РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Велико Търново, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Търговско дело №
20204100900134 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид:
Ищецът ХР. Б. АНГ. чрез пълномощника си – адвокат Ц.И. от САК твърди
, че е бил длъжник на "П Б/Б/ЕАД-С по договор за банков кредит и поради непогасени
вземания / главница, лихви и разноски/ по ч.гр.д. № 332/2010 г. на ГОРС срещу него по
реда на чл. 417 , т.2, чл. 418 ГПК е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 302/2010 г. на ЧСИ В.Г. , вписан в КЧСИ под № 725, с
район на действие ВТОС , по късно прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК - с
констативно постановление от 01.07.2016 г. Предприемани са действия на принудително
изпълнение , като последното от тях- годно да прекъсне погасителната давност за
събираемите вземания, свързано с проведена публична продан и възлагане на недвижим
имот на спечелилия наддаването купувач е настъпило на 25.08.2011 г. Останалите
непогасени след проданта/ частично погасени са до общ размер на 40 326,14 лева/
вземания в общ размер на 66 634,34 лева/ 55 096,34 лева – главница и 11 538 лева- лихви/
банката е прехвърлила на "Е М"ЕООД-С в резултат на договор за цесия , сключен на
18.04.2016 г. / подадените уточняващи молби /
Предвид това , моли съдът да постанови решение , с което да приеме за
установено по отношение на банката- първоначален кредитор и ответното дружество
1
цесионер настъпването на последиците на давността за тези остатъчни вземания. .
Претендира присъждане на разноските по производството.
В с.з. подържа предявения иск и моли да бъде постановено решение по
признанието му спрямо втория привлечен ответник.
Ответникът "П Б/Б/ЕАД-С оспорва допустимостта му/ липса на интерес/ ,
както с оглед положението , че към момента на предявяването и към настоящия момент не
съществува изпълнително производство , така и с оглед юридическия факт , че останалите
непогасени вземания по договора за банков кредит отдавна са прехвърлени на втория
ответник.
Ответникът "Е М"ЕООД-С оспорва допустимостта на предявения иск
както с оглед положението , че към момента на предявяването му и сега не съществува
изпълнително производство , така и поради обстоятелството , че не е предприемал спрямо
ищеца каквито и да било действия за извънсъдебно събиране на вземанията. Признава
иска по материалноправно основание.
Предявен е по реда на чл.124 ГПК установителен иск за отрицание на
възможността да бъдат осъществени по принудителен ред вземания поради
погасяването им по давност/ на практика -несъществуването им като годни за събиране
в изпълнително производство / с правна квалификация , изведена от нормите на чл. 110,
чл. 111, б.“б“ и б.“в“ ЗЗД.
Искът предявен срещу "П Б/Б/ЕАД-С е очевидно лишен от какъвто и да било реален
или хипотетичен интерес по смисъла на чл.124, ал.1 ГПК и подлежи на отрицателна
прекратителна санкция на оставяне на разглеждането му като недопустим- чл.130 ГПК.
Това е така поради твърденията на ищеца , че макар и първоначален негов кредитор,
банката отдавна е прехвърлила вземанията си на втория ответник / което означава, че не
ги притежава , нито разполага вече с изпълнителен лист за тях – чл.99,ал.2 ЗЗД/ и
заведеното изпълнително производство е прекратено. Не оспорва твърдението й в тази
насока, че не е правила някакви опити да събира извънсъдебно несъществуващите си
вземания/ а и е абсурдно да прави такива !/, нито твърди обратното, нито в крайна сметка
оспорва последиците на договора за цесия . С други думи твърденията му не очертават
поведение на банката , с което да се поражда нужда от насочване чрез иск срещу нея на
материалноправното възражение за погасителна давност / по същество един особен вид
субективно преобразуващо право/ .
Искът обаче следва да се приеме за допустим срещу втория ответник / независимо от
противоречивата съдебна практика / , доколкото остатъчните вземания все пак му
принадлежат и за тях разполага с изпълнителен лист. Тези две обстоятелства са
достатъчни да обосноват все пак някакъв интерес на ищеца да установи по съдебен ред
погасяването им по давност , независимо нереалистичната ситуация за тяхното събиране
да се образува ново изпълнително производство , както и че няма твърдения, цесионерът-
ответник след прекратяването на старото да е предприемал каквито и да било действия за
2
извънсъдебно и по реда на чл.426 и сл ГПК събиране на вземанията. Изводът за
допустимост на този иск произтича от следните нормативни аргументи : 1/ законът
никъде изрично не въвежда като предпоставка за допустимо упражняване на
материалноправното възражение за погасителна давност, кредиторът да е предявил иск
за установяване на вземането си или за осъждането на длъжника да го изпълни или да е
образувано изпълнително производство за принудителното му събиране; 2/ по начало
извънсъдебното му упражняване не може да породи погасяващия си ефект , защото е
замислено като средство за защита пред съд/ аргумент от чл.120, чл.111 ЗЗД/ , а чрез него по
силата на решението , което го зачита – и пред органа на принудително изпълнение/
чл.433, т.7 ГПК/ . Така че не може да се отнеме интереса на всеки един длъжник,
независимо от изтеклото отвъд давностния срок време и липса на заведено изпълнително
дело , да се защити отнапред по свой почин със задължителната сила на съдебното
решение срещу евентуални опити на кредитора да го безпокои, с цел да преодолее
окончателно подобни безпокойства занапред.
Искът срещу "Е .М"ЕООД подлежи на положителен правосъден резултат
по реда на чл. 237, ал.1 ГПК съобразно следните положения:
1/ изявление на ответника за признанието му в смисъл , че
принудителното осъществяване на остатъчните вземания е осуетено от настъпването на
легалния фактически състав на погасителната давност ; 2/ признатото материално право/
възражението за погасителна давност/ не противоречи на закона и/или добрите нрави; 3/
признанието съответства на доказателствената информация , извлечена от представените
писмени документи според аналитичната им преценка..
Ищецът няма право на присъждане на разноски по производството.
Поведението на ответника "Е .М"ЕООД не е такова , че е дало повод за завеждане на
делото по смисъла на чл.78, ал.2 ГПК.
Би дало такъв повод , ако бе поставило ищеца в неизбежна необходимост да търси
съдебна защита. А това би било така например ако първият бе завел ново изпълнително
производство/ макар да е негово право, то ще е лишено от здрав смисъл/ след очевидното
изтичане на давностния срок за вземанията, несъпроводено с каквито и да било
обстоятелства , прекъсващи давността; ако извънсъдебно бе предприемал действия или бе
правил изявления с оспорващ характер/ да е отричал последиците на погасителната
давност/, насочени към евентуалното им събиране.
В случая нито се твърди нито се доказва подобно поведение , а ответникът с отговора на
исковата молба признава иска по основание . .
Затова е неоправдано и процесуално недопустимо да му се вменва отговорност за
разноски.
3
Предвид горното , съдът по реда на чл.237 и чл.130 ГПК
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по реда на чл..124, ал.1 от ГПК, че вземанията на "Е
.М"ЕООД , с ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр.С, р-н В, кв.М д., ул.Р.П.К.
№.... към ХР. Б. АНГ., с ЕГН: **********, с постоянен адрес : гр.В.Т., ул.Н.б. № ... ,
придобити в резултат на сключен с „Прокредит Банк / България/ „ ЕАД , с ЕИК..., със
седалище и адрес на управление : гр.С.,р-н В., ул.Т.А. №... на 18.04.2016 г. договор за
цесия, в общ размер на 66 534,34 лева / главница- 55 096,34 лева и договорни и мораторни
лихви – 11 538 лева/ са погасени по давност .
ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално недопустим предявения на същото
основание и за същите вземания от ХР. Б. АНГ., с ЕГН: **********, с постоянен адрес :
гр.В.Т., ул.Н.б. № ... против „ П.Б./ Б./“ ЕАД , с ЕИК..., със седалище и адрес на
управление : гр.С.,р-н В., ул.Т.А. №..., иск и прекратява производството в тази му част.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок , а в прекратителната
му част / с характер на определение/ – в едноседмичен, считано от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
4