№ 68
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000601339 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.318 вр.чл.306 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 т.1 НПК,като е
образувано по реда на глава Двадесет и първа вр.чл.306 ал.3 вр.ал.1 НПК по жалба вх.
№2030/08.10.2021 година, подадена от осъдения М. Х. С.,с установена самоличност,ЕГН
********** и по жалба вх.№1949/04.10.2021 година на защитника му адв.Д.М.,с посочен
съдебен адрес, против Определение от 28.09.2021 година,постановено по н.ч.д.№423/2021
година по описа на Софийски окръжен съд.
С атакуваното определение съдът,на основание чл.306 ал.1 т.1 НПК вр.чл.23 НК и
чл.25 НК е „групирал“ наказания,наложени на осъдения М. Х. С.,роден на *** година в
гр.***,българин,български гражданин,неженен,със средно образование,осъждан,ЕГН
********** по протоколно определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д.№
382/2021 година по описа на Софийски окръжен съд и по протоколно определение за
одобряване за споразумение по н.о.х.д. №396/2021 година по описа на Софийски окръжен
съд,като е наложил най-тежкото измежду определените му наказания-„лишаване от свобода“
за срок от ЕДНА година и ТРИ месеца.
Съдът е постановил,на основание чл.57 ал.1,т.2,б.„б” и чл.65 ал.2 ЗИНЗС,наложеното
наказание„лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК съдът е приспаднал времето,през което осъденият
М. Х. С. е бил задържан по реда на чл.64 ал.2 НПК,както и времето,през което спрямо
същия са били изпълнявани мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен
1
арест“.
На основание чл.25 ал.3 НК съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанието
„лишаване от свобода“,наложено с протоколно определение за одобряване на споразумение
по н.о.х.д.№ 396/2021 година по описа на Софийски окръжен съд,считано от 23.07.2021
година.
С жалбата си осъдения С. атакува постановения съдебен акт,като твърди,че е
незаконосъобразен и неправилен в частта,в която е определен първоначален „строг“ режим
на изпълнение на определеното му общо наказание „лишаване от свобода“.Намира,че
целите на наказанието могат да се постигнат,ако изтърпява наказанието си при
първоначален „общ“режим.
На основата на горното иска изменяне на атакувания съдебен акт.
Защитникът му адв.Д.М. атакува съдебния акт с оплакване за незаконосъобразност ,
касателно определения „строг“режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко
наказание. Намира,че същият е неправилно определен при условията на чл.57 ал.1 т.2,б.“б“
/посочена е б.“В“/ ЗИНЗС,без да се съобрази ниската степен на обществена опасност на
осъденото лице.Акцентира условията,при които са извършени престъпните деятелности на
осъдения,доброто му процесуално поведение и поведението му в пенитенциарното
заведение.Твърди добри характеристични данни за осъдения.Направено е искане за
събиране на нови характеристични данни за осъдения от СЦЗ.
Претендира изменяне на атакувания съдебен акт в частта,касателно определения
първоначален режим на изтърпяване на наказанието„лишаване от свобода“,определено на
М.С. от „строг“ в „общ“.
Пред въззивния съд оплакванията,релевирани в частната жалба,подадена от М.С. се
поддържат от осъденото лице.
Поддържа и изразеното становище на защитата си.
Осъденият С. е поддържал изрично и подадената частна жалба от адв.Д.М.,като
поддържа исканията си и по реда на чл.333 ал.2 НПК.
Защитникът на осъдения М.С. е поддържал подадените частни жалби по
основанията,посочени в тях.Намира,че неправилно първият съд е определил първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на определеното общо наказание,вместо да определи
„общ“режим.Излага съображения,като акцентира,че са налице основания на чл.57 ал.3
ЗИНЗС за определяне на „общ“ режим на изтърпяване на определеното общо наказание,на
основата на добри характеристични данни за осъденото лице.В такава насока са сторените
искания.
Представителят на САП оспорва основателността на подадените частни жалби и
твърди,че не е нарушен Закона при определяне режима на изтърпяване на определеното
наказание на осъденото лице.Намира,че атакувания съдебен акт е законосъобразен и иска
потвърждаването му.
2
Съдът,като прецени оплакванията и съображенията,изложени в частните жалби на
осъдения С. и защитата му,становището на страните пред въззивния съд,като провери
атакувания пред него съдебен акт намира,че жалбите са процесуално допустими,но по
същество-неоснователни.
Съображенията на съда са следни:
Процесуалното развитие на делото сочи,че е образувано по реда на чл.306 ал.1,т.1
НПК,по предложение на прокурор при Окръжна прокуратура гр.София за определяне общо
наказание измежду наказания,наложени на М.С.,с установена самоличност,ЕГН **********
по:
-определение №10/29.10.2020 година за одобряване на споразумение по н.о.х.д. №
246/2020 година по описа на Районен съд гр.Елин Пелин,в законна сила от 29.10.2020
година,с което на М.С. е наложено наказание„лишаване от свобода“за срок от 10 /десет/
месеца,за извършено на 26.07.2020 година,престъпление по чл.354а,ал.3,т.1
НК.Изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е било отложено на
основание чл.66 ал.1 НК за срок от 3/три/ години.
-определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д.№297/2020 година по описа на
Районен съд гр.Елин Пелин,в законна сила от 16.12.2020 година,с което на М.С. е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/месеца,за извършено на 26.07.2020
година престъпление по чл.343б,ал.3 НК.Изпълнението на наложеното наказание„лишаване
от свобода“ е отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за срок от 3/три/ години.На основание
чл.343г е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“за срок от 6/шест/
месеца.
-определение №8/16.07.2021 година за одобряване на споразумение по н.о.х.д.№
382/2021 година по описа на Софийски окръжен съд,в сила от 16.07.2021 година,с което на
основание чл.354а ал.1,изр.1,пр.4 НК и при условията на чл.55 ал.1,т.1 и ал.3 НК,за деяние
извършено на 21.05.2019 година,на С. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1/една/ година,с прилагане нормата на чл.66 ал.1 НК за срок от три години,считано от
влизане в сила на съдебния акт,
-определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 396/2021 година по описа
на Софийски окръжен съд,в сила от 23.07.2021 година,за извършено на 15.03.2021 година
престъпление по чл.354а ал.1,изр.1,пр.4 НК,като при усл.на чл.55 ал.1,т.1 и ал.3 НК е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 3/три/ месеца,при
определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“.
Държавното обвинение е изложило мотиви,касателно стореното предложение с
твърдение,че са възможни два варианта на групиране на наложените по посочения по-горе
ред наказания.
Сочи,че едната възможност предполага групиране на наказанията по н.о.х.д. №
246/2020 година по описа на Районен съд гр.Елин Пелин,по н.о.х.д.№ 297/2020 година по
3
описа на Районен съд гр.Елин Пелин и по н.о.х.д. № 382/2021 година по описа на Софийски
окръжен съд,с отделно групиране на наказанието по нохд№396/2021 година на ОС
гр.София.
Очертана е и втора възможност на съвкупности,при която се групират,от една страна
наказанията по н.о.х.д.№ 246/2020 година по описа на Районен съд гр.Елин Пелин и по
н.о.х.д. № 297/2020 година по описа на Районен съд гр.Елин Пелин,а в друга група-
наказанията,наложени на С. по н.о.х.д. № 382/2021 година по описа на Софийски окръжен
съд и това,наложено по н.о.х.д.№396/2021 година по описа на Софийски окръжен съд.
В искането са изложени съображения,че по благоприятен за осъдения С. се явява
втория вариант на групиране на наказанията.На тази основа е сторено и подробно
мотивираното искане до решаващия съд.
С атакувания пред настоящия съд съдебен акт първият съд е приел,че са налице
основанията на чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК.Съобразявал е представена справка за съдимост
№12293/26.07.2021 година на Бюро„Съдимост"при Софийски районен съд,установяваща,че
М.С. е осъден три пъти с отделни съдебни актове,всички по реда на чл. 381 и сл НПК,както
и приложен протокол по нохд№396/22021 година на СОС.
Първият съд се е произнесъл по наказанията,наложени на осъдения М. Х. С. ,ЕГН
**********,наложени му по н.о.х.д. № 382/2021 година по описа на Софийски окръжен съд
и по н.о.х.д. № 396/2021 година по описа на Софийски окръжен съд,като е определил едно
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 3/три/ месеца
и е постановил,на основание чл.57 ал.1,т.2, б.„б” и чл.65 ал.2 ЗИНЗС наложеното наказание
„лишаване от свобода“да се изтърпи при първоначален „строг“режим.На основание чл.59
ал.1 и ал.2 НК съдът е приспаднал времето,през което осъденият М. Х. С. е бил задържан на
основание чл.64 ал.2 НПК ,както и времето,през което спрямо него са изпълнявани мерки за
неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест.
На основание чл.25 ал.3 НК,при изпълнение на определеното общо наказание
„лишаване от свобода“,съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанието „лишаване от
свобода“,наложено по н.о.х.д.№ 396/2021 година по описа на Софийски окръжен
съд,считано от 23.07.2021 година.
Собствената оценка на доказателствените източници,сторена от въззивният съд
установява,че действително М.С. е осъждан 4 пъти с отделни съдебни актове.По делото е
представена справка за съдимост №12293/26.07.2021 година на Бюро„Съдимост"при
Софийски районен съд, установяваща 3 от осъжданията на С.,като е приложен и протокол
по нохд№396/21 година на СОС.Безспорно е,че с определение,постановено по н.о.х.д.
№297/2020 година по описа на Районен съд гр.Елин Пелин,в сила от 01.01.2021 година,на
основание чл.25 ал.1 НК,наложените наказания по н.о.х.д.№ 246/2020 година и н.о.х.д. №
297/2020 година на Районен съд гр.Елин Пелин на осъдения С. са групирани,като на М.С. е
наложено едно общо,най-тежко измежду тях-„лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/
месеца.Изпълнението на определеното общо наказание „лишаване от свобода“ е отложено
4
по реда на чл.66 ал.1 НК за срок от 3/три/ години,считано от влизане в сила на съдебния
акт.По реда на чл.23 ал.2 НК към определеното общо наказание е присъединено
наказание„лишаване от право да управлява МПС“за срок от 6/шест/месеца,като съдът е
приспаднал времето,през което осъденият С. е бил задържан по реда на чл.64 ал.2 НК и
времето,през което спрямо него са изпълнявани мерки за неотклонение „задържане под
стража“ и „домашен арест“.
Правилно първият съд е преценил,че последният съдебен акт,постановен по
отношение осъдения М.С. е този по н.о.х.д. № 396/2021 година по описа на Софийски
окръжен съд, което е обосновало и компетентността на Окръжен съд гр.София да се
произнесе по прилагане нормата на чл.25 НК и чл.23 НК.Обосновано решаващият съд е
намерил,съобразявайки отделните четири влезли в законна сила съдебни актове,че най-
благоприятен за осъдения С. начин на групиране на отделните наказания,вж.ППВС 4/65
година на ВС на РБ,е този,при който се определи едно общо наказание по наложените му по
н.о.х.д.№382/2021 година на Софийски окръжен съд и по н.о.х.д.№396/2021 година на
Софийско окръжен съд.Вярно е,че помежду си те формират реална съвкупност от
престъпления,извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Съобразено е,че предложеният,но неподдържан и от прокурора първи вариант на групиране
на наказанията-по н.о.х д.№246/2020 година,н.о.х.д.№297/2020 година на Районен съд
гр.Елин Пелин и по н.о.х.д.№382/2021 година на Софийски окръжен съд,е по-
неблагоприятен за осъдения М. С.,доколкото определеното общо наказание „лишаване от
свобода“ще бъде в по-висок размер.
На сетне,приемайки,че вече е налице сторено произнасяне по наказанията,наложени
на осъдения С. по н.о.х.д.№ 246/2020 година и н.о.х.д.№297/2020 година на Районен съд
гр.Елин Пелин,което не се променя при настоящото произнасяне на решаващия съд,състава
на СОС не се е произнасял въобще касателно съвкупността по тези две осъждания.
Не е обсъждал и не се е произнасял дали е налице хипотезата на чл.68 НК.
Настоящият съд не споделя довода на решаващия съд,че доколкото вече е сторено
такова произнасяне с определение по н.о.х.д. № 297/2020 година от Районен съд гр.Елин
Пелин,то той е „….лишен от възможността да пререшава въпросът за групиране на
наказанията по наличните присъди….“.В принципен план не може да се приеме,че щом вече
това е било сторено с влязъл в сила съдебен акт,то насетне този въпрос не може да се
подлага на ново обсъждане и пререшаване /дори при налични нови осъждания/.Безспорно
такава правна възможност за съда съществува,но в настоящият случай е прието,че не се
променя и не се влияе групирането ,отнесено към това,сторено с определението по н.о.х.д.
№297/2020 година от Районен съд гр.Елин Пелин,постановено на основание чл.25 НК.
Не е приложена разпоредбата на чл.24 НК,като съдът е изложил съображенията си,но
е преценил,че определеното общо наказание от 1/една/година и 3/три/месеца „лишаване от
свобода“ следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим,на основание чл.57 ал.1,т.
2,б.„б” и чл.65 ал.2 ЗИНЗС.
5
Основният спор е дали спрямо С. следва да се определи „строг“ или „общ“ режим на
изтърпяване на наказанието,определено от СОС.
Настоящият съд намира,че правилно е определен първоначален „строг“ режим на
изпълнение на наказанието“лишаване от свобода“,но неправилно първият съд е намерил да
са налице условията на чл.57 ал.1,т.2,б.“б ЗИНЗС,вместо да посочил законосъобразното
приложение на Закона по чл.57 ал.1,т.2,б.“в ЗИНЗС.Видно е,че макар да не се е произнесъл
по вече групираните наказания по н.о.х.д.№ 246/2020 година на РС Елин Пелин и н.о.х.д. №
297/2020 година на Районен съд гр.Елин Пелин,да не е обсъждал и да не се е произнасял
дали е налице хипотезата на чл.68 НК,то е видно,че е приложил нормата на чл.25 НК за
умишлени престъпления,извършени в изпитателния срок на условно осъждане.Макар СОС
да не се е произнесъл по реда на чл.68 НК за изтърпяване на т.н. “условно осъждане“ по
наказателните дела на РС гр.Елин Пелин,то е видно,че сборът от двете общи наказания
надвишава ДВЕ години.
В тази насока следва да се измени съдебния акт,като се определи ново правно
основание-такова по чл.57 ал.1 т.2,б.“в“ ЗИНЗС за изтърпяване на определения „строг“
режим на наказанието „лишаване от свобода“.Впрочем такова акцентиране е сторено в
подадената частна жалба на адв. Д.М.,вж.стр.1,3-ти абзац,изр.1-во.
Не може да се сподели като основателно твърдението на защитата на осъдения,както и
на самия осъден,че са налице основания за прилагане нормата на чл.57 ал.3 ЗИНЗС.Видно
е,че осъденият е със завишена степен на обществена опасност.Налице са отделни негови
престъпни прояви,при анализа на които се установява упоритост при реализиране на
престъпния резултат. Върху осъдения М.С. е въздействано няколкократно чрез наказателна
репресия,прилаган е института на т.н.“условно осъждане“,но това не го е мотивирало към
преосмисляне на престъпната си деятелност.Проявена е престъпна упоритост и
пренебрежение към реализирана наказателна репресия и декларираните цели на наказание.
Що се отнася до твърденията за добри характеристични данни и данни за добро
поведение на осъдения С. в пенитенциарно заведение,то това са последващи
обстоятелства,които следва да се ценят в други производства,напр.в такова по реда на
чл.440 НПК.
В настоящото производство,доколкото е образувано единствено по жалба на осъдения
и по жалба на защитника му,настоящият съд не може да обсъжда и да се произнася за
определеното общо наказание по двете осъждания на С. по н.о.х.д.№ 246/2020 година и
н.о.х.д.№297/2020 година ,двете на Районен съд гр.Елин,нито касателно приложението на
нормата на чл.68 НК.
Законосъобразно,на основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК при изпълнение на общото
наказание „лишаване от свобода“,съдът е приспаднал времето,през което осъденият М.С. е
бил задържан на основание чл.64 ал.2 НПК и времето,през което спрямо него са
изпълнявани мерки за неотклонение„задържане под стража“ и „домашен арест“.
Обосновано и законосъобразно решаващият съд,на основание чл.25 ал.3 НК е
6
приспаднал изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“,наложено на М.С. по
н.о.х.д. №396/2021 година по описа на Софийски окръжен съд,считано от 23.07.2021 година.
Не са налице други основания,които да обуславят изменяне на атакувания съдебен
акт,извън посочените или да налагат отмяната му.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
Изменя Определение от 28.09.2021 година,постановено по н.ч.д. №423/2021 година по
описа на Софийски окръжен съд,като определя правно основание по чл.57 ал.1 т.2 б.“В“
ЗИНЗС на определения първоначален „строг“ режим на изтърпяване на определеното общо
наказание „лишаване от свобода“
Потвърждава определението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7