№ 667
гр. София , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500834 по описа за 2021 година
при участието на секретар Валентина Колева, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по въззивна жалба на Ю. Д. М. срещу решение 262019
на СГС от 23.12.2020 г. по гр.д. 15879/2019 г., I ГО, 6 състав, в частта, в която е отхвърлен
искът му по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди над присъдения размер от 1500 (хиляда и петстотин) лв. до претендирания размер от
50 000 (петдесет хиляди) лева. Излагат се оплаквания, че не е взета предвид тежестта на
обвинението и предвиденото наказание, взетата мярка за неотклонение „задържане под
стража“, както и изпитаните стрес и безпокойство. Неправилно било прието, че седем
месеца са разумен срок за приключване на наказателното преследване.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Няма постъпил отговор от Прокуратурата.
Страните не са направили доказателствени искания и от въззивната инстанция не са
събирани нови доказателства.
В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура оспорва
жалбата.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
От приетите от първата инстанция писмени доказателства, включително
приложеното наказателно дело, се установява следното.
1
На 23.11.2017 г. е започнало ДП № 3383 ЗМК-1542/2017 г. по описа на 08 РУ-СДВР,
пр.пр.№ 39669/2017 г. по описа на СРП, срещу неизвестен извършител. На 04.12.2017 г.
ищецът е задържан със заповед за задържане на лице за срок от 24 часа, извършен му е
личен обиск. На 04.12.2017 г. е участвал и в извършено разпознаване. С постановление от
05.12.2017 г. на ищеца е повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б. „Б“ от
НК. С Постановление от 05.12.2017 г. на Прокурор при СРС, ищецът в качеството си на
обвиняем по воденото досъдебно производство, е задържан за 72 часа, считано от датата и
часа на предявяване на постановлението за привличането му в процесуалното качество на
обвиняем. С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено
на 7.12.2017 г., по ч.н.д. № 20382/2017 г. по описа на СРС, НО, 15 състав, спрямо ищеца е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Това определение е потвърдено с
Определение № 2230/15.05.2018 г. по в.н.ч.д.№ 2167/2018 г. по описа на СГС, НО, осми
въззивен състав. С постановление от 02.02.2018 г. на ищеца повторно е повдигнато и
предявено обвинение за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4,
вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б. „Б“ от НК. На 12.02.2018 г. ищецът е разпитан
по воденото наказателно производство в качеството му на обвиняем. На 20.03.2018 г.
ищецът е разпитан в качеството на обвиняем и му е предявено разследването. На 21.03.2018
г. разследващият полицай е приключил воденото разследване с мнение за предаване на съд
на обвиняемия. На 23.03.2018 г. ответникът е внесъл обвинителен акт срещу ищеца в
Софийски районен съд, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 5100/2018 г. по описа на
СРС, НО, 132 състав. По делото са проведени четири открити съдебни заседания, като с
протоколно определение от 22.05.2018 г. мярката за неотклонение на ищеца е изменена от
„задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 300 лв., която е внесена на
31.05.2018 г. и ищецът е освободен.
Производството по делото е приключило с Присъда от 03.07.2018 г., с която ищецът е
оправдан по повдигнатите му обвинения. Присъдата не е протестирана от Прокуратурата и е
влязла в сила на 19.07.2018 г.
Видно от справката за съдимост, ищецът до момента е осъждан 16 пъти с влезли в
сила присъди за тежки умишлени престъпления, извършени в условията на опасен рецидив.
При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице
фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т. 3, предложение първо
от ЗОДОВ.
Оплакванията срещу неправилно приложение на материалния закон се свеждат до
установяване на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно практиката на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват
се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване
(Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 480
от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в тежест на пострадалия да
докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия
размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV
г. о., ГК).
От значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на
повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е повдигнато обвинение за
извършено тежко умишлено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б. „Б“ от НК, наказуемо с лишаване от свобода от три
2
до петнадесет години.Това предполага съществен душевен дискомфорт поради угрозата от
наказание лишаване от свобода.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя също така от вида и характера на упражнената
процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на
пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е
ефективно разследване в разумен срок и др. Спрямо ищеца е приложена мярка за
неотклонение "задържане под стража", която е била отменена след пет месеца и 18 дни, а
ищецът е освободен след пет месеца и 27 дни след внасяне на 31.05.2018 г. на определената
му парична гаранция. Наказателното производство срещи ищеца е започнало на 04.12.2017
г. и е приключило на 19.07.2018 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда. Тази
продължителност от седем месеца и половина категорично не надвишава критериите на чл.6
от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на
Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ), като се има предвид тежестта на
обвинението и проведено досъдебно и съдено производство.
На следващо място, размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта
на причинените телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за развитието на заболяването. По делото няма представени доказателства за
наличие на физическо или психическо заболяване във връзка с воденото наказателно
производство. От приетата по делото и неоспорена от страните СМЕ, изготвена от вещото
лице д-р М., се установява, че между описаната в исковата молба киста на горния клепач на
дясно око /съобразно приетото по делото писмено доказателство, представляващо епикриза
от очна клиника/ и незаконосъобразно повдигнатото и поддържано от ответника обвинение
няма причинно-следствена връзка. От приетата по делото и неоспорена от страните СМЕ,
изготвена от вещото лице д-р Б., се установява, че по делото липсват доказателства за
твърдяната от ищеца язвена болест. Установява се, че стресът от задържането под стража се
оценява с 63 точки по Скалата на Холмс и Рае, но ищецът се е справил с
предизвикателството на ниво смарт вагус и не са настъпили усложнения и заболявания,
асоциирани с дистрес. Няма причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение,
наказателното производство и задържането под стража на М. и появата на епидермалната
киста на горния десен клепач у него, която е полиетиологично обусловена, с невъзможност
да се определи точната й причина.
По делото не се установява размер на вредите над обичайните презумптивни вреди.
Не се доказва влошено психическо или здравословно състояние. Съдът съобразява, че е бил
задържан под стража в продължение на пет месеца и 18 дни, подложен на най-тежката
мярка за неотклонение, както и че епидермалната киста на горния десен клепач му е
създавала дискомфорт по-голям, отколкото ако беше в дома си. Не се установява обаче
какво семейство има, сам ли е живеел или с близки преди ареста, съответно не се доказват
извънредни вреди. От значение за определяне на по-нисък размер на обезщетението са
следните фактори: делото не е било медийно разгласявано, а ищецът е имал множество
предишни осъждания - 16 на брой все за тежки умишлени престъпления, извършени в
условията на опасен рецидив, поради което вредите са с по-ниска интензивност. Вредите,
които следва да бъдат обезщетени, са житейски логичният страх от осъждане по време на
цялото дело и задържането под стража за пет месеца.
В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда служи икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта. В случая датата, към която
следва да се отчетат тези показатели съгласно приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК (т.4), е 19.07.2018 г. – влизане в сила на оправдателната присъда.
Отчитането на социално-икономическото развитие при определяне размера на
3
обезщетението за неимуществени вреди е възприето в трайната практика на ВКС, отразена в
решения № 1207 от 4.11.2008 г. по гр. д. № 5502/2007г. на IV ГО, № 95 от 24.10.2012 г. по т.
д. № 916/2011 г на I ТО, № 141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на II ТО, № 60 от
29.04.2014 г. по т. д. № 3049/2013 г. на II ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г.,
№ 157 от 28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на II ТО и много други. Справедливото
обезщетение според настоящия състав не следва да е по-високо от определеното от СГС
обезщетение от 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Следва да се посочи още, че осъждането само по себе си също има ефекта на
овъзмездяване. В тази връзка, е добре да се отбележи, че съгласно практиката на ЕСПЧ
Европейската конвенция не предоставя на лице, на което е повдигнато наказателно
обвинение и впоследствие оправдано, право на обезщетение (така § 82 от решение Allen с/у
Обединеното Кралство от 12.07.2013 г., жалба 25424/09 и цитираните там решения). В тази
насока правото на обезщетение съгласно националния закон – ЗОДОВ следва да бъде
съобразено с българската правораздавателна традиция.
Ето защо, неоснователни са оплакванията за занижен размер на обезщетението.
Първоинстанционният съд е отчел всички фактори за определянето му: досъдебното и
съдебното производство, задържането под стража за пет месеца, изживените стрес и
безпокойство, срока на двете фази на процеса, липсата на доказателства за съществени
психологически, физически или социални последици за ищеца. Неоснователни са
оплакванията, че не са съобразени причинените на ищеца изключителен стрес,
безпокойство, негативни последици в личния живот и рязко влошаване на здравословното
състояние, тъй като нито едно от тези твърдения не е доказано. Неоснователни са
оплакваният, че седем месеца не са разумен срок.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
Поради оставяне въззивната жалба без уважение въззивната инстанция не присъжда
разноски.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 262019 на СГС от 23.12.2020 г. по гр.д. 15879/2019 г., I
ГО, 6 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4