№ 385
гр. Плевен, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно
гражданско дело № 20244400500510 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение №829/19.06.2024г., постановено по гр.д.
№2179/2024г., V състав Районен съд – Плевен е отхвърлил предявените от М.
Д. М., ЕГН: ********** от с. ********, срещу ЗКПУ „******”, ЕИК *******,
с.*****, представлявана от председателя А. А., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1, т.2 и т.3, вр. с чл.225,
ал.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на извършеното със Заповед
№ 1/18.03.2024г. на ръководителя на ЗКПУ ****** уволнение на ищеца, за
възстановяването на заеманата от него до уволнението длъжност „тракторист-
фадрома“, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението.
Със същото решение РС-Плевен е осъдил на основание чл.78 ал.3 от
ГПК, М. Д. М., ЕГН ********** да заплати на ЗКПУ „******”, ЕИК *******
сумата от 2350,00 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу горепосоченото решение е постъпила въззивна жалба от М. Д. М.
чрез процесуалния му представител адв.В. П. от АК-Плевен, с посочен
съдебен адрес: гр.******. Жалбоподателят поддържа, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно. Релевирани са доводи за неправилност
на съдебното решение, тъй като според жалбоподателя липсват задължителни
реквизити в Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като
данни, свързани с работодателя - наименование, седалище и адрес на
управление, ЕИК и имената на представляващите го лица, не е ясно кои са
лицата, положили подписи за „изготвил заповедта” и „ръководител”, както и
дали тази заповед е подписана от представляващия работодателя, като се
твърди че неправилно е посочена длъжността „ръководител“ вместо
„председател“ на работодателя. Излагат се твърдения за неправилност на
1
първоинстанционния съдебен акт и в частта, с която е прието, че е налице
намаляване обема на работа, както и че извършеният от работодателят подбор
е законосъобразен. Направено е искане съдът да отмени така постановения
съдебен акт, като вместо него да постанови решение, с което да признае
уволнението за незаконно, да го отмени и да възстанови жалбоподателя на
заеманата преди уволнението длъжност „тракторист-фадрома“, като осъди
ответното дружество да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето,
през което е останал без работа, а именно за период от шест месеца, считано от
18.03.2024г. в размер на 10 836,00лв., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане.
В производството пред настоящата съдебна инстанция е уважено
направеното във въззивната жалба доказателствено искане на ищеца за
изискване на справка, че последният не е постъпвал на работа по трудов
договор при друг работодател след 18.03.2024г., когато е прекратено трудовото
му правоотношение с ответника.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция от 12.09.2024г.
жалбоподателят се явява лично и с упълномощен процесуален представител.
Заявява, че поддържа така депозираната жалба. Представя декларация, че не се
намира в трудови правоотношения с друг работодател след 18.03.2024г. Не
прави нови доказателствени искания. Моли да му бъдат присъдени разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна КПУ „******“, ЕИК: ******* чрез
процесуалния си представител адв. С. Н. от АК-Плевен. В отговора са
изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба,
като наведените от страна на жалбоподателя възражения се оспорват като
неоснователни. Твърди се, че намаляването на обема на работа е реално –
увеличаване на разходи, намаляване размера на арендуваната земя и че този
факт е въпрос на преценка на работодателя, тъй като се касае за фактическо
състояние, обусловено от конкретни причини. Твърди се, че е извършен
подбор на 06.03.2024г. на базата на законоустановените критерии и е
направено мотивирано предложение за уволнението на ищеца, тъй като
същият е с най-ниска професионална квалификация. Сочи, че е констатиран
фактът, че ищецът е с отнета шофьорска книжка и няма право да управлява
МПС, което го прави негоден да изпълнява работата си. В заключение моли
съда да постанови решение, с което обжалваното решение на РС-Плевен да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В съдебното заседание на 12.09.2024г. въззиваемият, чрез своя
пълномощник адв. С. Н. от АК-Плевен, взема становище, че въззивната жалба
е неоснователна по изложените в писмения отговор съображения. Заявява, че
не оспорва обстоятелството, че жалбоподателят не се е намирал в други
трудови правоотношения след 18.03.2024г. Претендира присъждане на
разноски за адв.възнаграждение за процесуално представителство във
въззивната инстанция.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в
посочената част е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол
за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната
жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства,
намира, че същото е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът приема формираната и изложената в решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и
кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира
за безпредметно да я преповтаря и на основание чл.272 от ГПК, препраща
своята към нея. Независимо от това, по наведените във въззивната жалба
оплаквания, следва да бъде допълнено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал.1 от КТ.
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, касаещо трудов спор за
законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е
да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да
прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на работодателя е
да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата
молба от ищеца, са неоснователни.
В чл. 328 КТ са изчерпателно изброени основанията за уволнение с
едностранно предизвестие от работодателя, като разпоредбата е императивна.
Същото следва да е отправено в писмена форма за действителност.
Настоящият съдебен състав не споделя становището, изразено от
жалбоподателя в настоящата въззивна жалба, като счита, че заповедта за
уволнение не представлява индивидуален административен акт. По своята
правна същност същото представлява волеизявление на една от страните по
трудовото правоотношение за прекратяване на трудовия договор. В
практиката на ВКС, обективирана и в Решение № 137 от 25.03.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1112/2010 г., IV ГО, е застъпено становището, че заповедта на
работодателя за дисциплинарното уволнение на работника или служителя не
съставлява волеизявление на административен орган в изпълнение на
делегирани му със закона властнически правомощия, респ. създаващо
правоотношение на власт и подчинение, а по своята правна същност това
волеизявление е от гражданскоправно естество на работодател, а не е
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Освен това, с оглед доводите на жалбоподателя, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение страда от пороци, следва да бъде
посочено, че работодателят е упражнил надлежно правото на уволнение на
основание чл. 328, ал.1, т. 3 КТ поради намаляване на обема на работа с оглед
изложението на фактическото и правното основание за уволнение. Правото на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника е
потестативно по своя характер и поражда действие с достигането на
изявлението до адресата. В настоящия случай с отправянето на
предизвестието от 18. 03. 2024г. работодателят е упражнил това свое право,
като изявлението му е достигнало до ищеца на същата дата. Именно към
3
датата на отправяне на предизвестието следва да бъде преценявано валидното
и надлежното упражняване на правото на уволнение и наличието на
основанието за неговото съществуване. Така отправеното предизвестие е и
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение съгласно нормата
на чл. 325, ал.1, т.2 от КТ. Ето защо издадената от работодателя заповед от
същата дата за прекратяване на трудовия договор на ищеца има само
констативен характер досежно последиците от упражненото право на
уволнение.
В този смисъл правилен е извода на първоинстанционния съд, че от
предизвестието става ясно кой орган го е, като същото съдържа
наименованието на работодателя, подписана е с подписа и печата на
представляващия дружеството. Посочването на длъжността „ръководител“
вместо „председател“ на представляващия ответника също не е основание да
се приеме, че заповедта е издадена от незаконосъобразен орган. Конкретното
наименование на органа, на когото е възложен трудовия процес, не нарушава
законосъобразността на заповедта. Ясно е и кое трудово правоотношение се
прекратява, при положение, че ищецът и ответникът се намират в едно
единствено такова, както правилно е заключил и първоинстанционният съд.
Ясно е и основанието, предвид, че същото е посочено както с неговата правна
квалификация в горната част на заповедта, така и с неговото словесно
означение, в който смисъл работникът не е в положение на “процесуална
изненада“ или “процесуално неравенство”, тъй като предметът на спора е
определен и неговото право на защита не е нарушено.
Настоящият съдебен състав не споделя и изложеното във въззивната
жлба становище за незаконосъобразност на прекратяването на ТПО поради
това, че ищецът е бил назначен на длъжност „тракторист-фадрома“, а е
съкратен от длъжност „оператор селскостопански машини“ съгласно
процесната Заповед от 18.03.2024г. По делото е прието и приложено поименно
щатно разписание на длъжностите при ответника от дата 03.05.2022г., от което
е видно, че към тази дата ищецът е бил назначен на длъжност „оператор на
селскостопански машини“ при ответника. След направено оспорване от
страна на ищеца на датата на съставяне на приложеното щатно разписание,
ответникът е ангажирал свидетел – Г. П., който излага твърдение, че той е
съставил така приложеното по делото щатно разписание, като в
достоверността на неговите свидетелски показания настоящият съдебен
състав няма основание да се съмнява, поради което ги кредитира в цялост като
достоверни. Предвид това се установява, че към датата на прекратяване на
ТПО ищецът е заемал посочената в заповедта за прекратяване длъжност, а
именно „оператор на селскостопански машини“.
Относно възражението, направено от жалбоподателя, че липсва реално
намаляване обема на работа, въззивният съд счита същото за неоснователно,
поради следните съображения:
Видно от приложената по делото Заповед от 18.04.2024 г. трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ,
а именно поради намаляване обема на работа. За да бъде законосъобразно
извършеното на това основание уволнение, работодателят е длъжен да докаже
фактите, включени във фактическия състав на уволнителното основание, а
именно – че обема на работа действително е намалял, че това намаляване
4
е трайно състояние, а не епизодично проявление и да се наблюдава известен
период от време, съответно да се сравни с предишен период. Практиката на
ВС и ВКС е категорична, че намаляването на обема на работа е въпрос на
преценка на работодателя, тъй като се касае за фактическо състояние
обусловено от конкретни причини.
В конкретния случай ответникът по спора е ангажирал писмени и гласни
доказателства на допуснатите свидетели А. П. и Н. В., назначена е и съдебно-
икномическа експертиза, приети в първоинстанционното производство и
неоспорени от страните, които установяват реалното намаляване обема на
работа. Видно от приложените извадки от регистъра на земеделските стопани
при Министерство на земеделието за стопанските 2021г./2022г., 2022г./2023г. и
2023г./2024г. общата използвана площ от ответника е намалявала – от 851
хектара за първата посочена година, 830 хектара – за втората, до 812 хектара
за настоящата стопанска година. Съгласно установената съдебна практика
намаляването на обема на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ не се
отнася общо към дейността на предприятието работодател, а към конкретна
дейност, осъществявана чрез определени трудови функции. Така всяко трайно
намаление на обема на работата /без то да е пренебрежимо малко спрямо
общия обем/ е основание за уволнение, когато тази работа се изпълнява от
неколцина/ - в този смисъл решение № 348 от 24.11.2015 г. по гр.д. №
212/2015 г. ІV г.о. ВКС и решение № 375 от 25.11.2015 г. по гр.д. № 1925/2015
г. ІV г.о. ВКС., решение № 57 от 25.03.2019 г. по гр. д. № 2157 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.
Настоящит съдебен състав счита, че първоинстанционният съд правилно
е заключил, че е налице действително намаляване обема на работа,
анализирайки събраните доказателства. Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че констатираното от вещото лице в неговото заключение
намаление през предходната година на общия оборот от дейността от 1636
хил.лв. на 1449 хил.лв. е пренебрежително малко и не следва да се счита за
реално намаляване обема на работа. Така извършената съдебно-икономическа
експертиза е отговорила на поставените задачи задълбочено, аналитично,
съпоставяйки изследвания период с предходните периоди. Така
констатираното намаляване според настоящия съдебен състав в конкретния
случай е трайно състояние, а не епизодично проявление и се наблюдава
известен период от време, което установява трайността на намаляването. В
конкретния случай обемът на работа не е намалял с незначителен процент,
какъвто би бил 1% или 2%, като според заключението на вещото лице е
налице намаляване размера на обработваната земя с над 38 ХА, което е довело
до влошаване на част от показателите, отразяващи финансовото състояние на
кооперацията. През 2023 г. спрямо 2022 г. е констатирано увеличаване на
отрицателен финансов резултат със 331 хил.лв., намаление на нетни и общите
приходи със 187 хил.лв., намаление на собствен капитал с 514 хил.лв.
Установено е, че общият оборот от дейността е намалял от 1636 хил.лв. на
1449 хил.лв. Това е довело до влошаване на част от показателите, отразяващи
финансовото състояние на кооперацията - рентабилност на приходи от
продажби, ефективност на приходи и разходи, които също показват, че през
2023 г. същите не са така ефективни, както през 2022 г., както и че същите
имат пряка връзка с отчетените приходи. Последното е довело до намаляване
5
на приходите с 10%, което съгласно трайната съдебна практика не се счита за
пренебрежително малко. Видно от приложените извадки от регистъра на
земеделските стопани при Министерство на земеделието е налице трайно
намаляване размера на обработваемата площ. В този смисъл е доказана и
връзката между прекратяване на трудовия договор на ищеца, назначен на
длъжност „оператор на селскостопански машини“ и обективното намаляване
размера на обработваната земя при ответника към датата на прекратяване на
ТПО с ищеца.
В тази връзка правилен е и формираният в решението извод, че по
делото е доказано извършването на законен подбор по чл. 329, ал.1 КТ. По
делото са приобщени писмени доказателства, в това число Заповед от
11.03.2024г. за извършване на подбор, Протокол от 15.03.2024г. за извършване
на подбора, като в първоинтанционното разглеждане на делото са ангажирани
и свидетели – св. А. П. и св. Н. В.. Последните посочват в показанията си, че
ищецът не е притежавал документ за управление на селскостопански машини,
каквото при постъпването му на работа не е било изискано от страна на
работодателя. Свидетелят Н. В. излага преките си впечатления по извършване
на подбора, като въз основа на неговите показания се установява, че са
изискани документите на всички механизатори в съответния отдел, като
критерият за извършване на подбора е била квалификацията на всеки един от
работниците. В този смисъл извършеният от страна на работодателя подбор е
правилно базиран на законоустановените критерии по чл. 329 ал. 1 то КТ -
преценка кои от работниците, назначени на еднаква или сходна длъжност имат
по-висока квалификация и работят по-добре, съпоставяйки тези, назначени на
длъжност „оператор на селскостопански машини“, сходната на нея „водач на
селскостопански машини“ и „тракторист“ в отдел „Механизатори“. Подборът
е извършен в рамките на съответното обособено структурно звено на
работодателя, част от което е бил и ищецът. Комисията законосъобразно е
мотивирала избора си, посочвайки, че ищецът е имал най-ниска квалификация
в съответното обособено структурно звено, а именно „Растениевъдно“,
съпоставяйки го с останалите работници, изпълняващи същата или сходна
длъжност и отчитайки липсата на свидетелство за управление на фадрома. В
конкретния случай е налице обективно съответствие на оценката по приетите
от работодателя показатели с действителните качества на работника.
Съвкупният анализ на посочените доказателства обуславя извод, че
уволнението е извършено при наличие на предпоставките по чл. 328, ал.1, т.3
КТ – поради намаляване на обема на работата за изпълняваната от ищеца
длъжност. Трудовият договор е прекратен и след законно извършен от
работодателя подбор по чл. 329, ал.1 КТ – при доказателства, че ищецът е
притежавал по-ниска квалификация от предпочетените да останат на работа
оператори.
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване уволнението за незаконно и за неговата отмяна е неоснователен,
поради което и предвид обусловеността им от този иск, неоснователни се
явяват и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ /за възстановяване на
предишната работа/ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ /за обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради уволнението/.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
6
постановил правилно решение, което следва да се потвърди в частта, в която
са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
По разноските:
При този изход на спора във въззивната инстанция на осн. чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски възниква за ответната страна в спора. Същата
претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществена правна защита и съдействие във въззивното производство в
размер на 5000 лева. Процесуалният представител на ищеца е релевирал
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира така
направеното възражение за основателно. Осъществената от адв. Н. правна
защита и съдействие на ответника във въззивното производство се
осъществява само подаването на отговор на въззивна жалба и явяването в
открито съдебно заседание. Предвид изложеното и с оглед фактическата и
правна сложност на делото, реално осъществената от процесуалния
представител на ответника правна защита по настоящото делото, както и
дадените в решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 разрешения, съдът намира, че справедлив размер на възнаграждението
за осъществената правна защита по явяване в открито съдебно заседание във
въззивното производство е сумата от 933лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 829/19.06.2024 г., постановено по гр. д. №
2179/2024г. по описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК М. Д. М., ЕГН: **********, от с.
*****, ул. ******* ДА ЗАПЛАТИ на ЗКПУ „******“, ЕИК: ******* сумата в
размер на 933лв. /деветстотин тридесет и три лева/ – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7