№ 142
гр. Ловеч , 04.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500094 по описа за 2021 година
година и за да се произнесе, съобрази:
Производствопо чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 281/ 27.01.2021 година от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район ,,Триадица", бул.
„Витоша" № 146, бизнес център „България", сграда А, ет. 4, представлявано от
управителя И. Ш., чрез юрисконсулт В. Г., против разпореждане № 1087/ 28.12.2021 г.,
постановено по ч. гр. д. № 662/ 2020 г. по описа на Районен съд Луковит, с което е
отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М.
С. С., с настоящ адрес: град Луковит, Община Луковит, Област Ловеч, основаващо се
на Договор за предоствяне на пръчителство в общ размер на 945.24 лева.
Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Счита за неправилен извода на съда, че на длъжника не е предоставено
право на избор и възможност за инидивидуално договоряне. Твърди, че със
заявлението, подадено по електронен път длъжникът е имал възможност да избере от
три опции, като това е изрично посочено в Общите условия в раздел ІІІ, т.12. Излагат
се съображения, че неправилно е прието, че клаузата е неравноправна предвид на това,
че е индивидуално уговорена.
В жалбата се изтъква, че наличието на свързаност между поръчителя и
кредитора не води до нищожност на договора за поръчителство. Неправилен е и
изводът, че възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство е
нищожно поради противоречие с принципа на добрите нрави, както и неправилна е
квалификацията на вида услуга, предоставена от АйТръст. Считат, че договорът за
1
предоставяне на поръчителство, сключен между длъжника и кредитора по своето
същество не е договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 от ЗЗД, а договор за
поръчка. Изтъква се, че ползването на услугата на АйТръст, респективно
възнаграждението е в пряка зависимост от поведението на длъжника и плащанията по
дълга по кредита.
Подробни доводи са развити и по отношение неправилността на извода,
направен от съда, относно включването на вземанията на АйТръст в годишния процент
на разходите на кредита.
В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния
съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със
Заявлението по чл.410 ГПК. Претендира и направените разноски.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД
заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. С.
С., за парично вземане в размер общо на сумата 945.24 лева, от които 609.36 лева –
главница, 33.29 лева административни разноски; 61.22 лева възнаграждение по
договор за предоставено поръчителство; 62.49 лева договорна лихва върху главницата
по договор за кредит от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.; 63.33 лева дължима законна
лихва за забава по договор за кредит от 01.06.2019 г. до 09.10.2020 г., 28.55 лева
дължима лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство от 01.06.2019 г.
до 09.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25 лева държавна
такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането
произтича от договор за кредит № 2002613 от 27.03.2019 год. за сумата от 700 лева,
сключен между „Кредисимо”АД (заемодател) и М. С. С. (кредитополучател или
длъжник). Същият е обезпечен чрез сключен на 27.03.2019 г. договор за предоставяне
на поръчителство между „Ай Тръст”ЕООД (поръчител) и С. (потребител), по силата на
който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнение на всички негови задължения по договора за кредит, за което на
Поръчителя се дължи възнаграждение. Длъжникът от своя страна се задължил да върне
предоставената му сума, заедно с уговорената договорна лихва, съгласно погасителния
2
план към договора за кредит, както и дължимото възнаграждение на поръчителя, което
не е изпълнено. Посочва, че вземането на заемодателя е станало изискуемо, тъй като на
20.09.2019 година е падежирала последната вноска. Твърди, че на 13.10.2020 г.
заемодателят е изпратил искане за плащане до „Ай Тръст”ЕООД в качеството му на
поръчител, който отговаря солидарно с длъжника пред заемодателя, а поръчителят е
изпратил уведомление до длъжника за всички дължими суми. Сочи още, че в указания
срок – 19.10.2020 г. дружеството-поръчител изпълнило задълженията си и изплатило
на заемодателя всички дължими от длъжника суми. Изтъква още, че на 19.10.2020
година уведомили длъжника за извършеното плащане и встъпване в правата на
кредитор на „Ай Тръст”ЕООД, в размер общо на сумата 945.24 лева, от които 609.36
лева – главница, 33.29 лева административни разноски; 61.22 лева възнаграждение по
договор за предоставено поръчителство; 62.49 лева договорна лихва върху главницата
по договор за кредит от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.; 63.33 лева дължима законна
лихва за забава по договор за кредит от 01.06.2019 г. до 09.10.2020 г., 28.55 лева
дължима лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство от 01.06.2019 г.
до 09.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25 лева държавна
такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Първоинстанционият съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.410 от ГПК с
мотиви, че Договорът за поръчителство, на който заявителят основава претенцията си е
нищожен. Изложени са съображения, че уговореното в чл. 4 от Договора да кредит е
неравноправна клауза, тъй като лишава потребителя от реален избор дали да приеме
сключването на договора с обезпечение. При анализ на разпоредбата заповедният съд е
стигнал до извода, че ако потребителят не предостави обезпечение няма да получи
сумата по кредита.
Обсъдена е възмездността на договора за поръчителство, като възнаграждението
е в размер на повече от 60 % от главното задължение по обезпечения кредит, което
представлява неравновесие в икономическото положение между страните и в този
смисъл нарушава добрите нрави в обществото.
Посочено е, че е нарушена и нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК предвид уговорения
годишен процент на разходите е 50%, без да са съобразени разходите по договора за
поръчителство. В този смисъл съдът е приел, че акцесорния договор за поръчителство
цели заобикаляне на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което договорът е
нищожен.
При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
3
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария. Съгласно чл. 410, ал.3 от
ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител към заявлението се
прилагат, договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
В конретния случай от приложените към заявлението писмени доказателства
не може да бъде направен извод за подлежащо на изпълнение вземанe, тъй като от
данните не се установява валидно сключен договор за кредит по реда на р.III от
Общите условия. На приложените писмени доказателства липсва подпис на
кредитополучателя, липсват данни за сключен валиден договор и по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). В приложените договори и
Общи условия не е отразено, че договорът за кредит е сключен при условията на
ЗПФУР. На стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити не е отразено, че се касае за кредит от разстояние, още повече,
че най-долу е предпоследната и последната страница от същия е отразено, че
„долуподписаният/ ата …. с полагане на подписа си по-долу декларирам, че получих
от „Кредисимо“ ЕАД попълнен екземпляр от този СЕФ за желания от мен кредит“, без
положен подпис. Такива данни не са заявени и в подаденото по реда на чл. 410 от ГПК
заявление – т. 12 Обстоятелства от които произтича вземането. Следва да се отбележи
още, че съгласно чл. 14 от ЗПФУР Предоставянето на финансови услуги от разстояние
на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна
е забранено. Когато потребителят получи услуга, за която не е отправил изрично и
предварително искане, той не дължи заплащане за услугата на този, който я е
предоставил. В конкретния случай такова изрично искане нито е твърдяно, нито е
представено към заявлението съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Луковит, като краен резултат е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1087/ 28.12.2021 г. по описа на Районен съд
Луковит, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5