С. П., с която се иска да бъде прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 55/2018г. по описа на ЧСИ Л. М., с рег. № 819, с район на действие Окръжен съд Пловдив; като прекратява производството по гражданско дело № 575 по описа за 2018г. на Окръжен съд Пловдив, ІХ граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ПАС, в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/