№ 609
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501748 по описа за 2021 година
при участието на секретар Елеонора Михайлова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение 261704 от 08.12.2020 г. по
гр.д. 3610/2017 г. на Софийски градски съд, I ГО, 17 състав е уважен предявен от С. А. М. и
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД е осъдена на основание чл.57 от ЗПУПС (отм.) да
заплати на ищеца сумата от 301 936 евро, представляваща стойността на извършена на
23.03.2012 г. неразрешена платежна операция ведно със законната лихва върху сумата от
22.03.2017 г. до окончателното изплащане. Решението е постановено при участието на трети
лица, помагачи на банката Д. С. И. и Т. И. М..
Срещу решението е подадена въззивна жалба на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА
АД чрез адв. П. Ст., като се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост.
Съдът анализирал фактите при изначално погрешното приемане, че като доставчик на
платежни услуги ответникът е задължен да приеме процедури, които да елиминират
всякаква възможност за неправомерно използване на платежен инструмент и за реализиране
на неразрешени платежни операции, какъвто доставчик не съществува в света.
Първоначалната квалификация на иска в доклада по делото по чл. 421, ал. 1 ТЗ е лишила от
възможност ответника да се защитава по иска, по който съдът се е произнесъл – с правно
основание чл. 57 от ЗПУПС (отм.), като съобразно с това не е разпределена и
доказателствената тежест. В доклада по делото не били включени голяма част от
възраженията от отговора на исковата молба. Необосновано не били допуснати
доказателствени искания на ответника, които се поддържат и пред въззивната инстанция.
Приети били за доказани твърденията на ищеца за уведомяване на банката от ищеца в 13-
месечен срок от операцията, без за тях да са ангажирани доказателства. При постановяване
на решението не било съобразено, че банката не носи отговорност на следните основания:
ищецът не е я уведомил в 13-месечния срок; налице са основание по чл. 73 ЗПУПС (отм.) за
освобождаване от отговорност – извършването на измама и използването на неистински
документи са извънредни и непредвидени обстоятелства; налице са основания по чл. 75, ал.
2 ЗЗД, тъй като пълномощното изглежда редовно от външна страна; има съмнения, че
1
ищецът може да е действал с измама и да се е възползвал от платежната операция.
Поддържа направеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност
на иска, тъй като търсеното обезщетение е за неизпълнен договор.
На въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца чрез адв. А., в който се поддържа
неоснователност на оплакванията. Правилно било прието, че операцията е неразрешена от
титуляра на банковата сметка и че банката не е извършила всички дължими действия и
проверки по установяване на волята на титуляря на сметката. Оспорва, че е имало опит от
страна на банката да се свърже по телефона с него и възразява срещу искането да бъде
разпитан свидетел за това обстоятелство. Правилно било прието, че ищецът е уведомил
банката за неразрешената транзакция. Оспорва и останалите доказателствени искания на
въззивника като недопустими и неоснователни. Иска приобщаване към делото на НОХД
5105/2017 г. на 21 с-в на СРС.
На въззивната жалба е постъпил отговор от третото лице помагач на страната на ответника
Т. И. М. чрез адвокат, предоставящ правна помощ, А. Б., в който се поддържа основателност
на жалбата с наведените в нея оплаквания и на доказателствените искания.
Срещу решението е постъпила и въззивна жалба от третото лице помагач на страната на
ответника Д. С. И. чрез адв. М. С. Г.. Поддържа се недопустимост на решението поради
сменената правна квалификация на иска. Твърди се е и неправилност поради приетото, че
присъдата срещу третите лица-помагачи по НОХД 5105/2017 г. на 21 с-в на СРС е
задължителна на основание чл. 300 ГПК.
И на тази жалба е постъпил отговор от ищеца чрез адв. А., като се поддържа
неоснователност на оплакването за недопустимост. Правилно СГС е приел, че изводите на
наказателния съд са задължителни. Изводът за неавтентичност на пълномощното е
правилен.
Двете въззивни жалби са допустими и са разгледани в о.с.з. По направените с въззивната
жалба на ответника оплаквания за непълен доклад и доказателствени искания съдът е
изложил следното. Основателно е оплакването, че поради различната правна квалификация
на иска в доклада и в решението страните са били лишени от възможността да ангажират
доказателства. Съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.57 от ЗПУПС (отм.) за възстановяване
на стойността на неразрешена от ищеца платежна операция, извършена от ответника на
23.03.2012 г. Ищецът носи тежестта да докаже, че е сключил договор за платежни услуги с
ответника, както и е уведомил ответника, че не е разрешавал операцията в 13-месечен срок
от извършването й. Ответникът следва да докаже, че операцията е разрешена или
възраженията си за наличие на извънредни и непредвидени обстоятелства извън неговия
контрол, последиците от които неизбежно биха настъпили въпреки положените усилия за
тяхното предотвратяване. В тежест на ответника е и доказването на твърдението, че ищецът
се е възползвал от неразрешената транзакция, както и че е налице измама от негова страна.
Във връзка с така разпределената доказателствена тежест съдът е приел за допустимо на
основание чл. 266, ал. 3 ГПК и основателно искането за разпит на свидетеля Е.С. К. и на още
един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, при които са
извършени платежните операции, проверките от служителите на банката и опитите за
свързване с ищеца по телефона. На основание чл. 266, ал. 3 ГПК е приета представена от
банката кореспонденция между нейни служители от 23.03.2012 г. Приети са и мотиви от
14.08.2019 г. и присъда от 05.06.2019 г. по НОХД 5105/2017 г. на 21 с-в на СРС. Искането да
бъде задължен ищецът да се яви в с.з. и да отговори на въпроси на ответника по иска е
преценено като допустимо пред въззивната инстанция и ищецът е дал обяснения по реда на
чл. 176 ГПК в с.з. от 03.02.2022 г. В същото с.з. са разпитани Е.С. К., касиер в „СИбанк” АД,
пред когото е представено процесното пълномощно и П. Х. М., главен експерт в отдел
„Съответствие“ в банката към момента и към 23.03.2012 г. Във връзка с разпределената
доказателствена тежест и предоставената възможност на страните за представяне на
доказателства от настоящия състав са приети със съответния превод на български език и
представени от ищеца имейли и писма от и до СИБАНК АД и извлечения от сметка от 2012
г. и 2013 г.
2
В съдебно заседание от 24.03.2022 г. страните чрез процесуалните си представители излагат
съображения за уважаване, респ. отхвърляне на жалбата и претендират заплащане на
разноски, а главните страни излагат аргументите си и в писмени защити.
При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
По делото не е спорно, че между С. А. М. и праводателя на „Обединена Българска Банка“
АД („Сибанк“ ЕАД) е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги на
физически лица от 29.09.2011 г. По силата на сключения договор С. А. М. има открита
спестовна сметка за извършване на платежни операции в банката. М. се е съгласил банката
да му предоставя извлечения от сметката по избран от него канал и честота. На същата дата
е сключен и договор за ползване на СИБАНК онлайн, като за упълномощен потребител и
сметки са посочени данни единствено на ищеца - ЕГН, номер, място и дата на издаване на
лична карта, адрес, мобилен телефон и електронен адрес.
С влязла в сила на 12.05.2020 г. присъда по НОХД № 5105/2017 г. по описа на СРС, 21
състав Д. С. И. е призната за виновна в това, че на 23.03.2012 г., в гр. София, на бул. „Ал.
Стамболийски” № 239, в клон на „СИбанк” АД, в условията на съучастие, като помагач, с
цел да набави за Т. И. М. имотна облага, възбудила заблуждение у Е.С. К.- касиер на клон на
„СИбанк” АД, че е упълномощена от С. А. М. да открие от негово име и за негова сметка,
разплащателна сметка в лева в „СИбанк“ АД , като открила сметка в лева посочен IBAN С.
А. М., по която била преведена сума в размер на 301 936 евро, като сумата била
превалутирана в левовата й равностойност в размер на 589 364.07 лева и преведена в
„Инвестбанк“АД, клон София - Витоша по сметка с посочен IBAN Т. И. М., чрез което
умишлено улеснила извършителя Т. И. М. да получи без правно основание сумата от 589
364.07 лева, в резултат на което причинила на С. А. М. имотна вреда в размер на 589 364.07
лева, представляваща особено големи размери и особено тежък случай - престъпление по чл.
211, пр.1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 2 от НК. Със същата присъда Т. И. М. е
признат за виновен в това, че на 23.03.2012 г., в гр. София, на бул. „Ал. Стамболийски” №
239, в клон на „СИбанк” АД, в условията на съучастие, като извършител, с цел да набави за
себе си имотна облага, бил спомогнат от Д. С. И., която възбудила заблуждение у Е.С. К.-
касиер на клон на „СИбанк” АД, че е упълномощена от С. А. М. да открие от негово име и
за негова сметка, разплащателна сметка в лева в „СИбанк“ АД, като открила сметка в лева с
посочен IBAN С. А. М., по която била преведена сума в размер на 301 936 евро, като сумата
била превалутирана в левовата й равностойност в размер на 589 364.07 лева и преведена в
„Инвестбанк“АД, клон София - Витоша по сметка с посочен IBAN Т. И. М. да получи без
правно основание чуждо движимо имущество сумата от 589 364.07 лева, в резултат на което
причинил на С. А. М. имотна вреда в размер на 589 364.07 лева, представляваща особено
големи размери и особено тежък случай - престъпление по чл. 211, пр. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 от НК.
От ССЕ и допълнителна ССЕ, изготвени от ВЛ П. Д., се установява, че с представеното от
И. пълномощно на името на М. е открита разплащателна сметка в лева „Сибанк“ ЕАД.
Натрупаната до 23.03.2012 г. сума на обща стойност 301 936 евро по сметката на М. е
превалутирана в лева – 589 379.07 лева, след което с платежно нареждане за кредитен
превод от новооткритата сметка е преведена по сметка на Т.М. в „Инвестбанк“ АД.
Посоченото в платежното нареждане основание е „покупка на имот“. След като в 12.24 часа
на 23.03.2012 г. сумата постъпила по сметката на М. в „Инвестбанк“ АД, в 13.22 часа на
същата дата М. я изтеглил в брой, заплащайки такса на банката за незаявено изтегляне в
размер на 2 640.15 лева.
Не е спорно предвид влязлата в сила присъда и не се оспорва от ответника, сега въззивен
жалбоподател, че Д. С. И. не е била упълномощена от ищеца да извърши от негово име
описаните действия на 23.03.2012 г. откриване на нова сметка, прехвърляне на средствата,
натрупани по съществуващата до момента сметка по новата сметка и превода им към трето
3
лице – Т.М..
Осъщественото от пълномощника на ищеца правно действие представлява платежно
нареждане по смисъла на § 1, т. 19 от ДР на ЗПУПС /отм./, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 3
от 16.07.2009 г. Извършеният превод е неразрешена от титуляря платежна операция по
смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗПУПС /отм./, който предвижда, че платежна операция е
разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на
съгласие платежната операция е неразрешена. Въззивната инстанция изцяло споделя
изводите на СГС за липса на положена от банката дължима грижа на добрия търговец, а
също има предвид, че банката следва да бъде отговорна за полагането и на квалифицирана
грижа, грижата на добрия банкер – да извърши платежна операция само по нареждане или с
предварително съгласие на титуляря до размера и при условията, поставени от титуляря на
сметката - чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3/16.07.2009 г. - съответно да откаже извършването на
платежна операция в случай на ограничения съгласно действащото законодателство,
приложимите правила за изпълнение на съответната платежна операция и договорените
условия, при които се води сметката – чл. 11 от същата Наредба.
Спорни пред настоящата инстанция са уведомяването на банката от ищеца в 13-месечен
срок; налице ли са основание по чл. 73 ЗПУПС (отм.) за освобождаване от отговорност –
извършването на измама и използването на неистински документи са извънредни и
непредвидени обстоятелства; налице ли са основания по чл. 75, ал. 2 ЗЗД, поради редовност
на пълномощното от външна страна; действал ли е ищецът с измама и възползвал ли се е от
платежната операция, както и погасяването по давност на претенцията.
По повод спазването на срока по чл. 55, ал. 1 от ЗПУПС (отм.), според който ползвателят на
платежни услуги е длъжен да уведоми доставчика без неоснователно забавяне, след като е
узнал за неразрешената платежна операция, но не по-късно от 13 месеца от датата на
задължаване на сметката му, въззивният съд излага следните съображения.
Платежната операция е извършена на 23.03.2012 г. Според заключението на СТЕ, прието от
СГС, на 31.03.2012 г. в електронния канал на ищеца в системата за електронно банкиране
СИБАНК онлайн е предоставено месечно извлечение от движението на банковата сметка на
ищеца, за която е сключен посоченият по-горе рамков договор. Следва да се приеме, че този
начин на предоставяне на информация за платежните услуги съответства на член 36,
параграф 1, първо изречение от Директива 2007/64, изменена с Директива 2009/111,
тълкувани от СЕС по Дело C-375/15. Независимо от това, видно от месечния отчет по
сметка, приложен като изображение в заключението на СТЕ, в него не се съдържат думи и
изрази, които да уведомяват потребителя на платежни услуги, че негов пълномощник е
открил нова сметка от негово име – в лева, по нея са преведени всички налични средства от
сметката в евро, както и че от тази нова сметка парите са преведени на трето лице в друга
банка. От записа „купени от сметка 301938 евро.изплатени по сметка 589379,07 лева.
превалутиране на сума за закупуване на имот.упълн.л. Д. С. И.“ не може да се направи
извод, че пълномощник се е разпоредил с всички парични средства на упълномощителя в
полза на трето лице. От него може да се разбере, че 301938 евро са превалутирани в
589379,07 лева, но категорично не може да се разбере, че парите са напуснали
патримониума на ищеца. Наред с това, Д.И. е подписала допълнително споразумение към
рамков договор за предоставяне на платежни услуги на физически лица, според което по
отношение на новооткритата сметка се прилагат всички разпоредби на рамковия договор,
общите условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица, тарифата на
банката и лихвения бюлетин. Следователно, ответникът е следвало да извести титуляря на
новооткритата левова сметка за движението по нея в изпълнение на задължението си по т.
11 от общите условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица, както и в
изпълнение на Член 41, параграф 1 и член 44, параграф 1 от Директива 2007/64/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги
във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и
2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО, изменена с Директива 2009/111/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., във връзка с член 4, точка 25 от
4
тази директива. По отношение на всички промени в рамковия договор доставчикът на
платежни услуги следва да уведоми клиента не само като предостави на негово
разположение достъп до електронен канал, интегриран в интернет страница за онлайн
банкиране, но предаването на информацията следва да се съпътства от активно поведение на
доставчика на платежни услуги за свеждане до знанието на този ползвател, че посочената
информация съществува и е на разположение на споменатата интернет страница (Дело C-
375/15). С описаното месечно извлечение клиентът е имал възможност да се запознае само
относно движението по сметката в евро, но не и по новооткритата сметка в лева, от която
всъщност е нареждането към третото лице. Ето защо, ответникът не може да се ползва от 13-
месечния срок по чл. 55, ал. 1 от ЗПУПС (отм.).
Дори и да се приеме тезата на ответника, сега жалбоподател, че доставчикът на платежни
услуги е спазил задълженията си за уведомяване по надлежния ред на клиента, съдът
намира, че срокът по чл. 55, ал. 1 от ЗПУПС (отм.) е спазен по следните съображения. Видно
от доказателствата, приети от настоящата инстанция, ищецът е разбрал фактически за
детайлите на неразрешения превод и пълномощното на 27.02.2103 г., когато Л. П., служител
в офис Тунджа го е уведомил чрез имейл, че в системата на банката е регистрирано
пълномощно на името на Д.И., заверено в Република Сейшели. В същия ден, няколко часа
по-късно ищецът е уведомил банката, че никога не е давал пълномощно на никого да
превежда пари от негова съществуваща сметка по новооткрита сметка. Съобразно
признанието в исковата молба ищецът е разбрал за намалената си наличност по сметка на
27.12.2012 г. В становището си до настоящия съд от 14.02.2022 г. относно кореспонденция
между страните в периода декември 2012 г. - февруари 2013 г. „ОББ“ АД признава следното:
с имейл на С.М. до М. Г. от 27.12.2012 г., 14:48 С.М. уведомява банката, че е извършил два
нови превода към сметка си, иска потвърждение дали са получени и пита какъв е балансът
по сметката му; с имейл на Л. П. от 03.01.2013 г. 15:32 ч. отговаря на С.М., че по сметката
му са налични 64 788,41 евро; с имейл от 27.02.2013 г., 09:49 ч. Л. П. уведомява С.М., че в
системата на банката има регистрирано пълномощно в полза на Д.И.; с имейл 27.02.2013 г.
17:18 ч. до Л. П. С.М. иска сметката му да бъде блокирана, а с имейл на С.М. до Л. П. от
27.02.2013 г. 13:09 ч. С.М. уведомява банката, че следващата седмица ще бъде в България,
иска среща, за да получи извлечение от банковата си сметка, да открие нова сметка в евро,
да получи кредитна карта за себе си и сина си. В имейла си от 27.02.2013 г. 17:18 ч. ищецът
изрично е уведомил банката, че никога не е упълномощавал никого, което еднозначно
следва да се тълкува като уведомление за липса на съгласие за осъществените от мнимия
пълномощник операции. Не е нужно уведомлението да съдържа тържествени фрази със
строго определено съдържание.
Неоснователни са аргументите, че използването на неистински документи е извънредно и
непредвидено обстоятелство. Напротив, същото представлява част от обичайните
злоупотреби, с които банката следва да се справи и за които следва да е подготвена, за да
гарантира интересите на клиентите си. Именно затова са и въведени подробни инструкции
за откриване на платежни сметки, правила за влогове, инструкция за работа с пълномощни,
представени по делото (л. 318-339 от първоинстанционната преписка).
Неоснователни са доводите, че пълномощното е редовно от външна страна. По делото не се
установява служител на банката да се е свързал с ищеца по телефона – разпитанията по
делото касиер не си спомня дали е звъняла по телефона, разпитаният по делото служител
„Съответствие“ разказва, че помни, че е дала указания да се направи опит за контакт по
телефона. От приложената кореспонденция между двете от 23.03.2012 г. не се установява
телефонен разговор да е проведен – напротив на касиера изрично е напомнено, че няма
нужда да прави проверка на пълномощното. Липсата на контакт по телефона е съобразена с
изискването на Инструкция за работа с пълномощни (л. 335 дело СГС). Според т. 2 на раздел
III пълномощните, заверени извън България, не се проверяват чрез контакт лично или по
телефон. Пълномощните, заверени от български нотариуси, се проверяват, както при
нотариуса, така и при клиента. Посоченото правило относно пълномощните, заверени извън
България, въведено от банката, противоречи на логиката и е в разрез с дължимата грижа на
5
добрия търговец. Упълномощителят М. и пълномощникът И. са български граждани с
постоянни адреси в България. Упълномощителят има посочен в договора за ползване на
онлайн банкиране адрес в Доха, Катар. Обичайният офис, обслужващ М., който е и офисът,
в който е открита сметката на 29.09.2011 г., видно от приетата по делото кореспонденция,
както и от договорите за ползване на онлайн банкиране, рамков договор за предоставяне на
платежни услуги на физически лица, приемо-предавателен протокол, спесимен от подпис,
всички от 29.09.2011 г., е офис Тунджа в София. Пълномощникът И. е отишла в различен
офис – офис Ал.Стамболийски и там е представила пълномощното. В пълномощното името
на титуляря не е изписано саморъчно. Към пълномощното е представен нотариален акт от
01.03.2012 г. на нотариус В. Б., рег. № *** НК, копие от който е съхранен в банката. Видно
от писмо на нотариуса до СГС от 28.02.2018 г., нотариален акт с подобно съдържание не е
вписван в нотариалните книги. При невъзможност да направят проверка при нотариуса в
Сейшели или да получат потвърждение по телефона от клиента, служителите е можело да
направят проверка при българския нотариус. Всички тези несъответствия, отнесени към
сумата от 588 000 лева, будят съмнение, които не дават основание да се приеме, че
пълномощното е редовно от външна страна и че банката е положила всички разумни
усилия.
Не се доказват твърденията на банката за наличие на измама и сговор между ищеца и
третите лица-помагачи. Единствените доказателства в тази връзка са обясненията на ищеца,
дадени пред настоящата инстанция, но от категоричните му отговори, че не познава третите
лица и никога не ги е виждал, не може да се приеме за доказана твърдяната измама.
Ето защо, банката не може да се освободи от отговорност поради извънредни и
непредвидени обстоятелства извън нейния контрол, последиците от които неизбежно биха
настъпили въпреки положените усилия за тяхното предотвратяване, както и в случаите,
когато доставчикът на платежни услуги е действал в изпълнение на нормативно установено
задължение според общностното право или законодателството на държава-членка.
По повод възражението за погасяване на претенцията по давност съдът счита, че за случая е
неприложима кратката тригодишна давност за обезщетение за неизпълнен договор, тъй като
вземането на ищеца произтича от причинените му вреди в размера на неразрешената
транзакция, уредено в специалния състав на чл.57 от ЗПУПС (отм.). Ето защо, предвид
подаването на исковата молба на 22.03.2017 г. за транзакция, извършена на 23.03.2012 г.,
общата петгодишна погасителна давност не е изтекла.
По изложените съображения въззивната жалба на „ОББ“ АД следва да се остави без
уважение.
По въззивната жалба на третото лице-помагач Д.И. съдът намира следното. Различната
правна квалификация на иска в доклада по делото и в постановеното решение не прави
решението недопустимо, а при оплакване в този смисъл задължава въззивния съд да даде
квалификация на иска и да даде възможност за представяне на доказателства, което е
сторено от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е събирал доказателства
относно автентичността на пълномощното. Приетата по делото първоначална съдебно-
графологична експертиза от ВЛ Д. В., която съдът кредитира като обоснована, потвърждава
извода за неавтентичност на пълномощното. Повторната СГЕ, изготвена от ВЛ Г. М.
въззивният съд не кредитира поради нейната необоснованост. Нейните изводи са в
противоречие с присъда по НОХД № 5105/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 21
състав, изменена с Решение от 21.04.2020 г. по ВНОХД № 5105/2017 по описа на Софийски
градски съд, с която е прието, че Д. С. И. е призната за виновна за извършено престъпление
по чл. 211, пр. 1, във вр. с чл. 209, ал. 1 НК (измама) – за възбуждане на заблуждение у
касиера – служител на „Сибанк“ АД, че е упълномощена от ищеца да извърши посочените
по-горе правни действия. Т. И. М. също е признат за виновен за извършено престъпление
измама – за това, че в условията на съучастие, като извършител, с цел да набави за себе си
имотна облага, бил спомогнат от Д. С. И., чрез което умишлено бил улеснен да получи без
правно основание чуждо движимо имущество – процесната сума. СГС правилно е приложил
чл. 300 ГПК, според който влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
6
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Без значение е в
случая дали става дума за деяние на странаТ. И. за деяние на трето лице, което е от значение
за отговорността на страната, тъй като съгласно чл. 413 ал.1 от НПК влязлата в сила присъда
е задължителна за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани.
Достатъчно е да е налице тъждество на деянието, предмет на присъдата и деянието, предмет
на доказване в настоящия процес, каквото в случая има. Не представлява пропуск на съда
непредставянето на неавтентичното пълномощно в оригинал, тъй като същото е било
изследвано по наказателното производство и наказателният съд се е произнесъл по
обвързващ гражданския съд начин. По тези съображения въззивната жалба на третото лице-
помагач Д.И. следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на спора в полза на ответника по жалбата и ищец по делото се дължат
направените разноски за настоящата инстанция. Съдът намира възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар от 38980 лева за основателно и счита, че същото
следва да бъде намалено до минималния размер съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на 13 340 (тринадесет хиляди триста
и четиридесет) лева. За този свой извод съдът съобразява, че действията, извършени пред
настоящата инстанция, не се различават съществено от извършените пред първата
инстанция, проведени са две заседания, в които е даден ход на делото и независимо че са
събирани доказателства, минималният хонорар отговаря на осъщественото от адвоката
процесуално представителство.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261704 от 08.12.2020 г. по гр.д. 3610/2017 г. на
Софийски градски съд, I ГО, 17 състав.
ОСЪЖДА „ОББ“ АД ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на С.
А. М. разноски за въззивната инстанция в размер на 13 340 (тринадесет хиляди триста и
четиридесет) лева за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица, помагачи на ответника
„ОББ“ АД - Д. С. И. и Т. И. М..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7