МОТИВИ: Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение
против И.А. *** извор, Ловешка област, за това, че на 17.07.2018 година, в град
Плевен, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил у Р.В.Н. *** заблуждение, като се представил за неин познат на
име ***, нуждаещ се от определена парична сума, необходима за болната му
дъщеря, която ще й бъде върната и с това й причинил имотна вреда в размер на
250 лева - престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 209 ал. І във вр. с чл. 29 ал.
І буква А от НК.
До откриване
на съдебното следствие и по реда на чл. 85 НПК в наказателното производство е
предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от Р.В.Н. ***, ЕГН **********
против подсъдимия И.А. за сумата от 250 лева, представляваща обезщетение за
нанесените й в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане. Конституирана като граждански ищец и частен
обвинител в производството, Р.Н. се представлява от повереник в лицето на
адвокат *** - Адвокатска колегия – Плевен.
Със съгласието на подсъдимия, в
присъствието на защитника му адвокат Т.М. ***, производството е стартирано по
реда на съкратеното съдебното следствие – чл. 372 ал. ІV във вр. с чл. 371 т. 2
от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура – Плевен подържа изцяло така повдигнатото против подсъдимия
обвинение за престъпление по чл. 211 във вр. с
чл. 209 ал. І от НК, извършено от страна на подсъдимия при условията на опасен
рецидив. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда и предлага на съда да определи и наложи наказание към
максималния размер, предвиден в закона като вид лишаване от свобода, което да
намали с една трета по реда на чл. 58 А ал. І от НК. Гражданският иск намира за
основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен като такъв.
Повереникът на гражданският ищец
и частен обвинител подържа изцяло така предявеният граждански иск и
повдигнатото на подсъдимия обвинение. Пледира за постановяване на осъдителна
присъда и справедливо наказание, адекватно на обществената опасност на деянието
и дееца. Моли съда да уважи изцяло гражданският иск.
Защитникът
на подсъдимия, адвокат Т.М. моли съда да определи и наложи наказание към
средата на предвиденото в закона, съобразено с направеното самопризнание от
страна на подзащитния й, неговата възраст и влошено здравословно състояние и
което ще изпълни целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Подсъдимия
И.А. признава вината си, както и всички факти и обстоятелства, изписани в
обстоятелствената част на обвинителният
акт. Дава съгласието си да не събират доказателства за тези факти.
Предвид
горното СЪДЪТ прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
И.А.А. е роден на *** ***, живее в ***, българин, български гражданин, със
средно образование, женен, пенсионер, осъждан, ЕГН **********.
През
2018 година подсъдимият не работел и единствените му доходи били от
получаваната от него пенсия. Същият бил зависим от хазарт, тези доходи не му
били достатъчни и той изпитвал постоянна нужда от пари. Подсъдимият А. е
осъждан многократно за подобен вид престъпления - измами, като от последното
изтърпяване на наказание не били изминали и пет години, когато решил да извърши
ново престъпление. За реализиране на своето намерение, подсъдимият посетил град
Плевен на 17.07.2018 година и се разхождал по площад „***“ с цел да намери
подходящо лице, от което може да получи парични средства чрез измама.
На
същата дата, пострадалата Р.В.Н. на 87 години, която живеела сама в *** и била
в добро физическо и психическо здраве и с добра памет, излязла от дома си, за
да отиде до пощата на площад „***“, за да заплати мобилния си телефон. След
като в пощата й съобщили, че сметката й още не е излязла, Н. се отправила към
магазин „Славянка“, също находящ се на площад „***“.
По
същото време подсъдимият И.А. се намирал в района на площад „ ***“. Забелязал пострадалата
Н.. Изчакал я по пътеката, водеща към магазина и я заговорил, като се
представил за *** - син на кмета. Н. го огледала, за да види дали не е неин
бивш ученик, тъй като тя била бивша учителка, не го разпознала като такъв, но
все пак му казала, че познава такъв ***, който живее в София с брат си и майка
си, като дори му казала, че майка му живее в ***. Подсъдимият потвърдил, че той
е въпросния *** и казал, че се е върнал в град Плевен и е купил „***“, на което
пострадалата Р.Н. повярвала. За да затвърди у Н. създадената вече невярна
представа за себе си, А. й казал, че в момента дъщеря му била в линейка с
отрязан крак и му трябват спешно пари. Попитал Н. колко пари има и дали ще му
услужи. Същата заявила, че има отделени 200 лева и още 50 лева за покупки.
Мислейки, че помага на болното момиче и помагайки на свой бивш ученик в нужда, Н.
решила да му даде в заем заделените си пари. Заедно с А. отишли в дома й, като
от ракла до леглото в спалнята тя извадила чанта, от която извадила и сумата от
250 лева и ги дала на А., мислейки, че му ги дава в заем, а в действителност
той нямал намерение да върне тези пари.
Вземайки
парите, подсъдимият А. казал на Н., че ще й ги върне до 14 часа, да си стои в
къщи и да не ходи никъде. Същият бързо излязъл от апартамента и се отправил в
неизвестна посока. В този момент Н. се усетила, че е станала жертва на измама,
защото се сетила, че *** разполага с достатъчно пари и няма нужда да иска заем
от нея, а дори да било така първо неговата майка щяла да й се обади. Веднага
след това се обадила на своя съсед, който бил полицай. Разказала му случката и
той се обадил да съобщи в полицията. Пострадалата Н. съобщила за това и на
своите деца. Все пак тя останала в жилището си, да не би пък *** да й върне
парите.
По
случая е образувано и проведено досъдебно производство, в хода на което И.А.
бил привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 209 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І
буква А от НК.
В подкрепа на горната
фактическа обстановка е признанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните в досъдебната фаза на процеса и присъединени към доказателствата по
делото по реда на чл. 373 ал. ІV от НПК доказателства, обективирани в следните
писмени документи, приложени по досъдебно производство № Д – 1476 от 2018 година по описа
на Районна прокуратура – Плевен, а именно: разпит на свидетелите ***, Р.В.Н., ***,
обективирани в нарочни протоколи по делото; протокол за доброволно предаване от
18.07.2018 година; протокол за разпит на обвиняем И.А.А.; протокол за
разпознаване на лица и предмети, ведно с приложен към него фотоалбум;
съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия И.А.А.; справка за съдимост на подсъдимия,
характеристична справка, заключение по назначената и изготвена видео-техническа
експертиза, както и останалите писмени документи, приобщени към доказателствата
по делото по реда на чл. 283 от НПК.
При така приетото за установено
от фактическа страна и правна страна СЪДЪТ намери, че с поведението си подсъдимия И.А. *** извор, Ловешка
област, ЕГН ********** осъществил
признаците от състава на престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 209 ал. І във
вр. с чл. 29 ал. І буква А от НК.
От
обективна страна - че на 17.07.2018 година, в град Плевен, при условията на
опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Р.В.Н. ***
заблуждение, като се представил за неин познат на име ***, нуждаещ се от
определена парична сума, необходима за болната му дъщеря, която ще й бъде
върната и с това й причинил имотна вреда в размер на 250 лева.
От
субективна страна деянието
е извършено от подсъдимият И.А.А. виновно, при форма на вина – пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им.
Ето
защо съдът призна подсъдимия А. за ВИНОВЕН по така повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 209 ал. І във вр. с чл. 29 ал.
І буква А от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, кооето следва да се наложи на подсъдимия И.А.А., СЪДЪТ съобрази от една
страна като смекчаващи отговорността обстоятелства – доброто му процесуално поведение,
насочено към разкриване на обективната истина по делото, данните по делото
влошеното му здравословно състояние, а от друга страна като отегчаващо
отговорността обстоятелство СЪДЪТ взе предвид миналите му осъждания, извън
тези, които квалифицират деянието като извършено при условията на опасен
рецидив, които осъждания не са изиграли своето превъзпитателно и
предупредително въздействие. Извършването на този вид престъпление е трайно
установено противоправно поведение и основен източник на препитание за
подсъдимия.
Предвид
факта на проведеното съкратено съдебно следствие по реда и условията на чл. 371
т. 2 от НПК СЪДЪТ определи на подсъдимия А. наказание на основание чл. 211 във
вр. с чл. 209 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І буква А от НК на чл. 54 от НК 9
години лишаване от свобода/ при превес на оттегчаващите отговорността му
обстоятелства/, което на основание чл. 58 А от НК намали с 1/3 и го осъди А. да
изтърпи наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
ПО ТАКА
ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК, съдът съобрази следното:
Гражданският
иск, предявен Р.В.Н. ***, ЕГН ********** против подсъдимия И.А.А. за сумата от 250 лева, представляваща
обезщетение за нанесените й в резултат на престъплението имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане е основателен и доказан. Налице е извършено виновно
противоправно деяние от страна на подсъдимия, в резултат на което е причинена
вреда на пострадалата Р.Н.. Същите се намират в пряка причинно-следствена
връзка помежду си, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД възниква задължението подсъдимия да възмезди причинената вреда.
Ето
защо, СЪДЪТ осъди подсъдимия И.А. да заплати на Р.Н. сумата от 250 лева,
представляваща обезщетение за нанесените й в резултат на престъплението
имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното
й изплащане.
При
този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК СЪДЪТ осъди
подсъдимия И.А. да заплати сумата от 50 лева, представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в полза на Районен съд – Плевен.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК СЪДЪТ осъди подсъдимия И.А.А. да заплати
сумата от 228,53 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза
на процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР – Плевен.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: