РЕШЕНИЕ
№ 22/ 30.03.2020год. гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на 24.02.2020год. /двадесет и четвърти февруари
през две хиляди и двадесета година/, в
състав:
Председател: Рени Ковачка
при секретаря Златка Стоянова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията търг. дело № 44 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
По изложени
в исковата молба съображения А.С.И. *** моли съда да постанови решение, с което да
осъди Застрахователна компания Уника„ АД гр.София да й заплати сумата от 56 000лева, представляваща
част от 90 000 лева като обезщетение за нанесени й в резултат на ПТП,
станало на 23.01.2019год. неимуществени вреди, виновният за което ПТП водач на
автомобил е застрахован при ответника по риска „гражданска отговорност“. Ищцата
претендира присъждането и на законна лихва считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното
изплащане на обезщетението, както и на направените по делото разноски. Ищцата
твърди, че на 23.01.2019год. около
06.50часа в кв.“***“ около бл.** в гр.Перник
е била блъсната от извършващ
маневра –завой на ляво л.а марка „Ситроен„, модел Ц-3“ с ДК № ***, управляван от водача М.А..
Сочи, че в този момент е
пресичала пътното платно от дясно на
ляво, но е била блъсната от водача на
автомобила, който е извършвал ляв завой без да се убеди, че няма да създаде
опасност при тази маневра.
Ищцата твърди, че в резултат на удара е получила тежка контузия,
изразяваща се във фрактура на дясна бедрена кост, дясна бедрена става, както и
контузия на лявата част на челото и главата. Посочва, че непосредствено след
удара е била транспортирана в МБАЛ „Р.Ангелова“ гр.Перник, където е приета с болки
в главата и силни болки в областта на дест. трета на дясно бедро и невъзможност
да извършва активни и пасивни движения на долен десен крайник. При
прегледа било установено, че е получила
тежко счупване на дясна бедрена кост, а след проведени контролни ренгенографии
и ехографии и е поставена окончателна диагноза: „ ***“ или фрактура на дясна
бедрена част, контузия на дясна бедрена става и контузия на лявата част на челото и главата. Сочи, че на
дясната й бедрена кост е поставена директна екстензия още при приемането, че на
24.01.2019 г. й е извършена операция под обща интубационна анестезия, при която
й е извършена вътрешна фиксация с метална остеосинтеза и винтове, щателна
хемостаза, шев на тъкани по слоеве и суха стерилна превръзка. Поради тежкото
състояние, в което се е намирала са й направени множество изследвания и
рентгенографии. Изписана е с предписание за извършване на контролни прегледи,
сваляне на конците на 14-тия ден, медикаментозна терапия и препоръка за
рехабилитация като са й издадени
болнични листове за временна неработоспособност, съответно за периода от
23.01.2019 г. до 30.04.2019 г., в каквато неработоспособност се намира и към
настоящия момент.
Ищцата твърди, че в периода на болничен престой, при извършване на
операцията, смяната на превръзките, отстраняване на конци, следоперативна
медикаментозна терапия, контролни прегледи и рехабилитация, както и от повторна
операция за премахване на остиосинтезния материал, която операция е извършена
отново под анестезия е търпяла интензивни, продължителни болки и страдания, каквито търпи и към
настоящия момент. Сочи, че вследствие на
настъпилия удар е изпитвала силни болки по цялото тяло, че е претърпяла и множество болезнени натъртвания, последвани
от отоци и посиняване. Изпитвала е силно главоболие, световъртеж, водещи до
отпадналост и дискомфорт. Затруднен бил и
нормалният й начин на живот,
както и този на нейните близки, които е следвало да полагат грижи за нея,
поради невъзмножността и да се обслужва самостоятелно. Повече от три
месеца била напълно неподвижна с
поставен катетър и в лежащо състояние, а от началото на май месец е започнала
да сяда и с проходилка и с помощта на майка си да стига до тоалетна. Същата не
е могла да се грижи както за себе си, така и за своето домакинство,нито да упражнява
своята професия. Посочва, че в следствие на преживелия инцидент от млад, жизнен и динамичен човек се е превърнала в седяща по
цял ден вкъщи жена, изпитваща болки в крака и постоянен дискомфорт, както и че
тепърва й предстои да се раздвижва и да се опитва да ходи на минимални
разстояния чрез патерици.
Ищцата сочи водача на
автомобил „ Ситроен „, модел „ Ц-3“ с рег.№
*** “ като виновник на
претърпяното ПТП, тъй като е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.2,т.1 от ЗДвП
и това е отразено в съставения Констативен протокол за ПТП № ***
по описа на ОД-МВР-Перник. Предвид на
това и предвид факта, че виновният водач е застрахован при ответното дружество
по риска „Гражданска отговорност“, претендира от застрахователя заплащане на обезщетение за претърпените от
нея в размер на 56 000 лева / частично/, в следствие на
пътния инцидент, неимуществени вреди, който оценява на 90 000 лева.
Посочва, че към настоящия
момент ответното дружество й е заплатило застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 34 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер
на 1 594.83лева.
В срока по чл. 367, ал.1
от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника- ЗК „Уника„ АД гр.София, който
оспорва иска по основание и размер. Ответникът не оспорва твърдението на ищцата,
че към момента на ПТП-то водачът на лек автомобил „Ситроен„ с ДК № *** е имал
валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към него, като
сочи, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие на ищцата й е
заплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на
34 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 594.83лева.
Счита, че не е доказана вината на водача на лек автомобил „Ситроен“ и че
най-вероятно и пострадалата ищца е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Счита, че претендираното от
ищцата обезщетение е завишено съобразно претърпените от нея в резултат на ПТП
неимуществени вреди.
В срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, ищцата е депозирала допълнителна искова
молба, в която е изложила доводи във връзка с
вината на водача, управлявал блъсналия я лек автомобил и е оспорила
твърденията на ответника за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат. Уточнила е, че механизмът на настъпване на
ПТП-то ще бъде установен чрез посканите съдебно-автотехническа експертиза
и съдебно удостоверение. Счита, че са
налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, като излага съображения по възражението на
ответника за прекомерност на размера на претендираното обезщетение.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е подал допълнителен писмен
отговор, в който отново оспорва предявения иск по основание и размер.
Намира,че искането за заплащане на още
56 000 лева обезщетение към вече заплатените на ищцата 34 000 лева за
неимуществени вреди не съответства на обезщетенията, които са присъждани от
съдилищата в подобни случай,а се явява прекомерно. Поддържа доказателствените
си искания и моли искането на ищцата за допускане на психологическа експертиза,
да не бъде уважавано.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата
на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от
Кодекса за застраховането, предявен пряко срещу застрахователя, каквата
възможност е предоставена от закона в полза на увреденото лице. За да е
основателен така предявения иск следва да бъде доказано наличието на
застрахователно правоотношение между ответника в качеството му на застраховател
и прекия причинител на пътно-транспортното произшествие / М.Г.А. /, в
качеството й на водач на лек автомобил марка „Строен” , модел „Ц-3“ с ДК № ***“, застрахован по риска „ гражданска
отговорност“. Следва да се налице и кумулативните предпоставки по чл.45 от ЗЗД,
а именно – извършено виновно от водача на лек автомобил марка „Ситроен„ противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно следствена връзка вреди за
пострадалия.
От приложените по делото доказателства се установява, че с влязло в сила
на 09.08.2019год.. Решение № 484/24.07.2019год., постановено по нох.дело №
01034/2019год. на ПРС обвиняемата М.Г.А. от гр.*** е призната за ВИНОВНА в това, че на 23.01.2019год. в гр.Перник, на
улица без име, в кв.“ ***“,при управление на моторно превозно средство /лек
автомобил марка „Ситроен“, модел Ц-З“ с рег.№ ***/нарушила правилата за
движение пътищата / чл.25, ал.1 от
Закона за движение по пътищата/, тъй като при извършване на маневра завой на
ляво не се убедила, че няма да създаде
опасност за участниците в движението-пешеходката А.С.И., съобразявайки се с
нейното положение, посока и скорост на движение, чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като
не намалила скоростта и не спряла при
възникналата опасност за движение и
чл.116 от ЗдвП тъй като като водач на моторно превозно средство не проявила
внимание и грижливост към пешеходката А.С.И. /
и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на А. С.И.,
изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост в областта на фрагментите, довело до трайно
затруднение на движенията на на десен долен крайник, като след деянието е
направила всичко зависещо от нея за оказване на помощ на пострадалата
/транспортирала я до МБАЛ „Р.Ангелов“ АД гр.Перник –престъпление по чл.чл.34 3а,
ал.1,б.“А“, пр.3 във вр. с чл.343, ал.1, б.“ Б“ вр. с чл.342, ал.1,предл. 3 от НК, за което на основание чл.78а от НК й е наложено административно наказание „глоба„
в размер 1000лева, а на основание чл.7 8
«а», ал.4, вр. чл.343г вр. с чл.343а, ал.1 ,б.“ А, презл.2 вр. с чл.343, ал.1,
б.“ Б“ вр. с чл.342, ал.1 , предл.2 от НК е лишена от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца.
Съгласно чл.413, ал.2 от НПК, влезлите в сила
присъди са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Тази разпоредба
допълва разпоредбата на чл.300 от ГПК, като същевременно в чл.413, ал.3 от НПК
е посочено, че ал.2 намира приложение и за решенията по глави двадесет и осма и
девета от НПК. Решенията постановени по реда на глава двадесет и осма от НПК са именно тези по чл.78а от НК. Последните,
по силата на изрична законова разпоредба, са приравнени по действие на
присъдите, поради което и тези решения са задължителни за съда разглеждащ
гражданскоправните последици от
деянието, по силата на чл.300 от ГПК и чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК.
С оглед на
гореизложеното е установено със
задължителна за граждански съд сила обстоятелството, че М.Г.А. е извършила посочените в решението действия, като
поведението й е противоправно, тъй като е извършено в нарушение на изрично
установените в ЗДвП задължения, както и че в резултат на това поведение ищцата А.С.И.
е получила увреждания. Това е така, тъй като чл.300 от ГПК и чл.413 от НПК, под
извършване на деянието разбират осъществяването на фактическия състав на
престъплението, за което са налага
наказанието. Поради това в случаите, когато
в този състав, като квалифициращ признак е включено причиняването на вреди,
констатациите на наказателния съд за реализирането на такива вреди са
задължителни за гражданския съд, като тази обвързаност се разпострира и по
отношение на причинната вързка между действието и настъпилите вреди. Налице е
установено противоправно поведение на М.А. и причинени на трето лице- А.И. вреди,
както и причинна връзка между тях. Това са три от елементите на непозволеното
увреждане, по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗЗД. Четвъртият елемент, а именно вината се предполага, по силата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД, но в случая той е установен със задължителна сила.
Отговорността на водачите, причинили
ПТП-то, обаче съгласно чл.477, ал.1 от КЗ се покрива от задължителната застраховка „ гражданска отговорност на
автомобилистите, като по силата на чл.432 от КЗ от КЗ, увредените лица могат да
търсят обезщетение за причинените им вреди направо от застрахователя. Съгласно
чл.429,, ал.1 от КЗ застрахователят по договор за застраховка „Гражданска
отговороност„ се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са прк и непосредсвен резултат от
застрахователното събитие.
В случая лекия автомобил с ДК № *** е бил застрахован за посочения застрахователен
риск при ответното застрахователно дружество
и това обстоятелство е обявено за безспорно в доклада на съда по чл.140
от ГПК.С оглед на това към датата на процесния деликт съществува
валидно засрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между деликвента и ответника, поради което последният дължи на основание чл.
432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД репариране на действително причинените
вреди-пряка и непосредствена последица от пътно-транспортното произшествие.
От изготвената по делото и неоспорена
от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице- травматолог
/вх.№ 404/23.01.2020год. се установява, че в резултат на удара от лекия
автомобил ищцата е паднала, в резултат на което е контузила тежко дясна
тазобедрена област, дясно бедро и лявата
част на челото и главата. В момента на удара е изпитала остра и силна болка в
бедрото, като крайникът се е скъсил и деформирал. При извършените
непосредствено след ПТП-то ренгенографии е установена тежка, дистална /в долния
край стигаща до колянната става /,раздробена / на повече фрагменти/ фрактура с
разместване на фрагментите на дясна бедрена кост. Установена е контузия на
дясна тазобедрена област без счупване с болков синдром, както и контузия в
лявата част на главата и челото с подкожно кръвонасядане около орбитата. От експертизата се установява,
че фрактурата е придизвикала силни болки
и страдания на пострадалата с невъзможност да стъпва на крайника и да
ходи, а контузията на главата –до разкъсване на малки, подкожни кръвоносни
съдове с просмукване на подлежащите меки тъкани с кръв около орбитата на ляво
око, което е било болезнено. Установява се също така, че пострадалия крайник е
поставен на директна скелетна екстензия
и е опериран, като при операцията е извършено открито наместване на
счупените кости и фиксирането им чрез
заключваща дистална латерална плака с 16 бр.витове. След изършване на
операцията ищцата е търпяла силни болки при превръзките и отстраняване на
конците, които болки постепенно са намалели. Изписана е месец след операцията, като
поради характера на счупването й е поставена имобилизационна шина /ортеза/ за
60дни с цел обездвижване на коляното. През това време ищцата е била на легло,
от което е търпяла неудобство от битово и хигиенно естество и е имала нужда от
чужда помощ и това е продължилоа около
2-3 месеца. След изтичането им ищцата започнала да ходи с проходилка, а след
това с патерици като на 8 месец след счупването било установено, че фрактурата
не е добре зарастнала и са й дадени указания да натоварва крайника. Видно от
медицинската експертиза ищцата е била временно нетрудоспособна от 23.01.2019год. до 17.01.2020год. за 360
дни. Същата е провела курс по физиотерапия и рехабилитация за периода
05.12.2019год. до 12.12.2019год.
При
извършения преглед с цел изготвяне на допусната по делото експертиза е
установено, че ищцата се придвижва с помощта на бастун, походката й е
затруднена и свиването на колянната
става й е ограничено/ 115 гр. при норма 135 гр./. Установено е наличието на
постоперативен белег по страничната част
на бедрото с дължина около 40 см., който представлява лек козметичен дефект. Констатарана
е хипотрофия /намален обем и сила /на бедрената мускулатура с около 3 см. спрямо здравия крак. Вещото лице прогнозира, че
при продължаващ рехабилитационен процес, активна ЛФК и балнолечение състоянието на ищцата ще се подобри и
възстанови значително за около 6-7 месеца, като не по-рано от две-три години
препоръчва да се проведе и оперативно лечение за отстраняване на
остеосинтезното средство.
В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че в случая се касае за тежка по
характер фрактура и че броят на поставените винтове се определя от дължината
фрактурата.
По
делото е изготвена и съдебно-психологична експертиза, от която се установява, че в резултат на инцидента ищцата е претърпяла
силен стрес, преминал в шок.Към настоящия момент психичното й състояние е нестабилно
като продължаващите болки, продължителния болничен отпуск и преживените несгоди
продължават да я притесняват и пречат на излизането й от депресивното
състояние, в което се намира. Вещото лице прогнозира подобряване и връщане към
първоначалното й психическо състояние след цялостното й и пълно
възстановяване и преминаване към активния
й начин на живот.
Констатациите на съдебно -медицинската и
съдебно –психологическа експертиза касателно претърпените от ищцата болки и
страдания по време на увреждането, лечебния и възстановителен период
кореспондират с показанията на разпитаната по делото свидетелка И.Н.Я. –майка
на ищцата. От нейните показания се установява, че непосредствено след инцидента дъщеря й била неадекватна, че десният й крак
се бил „обърнал“ и подул от счупването. Установява, че след операцията дъщеря й
престояла в болницата 9 дни, през които тя се грижела за нея и продължила да прави
това и след изписването й . Свидетелката
сочи, че в продължение на три месеца ищцата е била неподвижна /на
катетър и подлога/, като през м.май и юни 2019год. започнала да се
придвижда с проходилка, а в последствие
и с патерици. Сочи също така, че след
катастрофата дъщеря й се затворила в себе си, не желаела да излиза, постоянно
се стряскала, не можела да спи спокойно и новините за катастрофи я
разстройвали. Изпитвала и продължавала да изпитва страх при излизане навън и правела
това с придружител. Имала придружаващи заболявания- диабет и високо кръвно, като инцидента и притесненията около него задълбочили
проявленията им.
Показанията на свидетелката Я.
съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра доколкото почиват на преки,
лични впечатления и кореспондират с неоспорените заключения на съдебно-
медицинската и съдебно-психологическата експертизи по делото.
С оглед характера на получените от ищцата травматични
увреждания, както и последиците от тях съдът намира, че сумата от 75 000 лева
справедливо би я обезщетила за претърпените от нея в следствие на процесното ПТП неимуществени
вреди. При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид
обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите и възрастта на
пострадалата. Съобрази, че преди процесното ПТП ищцата е била активна,
самостоятелна и подвижна, а след него- за продължителен период от време изцяло
зависима от чужда помощ и неподвижен. Тази зависимост и нужда от чужда помощ е
продължила и през възстановителния период като проявления наира и към настоящия
момент. Съобрази и претърпяната от
ищцата психична травма,последиците от които и към настоящия момент не са
отшумели Според съда така определеният размер на обезщетението съответства
както на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и е
достатъчен да овъзмезди ищцата за неблагоприятните последици настъпили за нея в
резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението
съдът се съобрази с Постановление № 4 от 23.12.1968год. на ПВС на ВС на НРБ,
както и взе предвид и практиката по чл.290 от ГПК на ВКС по отношение
преценката на неимуществените вреди. Счита, че посочения размер не е
прекомерен, както твърди ответника, тъй като съобразно изложените в съдебната
практика критерии се налага извода, че обезщетение в размер на 75 000 лева се
явява справедлива компенсация за
претърпените от ищцата болки и страдания. Размерът на обезщетението е съобразен
както с лимита на застрахователното обезщетение, така и с обществено
икономическите условия в страната.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване по
чл.51 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя пострадалия
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Изводът за последното не
може да почива на предположения, а следва да бъде доказано по категоричен начин
по делото. В случая, от приложения констативен протокол за ПТП, оглед на
местопроизшествие от 23.01.2019год. и изготвенатасъдебно-автотехническа експертиза
се установява механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие. От тези доказателства става ясно, че автомобил
„ Ситроен Ц-3“ с рег.№ *** се е движил в
кв.“ ***“, по успоредната на бл.** улица
и в района на кръстовището с ул.“***“
водачът на МПС-то е предприел ляв
завой, където в същия момент, от дясно на ляво, пешеходецът И. е
пресичала пътното платно за движение на
ул.“ ***“. Траекторията на двамата
участници се е пресякла, преди пострадалата да пресече улицата, като в резултат
на настъпилия контакт между тялото на пешеходката и предна лява част на МПС-то,
главата на пострадалата е достигнала предното панорамно стъкло и се е ударила в долния му ляв удар ,след
което е паднала на платното. Става ясно също така, че ПТП-то е настъпило около 06.50часа, в тъмната част на денонощието, както и че при
удара пешеходецът е попадал във фронта на осветеност от фаровете на автомобила
с включени къси светлини. Водачът на лекия автомобил е разполагал с фактическа възможност да спре,
като липсата на реакция от негова страна, за намаляване на скоростта или аварийно спиране преди мястото на удара,
е основната причина за настъпване на ПТП.
От съдебно-автотехническата
експретиза се установява, а и това е видно от констативния протокол и протокола
за оглед на местопроизшествие, че в тях
не е описано наличието на хоризонтална
и /или вертикална маркиповка, обозначаваща място за пресичане на
платното за движение от пешеходци. Установява
се също така, че ищцата е пресичала през пътното платно, но по продължение на
левия тротоар. Съгласно параграф 6,
т.54 от ЗДвП „пешеходната пътека“ е част от платното за движение, очертана или
не с пътна маркировка и сигнализирана с
пътни знаци, предназначена за преинване на пешеходци. На кръстовищата, където е
станало и процесното ПТП, пешеходните пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение.
Тъй като ищцата е блъсната
от водача на автомобил „Ситроен Ц3“ пресичайки пътното платно по продължение на
левия тротоар, то следва да се приеме, че пресичането й на пътното платно не е
извършено в нарушение на чл.113, ал.1 от ЗДвП. Съгласно цитирания законов текст,
при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминат по
пешеходните пътеки, което и е
сторено от ищеца. Предвид на това, по
делото не се доказва съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат
и направеното в този смисъл възражение по чл.51, ал.1 от ЗЗД от ответника не следва да се уважава.
С молба вх.№ 25090319/12.02.2019год. до ответното
дружество ищцата е заявила претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 90 000лева за претърпени от нея неимуществени вреди и 1
594.83 лева имущесвени вреди. С писмо
изх.№ 9220419/15.03.2019год. ответното дружество е предложило на ищцата
да й заплати обезщетение за неимущестевени вреди в размер на 34 000 лева и
имуществени такива в размер на 1 594.83лева.
В исковата молба ищцата признава ищцата признава тяхното получаване, а и
това обстоятелство се установява от представеното по делото платежно нареждане
за кредитер превод от 25.03.2019год.
Предвид на горното и
доколкото ответното дружество е заплатило на ищцата част от действително дълщажото
й се и справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лева,
а именно 34 000 лева, то исковата претенция се явява основателна и следва да се
уважи за сумата от 41 000 лева, като се отхвърли до пълния й предявен размер от
56 000лева или за сумата от 15 000лева. Върху сумата от 41 000 лева се дължи и
законна лихва ,считано от датата на предявяване на иска – 31.05.2019год. до
окончателното й изплащане.
Ищцата е освободен от заплащане на държавна
такса и разноски по делото, поради което такива не следва да й бъдат
присъждани. Липсват доказателства за направени разноски за процесуалното й
предстватилество по делото, поради което и такива не следва да й бъдат
присъждани.
Не се твърди , а и не се
установява на ищцата да е предоставена беззплатна адвокатска защита, поради
което не следва да се присъжда и възнараждение на основание чл..38 от Закона за
адвокатурата.
Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника разноски 40.18лева разноски по делото и
80.36лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати по
сметка на Пернишкия окръжен съд сумата
от 1640 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от исковата
претенция и съответващата част от направените разноски за вещи лица, платени от
бюджетните суми на съда или сумата от 366.07лева.
Водим от горното и в
същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна копмпания „Уника„ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София ,бул.“Тодор Александров“
№ 18 да заплати на А.С.И. с ЕГН ********** *** на основание чл. 432 от КЗ
сумата от 41 000 лева /четиридесет и една хиляди лева/, представляваща разликата между следващото й в размер на
75 000 лева справедливо обезщетение
за неимуществени вреди, приничени в резултат на пътно транспортно произшествие
, настъпило на 23.01.2019год. в гр. Перник
около 06.50ч. в кв.“***“ около бл.** по вина на водача на лек автомобил
марка „Ситроен“, модел „Ц-3“„ с рег.№ ***, застрахован по застраховка
„Граждаска отговорност“ с полица *** и определеното и
заплатено от застрахователя обезщетение за неимуществени вред , претърпени по
същия повод в размер на 34 000лева, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2019год..
до окончателното й изплащане като до пълния предявен размер от 56 000 лева
или за сумата от 15 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователна
копмпания „Уника„ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София
,бул.“Тодор Александров“ № 18 да заплати
по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата от 1 640 лва /хиляда шестотин
и четиридесет лева/ държавна такса по делото и 366.07 лева /триста шестдесет и
шест лева и 07 ст/ разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА А.С.И. с ЕГН **********
*** да заплати на Застрахователна
копмпания „Уника„ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Тодор Александров“ № 18 сумата от 120.54лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: