№ 1257
гр. София, 10.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110106291 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с вх. № ...../21.11.2023,
с която се иска изменение на Решение № 18059/03.11.2023. по гр.д. № 6291/2023 г. по
описа на СРС, 36 състав, в частта за разноските. В молбата по чл.248 ГПК ответникът е
изложил съображения, че след като е признал иска са налице условията по чл.78, ал.2
ГПК, поради което съдът неправилно е осъдил ответника на разноски, така и не му е
присъдил поисканите такива.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от страна на ищеца, в който
излага подробни съображения, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът е
станал повод за завеждане на делото.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 36 с-в, след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща
право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските не се възлагат върху ответника ако той не
е дал повод за завеждане на делото и признае иска. По приложението на цитираната
норма е налице установена трайна съдебна практика на ВКС, с която настоящият
състав се солидаризира и която приема, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК
липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на
ищеца. В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото,
защото при образувано изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист,
предявяването на иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на
факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
1
издаден изпълнителния лист /в какъвто смисъл в случая е било направено възражение
за изтекла давност/ е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е
възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради
факт, който е настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за
съществуването му. Подобно възражение длъжникът не е могъл да направи пред
съдебния изпълнител, защото основанията за прекратяване на изпълнителното
производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла
погасителна давност не е сред тях. В този смисъл е преобладаващата практика на ВКС,
съгл. която без съществено значение дали след конституирането на жалбоподателя
като взискател от същия са подавани молби за извършване на изпълнителни действия
или не - съществената разлика между хипотезата, в която кредиторът действа
единствено извънсъдебно и не разполага с изпълнителен титул и тази, в която той се е
снабдил с изпълнителен лист и въз основа на същия е образувано изпълнително дело, е
във възможността на длъжника да се защити и да предотврати принудителното
накърняване на неговата имуществена сфера. Докато все още не е издаден
изпълнителен лист длъжникът може чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК
против издадена заповед за изпълнение на парично задължение да предизвика
завеждането на исково производство, в което да заяви възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията на кредитора му. Същото важи и при
предявен от кредитора директен осъдителен иск. Когато обаче, както в случая
кредиторът разполага с изпълнителен лист и е налице висящо изпълнително
производство, длъжникът е под заплахата във всеки един момент принудителното
изпълнение да бъде насочено спрямо негово имущество, поради което и въззивният съд
е приел, че в случая не е налице една от двете кумулативно законоустановени в
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предпоставки за възлагане разноските по делото
върху ищеца, доколкото макар и ответникът да е признал иска, но не може да се
направи извод с поведението си да не е дал повод за завеждането на делото. В този
смисъл е Определение № 320/20.07.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 1122/2022 г., II, ТО.
Поради гореизложеното, съдът не намира основание за изменение на
постановеното решение в частта за разноските.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД молба с
вх. № ...../21.11.2023, с която се иска изменение на Решение № 18059/03.11.2023. по
гр.д. № 6291/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, в частта за разноските
2
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3