№ 1764
гр. В., 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110115854 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена от ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ****, адрес: град
С., бул. „Д. Б.“ № 87 срещу К. Г. В., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., ****,
осъдителна искова претенция с правна квалификация чл. 500 КЗ, с искане да се осъди К.Г.а
В., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК **** сумата от 313.84 лева,
представляваща регресна претенция по повод изплатено от ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК **** по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/117000232448,
валидна към 23.01.2017 г. обезщетение във връзка с настъпило ПТП на 23.01.2017 г., в
резултат на което са реализирани материални щети на л.а. с рег. № ****, причинени от
управлявания от К.Г.а В., ЕГН ********** лек автомобил с рег. № ***, който напуска
местопроизшествието, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 10.09.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
23.01.2017 г. в град Н. П., на ул. „Х. Д.“, до дом № 6 е реализирано ПТП, за което е съставен
ПТП от 23.01.2017 г. Последното е настъпило по вина на ответника, който при управление
на л.а. Фолксваген, модел „Голф“ с рег. № *** не съобразява скоростта си на движение с
пътните условия и не успява да спре като блъска л.а. Рено, модел „Канго“ с рег. № ***,
който престоява по време на разнос на храна. Ответникът напуска местопроизшествието, а в
резултат на ПТП са нанесени материални щети на л.а. Рено с рег. № ****. При ищеца е
заведена щета № ********** от водача на увредения автомобил като причинените щети са
оценени в размер на 288.84 лева. На 07.02.2017 г. е изплатено по банков път на собственика
на увредения автомобил сумата от 288.84 лева. Към тази сума претендира и ликвидационни
разноски в размер на 25 лева. Лекият автомобил, управляван от ответника е бил застрахован
по застраховка гражданска отговорност при ищеца, валидна към датата на ПТП. От
представения протокол за ПТП се установява, че ответникът освен, че е напуснал
местопроизшествието, след установяването му от органите на полицията е отказал да се
подложи на проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества. Моли за уважаване
на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника.
1
Първото по делото заседание е проведено на 13.05.2022 г., като редовно призованият
ответник не се е явил и не е изпратил представител. Не е направено и искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие. Ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение чрез депозираното становище от 12.04.2022 г.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е двукратно за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу
него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това – с
разпореждането по чл. 131 ГПК и с определението за насрочване, постановено по реда на чл.
140 ГПК. Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и
становище по основателността на исковата претенция в първото по делото с.з., реално не е
оспорил изложените в исковата молба твърдения.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по
делото съдебно заседание /за което е редовно призован/, не е направил и искане за
разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно
изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията, ищецът е ангажирал писмени доказателства - застрахователна полица „ГО“ №
BG/02/117000232448; протокол за ПТП № 1516597/23.01.2017г.; уведомление за необходими
документи за завеждане на щета и изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „ГО“ щета № **********/26.01.2017г.; искане за оценка по застраховка „ГО“ на
МПС от 26.01.2017г.; свидетелство за управление на МПС на лицето Цветан Пеев Цветков
№ *********; контролен талон № 4929380/05.12.2011г.; свидетелство за регистрация на
МПС част II на лек автомобил с рег.№ Н6078АН; удостоверение за техническа изправност
на ППС на лек автомобил с рег.№ Н6078АН; опис на щета № 2 № **********/26.01.2017г.;
калкулация на щета № **********/26.01.2017г.; доклад по щета № **********/07.02.2017г.;
удостоверение с представена банкова сметка с изх.№ 284-2/25.01.2017г.; платежен документ
за кредитен превод с референция № FT17038980110977/07.02.2017г.; справка за сключена
застраховка „ГО“ от информационната система на „Гаранционен фонд“; регресна покана до
ответника с изх.№ РГ-01104/25.07.2019г., които съответстват на твърденията му и които не
са оспорени от страна на ответника. Тези писмени доказателства се преценяват като
достатъчни, с оглед доказване на относимите правнорелевантни факти - договор за
застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, което е
напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон и плащане от застрахователя на
увреденото лице на обезщетение за причинените вреди. За яснота съдът следва да посочи, че
при ПТП, когато са причинени само имуществени вреди, посещението на контролните
органи на МВР не е задължително, ако между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
ПТП – чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗДвП. В настоящият случай, увреденият при процесното
ПТП, лек автомобил е престоявал по време на разнос на храна и към момента на
настъпването му водачът му не е бил на местопроизшествието, следователно съгласие от
негова страна обективно няма как да е било дадено, съответно да е постигнато такова между
страните, съответно липсата му обуславя приложението на хипотезата на б. "в" от същата
разпоредба. Следователно, липсата на постигнато съгласие между ответника и собственика
на увреденото МПС е равнозначно на наличие на разногласие, относно размера на вредите и
според чл. 125, т. 7 от ЗДвП посещението на местопроизшествието от контролните органи, с
2
оглед установяване на щетите и съставянето на протокол за ПТП, е било задължително. В
този смисъл е и практиката на съдилищата, обективирана в Решение № 335 от 19.10.2018 г.
по в. гр. дело № 362/2018 г. на ОС П, Решение № 177 от 12.09.2019 г. по гр. дело № 139/2018
г. на РС Бяла и Решение № 720 от 18.07.2018 г. по гр. дело № 1041/2018 г. на РС Шумен. С
оглед гореизложените мотиви, безспорно се установява и обстоятелството, че след
реализиране на процесното ПТП ответникът е напуснал местопроизшествието, преди
идването на контролните органи, което когато посещаването на местопроизшествието е
било задължително от тях по закон.
Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото
обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по основание, така и по
размер. По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред, без да се излагат мотиви по съществото на спора, на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
По отношение на разноските:
Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените разноски като представя и
списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78 ГПК и предвид гореизложените мотиви,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лева, заплатена
държавна такса; 360 лева – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Г. В., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., **** да заплати на ЗД
„Б. И.“ АД, ЕИК ****, адрес: град С., бул. „Д. Б.“ № 87 на основание чл. 500 КЗ, сумата от
313.84 лева, представляваща регресна претенция по повод изплатено от ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК
**** по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ №
BG/02/117000232448, валидна към 23.01.2017 г. обезщетение във връзка с настъпило ПТП на
23.01.2017 г., в резултат на което са реализирани материални щети на л.а. с рег. № ****,
причинени от управлявания от К. Г. В., ЕГН ********** лек автомобил с рег. № ***, който
напуска местопроизшествието, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 10.09.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението
ОСЪЖДА К. Г. В., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., **** да заплати на ЗД
„Б. И.“ АД, ЕИК ****, адрес: град С., бул. „Д. Б.“ № 87 сумата от 410 лева, представляваща
сторени разноски в исковото производство, на основание чл. 78 ГПК
УКАЗВА НА К. Г. В., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., ****, че може да
заплати дължимите суми на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ****, адрес: град С., бул. „Д. Б.“ № 87 по
следната банкова сметка в Банка ДСК с IBAN BG55STSA93000016188303
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3