№ 1677
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20221100504885 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по жалба на Л.Х.С. – длъжник по изпълнително дело №
20118410409619 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Н.М., рег. № 841 при КЧСИ,
с район на действие Софийски градски съд, срещу разпореждане от 02.02.2022 г.,
обективиращо отказ на ЧСИ М. да прекрати цитираното изпълнително дело, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното Разпореждане,
тъй като били налице всички предпоставки за перемция на изпълнителното производство по
смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Длъжникът се позовава на изминали повече от две
години от предприемане на последното валидно действие по принудително изпълнение.
Моли съда да отмени обжалвания отказ.
Взискателят “К.И.И. БГ“ЕАД не е депозирал в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК
становище по жалбата. Видно от материалите по изпълнителното дело, за подадената
жалба взискателят е узнал на 09.03.2022 г. (съобщение на л. 145 от изп. дело). Тридневният
срок за възражения, установен с чл. 436, ал. 3 ГПК, е изтекъл в първия работен ден –
14.03.2022 г., съгласно чл. 60, ал. 5 ГПК. Писмени възражения са входирани на 15.03.2022 г.
– след законоустановения срок.
ЧСИ Н.М. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал.
3 ГПК, в които излага становище, че жалбата е неоснователна.
1
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК
(съобщението, с което е връчен препис от обжалваното разпореждане, е връчено на Л.С.,
чрез адвокат Ц.З. на 04.02.2022 г. - разписка на гърба на л. 134 от изп. дело, а жалбата е
постъпила на 16.02.2022 г.); от лице, легитимирано да обжалва и е насочена срещу
подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК –
отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на съда за
това са следните:
Съгласно задължителните постановки на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността в изпълнителното
производство се прекъсва многократно – с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител. С
цитираното Тълкувателно решение примерно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността: налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора,
възлагане на вземане за събиране вместо плащане, извършване на опис или оценка на вещ,
насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпване на парични суми от проданта или
на плащания от трети лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение.
В процесния случай, видно от изпратеното по компетентност на СГС копие на
изпълнително дело № 20118410409619 по описа на ЧСИ Н.М., същото не се е перемирало по
право, както се поддържа от длъжника - жалбоподател. Висящността му е поддържана от
взискателя, като е искано своевременно извършване на изпълнителни действия и са
предприемани такива от ЧСИ, включително и на основание възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
На първо място се установи, че със запорно съобщение, връчено по пощата на
12.12.2011 г. (л. 9 и л. 10 от изп. дело) е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника Л.С. при работодателя “И.Г.Турс“ЕООД. В периода - 06.12.2011 г. – 07.12.2011 г.
са наложени запори и върху няколко банкови сметки на длъжника, открити при “Банка
ДСК“ЕАД (л. 11 и л. 12 от изп. дело); “Обединена българска банка“АД (л. 13 от изп. дело);
“Уникредит Булбанк“АД (л. 14 от изп. дело); “Юробанк И Еф Джи България“АД (л. 15).
В периода 11.01.2012 г. – 20.01.2012 г. са наложени със запорни съобщения (на л. 28
2
– л. 44 от изп. дело), запори върху евентуално съществуващи вземания на длъжника при
банки, извън гореизброените.
С разпореждане от 26.06.2013 г. (л. 54 от изп. дело) и преди да е изтекла давността от
2 години, ЧСИ М. е насрочил опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника. С
ново разпореждане от 29.11.2013 г. (л. 61 от изп. дело) е насрочен нов опис на движими
вещи на длъжника. С това действие е прекъснато течението на давностния срок и от
извършването му е започнало течението на нова 2 – годишна давност. Въз основа на молба
(л. 71 и сл. от изп. дело) е конституирано като взискател дружество цедент – “К.И.И.
БГ“ЕАД, което с молба, вх. № 206751 от 11.12.2015 г. (на л. 89 от изп. дело) е поискало
извършване на изпълнителни действия – опис на движими вещи на длъжника.
В периода 07.07.2016 г. – 12.09.2017 г. и в периода 31.07.2018 г. – 21.07.2020 г. са
постъпвали множество молби от взискателя с искания за извършване на изпълнителни
действия – запор върху трудово възнаграждение, опис и оценка на движими вещи и тяхната
продан (л. 91 – л. 121 от изп. дело).
Предвид тази установеност се налага изводът, че към датата на атакуваното
разпореждане от 02.02.2022 г., визираната в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителска давност
не е била изтекла и липсват предпоставките за прогласяване на исканата от длъжника
перемпция на изпълнителното дело.
Съобразно изложеното отказът на ЧСИ Н.М. да уважи молбата от 01.02.2022 г. на
длъжника, с която същият моли делото да бъде прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, е правилен и следва да бъде потвърден, а жалбата на длъжника Л.Х.С., като
неоснователна, следва да се остави без уважение.
По разноските.
Жалбоподателят не е направил искане за разноски и настоящият състав на съда не
дължи произнасяне по този въпрос.
Съдът не следва да се произнася и по претенция за разноски, обективирана в писмени
възражения на взискателя, предвид неподаването им в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, както е
мотивирано по – горе.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба, вх. № 009803 от 16.02.2022 г. на Л.Х.С., ЕГН
**********, срещу разпореждане от 02.02.2022 г. по изпълнително дело №
20118410409619/2011 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 при КЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд, обективиращо отказ на ЧСИ М. да уважи молбата на длъжника
Л.Х.С. да бъде прекратено изпълнително дело № 20118410409619/2011 г., на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4