№ 588
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20231800500373 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалва се решение № 1 от 06.01.2023 г. по гр. д. № 748/2022 г. по описа на РС –
Елин Пелин, с което по молба на майката С. Й. К. е дадено разрешение, заместващо
съгласието на бащата П. И. Б., да бъде издаден и получен по реда на ЗБЛД паспорт за
задгранично пътуване на малолетното им дете И. П. Б.а по заявление, подадено от майката,
както и детето да пътува извън територията на РБ до страните – членки на ЕС и до
балканските държави, както и да се завръща в РБ, придружавано от майка си С. Й. К., без
ограничение в броя на пътуванията, за срок до навършване на пълнолетие от детето.
Решението е обжалвано от ответника по молбата П. И. Б. с оплаквания за
неправилност. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което искането за
даване на разрешение, заместващо неговото съгласие, бъде отхвърлено, евентуално – да се
даде разрешение детето да пътува извън територията на РБ, придружавано от майка си, за
срок, не по-дълъг от 14 дни годишно.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ответницата по нея,
молителка в първоинстанционното производство, като жалбата е оспорена. Изложени са
съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата в частта срещу решението в частта, в която е дадено разрешение,
заместващо съгласието на бащата, за издаване и получаване на паспорт за задгранично
пътуване на детето по заявление на майката, макар при подаването си да е била допустима,
към настоящия момент е лишена от правен интерес, тъй като във въззивното производство
се установи, че такъв паспорт е издаден на детето /и съответно получен, като дори детето е
пътувало еднократно извън територията на РБ през м. август т. г./. Издаването на паспорта
не е пряк резултат от първоинстанционното решение, тъй като на същото не е допуснато
предварително изпълнение, а е с оглед дадено от бащата съгласие за това /според
твърденията на страните в проведените през въззивния съд о. с. з. на 04.10.2023 г. и на
15.11.2023 г./, поради което спор във връзка с издаването и получаването на този паспорт
към момента не съществува между родителите. Съответно в тази част въззивното
производство следва да бъде прекратено.
В останалата част жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество –
основателна, като решението в частта, в която е дадено разрешение, заместващо съгласието
на бащата, детето за срок до навършване на пълнолетие да пътува извън територията на РБ
до страните – членки на ЕС и до балканските държави, както и да се завръща в РБ,
придружавано от майката, без ограничение в броя на пътуванията, следва да бъде
отменено.Съображенията на въззивния съд са следните:
Не са спорни по делото /а са налице и доказателства досежно положителните от
долуизложените факти/ следните факти: непълнолетното /към момента/ дете И. П. Б.а е
родено от връзката между С. Й. К. и П. И. Б., като същите не са имали сключен граждански
брак, а след раздялата си не са уредили надлежно начина на упражняване на родителските
права - нито по съдебен ред, нито с писмено извънсъдебно споразумение; и двамата
родители полагат грижи за детето и за неговата издръжка и са разделили приблизително
поравно времето, което детето прекарва с всеки от тях; детето е привързано и към двамата
родители и съответно към роднините си и по майчина, и по бащина линия.
Спорът между родителите е свързан с възможността детето да пътува извън
територията на РБ. Майката желае детето да контактува с роднините си по майчина линия,
живеещи в чужбина, и да пътува и опознава света, съответно иска да бъде разрешено детето
да пътува без ограничение до посочения кръг от държави. Бащата принципно не е против
пътуването на детето, но иска пътуването да е по определен режим, най-вече да не е по
време на учебните занятия, тъй като се безпокои, че пътуването без ограничение не е в
интерес на детето, вкл. от гледна точка на образованието му, както и че е възможно да не се
върне повече в РБ, ако пътуването е без ограничения.
Въззивният съд не кредитира свидетелите и на двете страни /по един на всяка от
страните/, разпитани пред първоинстанционния съд, в частта относно твърдените намерения
на майката да се установи заедно с детето да живеят в И. при роднините й /в останалата част
показанията не касаят релевантните факти/. От една страна и двамата свидетели са в някаква
степен заинтересовани от изхода на делото – свид. З. е съпруг на сестрата на майката и
доскоро са живеели в една къща с майката и детето, свид. Б.а е сестра на бащата, от друга
2
страна свидетелите установяват противоречиви факти /в подкрепа на тезата на всяка от
страните/ относно намеренията на майката да се установи заедно с детето да живеят в И.,
същевременно няма основание да се даде превес на показанията на един от двамата
свидетели.
При горните факти, а и предвид характера на производството, в което интересът на
детето е най-важен, въззивният съд намира следното:
Безспорно в интерес на детето е да пътува извън територията на РБ. На първо място
опознаването на света и срещата с различни култури и общности чрез пряк контакт с тях е
полезно за всеки индивид, независимо дали е възрастен или дете, тъй като допринася за
образованието, социализацията и развитието на толерантността на всекиго, освен това
спомага набирането на опит и като цяло обогатява личността, като колкото по-рано
започнат тези процеси, толкова по-полезно и навременно е тяхното отражение. На второ
място детето има роднини, живеещи извън територията на РБ /в страни – членки на ЕС/, с
които за него ще е полезно да общува и да поддържа родствените си връзки. Същевременно
не може да не се отчете фактът, че детето е на 14 години към момента, т. е. то е в активна
училищна възраст, а образованието на едно дете е винаги приоритет. Неограничените
пътувания, несъобразени с учебните занятия и образователния план, очевидно биха си
отразили негативно на развитието на детето, т. е. не са в негов интерес. Освен това в интерес
на детето е да поддържа контакт и с баща си, както и с неговите роднини, като поддържа в
еднаква степен родствената си връзка и с тях, което очевидно не би могло да бъде
обезпечено при неограничен режим на пътуванията на детето извън територията на РБ.
Съобразно всичко гореизложено въззивният съд намира, че подходящ режим на
пътуванията на детето, за който следва да се даде разрешение, заместващо съгласието на
бащата, е такъв, при който детето да пътува само извън учебните занятия, т. е. по време на
ваканции, но не само по време на лятната ваканция, а и по време на останалите официално
определените такива, тъй като е възможно у детето да има такова желание, а също да има и
някакъв повод – семеен празник или интересно сезонно или културно събитие.
Същевременно следва продължителността на пътуванията да е съобразена с принципа
детето да има възможност да осъществява еднакъв по продължителност контакт и с двамата
родители, съответно и с роднините си по бащина и майчина линия, т. е. детето следва да
прекарва не повече от половината време от съответната ваканция извън територията на РБ.
Това би съответствало и на установения към момента, макар неофициално, режим на лични
отношения между детето и двамата родители. Също така би съответствало на желанията на
детето /същото, изслушано пред първоинстанционния съд, е заявило, че има роднини в И. и
Германия, не е ходило при тях, но би искало да отиде в И./. С оглед гореизложеното и
предвид, че съгласно Закона за предучилищното и училищното образование
продължителността на лятната ваканция е фиксирана /но тази продължителност е различна
за различните възрастови групи ученици, като варира - два месеца и половина за
гимназиален курс, три месеца за прогимназиален курс и три месеца и половина за начален
курс, като за спортните училища, в които, за разлика от останалите училища, учебната
3
година започва от 01.09., а не от 15.09., тази продължителност е съответно с 15 дни по-
малка/, а останалите ваканции /коледни, великденски, пролетни, междусрочни и др./ не са
фиксирани като продължителност и конкретни дати, а се определят за всяка учебна година
със заповед на министъра на образованието, издадена не по-късно от две седмици преди
началото на учебната година, а за спортните училища – и със заповед на директора на
съответното училище, издадена в съответствие със заповедта на министъра на
образованието, въззивният съд намира, че следва да се даде разрешение детето до
навършване на пълнолетие да пътува извън територията на РБ до страните – членки на ЕС и
до балканските държави /но само тези, с които към датата на пътуването РБ има договор за
правна помощ с оглед необходимостта да не бъде лишена българската държава от всякаква
възможност за контрол върху действията на родителя, с когото детето пътува - вж. в този см.
и ТР № 1/03.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК/, както и да се завръща в РБ,
придружавано от майка си, както следва: през лятната ваканция - за период, не по-дълъг от
общо 30 календарни дни, т. е. или еднократно пътуване през лятната ваканция с
продължителност не повече от 30 календарни дни, или отделни пътувания през лятната
ваканция с по-малка продължителност на всяко пътуване, но общата им продължителност
да е не повече от 30 календарни дни; през останалите ваканции /пролетна, междусрочна,
великденска, коледна или друга, предвидена по установения за това ред, който ред към
момента на постановяване на настоящото решение според Закона за предучилищното и
училищното образование е със заповед на министъра на образованието, издадена не по-
късно от две седмици преди началото на учебната година, а за спортните училища – и със
заповед на директора на училището, издадена в съответствие със заповедта на министъра на
образованието/ - за период, не по-дълъг от половината от продължителността на съответната
ваканция, определена за съответната учебна година по горепосочения установен със Закона
за предучилищното и училищното образование ред или по друг установен ред в случай на
последващо настъпване на законодателна промяна.
Относно пътуванията на детето извън територията на РБ при организирани
ученически екскурзии спор между родителите не е налице /не е и поискано даване на
разрешение, заместващо съгласието на бащата, за такива пътувания/, поради което изрично
произнасяне в тази насока не следва да има.
С оглед изложеното решението следва да бъде отменено в частта, в която е дадено
разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува извън територията на РБ до
страните – членки на ЕС и до балканските държави, както и да се завръща в РБ,
придружавано от майката, без ограничение в броя на пътуванията, за срок до навършване на
пълнолетие и вместо него следва да се постанови друго решение, с което да се даде
разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето до навършване на пълнолетие да
пътува извън територията на РБ до страните – членки на ЕС и до балканските държави, с
които към датата на пътуването РБ има договор за правна помощ, както и да се завръща в
РБ, придружавано от майка си, както следва: през лятната ваканция - за период, не по-дълъг
от общо 30 календарни дни, т. е. или еднократно пътуване през лятната ваканция с
4
продължителност не повече от 30 календарни дни или отделни пътувания през лятната
ваканция с по-малка продължителност на всяко пътуване, но общата им продължителност
да е не повече от 30 календарни дни; през останалите ваканции /коледна, великденска,
пролетна, междусрочна или друга, предвидена по установения за това ред/ - за период, не
по-дълъг от половината от продължителността на съответната ваканция.
Въззивникът не е претендирал разноски както за първоинстанционното производство,
така и за въззивното, съответно такива не следва да му се присъждат.
Въззиваемата също не е претендирала разноски за първоинстанционното
производство, поради което такива не могат да й бъдат присъдени с настоящото решение
независимо от изхода на делото във въззивната инстанция, претендира разноски за
въззивното производство, но такива не й се дължат с оглед изхода на делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по гр. д. № 373/2023 г. по описа на СОС в
частта по въззивната жалба на П. И. Б. срещу решение № 1 от 06.01.2023 г. по гр. д. №
748/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин в частта, в която е дадено разрешение,
заместващо съгласието на П. И. Б. с ЕГН ********** - баща на малолетното /към датата на
постановяване на първоинстанционното решение/ дете И. П. Б.а с ЕГН **********, да бъде
издаден и получен по реда на ЗБЛД паспорт за задгранично пътуване на детето по
заявление, подадено от майката С. Й. К. с ЕГН **********.
ОТМЕНЯ решение № 1 от 06.01.2023 г. по гр. д. № 748/2022 г. по описа на РС – Елин
Пелин в частта, в която е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата П. И. Б. с
ЕГН **********, малолетното /към датата на постановяване на първоинстанционното
решение/ дете И. П. Б.а с ЕГН ********** да пътува извън територията на Република
България до страните – членки на ЕС и до балканските държави, както и да се завръща в
Република България, придружавано от майка си С. Й. К. с ЕГН **********, без ограничение
в броя на пътуванията, за срок до навършване на пълнолетие от детето И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата П. И. Б. с ЕГН **********,
непълнолетното /към датата на постановяване на настоящото въззивно решение/ дете И. П.
Б.а с ЕГН ********** до навършване на пълнолетие да пътува извън територията на
Република България до страните – членки на ЕС и до балканските държави, с които към
датата на пътуването Република България има договор за правна помощ, както и да се
завръща в Република България, придружавано от майка си С. Й. К. с ЕГН **********, както
следва: през лятната ваканция - за период, не по-дълъг от общо 30 календарни дни, т. е. или
еднократно пътуване през лятната ваканция с продължителност не повече от 30 календарни
дни, или отделни пътувания през лятната ваканция с по-малка продължителност на всяко
пътуване, но общата им продължителност да е не повече от 30 календарни дни; през
5
останалите ваканции /коледна, великденска, пролетна, междусрочна или друга, предвидена
по установения за това ред, който ред към момента на постановяване на настоящото
решение според Закона за предучилищното и училищното образование е със заповед на
министъра на образованието, издадена не по-късно от две седмици преди началото на
учебната година, а за спортните училища – и със заповед на директора на училището,
издадена в съответствие със заповедта на министъра на образованието/ - за период, не по-
дълъг от половината от продължителността на съответната ваканция, определена за
съответната учебна година по горепосочения установен със Закона за предучилищното и
училищното образование ред или по друг установен ред в случай на последващо настъпване
на законодателна промяна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6