Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
10.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16999 по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.М.Р.,
с която са предявени срещу З.А. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), за сумата от
100000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 03.04.2015 г., и за сумата
от 2159, 20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – медицински
разходи за проведено лечение. Претендира законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
деликта и върху обезщетението за имуществени вреди – от датата на исковата
молба, както и направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал като пешеходец при
произшествие, осъществило се на 03.04.2015 г. по вина на лице, гражданската
отговорност на което е застрахована при ответника. В причинна връзка с
произшествието освен травматичните уреждания твърди да е развил диабет.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва да се е осъществило произшествие в резултат на противоправното и
виновно поведение на водача на процесния автомобил, от което да са настъпили
твърдените от ищеца вреди в причинна връзка с произшествието.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете
по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
С влязло в
сила споразумение от 30.09.2015 г. на Окръжен съд Хасково по НОХД № 621/2015 г.
С.В.Г.е признат за виновен в това, че на 03.04.2015 г. на третокласен път 5509
при км 31+290 в землището на с.Варник, общ. Свиленград, обл. Хасково, при
управление на лек автомобил „Мицубиши Галант“ с рег. № ******, е нарушил
правилата за движение – чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП, с което умишлено –
с пряк умисъл, е причинил на А.М.Р. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение в движението на дясната ръка, дължащо се на счупване на дясната
раменна кост. По силата на чл.300 ГПК
споразумението е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което за
настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд, авторството
и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от
одобреното споразумение.
От приетото
от наказателния съд и изслушаната в настоящото производство медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице – ортопед-травматолог, се установява, че процесното
увреждане е в причинна връзка с произшествието. Видно от медицинската
експертиза, от произшествието ищецът е получил травматични увреждания: закрито
счупване на дясната раменна кост; счупване на ръбчето на коронките на 1-ви и
2-ри горни зъби вляво; разкъсно-контузна рана на лигавничната част на долната
устна; пареза на десния палец с нарушени движения от пареза на лъчевия нерв.
Счупването и парезата на лъчевия нерв са довели до затруднение на движенията на
дясната ръка на ищеца за срок до 6 месеца, уврежданията на 1-ви и 2-ри зъб
/резци/ – до временно затруднение при хранене през първите 30 дни, а раната на
долната устна – до разстройство на здравето, неопасно за живота. Общо лечебният
и възстановителният период е продължил 6 месеца, като ищецът е претърпял две
операции във връзка със счупването. Болките му са били интензивни през първите 2
месеца след произшествието и около 2 месеца в началото на проведената
рехабилитация, а извън посочените периоди – периодични в зоната на дясната
мишница, за което е бил принуден да използва обезболяващи средства. Наред с тях
е провеждал и невротопна медикаментозна терапия за парезата на десния лъчев
нерв. Ищецът е напълно възстановен, с изключение на намаляване с 10 градуса на
движенията на дясна лакътна става при екстензия (разгъване) и затруднените ротационни
движения, особено при супинация (завъртане), които са преодолими с допълнителна
рехабилитация и балнеолечение, както и малък остатъчен белег от раната на
долната устна.
По делото е
изслушана и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – ендокринолог,
от която се установява, че ищецът страда от захарен диабет - тип 2. Констатира
се от вещото лице, а същото е видно и от представените медицински документи, че
диагнозата е поставена след инцидента, видно от амбулаторен лист от 17.11.2015
г., и няма категорични данни да е съществувала в момента на инцидента, както и
че често първата изява на захарния диабет може да е провокирана от различни
фактори, в т.ч. – стрес. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че от
данните при хоспитализацията му може да се предполага, че вероятно е имал преддиабет,
от който не е задължително да се развие диабет. Пояснява, че е възможно стресът
от работната среда на пострадалия също да участва в отключване на диабета. Ето
защо съдът приема, че стресът от произшествието не е причинил неинсулиновия
захарен диабет, който е едно хронично заболяване, но е допринесъл за изявата му,
наред с посочената от вещото лице предразположеност на пострадалия, обусловена
от степента му на затлъстяване, както и генетична унаследеност. Констатира се,
че след катастрофата, в резултат на обездвижването теглото на пострадалия се е
повишило с 18 кг, по анамнестични данни, но същевременно – че и преди това
ищецът е имал затлъстяване първа степен, при което съществува риск да развие
диабет. От изложеното следва, че стресът е отключващ фактор за развиване на
заболяването диабет. Притесненията и негативните емоционални изживявания, които
неминуемо съпътстват претърпяването на пътно-транспортно произшествие. Правната
доктрина приема, че причинната връзка представлява зависимост, при която
деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а вредата е следствие на
конкретното действие или бездействие на делинквента. Установи се по делото, че стресът
да не е единствена причина за възникване на заболяването и за развиване на
диабет да е необходимо задължително въздействие и на други условия (генетичната
предразположеност, наднормено тегло и др.), като стресът е един от факторите,
водещи до отключване на това заболяване. Ето защо не може да се изключи
причинна връзка между деянието на ответника и възникване на диабет у ищеца само
защото стресът не единственият фактор, довел до здравословната увреда. Когато
деянието не е единствената причина за резултата, това не изключва отговорността
за деликт, а само определя нейния обем (така решение №480 от 23.04.2013 г. по гр.д. №
85/2012 на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК). Ето защо съдът
ще приеме, че е налице
връзка между процесното произшествие и развиването на диабет, като при
определяне размера на вредите ще бъде отчетено въздействието и на други
обективни и налични у ищеца фактори, стоящи извън деянието на ответника,
каквито са например генетичната предразположеност, наднормено тегло и др.
От
показанията на свидетеля Т. Р., брат на ищеца, се установява, че след
произшествието ищецът се е нуждаел от чужда помощ, в т.ч. при ежедневното му
обслужване - за периода, в който ръката му е била обездвижена, провеждал е провежданата
рехабилитация. Потвърждава заключението, че повишената кръвна захар на ищеца е
констатирана за първи път след произшествието.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил,
което е противоправно – водачът е нарушил чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП, с
което е причинил умишлено телесни увреждания на ищеца. От одобреното от
наказателния съд споразумение и съдебно-медицинските експертизи се установява
още причинната връзка между ПТП и травматичните увреждания на ищеца, а от
съдебно-медицинската експертиза на вещото лице-ендокринолог – се установява, че
стресът, съпътстващ произшествието е един от факторите, наред с други, за
проявление на заболяването захарен диабет – тип II при ищеца. Поради това съдът приема, че е налице
деликт, извършен от водача С.В.Г.при управление на лек автомобил „Мицубиши
Галант“ с рег. № ******.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил „Мицубиши Галант“
с рег. № ****** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради което съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между тях, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Поради изложеното
съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката
(около 2 месеца след произшествието и 2 месеца след началото на
рехабилитацията), период на възстановяване (6 месеца), необходимостта от чужда
помощ, липсата на трайни последици за здравето на пострадалия (с изключение на
лек дефицит при някои движения на ръката с добра прогноза за пълно
възстановяване) и как уврежданията са му се отразили с оглед неговата възраст,
начин на живот и среда. Медицинската експертиза установява малък остатъчен
белег на долната устна. Относно заболяването диабет съдът приема, че следва да
се определи обезщетение в обем, съответен на приноса на стреса като един от
факторите, довели до възникване на заболяването. Поради което съдът, при
преценка на вида на уврежданията, степента, в която са причинени от
произшествието и отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на ищеца, както и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо причинените
шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение
е в размер на 40000 лв.
Основателна
е претенцията за обезщетение за имуществени вреди за медицински разходи. От
представените по делото касови бонове (л.57 – л.63) се установява, че ищецът е извършил
във връзка с лечението си разходи, както следва: за потребителска такса за
дентални услуги – 15 лв. на 15.04.2015 г.; за дентални услуги – 30 лв. на
15.04.2015 г.; за лекарства и лекарствени средства – 55,25 лв. на 03.04.2015
г.; потребителска такса – 29 лв. на 08.04.2015 г.; за лекарства – 53, 67 лв. на
08.04.2015 г.; за заключващ пирон – 1680 лв. на 08.04.2015 г.; за лекарства –
266, 88 лв. на 19.05.2015 г.; за лекарства – 14, 44 лв. на 17.11.2015 г. Общият
размер на извършените разходи възлиза на 2144, 20 лв. До посочения размер искът
следва да се уважи и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
2159, 20 лв.
Неоснователно
е наведеното възражението за съпричиняване от страна на ищеца поради внезапно
навлизане на пътното платно и предприемане на пресичане на нерегламентирано за
целта място в нарушение на чл.113 и чл.114 ЗДвП. По делото не са представени
доказателства за противоправно поведение на ищеца, с което да е допринесъл за
настъпване на произшествието или причиняване на вредите.
По изложените
съображения предявените искове следва да се уважат за сумата от 40000 лв. за
неимуществени вреди и за сумата от 2159,20 лв. за имуществени вреди. За
разликата до пълните предявени размери исковете следва да се отхвърлят.
По
разноските:
На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
– за сумата от 1474,06 лв.
На ответника следва да се присъдят разноски
за експертиза и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете – за сумата от 1506,26 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на СГС дължимата държавна такса в размер на 1688,77 лв. и разноски
за експертизи в размер на 350 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК ********, адрес: ***, да заплати на А.М.Р., ЕГН:**********, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.),
както следва:
сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие,
осъществено на 03.04.2015 г., заедно със законната
лихва от 03.04.2015 г. до окончателното плащане,
сумата от 2144,20 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 03.04.2015 г., заедно със законната лихва от 30.12.2015 г. до
окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 100000 лв. и иска за имуществени вреди – за разликата до
пълния предявен размер от 2159,20 лв.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК ********, адрес: ***, да заплати на адв. Р.И.М.,
адрес: ***, офис № 407, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1474,06 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА А.М.Р., ЕГН:**********, да заплати на З.А. АД, ЕИК ********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1506,26 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК ********, адрес: ***, да заплати по сметка на Софийския
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1688,77 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 350 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: