Решение по дело №2391/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2423
Дата: 21 ноември 2019 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20197180702391
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 2423

 

гр. Пловдив, 21 ноември, 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и деветнадесетата година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

      ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

                                                     СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно - наказателно дело №2391 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуалния си представител, ст. експерт юрист Г., обжалва Решение № 28 от 21.06.2019 г., постановено по АНД № 29/2019 г. по описа на Районен съд Първомай. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № НЯСС - 441 от 13.12.2018 г. на Кмета на Заместник - председателя на ДАМТН, с което на Община Първомай са наложени две имуществени санкции от по 2000 лева на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите /ЗВ/ за нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ и за нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ. Твърди се неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като се прави анализ на обсъдените от първоинстанционния съд разпоредби на чл.141а от ЗВ и се иска отмяна на обжалваното решение, съответно потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил представител.

Ответникът по касационната жалба Община Първомай, чрез депозирано писмено становище, оспорва жалбата, като моли решението на Районния съд да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Изтъкват се съображения относно класифициране на язовир „Пилашево 3“ в землището на с.Буково като малък по смисъла на ЗВ. Възразява се относно издаването на наказателното постановление, без предоставена възможност за изпълнение на дадени задължителни предписания по отстраняване на констатираните нарушения. Прави се искане за отхвърляне на жалбата, както и алтернативно - за намаляване на имуществените санкции до предвидения в закона минимален размер. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът по касационната жалба не е изпратил представител.

Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Вълев, изразява становище за основателност на жалбата и моли същата да бъде уважена. 

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Районен съд - Първомай, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, като е приел, че въз основа на доказателствата по делото, които е кредитирал, безспорно били установени отразените в наказателното постановление две нарушения, които са правилно квалифицирани, както и че правилно наказващият орган е определил и съответната санкционна разпоредба. Същевременно обаче, съдът е счел, че наказателното постановление следва да бъде отменено, предвид настъпилите изменения на ЗВ и междувременното приемане на разпоредбата на чл.141а, ал.3 от ЗВ, съгласно която, най-общо казано, се изключват от контрола по закона и Наредбата по чл.141, ал.2 от ЗВ малките язовири. Районният съд е направил извод, че от доказателствата по делото било установено, че се касае до малък язовир по смисъла на закона, като същевременно обаче е приел и че липсва информация относно потенциалната опасност на същия, доколкото класификация на язовира в тази насока не била извършвана. В крайна сметка съдът е заключил, че поради липса на обективни данни за класификация за потенциална опасност, нямало как да се определи дали водният обект не попада сред изключените от контрол малки язовири и да се счете, че за констатираните технически неизправности стопанинът му следва да носи административно-наказателна отговорност.

Настоящият съдебен състав, като счита, че Районният съд е установил точно фактическата обстановка по делото, по която и страните не спорят, намира, че така направеното тълкуване на разпоредбата на чл.141а, ал.3 от ЗВ, довело като краен резултат и до отмяна на наказателното постановление, не държи сметка за точния смисъл на закона и поради това крайният извод се явява незаконосъобразен.

Действително, нормата на чл.141, ал.3 от ЗВ предвижда, че на  контрол по реда на този закон и наредбата по чл.141, ал.2 подлежат всички язовири по ал.1 и 2, с изключение на малките язовири, за които при класифицирането им по отношение на тяхната потенциална опасност е установено, че нарушаването на конструктивната цялост на язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не застрашават критична инфраструктура и отговарят поне на едно от следните условия: 1. създаваният воден напор е по-малък от 7.0 м и завиреният обем е по-малък от 50 000 куб. м; 2. създаденият воден напор е по-малък от 2.0 м независимо от завирения обем; 3. завиреният обем е по-малък от 15 000 куб. м независимо от създавания воден напор; 4. водосборният му басейн е не повече от 2.0 кв. км и водохранилището не се пълни чрез деривации или помпена станция. Следователно, по отношение на малките язовири, за да бъдат изключени от възведения със ЗВ контрол, е необходимо да са налице две кумулативно дадени от страна на законовата разпоредба условия, а именно, първо - те да отговарят на поне едно от условията, изброени в т.1 до т.4 и второ - при класифицирането им по отношение на тяхната потенциална опасност да е установено, че нарушаването на конструктивната цялост на язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не застрашават критична инфраструктура. При условие, че от доказателствата по делото /включително разпита на актосъставителя/ е установено, че такава класификация по отношение на процесния язовир изобщо не е била осъществявана по предвидения за това ред, то дори и язовир „Пилашево 3“, находящ се в землището на с.Буково, общ.Първомай, да отговаря на някое, или на няколко от условията по ал.3, т. 1 - т.4 на чл.141а от ЗВ, то същият не може да бъде изключен от язовирите, за които се прилага контрол по реда на закона и посочената наредба, тъй като липсват доказателства за кумулативното наличие на двете задължителни предпоставки за изключване на язовира от кръга на контролираните обекти. В тази насока, като не може да се позове на извършена класификация на язовира, представляваща едно от задължителните основания за приложение на изключението по чл.141а, ал.3 от ЗВ, собственикът на обекта на контрол, като лице по чл.141а, ал.4 от ЗВ, правилно е бил санкциониран от наказващия орган. Освен това, следва да се има предвид в случая и че проверката на контролните органи от ДАМТН е имала за свой обект конкретно техническото състояние на язовирната стена на язовира, квалифицирана в приложения констативен протокол като малка земнонасипна и именно по отношение на същата са констатирани и двете нарушения, второто от които и свързано с нарушаване на конкретно изискване на специалната Наредбата по чл.141, ал.2 от ЗВ, а именно на чл.174, ал.4 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Посочената Наредба, съгласно чл.1 от същата, има за предмет контрол върху техническото състояние конкретно на язовирните стени и на съоръженията към тях, какъвто е бил осъществен и в процесния случай. Съгласно Наредбата, „техническа експлоатация“, като понятие, съдържащо се и в заглавието на самата Наредба, е правно и технологично регламентирана дейност по въвеждане в експлоатация, използване по предназначение и поддържане в изправност на язовирни стени и на съоръжения към тях. Наредбата не прави изключения относно вида на язовирните стени, подлежащи на контрол от ДАМТН, като в нея действително има предвиден различен обем на правомощия по отношение на големите и съответно малките язовирни стени, съобразени и с конкретните задължения на собствениците на малките и съответно на големите язовирни стени, които са конкретно разписани в Наредбата. Правомощия по проверка спазването на мерките за осигуряване на изправното техническо състояние на язовирните стени и на съоръженията към тях и безопасната им експлоатация се съдържат изрично в нормите на чл. 217-219 от Наредбата, в нейната част четвърта, „Контрол и проверки“,    глава първа, озаглавена „Общи положения“, които са относими общо към всички язовирни стени.

При това положение и след като не са налице кумулативно посочените в чл.141а, ал.3 от ЗВ предпоставки за изключване от кръга на контролираните от ДАМТН обекти на проверения в конкретния случай обект – язовирна стена, както и при констатирани конкретни нарушения в резултат от извършения контрол, които са и правилно квалифицирани, изводът за незаконосъобразност на наказателното постановление, направен от Районния съд, е направен при несъобразяване с материалния закон.

Горното налага отмяна на решението на първоинстанционния съд, като предвид възложеното правомощие на касационния съд за решаване на делото по същество, съгласно чл.222, ал.1 от АПК и като взе предвид, че в случая не е обосновано по какъвто и да било начин от наказващия орган определянето на имуществени санкции за констатираните нарушения над предвидения в закона минимален размер, съдът счита, че следва да се измени наказателното постановление, като се намали всяка от наложените на ответника по касационната жалба имуществени санкции от 2000 лева на 1000 лева, съобразно с предвиденото в нормата на чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ.

Не се приемат иначе като основателни възраженията на ответника по жалбата Община Първомай, относно това, че имуществени санкции не би следвало да се налагат, предвид дадените предписания от контролния орган, доколкото основание за санкциониране на ответника е констатацията за извършени нарушения, всяко от които подлежи на санкциониране по реда на чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ, а отделно правомощие на административния контролен орган е да дава задължителни предписания по реда на чл.190а от ЗВ, които вече, ако не бъдат изпълнени от подконтролния субект, ще бъдат основание за реализиране на административната му отговорност за неизпълнение на предписание по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. 

Предвид изложените мотиви и на основание чл.222, ал.1, вр. с чл.221, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 28 от 21.06.2019 г., постановено по  АНД № 29/2019 г. на Районен съд – Първомай, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС -441/13.12.2018 г. на Заместник председателя на ДАМТН София, с което на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите са наложени две имуществени санкции от по 2000 лева на Община Първомай за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите и за нарушение по чл.141, ал.1, т.2  от Закона за водите, КАТО НАМАЛЯВА имуществените санкции от 2000 лева на по 1000 лева всяка. 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.                                                                                                                                                                                                                              2.