О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 566 05.07.2018г. град С.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд,
ГРАЖДАНСКО отделение, II състав
На 05.07.2018 г.
в закрито заседание, в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС АТАНАСОВ
НИКОЛА КЪНЧЕВ
Секретар
Стойка Стоилова
като
разгледа докладваното от съдия- докладчик ЗЛАТЕВ
частно
гражданско дело № 1255 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.1 във вр. с чл. 298, ал.4 от ГПК и във вр. с
чл.55, ал.1, пр.1 във вр. с чл.59 от ЗЗД.
Делото е образувано по постъпила в законния 1- седмичен срок по чл.275,
ал.1, изр.1 от ГПК частна жалба вх.№ 10377/17.04.2017г. от ищцата З.В.Д. *** против
Определение № 838/26.03.2018г. по гр.д.№ 6202/2017г. по описа на РС-С., с което
на основание чл.298, ал.4 във вр. с чл.299, ал.1 и 2 от ГПК е било изцяло
прекратено производството по делото пред РС, по предявения иск по чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.59 от ЗЗД. Частната жалбоподателка счита, че
обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова моли
въззивния ОС- С. да го отмени изцяло и вместо това да върне делото на
първоинстанционния РС за продължаване на съдопроизводствените действия по
делото. Тя твърди в частната си жалба, че РС неправилно е преценил претенцията
й като иск заведен от нея, който се дублирал в отхвърленото й възражение за
прихващане по другото гр.д.№ 51/2015г. по описа на РС- гр.И., обл.Х., което
било потвърдено от ОС-Х. и впоследствие недопуснато до касационна обжалване от
ВКС – С.. Тя заявява, че с ответницата са сестри и същата усвоила кредита в
размер на 37 500 лв., като за обезпечение послужила къщата на родителите
им, находяща се в гр.Д., обл.Х.. Твърди, че РС бил възприел представените от
нея доказателства едностранчиво и нейното възражение за прихващане било
отхвърлено, защото РС- И. бил приел, че се касае за еднородни вземания, като подробни
фактически и правни съображения излага в частната си жалба. Моли настоящия въззивен
съд да отмени изцяло атакуваното от нея Определение на РС за прекратяване на гр.дело
и вместо това да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по иска й за сумата от общо 1 320 лв.
главница, ведно със съответните законни лихви и разноски.
Въззивният съд констатира, че в законоустановения 1- седмичен срок по
чл.276, ал.1 от ГПК за писмен Отговор на ч.жалба такъв не е постъпил от другата
заинтересована страна- ответницата по делото Ф.В.С. от гр.С., живуща в гр.С..
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и всяко
поотделно, като взе предвид становището на ч.жалбоподателка и оплакванията,
изложени в частната й жалба, както и мотивите
на първоинстанционния РС, намери за установено и доказано следното:
С процесното Определение № 838/26.03.2018г. по гр.д.№ 6202/2017г. по описа
на РС- С., той е прекратил изцяло производството по това гр. дело, поради процесуална
недопустимост на предявения облигационен иск против ответницата.
Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като
изхожда от активно процесуално легитимирана
страна в процеса/ищцата/, насочена е против съдебен акт, който подлежи
на въззивен съдебен контрол/прекратителното Определение на РС/ и е подадена в преклузивния
законоустановен 1- седмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което ч. жалба
и се явява процесуално допустима, и настоящия въззивен ОС- С. следва да се
произнесе по съществото на направените оплаквания, с които е бил сезиран.
Ч.жалбоподателка
З.В.Д. *** е останала недоволна от така постановеното в з.з. Определение на РС-
С., тъй като с него се прегражда изцяло по нататъшния ход на делото и се
прекратява напълно съдебното производство по заведения от нея облигационен иск
на основание чл.55, ал.1 във вр. с чл.59 от ЗЗД.
Въззивният
ОС- С. счита, че за да постанови атакуваното му Определение, РС- С. очевидно е
приел, че установените с влезлите в законна сила предходни съдебни Решения по
аналогичен казус, с общи правопораждащи факти по спорното право, се ползват със
сила на присъдено нещо, и със същата сила пред съда се ползват и възраженията
за прихващане по силата на императивната норма на чл.298, ал.4 от ГПК, поради
това процесния облигационен иск се явявал процесуално недопустим. Тези фактически
и правни изводи на РС се явяват правилни, обосновани и законосъобразни. В тази
връзка РС- С. правилно е преценил претенцията на ч.жалбоподателка като такава,
която веднъж вече е била разгледана и разрешена от нейно име под формата на
направено от нея възражение за прихващане пред РС- И.. Видно от самата процесна Искова молба на ищцата З.Д.,
искът й по гр.д.№ 6202/2017г. по описа на РС- С. е предявен от нейно име отново за претендирането
на суми и фактически и правни основания, които вече са били разгледани и
включени във влязлото в законна сила Решение № 11/09.06.2016г. по гр.д.№
51/2015г. по описа на РС- И., обл.Х., потвърдено изцяло с въззивно Решение №
29/27.01.2017г. по в.гр.д.№ 782/2016г. по описа на ОС- Х., по което не е била
допусната касация с Определение № 930/05.10.2017г. по гр.д.№ 2097/2017г. по
описа на IV ГО на ВКС- С., което е окончателно. Следователно
всички парични суми в левове, претендирани по настоящото висящо гр.дело, са
били вече обсъдени и са били взети предвид от РС- И. при постановяване на
по- рано постановеното и влязло в законна сила на 05.10.2017г. негово
първоинстанционно Решение, включително и в частта му относно направеното тогава
от настоящата ищца/ч.жалбоподателка Д./ възражението за прихващане. Предвид разпоредбата
на чл.298, ал.4 от ГПК
Решението на РС- И. влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане, какъвто е и процесния
случай. От систематичното тълкуване на тази
императивна законова разпоредба се установява, че са
задължителни за всички съдилища в Републиката влезлите в сила съдебни Решения и
относно разрешените с тях искания и
възражения за прихващане.
Следователно е налице фактическия и правен извод, че ч.жалбоподателка
Д. вече не разполага с правото на иск за предявяване на процесните суми, поради
което и съответно именно поради това тя вече няма установен и доказан правен
интерес от водене на настоящото гражданско дело, тъй като същото
вече е било разгледано с горепосочените Решения на съответните три съдебни
инстанции относно направеното от нея възражения за прихващане и относно
паричните суми по настоящото дело. Поради което първоинстанционният съд правилно
и обосновано е прекратил производството по делото поради процесуална недопустимост
на предявения иск на основание чл.298, ал.4 от ГПК. Предвид което настоящият
съдебен състав на въззивния ОС- С. счита, че процесната ч.жалба е неоснователна
и недоказана, а атакуваното с нея Определение на РС е напълно правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, ведно с всички
законни последици от това.
Тъй като настоящото въззивно съдебно Определение прегражда по-
нататъшния ход на делото и е предвиден специален ред за неговото атакуване, то може да се обжалва в законния 1- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с ч.кас.жалба чрез ОС- С. пред ВКС на РБ- С. съобразно правилата на чл.274, ал.1, т.1 във вр. с ал.3, т.1 от
ГПК.
Ето
защо предвид гореизложените мотиви и на осн. чл.274, ал.1 във вр. с чл. 298, ал.4 от ГПК и във
вр. с чл.55, ал.1, пр.1 във вр. с чл.59 от ЗЗД, въззивният ОС- С.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 838/26.03.2018г.
по гр.д.№ 6202/2017г. по описа на РС- С., с което на основание чл.298, ал.4 във
вр. с чл.299, ал.1 и 2 от ГПК е било изцяло прекратено производството по делото
пред РС, по предявения облигационен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка
с чл.59 от ЗЗД от З.В.Д.- ЕГН ********** *** против Ф.В.С.- ЕГН ********** от
гр.С., живуща в гр.С., за сумата 1 320
лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с
частна касационна жалба в 1- седмичен
срок от връчването му на страните чрез ОС- С. пред ВКС- С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :