Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 440
29.06.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при
секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при
Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 407 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Пи Еф Си“ ЕООД
гр.С., подадена чрез пълномощник, против Решение №15 от 31.01.2022г.,
постановено по АНД №977 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г.
В касационната жалба се твърди, че решението е
немотивирано, неправилно и незаконосъобразно. Неправилен бил изводът на съда,
че били налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на дружеството
нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били събрани
доказателства за това по какъв начин била формирана положителната разлика в
касовата наличност и защо било прието от АНО, че тази разлика трябвало да бъде
въведена във фискалното устройство. Не бил изяснен въпросът дали сумата от
3733.16 лева била от продажби или от въвеждането им в касата. Неизясняването на
този въпрос било пречка за правилното квалифициране на нарушението. На следващо
място, неправилен бил изводът на съда, че непосочването в АУАН и НП на правилната
сума в касата не представлява процесуално нарушение. Неправилно било прието и
че възражението на жалбоподателя за некомпетентност на АНО, е неоснователно. Упълномощаването
на издателя на НП да издава такива актове било извършено със заповед на
изпълнителен директор, който бил освободен от работа през м.май 2021г. Твърди
се наличие на неправилно посочено правно
основание за налагане на санкцията. Позоваването на разпоредбата на чл.185,
ал.2 от ЗДДС не било достатъчно, при липса на фактическо описание на приетите
за установени факти и обстоятелства. Приложимостта на ал.1 или ал.2 на чл.185
зависила от обстоятелството дали нарушението водило или не до неотразяване на
приходи. Като неправилен се определя и изводът на районния съд за липса на основания
за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Претендира се отмяна на съдебното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление, както и присъждане на всички направени
по дело разноски.
Ответникът – Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив към
отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол в ЦУ на НАП, в
писмен отговор чрез пълномощник, излага съображения за неоснователност на
касационната жалба. Моли да бъде отхвърлена, като бъде оставено в сила
оспореното решение. В случай на уважаване на жалбата, прави искане
претендираното адвокатското възнаграждение да бъде присъдено в минимален
размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита решението
на Районен съд - Свиленград за мотивирано, правилно и законосъобразно. Предлага
да бъде оставено в сила.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №15 от 31.01.2022г., постановено
по АНД №977/2021г., Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно
постановление №612323-F614780 от 19.11.2021г., издадено от ИД Началник в отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в главна
дирекция „Фискален контрол в ЦУ на НАП, с което на „Пи Еф Си“ ЕООД гр.С., за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18 от 13.12.2006г.) във
връзка с чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС), на основание
чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, са законосъобразни. Същите имали необходимото
съдържание, съответно по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, издадени били от компетентни
органи и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Фактът, че при посочване
на нарушената правната норма наказващият орган доуточнил текста ѝ, не
водил до различни правни изводи, тъй като по този начин не се стигнало до
засягане правото на защита на наказаното дружество, защото в НП се съдържали
конкретните факти по случая. Не били допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. Посочването
в АУАН и в НП на наличната сума в касата в размер на 4 144.30 лева, вместо
вярната 4 144.36 лева, не представлявало съществено процесуално нарушение, тъй
като правилно били посочени регистрираната сума, съгласно ФУ и разликата, както
и било налице пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и нарушената законовата разпоредба, а приложената санкционна съответствала
на установеното нарушение, като последното било достатъчно точно описано в НП.
Нямало неяснота, която да ограничавала правото на защита на дружеството, поради
което не се стигнало до неразбиране за какво го санкционират, съответно не било
нарушено правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. НП било
издадено при спазване на материалния закон. Нарушението било правилно правно
квалифицирано. От гласните и писмени доказателства по делото се установявало,
че дружеството осъществило нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, тъй като в качеството си
на задължено лице не изпълнило задължението си при промяна в касовата наличност
на ФУ, това да се регистрира чрез опцията „служебно въведени” суми. Безспорно
се установило наличие на разлика между фактически наличните в касата средства и
тези, отчетени по документи, която разлика не била отразена по предвидения за
това ред - чрез функцията „служебно въведени” суми. Иначе казано, промяната в
касовата наличност в размер на 3733.16 лева, не била регистрирана в наличното
ФУ, т.е. не било отбелязало движението на паричните средства до момента на
проверката. Извършването на нарушението било и доказано. Предвид изложеното,
правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството. Според съда, основания за определяне на случая за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, не били налице. Правилно и законосъобразно бил
определен и размерът на наложеното наказание.
Касационната
инстанция намира проверяваното решение за правилно.
Изцяло се споделят фактическите констатации на
районния съд. Обосновано е прието от същия, че не се констатират допуснати
съществени нарушения при провеждането на административнонаказателната
процедура. Доводите на районния съд, че от доказателствата по делото се
установява, че наказаното лице от обективна страна е осъществило състава на
нарушението на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. от 13.12.2006г. и правилно
деянието е било квалифицирано като нарушение на посочената норма, са правилни и
изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Съгласно текста на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. „Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.“. С тази разпоредба на
субектите е вменено задължението да регистрират във ФУ „всяка промяна“ на
касовата наличност, при което с всяко неизпълнение на това им задължение същите
осъществяват състава на административно нарушение, подлежащо на санкциониране
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. В случая административното нарушение се
изразява в нерегистриране на промяната в касовата наличност, осъществено чрез
конкретно бездействие.
Настоящата съдебна инстанция счита, че при правилно
установена фактическа обстановка, районният съд е извел обосновани и правилни
правни изводи за доказаност на вмененото на дружеството нарушение, при което на
касатора правомерно е наложена имуществена санкция в размера, предвиден в
чл.185, ал.1 от ЗДДС, към който препраща ал.2 на същата норма в случаите,
когато извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи.
Размерът на имуществената санкция е правилно определен
от административнонаказващия орган - в нормативно установените предели и
правилно индивидуализиран, в минималният установен от закона размер от 500 лева.
Възражението, че разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС
не е достатъчна за налагане на санкцията, при липса на фактическо описание на
приетите за установени факти и обстоятелства, не се споделя. В случая
обстоятелството, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е
ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на
санкциите по чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС и в случаите, когато
нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това липсата на
настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба
на чл.185, ал.2, изр. второ като привилегирован състав на нарушение.
Нарушаването на правилата относно отчетността на паричните суми в касовите
наличности при работа с регистрирани ФУ винаги застрашава обществените
отношения, и във всички случи подлежи на санкция.
Правилен е изводът на районния съд, че не са налице
предпоставките по чл.28 от ЗАНН. Деянието не се характеризира с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид и настоящият състав намира, че липсват основания за
по-благоприятно третиране на извършителя му.
Неоснователно е възражението за липса на компетентност
у издателя на НП да издава актове от вида на процесния. Освобождаването от
длъжност на изпълнителния директор на НАП, упълномощил лицето издало
санкционния акт, няма за последица отпадане на правомощията на началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол в ЦУ на НАП да издават НП за налагане на административни
наказания, вкл. и такива по чл.185 от ЗДДС.
Касационната инстанция намира, че оплакванията на
дружеството касатор не намират опора в доказателствата по делото и са
неоснователни. При постановяване на решението си районният съд е направил
адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал нарушения на
закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон, и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева за защита
пред настоящата инстанция, определени съобразно разпоредбата на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №15 от 31.01.2022г., постановено по АНД №977
по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г.
ОСЪЖДА
„Пи Еф Си“ ЕООД, ЕИК*********, гр.С., да заплати
на НАП, Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив към отдел „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол в ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на
80 (осемдесет) лева деловодни разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за защита пред АдмС – Хасково по настоящото дело.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.