Решение по дело №1112/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В.А.С., ЕГН **********, против решение № 460 от 22.03.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110202877/2022г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0000166 от 28.03.2022 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.36, §2, т. (ii) от Регламент ЕС 165/2014. на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер 1500.00 лв. С решението са присъдени разноски в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация-гр. София, в размер на 100.00 лв. (сто) лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт, чл. 6Зд, ал.4 и ал.5, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.

В касационната жалба се поддържа, че оспореният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон, поради което се отправя искане за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание касаторът, не се явява, не се представлява. С писмени бележки вх. № 9321/ 19.06.2023г., излага съображения по съществото на спора и отправя искане за отмяна на решението на ВРС и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени издаденото НП.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. С писмен отговор по касационната жалба от Началник отдел „Контрол“ към РД „АА“ Варна, чрез В С-мл. експерт в отдел „Контрол“ към РД “АА“ Варна от 15.05.2023г., заявява, че касационната жалба е неоснователна, а визираните в нея твърдения са неправилни и необосновани. Счита решението на Районен съд - Варна за правилно, постановено при спазване на процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд като постановено при спазване на процесуалните правила и закона следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на В.А.С., против Наказателно постановление №23-0000166 от 28.03.2022 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.36, §2, т. (ii) от Регламент ЕС 165/2014. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер 1500.00 лв.

С решение № 460 от 22.03.2023 г., постановено по АНД № 20223110202877/2022г. ВРС е потвърдил процесното НП. За да постанови този резултат е приел от фактическа страна, че на 20.01.2022 г. в гр. Варна, КПП "Пивовара", срещу печатница "Варна-Изток", по републикански път I-2, посока с. Тополи, С. управлявал влекач "Скания", кат.N3, рег.№СА****1НР, с прикачено полуремарке рег.№С***ЕС, извършващ обществен превоз на товари - празен в момента на проверката, по маршрут гр. Варна - гр. София, видно от пътен лист №783191 от 19.01.2021 г. При проверката било констатирано, че при извършване на обществен превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006 г. с МПС, рег. №СА****НР, оборудвано с дигитален тахограф "Stoneridge", тип 5Е5000, 1 №**********, водачът не представя за времето от 01:04 ч. (UТС) на 31.12.2021 г. до 14:04 ч. (UTC) на 03.01.2022 г., всеки ръчен запис и/или разпечатка, тахографски листи, ако е управлявал МПС, оборудвано с аналогов тахограф, или удостоверение за дейности по образец, като в представената за проверка карта на водача №000000000А3ZН000 няма регистрирани данни за горепосочения период. При тези обстоятелства, св. И съставил спрямо С. АУАН № 319794 от 20.01.2022 г. за нарушение по чл.36, §2, т.(ii) от Регламент (ЕС) 165/2014 г. В срока по чл.44 ЗАНН постъпили възражения пред наказващия орган, който ги приел за неоснователни и въз основа на АУАН издал оспореното НП. С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението, за което, на основание чл.93в, ал.17, т.4 ЗАвП било наложено наказание „глоба” в размер 1500.00 лв. От правна страна ВРС приел, че при провеждане на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел, че нарушението е описано пълно и точно от фактическа и от правна страна, като в НП са посочени всички съставомерни елементи и всички факти, относими към тях. Изложил е мотиви досежно приложението на материалния закон, в това число, че случаят не е маловажен по смисъла чл. 28 ЗАНН.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които не следва да бъдат преповтаряни. Съответни на закона са изводите на ВРС за липса на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Правилен е извода на въззивният съд, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере, какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. Анализът на събраните писмени и гласни доказателства установяват по категоричен начин, че от обективна страна е осъществено административното нарушение на посочената разпоредба.

Изискванията относно производството, монтирането, използването, изпитването и контрола на тахографите, използвани в автомобилния транспорт са регламентирани на общностно ниво с Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.

Съгласно чл.34, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени.

Според чл.34, § 3, когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в § 5, буква б), подточки ii), iii) и iv): а) се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф; или б) се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф. Според втора алинея на същата разпоредба, държавите-членки не налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство.

Съгласно чл.34, § 5, буква б), т.ii), т.iii) и т.iv) от Регламент (ЕС) № 165/2014, водачите задействат превключвателните механизми, които позволяват да се регистрират отделно и различимо периодите, обозначени със съответните символи за: „друга работа“ – т.е. на всяка дейност, различна от управление на превозното средство по смисъла на чл.3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него; „период на разположение“ по смисъла на чл.3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО и периода, обозначен със символа : почивка по време на работа или почивки.

Изискването по чл.34, § 3, ал.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 за представяне на формуляр, свидетелстващ за действията на водача във времето, когато не е бил в превозното средство, на национално ниво е въведено с разпоредбата на чл.10 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014г., според която (загл.изм. ДВ, бр.15 от 2016г.) водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно чл.34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради това че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не управление на превозно средство или е бил на разположение, предоставя на контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L99/2007г.). Съгласно ал.3 от същата разпоредба удостоверението по ал.1 не се използва за удостоверяване на дейности, различни от тези, за които е предназначено.

Съгласно чл.36, § 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: т. (ii) всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006.

Нормата на чл.36, §3 от Регламента, регламентира, че оправомощените служители на контролен орган могат да проверяват спазването на Регламент (ЕО) № 561/2006г. чрез анализ на тахографските листове, на показваните, разпечатаните или извлечените данни, които са регистрирани от тахографа или от картата на водача, или ако това е невъзможно, чрез анализ на всеки друг съпътстващ документ, с който се оправдава неспазването на дадената разпоредба, като член 29, §2 и чл.37, §2 от регламента.

В конкретния случай видно от АУАН и НП, на касатора е повдигнато обвинение за нарушение на чл.36, §2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014г.

По делото не е спорно, че товарният автомобил, управляван от касатора, е бил снабден с дигитален тахограф от одобрен тип. Според АУАН и НП нарушението се изразява в това, че при извършване на превоз, попадащ в обхвата на Регламент (ЕС) № 561/15.03.2016г. с превозно средство оборудвано с дигитален тахограф водачът не представя за времето от 01:04 часа (UTC) на 31.12.2021г. до 14:04 часа (UTC) на 03.01.2022г., тахографски листи ако е управлявал МПС, оборудвано с аналогов тахограф, всеки ръчен запис и/или разпечатка, или удостоверение за дейности по образец, като в представената за проверка карта на водача с № 0000000000А3ZН000, няма регистрирани данни за горепосочения период. В срока за възражения по АУАН с рег.№ 52-00-51-490/24.01.2022г. водачът е представил удостоверение за дейности, според което в периода 13:04 часа на 31.12.2021г. до 14:04 часа на 03.01.2022г. е бил в „отпуск или почивка“.

При горното описание на нарушението е ясна волята на АНО да санкционира водача за непредставянето на Удостоверение за дейности за времето от 01:04 часа (UTC) на 31.12.2021г. до 14:04 часа (UTC) на 03.01.2022г., за което в дигиталната карта не са регистрирани никакви данни.

Неоснователно е оплакването на касатора, че в АУАН и НП фактите са описани противоречиво и не е ясна волята на наказващия орган.

Следва в тази връзка да се има предвид, че в случая не се касае до национално изискване за „представяне на формуляр“. Удостоверението за дейности е одобрено с Решение на Европейската комисията от 12 април 2007г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство свързано с дейностите по автомобилния транспорт (2007/230/ЕО), в изпълнение на изискванията на Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г. относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, и за отмяна на Директива 88/559/ЕИО на Съвета.

Съгласно Решение на Комисията 2009/959/ЕС от 14 декември 2009 година за изменение на Решение 2007/230/ЕО относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, основният източник на информация при крайпътните проверки са записите, направени в тахографа. Липсата на записи следва да е оправдана само, ако по обективни причини не е било възможно създаването на тахографски записи, включително ръчни вписвания. В такива случаи следва да се изготви удостоверение, потвърждаващо тези причини. Формулярът за удостоверение следва да бъде използван само ако с тахографските записи, по обективни технически причини, не може да се докаже спазването на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 561/2006.

Съгласно първоначалната редакция на чл.11, § 3 от Директива 2006/22/ЕО, приложима и към датата на установяване на нарушението, Комисията създава електронен формуляр, за да се използва, когато водачът на превозното средство е в отпуск по болест или в годишен отпуск или когато водачът е управлявал друго превозно средство, изключено от обхвата на Регламент (ЕИО) № 3820/85 за периода в чл.15, § 7, ал.1, първо тире от Регламент (ЕИО) № 3821/85.

В този смисъл забраната по чл.34, §3, втора алинея от Регламент № 165/2014г. – че държавите членки не налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство, следва да се тълкува в контекста на задължението по чл.34, § 3 букви а) и б) – т.е. да не се налагат допълнителни формалности, в случай че данните по чл.34, § 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) са надлежно удостоверени с ръчно въведен запис. Утвърденото от Комисията удостоверение за дейности следва да бъде представено, респ. зачетено, само ако по обективни причини не е било възможно създаването на ръчен запис в картата на водача, и същото е необходимо имено, за да потвърди наличието на тези причини.

Горното тълкуване е изцяло в съответствие с тълкуването на чл.34, § 3, ал.2 от Регламент № 165/2014г., дадено от Съда на ЕС с Решение от 7 май 2020г. по дело VO, С-96/19, ECLI:EU:C:2020:353, постановено по сходен казус, с което в т.39 е прието, че забраната в чл.34, § 3, втора алинея от Регламент № 165/2014, има за цел само да се преустанови практиката на определени държави членки, които освен направените записи в тахографите системно изискват от водачите да представят национални формуляри като доказателство за техните дейности, като тази практика води до административни тежести и допълнителни разходи за предприятията за автомобилен транспорт.

Забраната по чл.34, § 3, ал.2 от Регламент № 165/2014г. не се отнася за национално изискване за представяне на Удостоверение за дейности - формуляр, одобрен от Европейската комисия с Решение 2007/230/ЕО, изменено с Решение 2009/959/ЕС от 14 декември 2009г.

В точки 34 и 35 от решението по дело С-96/19, СЕС е приел, че в Регламент
№ 165/2014 не се съдържа определение на понятието „действия“, посочено в член 34, § 3, ал.2 от същия. Освен това нито една разпоредба от посочения регламент не дава основание да се приеме, че това понятие следва да се тълкува стеснително, поради което действията, изброени в член 34, § 5, буква б), не попадат в неговия обхват.

Всъщност от член 6, § 2, буква в) от Регламент № 165/2014 следва, че „дейността на водача“, която трябва да е посочена в информацията показвана в тахографа, съответства или на времето на непрекъснато управление и общото време на почивка, „ако неговата дейност в момента е управление“, или на продължителността на съответната дейност и общото време на почивка по време на работа, „ако неговата дейност в момента е на разположение/друга работа/почивка или почивка по време на работа“.

Според т.36 и т.37 от решението, на първо място това не би било в съответствие със систематиката на разпоредбите на Регламент № 165/2014 член 34, § 3, втора алинея да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която водачът трябва да представи издадено от неговия работодател удостоверение за неговите действия, когато, тъй като не е бил в превозното си средство, липсват автоматичните и ръчните записи, които обичайно би трябвало да са налице в дигиталния тахограф, с който е оборудвано това превозно средство. По-специално от член 36, § 3 от Регламент
№ 165/2014 следва, че оправомощените служители на контролен орган могат да проверяват спазването на Регламент (ЕО) № 561/2006 чрез анализ на показваните, разпечатаните или извлечените данни, които са регистрирани от тахографа или от картата на водача, или „ако това е невъзможно, чрез анализ на всеки друг съпътстващ документ“, с който се оправдава неспазването на дадена разпоредба като член 29, § 2 от Регламент № 165/2014, отнасящ се до случаите на кражба, повреждане или неизправност на картата на водача, и член 37, § 2 от този регламент относно данните, които следва да отбележи водачът, в случай че тахографът е негоден за експлоатация или е неизправен. Тъй като посочването на тези две разпоредби очевидно не е изчерпателно, член 36, § 3 от посочения регламент следователно оправомощава контролните органи на държавите членки да анализират всеки вид документ като допълнително доказателство, което им дава възможност да проверят различните периоди на дейност на водача, в случай че те не са отбелязани в дигиталния тахограф на превозното средство.

На следващо място, както е посочено в т.38 и т.39 от решението на СЕС, тълкуване в обратния смисъл би накърнило целите, набелязани по-специално с Регламенти № 561/2006 и № 165/2014, по-конкретно целта за безопасността по пътищата и подобряване на условията на труд на водачите. Ето защо подобно тълкуване не само би лишило контролните органи на държавите членки от възможността да се уверят, че са спазвани по-специално предвидените в Регламент № 561/2006 периоди на управление и на почивка на водачите, когато съответните данни не са могли да бъдат записани в дигиталния тахограф, а евентуално би могло и да улесни умишленото невписване на тези данни.

Извън горното приемането на Регламент № 165/2014 по никакъв начин не е засегнало съдържанието на член 11, § 3 от Директива 2006/22. Тази разпоредба приканва Комисията да създаде електронен формуляр, който може да се разпечатва, предназначен да се използва, когато водачът на превозното средство е бил в отпуск по болест или в годишен отпуск или когато е управлявал друго превозно средство, изключено по-специално от обхвата на Регламент № 561/2006, през текущия ден или през предходните 28 дни. Съгласно съображения 3 и 4 от Решение 2009/959 обаче този формуляр, който се съдържа в приложението към него, се използва само ако в тахографа няма записи, включително на ръка, които дават възможност да се установи спазването на разпоредбите на Регламент № 561/2006.

По изложените съображения СЕС е приел, че член 34, § 3, ал.2 от Регламент № 165/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на предвидената в него забрана не попада национална правна уредба, която задължава водача на превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, при липсата на автоматичните и ръчните записи в тахографа да представи като допълнително доказателство за своите действия удостоверение за действията, издадено от неговия работодател в съответствие с формуляра в приложението към Решение 2009/959.

В случая е безспорно, че данните за процесния период не са надлежно въведени от водача, поради което и не са били видни от представените на контролните органи разпечатки от дигиталната карта за процесния период. При това положение правилно е прието, че е следвало да бъде представено Удостоверение за дейности по чл.10 от Наредба № Н-3/2009г. - каквото не е представено по време на проверката.

Неоснователно е оплакването на касатора за неправилно приложена санкционна разпоредба. По арг. от разпоредбата на чл.36, §3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и в контекста на тълкуването на СЕС, дадено в цитираното по-горе решение - точки 36 и 37, се явява обоснован извода, че задължението на водачите по чл.36, §2, т.ii) от Регламента, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща не само ръчните записи и разпечатки за съответния период, а и всеки друг съпътстващ документ (каквото е Удостоверението за дейности), с който се оправдава неспазването на дадена разпоредба - като например тази на чл.34, §3, буква б) от Регламент (ЕС) № 165/2014г.

Неизпълненията на задълженията по чл.34, §3 и по чл.36, §2 от Регламента, осъществява състави на различни административни нарушения, като в случая правилно за нарушението по чл.36, §2 от Регламента е приложена санкционната разпоредба на чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвП. Че се касае за различни административни нарушения следва и от Приложение ІІІ, т.2 към Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в което деянията са разграничени - неизпълнението на задължението по чл.34, §3 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. спада към нарушенията при използване на тахограф, карта на водача или тахографски лист, а неизпълнението на задълженията по чл.36, §2, спада към нарушенията свързани с предоставянето на информация на длъжностните лица от съответните контролни органи.

В тази връзка и доколкото разпоредбата на чл.36, §2, т. (ii) от Регламент № 165/2014г. вменява на водачите задължение да са в състояние да представят по искане на оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки от картата на водача, респ. всеки друг съпътстващ документ, с който се оправдава неспазването на дадена разпоредба, правилно АНО не е съобразил представеното впоследствие удостоверение за дейности.

Правилно ВРС е приел и че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Неизпълнението на задължението по чл.36, § 2, т.(ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. препятства извършването на ефективен контрол за спазване на работното време и почивките, поради което не е такова с ниска степен на обществена опасност. Отделно от това, в Група ІІ от Приложение № ІІІ от Регламент № 2016/403 на Европейския парламент и на Съвета, деянието е квалифицирано като „много тежко нарушение“.

Предвид изложеното, като е потвърдил процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение и като такова следва да се остави в сила.

При този изход на спора на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ тричленен състав

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 460 от 22.03.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110202877/2022г., по описа на ВРС.

ОСЪЖДА В.А.С., ЕГН **********, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: