М О Т
И В И
към присъда № 158/03.10.2019 г. по н. о. х. д. № 277/2019 г. по описа на Радомирския районен
съд, изготвени на 10.10.2019
г.
Районна прокуратура – Р.
е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № ./2019 г. по описа на РУ – Р. срещу подсъдимия Л.М.А., с ЕГН: **********,
затова, че в периода от месец 07.2017 г. до месец 06.2019 г., включително, в гр. Р., след като е осъден да
издържа свои низходящи (решение
№ ./28.06.2017 г. по гр. дело № ./2017 г. по описа на
Районен съд – Р., влязло в сила на
19.07.2017 г.) - да заплаща
ежемесечна издръжка на малолетните си дъщери Е. Л.
А., с ЕГН: ********** и Г. Л. А., с ЕГН: **********, чрез
тяхната майка и законна представителка С.С.А., с ЕГН: **********, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно, по 24 (двадесет
и четири) месечни вноски за всяко
от децата си, както следва:
- за Е. Л. А., за периода от
месец 07.2017 г. до месец 06.2019 г.,
включително, представляващи
общо 24 (двадесет и четири) месечни вноски, от по
120,00 лева
- за Г. Л. А., за периода от
месец 07.2017 г. до месец 06.2019 г.,
включително, представляващи
общо 24 (двадесет и четири) месечни вноски, от по
120,00 лева, или общо сумата от
5760,00 лева - престъпление по чл.
183, ал. 1 НК.
По делото не е приет предявеният граждански иск, като е
конституиран частен обвинител – С.С. Г., като законен представител на малолетните
пострадали Е. Л. А. и Г.Л.А..
В
хода на съдебното производство подсъдимият
А. е редовно призован,
явява се лично и с адв. И. Я. от АК –
П., редовно упълномощен.
В
разпоредително съдебно заседание подсъдимият
при обсъждане на въпросите по чл. 248,
ал. 1
НПК изявява желание да се възползва от диференцираната процедура, уредена в глава ХХVII от НПК (съкратено съдебно
следствие),
поради което съдебното
заседание продължи по реда на глава ХХVII от НПК.
Подсъдимият изрично е заявил в
горепосоченото съдебно заседание, че е запознат с разяснената му процедура и желае
делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Заявил е, че се
признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. В
съдебно заседание защитникът на подсъдимия
А. - адв. И. Я. от АК – П., заявява, че подзащитният му
се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти, с оглед разпоредбата
на чл. 371,
т. 2
НПК.
Предвид
горното съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на
чл. 371,
т. 2
НПК и на основание чл. 372, ал. 4 НПК е констатирал, че
самопризнанието,
направено от подсъдимия А.
се подкрепя от събраните доказателства в хода на досъдебното производство,
приобщил ги е като годен доказателствен материал и с протоколно определение е
обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направеното
самопризнание и от доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното
производство и го подкрепят.
В
съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Р. поддържа обвинението,
като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. Представителят на
обвинението е поискал подсъдимият
да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът да му наложи наказание „пробация“, с мерките, предвидени в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК.
Частният обвинител моли съда да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия А. - адв. И.
Я. от АК – П. моли съда да наложи на
подзащитния му наказание „пробация“, с пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“.
Подсъдимият А.
в хода на съдебното следствие е заявил, че е запознат с повдигнатото му
обвинение и се признава за виновен, че е извършил престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Л.М.А. и С.С. Г. са бивши съпрузи. От брака си имат родени две малолетни
деца – Е. Л. А., родена на *** г. и Г. Л. А., родена на *** г. Гражданският
брак между подсъдимия и С.С. Г. е прекратен с развод поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения с решение № ./28.04.2016 г.,
постановено по гр. д. № ./2015 г. по описа на РС – Р.. Със същото решение съдът
е предоставил упражняването на родителските права върху двете малолетни деца на
бащата Л.А. и е определил тяхното местоживеене на адреса на бащата, определил е
режим на лични отношения между двете деца и майката и е осъдил последната да
заплаща месечна издръжка в размер на 60,00 лева за всяко едно от децата,
считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение
или прекратяване. С решението съдът се е произнесъл и по въпросите, свързани с
ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата.
Впоследствие, с решение № .28.06.2017 г. по гр. д. № ./2017
г. по описа на РС – Р. са изменени
установените с решение № .28.04.2016 г., постановено по гр. д. № ./2015 г. по
описа на РС – Р. мерки относно местоживеенето на децата Е. Л. А. и Г. Л. А.,
упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката,
като: упражняването на родителските права върху двете деца е предоставено на
майката и е определено местоживеенето им на нейния адрес; определен е режим на
лични отношения между децата и бащата – подсъдимият Л.А. и е осъден последният
да заплаща на двете си деца месечна издръжка в размер на по 120,00 лева за
всяко от тях, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на
причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване.
От
влизане в сила на съдебното решение на
19.07.2017 г. до настоящия момент
подсъдимият
не изпълнил задължението си за плащане на издръжка на децата, като дължимата
издръжка за посочения период е в
общ размер на 5760,00
лева.
С
деянието си подсъдимият А.
е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
В
конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на
диференцираната процедура, предвидена в чл. 371, т. 2 НПК. В хода на
съдебното следствие подсъдимият
е направил самопризнания
и е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като е дал съгласието
си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и
разпоредбата на чл. 372,
ал. 4
НПК на подсъдимия,
извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство
доказателства подкрепят самопризнанията му, както и дали тези доказателства са
събрани по реда, предвиден в НПК, като е констатирал, че доказателствата са
събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия, като ги е
прочел в съдебно заседание. На основание чл. 372, ал. 4 НПК съдът е
постановил протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на
присъдата ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, събраните в хода на досъдебното
производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид
горното, съдът приема, че
по-горе описаната фактическа обстановка, отразена и в обстоятелствената част на
обвинителния акт, е доказана с оглед изискването на чл. 373, ал. 3 НПК, въз основа на самопризнанията
на подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и
приобщени по делото.
Съдът
кредитира изцяло гласните и писмените доказателства. Същите са събрани и
приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят
направените самопризнания от подсъдимия.
Предвид
изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл. 301 НПК, съдът приема за
установено от правна страна:
С
деянието си и от обективна, и от субективна страна подсъдимият А. е осъществил състава
на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, като в периода от
месец 07.2017 г. до месец 06.2019 г., включително, в гр. Р., след като е осъден да
издържа свои низходящи (решение № ./28.06.2017
г. по гр. дело № ./2017
г. по описа на Районен съд – Р.,
влязло в сила на 19.07.2017 г.) - да заплаща ежемесечна издръжка на малолетните
си дъщери – Е. Л. А. и Г. Л. А., чрез тяхната майка
и законна представителка С.С.А., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно, по 24 (двадесет и четири)
месечни вноски за всяко от децата си, както следва:
-
за Е. Л. А., за периода от
месец 07.2017 г. до месец 06.2019 г., включително, представляващи общо 24
(двадесет и четири) месечни вноски, от по 120,00 лева
-
за Г. Л. А., за периода от
месец 07.2017 г. до месец 06.2019 г., включително, представляващи общо 24
(двадесет и четири) месечни вноски, от по 120,00 лева, или общо сумата от
5760,00 лева.
Изпълнителното
деяние се състои в това, че деецът,
като е осъден да издържа свои низходящи
и съзнава напълно това свое задължение, не плаща ежемесечните вноски за
издръжка и така съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка.
Задължението за издръжка според СК е периодично, тъй като неговата цел е да задоволява
ежедневните нужди на лица,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от своето имущество. Именно
по тази причина неизплащането на издръжка влече освен гражданска и наказателна
отговорност. Обстоятелството, че задълженото лице не разполага с големи
финансови възможности, не може да го освободи от задължението за даване на
издръжка, за която е осъден за
посочения по-горе период. Материалното състояние на родителя е взето предвид от
гражданския съд при определяне размера на дължимата издръжка и същата е в
минимален размер. Подсъдимият е бил наясно със задължението си, възникнало по силата
на съдебното решение и
не е поискал изменение в постановения размер. Касае се за престъпление на
просто извършване, което за да е осъществено,
е достатъчен фактът
на неплащане за процесния период, надвишаващ повече от 2 месечни вноски, т. е. деянието е безспорно
установено от обективна страна. От обективна страна деянието е извършвано през
целия процесен период.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно и с пряк умисъл за посочените 24 месечни вноски, дължими за периода от м. 07.2017 г. до м. 06.2019
г., като е знаел за съществуването на своето
задължение и съзнателно не го е изпълнил. За същия период подсъдимият не е имал
задължения към друго лице за издръжка.
Причини
за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред и несъобразяване с
актовете на съда.
По
определяне на наказанието:
Наказанието, предвидено в НК за
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, е лишаване от свобода
до една година или пробация.
При
индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер на подсъдимия А. за извършеното от него престъпление по
чл. 183,
ал. 1
НК, съдът не отчита
отегчаващи отговорността обстоятелства, като за такива не бива да се считат
размерът на дължимата издръжка и периодът,
за който е дължима. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита
направеното самопризнание и чистото съдебно минало. Ето защо, при съпоставяне
на всички тези факти и при съпоставяне с подбудите на извършеното от него и
като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият
съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите
обстоятелства.
Като
съобрази гореизложеното и след като прецени наличните смекчаващи обстоятелства,
съдът намира, че следва да наложи наказание по по-леката алтернатива при превес
на смекчаващите вината обстоятелства и с оглед постигане целите на чл. 36 НК, като наложи на
подсъдимия А. наказание „пробация“, с мерките, предвидени в чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от девет
месеца, с периодичност на срещите два пъти
седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: