НОХД № 402/2013
М О
Т И В И:
Против
подсъдимата Р.А. *** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
354а ал. 1 изр. 1 от НК за това, че на 13.11.2012г. в гр. Димитровград, без
надлежно разрешително държала с цел разпространение и разпространила чрез
продажба на В.М.П. *** високорисково наркотично вещество – марихуана, с нетно
тегло 88.4404 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4.1 тегловни процента на
стойност 530,64 лева. Против подсъдимия В.М.П. *** са повдигнати обвинения по
чл. 354а ал. 1 изр. 1 от НК за това, че на 13.11.2012г. в гр. Димитровград, без
надлежно разрешително, придобил чрез покупка от Р.А. *** и държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество - марихуана, с нетно тегло
88.4404 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4.1 тегловни процента на
стойност 530,64 лева и разпространил чрез продажба на Н.А.Д. *** високорисково
наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 0.1897 гр. и съдържание на
активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 12,01 тегловни процента на стойност 1,14 лева и на М.И.И.
*** високорисково наркотично вещество - марихуана, с нетно тегло 88.4404 грама
и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4.1 тегловни процента на
стойност 530,64 лева; и по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК за това, че на 13.11.2012г.
в Димитровград, без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично
вещество – марихуана с общо нетно тегло 4.2703 гр. и съдържание на активен,
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6.4 тегловни процента на
стойност 25.62 лв. и марихуана с нетно тегло 0.9954 и съдържание на активен,
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 2.2 тегловни процента на
стойност 5.97 лева.
Подсъдимият
П. разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в това, че е закупил и
разпространил наркотици. Не признава да ги е закупил от подсъдимата Р.Н.. Дава
обяснения, поддържащи тази теза. Моли за проява на снизхождение.
Подсъдимата
Р.А.Н. разбира в какво е обвинена. Не се признава за виновна. Дава обяснения в
подкрепа на заявената теза. Моли за оправдателна присъда.
Защитата
на подс. Н. намира обвинението за недоказано. То се крепяло само на обяснения,
дадени от П. на досъдебното производство, които в последствие били отречени и П.
изрично бил заявил, че не е закупил наркотика от Н.. Освен това обвинението се
крепяло на една дактилоскопна следа, обстоятелствата около изземането на която
били съмнителни. Освен това като доказателство по делото не била приложена
черната найлонова торбичка, от която била иззета следата. Обвинението направило
опит да подкрепи обвинението с показанията на допуснатите в последствие
полицейски служители. Същите изграждали негативен имидж на подсъдимата. Този
начин на събиране на доказателства обаче – преразказване от полицейски
служители на налична оперативна информация отдавна бил отречен от ВКС. Освен
това участието на подсъдимата не било необходимо, тъй като останалите участници
в покупко-продажбата на наркотиците били добри познати. Тъй като не било
безспорно доказано участието на подсъдимата в извършване на престъпление моли
за оправдателна присъда.
Защитата
на подс. П. намира обвинението за доказано досежно продажбата на наркотици от П.
на други лица. Намира обвинението срещу П. за изкуствено разделено на две
части, за да може с едната си част да се обвърже с другата подсъдима и да
ангажира и нейната отговорност. Налице по делото били доказателства, че П. е
закупил наркотика от друго лице и доказателства за участието на Н. нямало.
Следвало П. да се признае за виновен само по едно обвинение. При определяне на
наказанието следвало да се приложи чл. 55 от НК, като изтърпяването на
наложеното наказание бъде отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК. Подсъдимият
водел труден живот, бил с ограничени и непостоянни доходи, поради което моли на
основание чл. 55 ал. 3 от НК да не се налага наказанието „глоба”.
Представителят
на обвинението поддържа обвиненията така, както са внесени с обвинителния акт.
Поддържа тезата за установеност и доказаност на умишлено извършване на деянията.
Фактите, изложени в обвинителния акт се потвърждавали от събраните по делото
доказателства. Предлага и за двамата подсъдими прилагане на чл. 55 от НК и
налагане на наказания „лишаване от свобода” за срок от 7 месеца. По отношение
на П. били налице условията за приложение на чл. 66 ал. 1 от НК. Н. следвало да
изтърпи наказанието си ефективно при първоначален „строг” режим. Следвало да
бъде приведено в изпълнение и предишното и наказание, изтърпяването на което
било отложена на основание чл. 66 ал. 1 от НК.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
И
двамата подсъдими живеят в гр. Димитровград и се познават.
През м.
Ноември 2012г. св. С.Н. поискал да закупи по-голямо количество марихуана. Същият
се познавал с П.. Преди това след съвместни спортни занимания П. поканил Н.,
предоставил му марихуана и двамата се напушили. Н. останал с убеждението, че
подсъдимия има възможности да се снабдява с наркотични вещества.
Св. С.Н.
преди му бил разказвал, че е пушил марихуана, предоставена му от подс. П. и че
подсъдимия има възможности да се снабдява с този наркотик. На 13.11.2012г. А.
се обадил на св. С.Н. и го питал как може да се свърже с П.. Н. му казал, че П.
е близък с М.И.. След това се обадил на И. и му казал да се отбие при А., тъй
като последния искал да го види. И. отишъл при А.
На
13.11.2012г. към 14 часа Н. звъннал на П. и го питал дали може да вземе от
подс. Р.Н. 100 гр. марихуана. П. звъннал на Н. и я питал. Тя отговорила, че
може да осигури стоката. След това П. се обадил на Н. и му казал да се обади
към 17 часа и да каже дали е събрал парите. Н. се обадил на св. И. и двамата се
разбрали, че последния ще отиде да плати доставената марихуана и да я вземе. Към
17.30 часа Н. се обадил на П. и му казал, че са готови с парите. П. се обадил
на Н., че може да му занесе тревата. Около 18 часа тя занесла до апартамента,
обитаван от П. марихуана в черна найлонова торбичка. П. я приел на доверие без
да я тегли и и казал, че сега ще се обади да донесат парите, тя да мине след
половин час. Н. си тръгнала. През това време в апартамента на П. отишъл св. Н.Д.,
от когото преди същия ден подсъдимия бил взел 20 лева в заем. Той му отчупил
малко парче марихуана /0.1897 гр./ и му казал, че по-късно ще му даде парите. След
като този свидетел си тръгнал у П. дошъл св. М.И., който донесъл 850 лев и ги
оставил на П.. Взел черната найлонова торба с донесената марихуана и си
тръгнал. При излизането си от жилищната сграда в близост до нея Д. бил спрян от
служители на полицията. Бил запитан дали има в себе си наркотично вещество и
той отговорил утвърдително. След това бил отведен в РУП Димитровград, където с
протокол за доброволно предаване предал носеното наркотично вещество. Когато
св. М.И. излезнал от жилищната сграда, в която живеел П. отишъл до автомобила
си. Опитал се да потегли, но му било попречено от служители на полицията, които
го наблюдавали до тогава. Въпреки опитите им да го спрат И. потеглил. Нямал
възможност да излезе безпрепятствено от местото, където бил застанал и започнал
да прави маневри напред-назад. При това ударил два автомобила. Ударил и наранил
и служител на полицията – св. П.. Св. А.Д. – полицейски служител, присъстващ на
ставащото с белезниците си успял да счупи стъклото на автомобила и да изкара И.
от превозното средство. При излизането си И. пуснал на земята носения от него
черен полиетиленов плик и с крак го блъснал под предната лява гума на
автомобила. При задържането му И. заявил: „не съм виновен аз, С. ме е натопил.”
Полицейските служители знаели, че марихуаната е закупена от П.. За това било
разпоредено да се извърши обиск на апартамента, обитаван от него. Група от
полицейски служители от ОД на МВР Хасково, които били в помощ на служителите от
РУП Димитровград отишли до апартамента на П.. Видели, че П. е там и му заявили
да чака до идването на разследващ полицай. В това време с асансьора на стълбищната
площадка пристигнала подсъдимата Н.. Същата била задържана. В последствие било
проведено претърсване и в нейния апартамент, но не било намерено нищо, което да
представлява интерес за делото. При претърсването на апартамента, обитаван от П.
била намерена сумата от 850 лева, донесена от И.. На бюро в коридора била
намерена електронна везна, която при тестване реагирала на съприкосновение с
канабис. Върху плота на бюрото била намерена зелена листна маса, която също
реагирала на канабис. В кухнята, върху плота до мивката също била намерена
зелена листна маса, завита в станиол, която също реагирала на канабис. От
чекмедже на мивката била иззета посипана зелена листна маса, реагираща на
канабис. На плот в кухнята също било намерено полиетиленово пликче с изсушена
зелена листна маса. Пусната от И. и блъсната под предната лява гума на
автомобила черна найлонова торба със съдържащото се в нея количество марихуана
била иззета по надлежния ред. При изготвена в последствие експертиза е
установено, че всички намерени количества зелена листна маса, намерени в
черната найлонова торба и в апартамента на П. представляват марихуана с активно
наркотично действащо вещество тетрахидроканабинол в различни тегловни проценти.
Така
описаната фактическа обстановка се доказва от комплексния анализ на събраните
по делото доказателства. Те не са едностранчиви, в тях има известни
противоречия, но преценени в тяхната съвкупност водят до този извод. Като
начало в обвинителния акт е записано, че М.И. е искал да си закупи по-голямо
количество наркотично вещество. В показанията на И. се съдържа твърдението, че
е бил изпратен от св. С.Н. да вземе пари от А. И. и да ги отнесе на П., като
срещу парите следвало да получи марихуана. След това трябвало да я остави на
определено от А. место, от където пък той да си я вземе. В уточняването на
действията обаче много активна роля е играл св. Н.. Той и П. на няколко пъти са
се чували по телефона, за да координират действията си, за уточняване, че
наркотичното вещество е осигурено, в последствие, че парите са осигурени, в
последствие, че наркотичното вещество е донесено и трябва да бъде взето и
платено. Свидетелят А. И. е разпитван на досъдебното производство, но за съдебното
не е призоваван като свидетел. Прокуратурата е преценила, че тоя няма отношение
към случая. При залавянето на св. И. според св. А.Д. той заявил: „не съм аз, С.
ме е натопил”. Н. е осигурявал логистиката на сделката. Възможността И. да си е
помислил, че е натопен и то от С. е точно поради това обстоятелство, че освен П.,
само Н. е знаел за сключената сделка. Не е споменал, че е натопен от А. В
разпита си като свидетел на ДП Н. на л. 91 от ДП твърди, че И. е имал нужда от
пари и той го е насочил към А. И., а на следващ разпит /л. 92 от ДП/ твърди, че
той е казал на И. да отиде да вземе пари от А. и с тях да закупи наркотик от П..
В съдебно заседание, разпитан като свидетел Н. отрича и двете посочени
показания. В същото време и в разпита си като свидетел в съдебното производство
твърди, че А. е бил активната страна за реализиране на сделката с марихуана.
Това противоречи на приемането, че И. е инициатора на тази сделка. Освен това
при задържането на И. у него е била намерена сумата от 1444 лева независимо от
обстоятелството, че малко преди това е оставил на П. 850 лева. Това е индиция,
че И. е разполагал със средства и за негова сделка не му е било необходимо да
търси пари от друг човек. У него е намерено и друго наркотично вещество, но
въпроса с неговата наказателна отговорност е разгледан и решен и не е предмет
на настоящото дело. Налице е и възможността Н. да е поръчал закупуването на марихуаната.
В показанията на св. А.Д. се съдържа твърдението, че е имало оперативна
информация, че той е поръчителя на стоката. Това дори учудило полицейските
служители, тъй като те знаели, че Н. отсъства от града. В тази насока обаче не
са събрани доказателства. Както посочи и адв. М. с преразказ на оперативна
информация от служители на МВР не могат да се събират доказателства. В
показанията на същия свидетел обаче се съдържа и свидетелстването, че при
задържането на П. той е споделил с Д., че Н. му е поръчал да закупи от Н. това
наркотично вещество, което тя донесла. П. дори се оплакал, че от сделката за
него остават само 50 лева. Твърдението, че Н. е пратил И. да вземе пари от А. И.
е дадено, за да не излезе наяве ролята на Н. като поръчител и съучастник в
извършваната престъпна дейност. Той е бил разпитван в качеството на свидетел е
не е бил длъжен да отговаря правдиво на въпроси, които биха го уличили в
извършване на престъпна дейност. И. също има своето основание да твърди, че е
взел пари от И.. Обратното би разкрило по-голяма негова роля в извършваното. Не
следва да се забравя, че въпреки платените на П. пари у него са намерени още
1444 лева. Намерено е и друго наркотично вещество. В негов интерес е било да
представи своята дейност като по-незначителна. С оглед всичко изложено съдът
възприема, че поръчителят е С.Н..
Най-оспорваното
по делото е участието на подс. Р.Н.. Разпитан на ДП подс. П. е обяснил подробно
реда и последователността на извършените действия. В съдебно заседание отрича
тези си обяснения и твърди, че Н. няма никакво участие. При изследване на
черната найлонова торбичка, в която е била марихуаната, предадена от П. на И.
на вътрешната и страна е установена годна за изследване дактилоскопна следа /л.
60 от ДП/. Отразено е, че са установени
годни следи в множествено число. Не е установено дали са били повече от една и
какво е показало изследването на всички, но една от тези следи е установено, че
е оставена от десен показалец на Р.А.Н. /л. 54-58 от ДП/. Постановлението за
назначаване на експертиза за изследване на дактилоскопната следа е в единствено
число – задачата е да се установи дали оставената следа е на Р.Н. /л. 54 от
ДП/. Положителния отговор на този въпрос не може да се оспори. Няма никакво
отношение в случая дали следата е била изследвана в централна система от
масивите на МВР. Николово има предишна присъда, регистрирана е като извършител
на престъпление, в РУП Димитровград има отпечатъци от дактилоскопните и следи и
базата за сравнение е налична. Не е необходимо централизирано търсене на
сравнителен материал. Доказателството – дактилоскопна следа не е опорочено и от
липсата на черната найлонова торбичка сред веществените доказателства по
делото. Дактилоскопната следа, като потно-мастен отпечатък е иззета от
въпросната торбичка при оформянето на това действие юридически. Потно-мастният
отпечатък, иззет като следа е налице по делото. Тъй като не може да се оспори
наличието на този дактилоскопен отпечатък, съответно предаването на черна
найлонова торбичка от Н. на П. и двамата подсъдими, а и защитата им тръгва на
оспорване повода за предаване на тази торбичка. Твърди се, че П. бил много зле
и не можел да се движи, поради което се обадил на Н. да му купи и да му занесе
нещо за ядене. Н. твърди, че П. преди това бил бит и не можел да се движи. П.
не твърди да е бит, не изтъква кой го е бил и не представя никакви
доказателства в тази насока. Вярно е, че след обясненията, в които прави
признание, че е получил марихуаната от Н. е сменил адвоката си и се появяват
нови обяснения, в които твърди, че е излъгал за това обстоятелство.
Твърденията, че е бил зле при него на този етап ги няма, появяват се значително
по-късно, след като Н. е разпитана и е заявила причината за отиването до
апартамента на П.. Подсъдимия заявява това обстоятелство едва при обясненията
си пред съда, дадени в последното съдебно заседание, след събирането на всички
останали доказателства по делото. Налице е вътрешно противоречие между
обясненията на двамата подсъдими по това обстоятелство. То противоречи и на
събраните по делото други доказателствени средства.
На
13.11.2012г. св. Н.Д. и подс. П. се срещнали пред магазина. Срещата станала,
когато П. излизал от магазина. Подс. поискал от Д. 20 лева в заем и той му дал.
След около час П. се обадил на Д. и го викнал при себе си. Д. отишъл до
апартамента му, като си мислел, че ще си вземе парите, но П. му отчупил малко
парче марихуана и му казал, че ще му върне парите на следващия ден. След това
свидетелят си тръгнал. Тази среща не се оспорва от П.. Свидетелят не твърди да
е забелязал някакво неразположение у подсъдимия при срещата им. Тази среща е
доказателство, че П. дори да е бил зле е излизал навън и е могъл да отиде до
магазина да си купи храна. Срещата с Д. е станала точно на излизане от
магазина. Отиването му до магазина е потвърдено и от св. А.Д.. Преди
осъществяването на сделката той е извършвал наблюдение около блока, в който
живее П.. Забелязал го е навън, приближавал блока, влезнал в магазина, който е
пред блока и след това се отправил към входа на блока.
Това
оборва посоченото от Н. основание за отиването и до П. – необходимостта да му
занесе храна. Такава нужда П. практически не е имал. От това може да се
заключи, че твърдението, че Н. е отишла до П. да му занесе храна не отговаря на
истината. Безспорно от извода за невярност на твърденията и не може автоматично
да се отиде до извода за виновността и. Следва да се върнем пак към оставената
дактилоскопна следа. Тя е била намерена на вътрешната страна на торбичката с
марихуана, взета от И. от жилището на П.. Непосредствено след задържането на П.
той заявил пред св. Д., че наркотичното вещество му е занесено от Н.. И. го е
взел и му оставил 850 лева. От тези пари само 50 лева били за П., а останалите
трябвало да предаде на Н. при последващото и отиване до апартамента му. Това е
била и причината тя да отиде за втори път до апартамента му и тогава е била
задържана и тя. От показанията на полицейските служители, които са били там
може да се възприеме само факта на отиването и и констатиране на смущението и.
Обстоятелството, че е имала цигара с наркотик или фас не е потвърдено с
юридически валидни действия и не е факт по делото. Съдът не разглежда подобен
факт, няма подобно обвинение, поради което неоснователно се явява твърдението
на защитата, че чрез разпита на тези свидетели обвинението цели навеждането на
довода, че подсъдимата е лице с престъпни наклонности.
Следва
да се посочи и това, че първите обяснения на П. са най-логични и кореспондират
с останалите събрани по делото доказателства. При тях на края на разпита
подсъдимият е заявил, че иска да сключи споразумение с прокуратурата. Това
предполага искреност и разкаяние към този момент. Преди това отразените в този
разпит обстоятелства са били споделени със св. Д.. В случая не става въпрос за
оперативна информация, а за непосредствено възприети изявления от свидетеля. С
оглед на всичко изложено съдът намира, че в първия протокол за разпит П. е
твърдял истината. Този извод не се разколебава и от прочетения в съдебно
заседание и по този начин използваем
като доказателство протокол за очна ставка между П. в качеството му на обв. и
св. С.Н., намиращ се на л. 97 от ДП. В него П. отрича Н. да му се е обаждал по
телефона с искане да осигури от Н. 100 грама марихуана. Това е съобразно новата
защитна тактика след смяната на защитника. Съдът не твърди, че новите твърдения
на П. се дължат на смяната на защитника, просто отбелязва развитието във
времето. Н. и той отрича това обстоятелство. Той е разпитван в качеството на
свидетел. Ако бе отговорил положително на така поставения въпрос, той би се
поставил в ролята на извършител на престъпление.
Възраженията
на защитата, че не било необходимо да се търси марихуана от Н., тъй като
останалите участници в сделката се познавали помежду си, а и Н. бил видял, че П.
разполага с повече марихуана съдът намира за неоснователни. Явно ролята на И. е
занижена. С оглед участието в тази сделка и намирането в последствие в него и
на друго наркотично вещество и на голяма сума пари логично е да се предположи,
че същият контактува с лица имащи и с такива търсещи наркотични вещества. За Н.
данните показват, че е само потребител. Логично е да се обърне към човек по-вещ
в дейността. За това и не се е стигнало до директна сделка между Н. и Н.. Освен
знанието, че даден човек може да свърши дадена работа при дейностите, за които
са предвидени наказания са необходими и доверителни връзки като гаранция, че не
става въпрос за провокация. За безспорно съдът намира, че П. е притежавал
наркотични вещества и преди. Това се доказва освен от показанията на Н. в тази
насока и от признаията на П. и от намерените наркотични вещества при
проведеното претърсване. Следва обаче да се обърне внимание на обстоятелството,
че всички намерени количества наркотични вещества са с различен процент на
активно вещество тетрахидроканабинол. От това се стига до извода, че те не са
от едно количество, което П. е закупил преди и от него е пушил и от него е
предал на И.. Количеството наркотично вещество, намерено в черната найлонова
торба, пренасяна от И. се различава от останалите количества по съдържание на
активно вещество. Това води до извода, че то не е от закупените от преди, а е
самостоятелен предмет на сделка, така, както е отразено в описанието на
фактическата обстановка. Тук се съдържа и отговора на възражението, че неоснователно
на П. са повдигнати две обвинения, тъй като фактическия състав е един и същ.
Безспорно защитата има право да твърди, че нещата са такива, каквито са изгодни
за подсъдимия. Двете обвинения обаче се различават. Това по чл. 354а ал. 1 е за
придобиване с цел разпространение без надлежно разрешение и разпространение на
наркотично вещество. Второто обвинение по чл. 354а ал. 3 от НК е само за
държане на наркотично вещество без съответно разрешително. Това означава, че по
отношение на тези количества не е установена специалната цел да се държи за
разпространение, а е налице само държане. Предвиденото наказание във този
случай е по.леко, разделянето на обвинението е в полза на подсъдимия и
възражението срещу това е неоснователно.
Възражението,
че според обвинението било поръчано количество 100 грама, а намереното
количество било 88 грама, при положение, че
при тези сделки се работело акуратно съдът намира също за неоснователно.
Сделките във всички сфери могат да бъдат акуратни, могат и да не бъдат. На
съдебната практика са известни случаи на неточно изпълнение на престъпни
сделки. За неоснователно съдът намира и възражението, че ако Н. е отнесла в
апартамента на П. найлоновата торбичка с наркотик, то носенето неминуемо би
било забелязано от наблюдаващите полицаи. Носеното количество марихуана било
голямо като обем и не би останало незабелязано. Следва да се припомнят
показанията на св. А.Д.. Той е осъществявал наблюдение извън блока на П.. Той е
познавал и Н. и П., но от своя страна и те са го познавали. За това той е водел
наблюдение от далеч, сменяйки местото си и стремейки се да не бъде забелязан от
двамата. При това положение възможно е да не е забелязал дали Н. е носела или
не торбичка. Освен това ако се види снимката на торбичката /л. 50 от ДП/ ще се
установи, че не се касае за толкова обемен багаж, който да се набива на очи.
Гореописаната
фактическа обстановка, възприета от съда въз основа обясненията на подсъдимите,
на показанията на свидетелите и останалия доказателствен материал, събран по
делото, дават основание на съда да приеме за безспорно и категорично доказано,
че подсъдимият В.М.П. е извършил деянията, за което е осъден, а именно за това,
че: на 13.11.2012г. в гр. Димитровград, без надлежно разрешително, придобил
чрез покупка от Р.А. *** и държал с цел разпространение високорисково
наркотично вещество - марихуана, с нетно тегло 88.4404 грама и съдържание на
активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 4.1 тегловни процента на стойност 530,64 лева и
разпространил чрез продажба на Н.А.Д. *** високорисково наркотично вещество –
марихуана с нетно тегло 0.1897 гр. и съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 12,01
тегловни процента на стойност 1,14 лева и на М.И.И. *** високорисково
наркотично вещество - марихуана, с нетно тегло 88.4404 грама и съдържание на
активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 4.1 тегловни процента на стойност 530,64 лева –
престъпление по чл. 354а ал. 1 изр. 1 от НК; и за това, че на 13.11.2012г. в
Димитровград, без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично
вещество – марихуана с общо нетно тегло 4.2703 гр. и съдържание на активен,
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6.4 тегловни процента на
стойност 25.62 лв. и марихуана с нетно тегло 0.9954 и съдържание на активен,
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 2.2 тегловни процента на
стойност 5.97 лева – престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК. Съдът оправда П.
за извършено престъпление по чл. 354а ал. 1 изр. 1 по отношение на марихуана с
нетно тегло 0.9954 и съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 2.2 тегловни процента поради обстоятелството, че не е
посочена мярната единица. От всичко може да се направи извода, че става въпрос
за грамове, но в обвинението всички параметри следва да са изписани, а не да се
извличат чрез тълкуване. Пак на базата на всички събрани по делото
доказателства съдът намира че безспорно установено, че подсъдимата Р.А.Н. е
извършила престъплението, за което е осъдена, а именно за това, че на 13.11.2012г.
в гр. Димитровград, без надлежно разрешително държала с цел разпространение и
разпространила чрез продажба на В.М.П. *** високорисково наркотично вещество –
марихуана, с нетно тегло 88.4404 грама и съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол
4.1 тегловни процента на стойност 530,64 лева – престъпление по чл. 354а ал. 1
изр. 1 от НК.
Престъплението по чл. 354 А от НК е
преценено от законодателя като изключително тежко такова. Употребата на
наркотични вещества води до привикване на организма и попадане в зависимост от
наркотика, като освен че се уврежда здравето и се застрашава живота на
употребяващия подобно вещество, стига се и до наркотична зависимост, което пък
е фактор благоприятстващ за извършването на множество други престъпления.
Разпространението и употребата на наркотици представлява криминогенен фактор
както за извършване други престъпления,
така и за цялостно дестабилизиране на обществения ред в държавата. С оглед
разпространението на употребата на наркотици в България в последно време е и
засиленото внимание, отделяно от законодателя за този вид деяние. Не случайно в
чл. 354 А от НК е предвидено наказание за множество проявни форми на досег с
наркотичните вещества, всяка от които представлява отделно изпълнително деяние
на посоченото престъпление. С последното изменение на НК, в сила от
13.10.2006г. бяха намалени както наказанията „лишаване от свобода”, така и
предвидените кумулативно налагани наказания „глоба”. Въпреки това за конкретния
случай предвиденото наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 до 8 години и
„глоба” от 5000 до 20000 лева продължава да поставя това престъпление в
категорията на тежки престъпления по смисъла на чл. 93 от НК.
Подсъдимият
В.М.П. е роден на ***г***, българин, български гражданин, грамотен, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН **********.
При индивидуализацията на наказанието като смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства ще следва да се преценят относително ниският размер и относително
ниската стойност на предмета на престъплението и за двете деяния. Като такова
следва да се посочи и младата възраст на подсъдимия, липсата на предишни
осъждания. По същество са извършени две изпълнителни деяния, предвидени в чл.
354а от НК, но съдът намира, че не следва да цени това като утежняващи вината и
отговорността обстоятелства. С оглед горното при индивидуализацията на
наказанието съдът намери, че следва да приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т.
1 от НК, като определи наказание под предвидения минимален размер на
наказанието „Лишаване от свобода”. Като справедлив размер за първото деяние
съдът намери наказание от посочения вид за срок от осем месеца. За второто
деяние, до колкото предмета на престъплението е още на по-ниска стойност съдът
намери за подходящо наказанието „лишаване от свобода” за срок от пет месеца. На
основание чл. 23 ал. 1 от НК бе определено едно общо наказание в размер на
по-голямото от тях, а именно „лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца. Пак с оглед приложението на чл. 55 от НК,
както и с оглед имущественото състояние на П. съдът намери, че на подсъдимия не
следва да се налага наказанието „глоба” на основание чл. 55 ал. 3 от НК. Съдът
намира, че и без това наказание може да се постигне целеният резултат по
поправяне и превъзпитание на дееца. Освен това и с оглед липсата на предишни
осъждания съдът намира, че не е необходимо за постигане целите на наказанието
наложеното наказание да се изтърпява ефективно, поради което съдът отложи
изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.
Подсъдимата
Р.А.Н. е родена на ***г***, живее в същия град, българка, българска гражданка,
осъждана, неомъжена, грамотна, безработна, ЕГН **********. При
индивидуализацията на наказанието като смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства ще следва да се преценят относително невисокият размер и
относително невисоката стойност на предмета на престъплението. Като такова
следва да се посочи и относително младата възраст на подсъдимата. Следва да се
прецени също, че подсъдимата е самотна майка, сама се грижи за сина си, който
посещава училище. Същата има предишно осъждане,
изтърпяването на което е било отложено. Сегашното деяние е извършено в
изпитателния срок на предишното, поради което ще следва да се изтърпи
ефективно. Ще следва да се изтърпи и предишното наказание. Съдът прецени, че
времето, през което Н. ще изтърпява ефективно наказание ще бъде наказание не
само за нея. Това ще бъде време на затруднения и за сина и. Най-вече поради
това съдът прецени, че ще следва да определи наказанието на подсъдимата при
условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, като определи наказание под предвидения
минимален размер на наказанието „Лишаване от свобода”. Като справедлив размер
за извършеното деяние съдът намери наказание „лишаване от свобода” за срок от 10
/десет/ месеца. Пак с оглед приложението
на чл. 55 от НК, както и с оглед имущественото състояние на Н., съобразявайки, че
налагането на наказанието „глоба” може да остави сина на подсъдимата без жилище
съдът намери, че на подсъдимия не следва да се налага наказанието „глоба” на
основание чл. 55 ал. 3 от НК. Съобразно разпоредбата на чл. 68 ал. 1 от НК
съдът приведе в изпълнение и предишното наказание на Николово „лишаване от
свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, наложено по НОХД № 749/2009г. по описа на
РС Димитровград, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок.
На
основание чл. 354а ал. 6 от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата
предмета на престъплението. Същият следва да бъде унищожен по предвидения за
това ред след влизане на присъдата в сила.
С оглед
постановената присъда съдът осъди подсъдимите да заплатят в полза на държавата
и направените по делото разноски в размер на по 69,67 лева по ДП в полза на
бюджета на МВР и по на 22 лева разноски в съдебната фаза по бюджетната сметка
на ВСС.
С така
определените на подсъдимите Р.А.Н. и В.М.П. по вид, размер и начин на
изтърпяване наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и
генерална превенция на закона и ще се въздейства възпитателно и предупредително
както по отношение на подсъдимите, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
Съдия: