Решение по дело №86/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Б. Д. „Източнобеломорски район“ срещу Решение № 32/ 27.06.2023г. по АНД № 47/2023г. на РС-[община]. С атакуваното решение е отменено НП № 36/ 10.03.2023г. на директора на Басейнова дирекция ИБР, с което на „Еко милк 99“ ЕООД, [ЕИК] е наложена санкция в размер на 150 лв. за нарушение по чл. 44 от Закона за водите. В жалбата се сочи, че решението на ЧРС е неправилно, необосновано и се иска неговата отмяна и потвърждаване на НП. Твърди се, че по делото не са установени предпоставките на чл. 28 ЗАНН; че нарушението не се оспорва и същото е безспорно установено; че непосочването на количеството ползвана вода не може да обоснове отмяна на НП, тъй като наказващият орган е наложил най-леката санкция, предвидена в закона. Жалбоподателят сочи още, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като значимостта на охнаряваните обществени отношения е изключително голяма и е свързана със защита на околната среда и човешкото здраве.

В съдебно заседание касаторът – Директор на Басейнова дирекция ИБР се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата. Твърди, че липсата на количество измерена вода не може да обуслови отмяна на НП, тъй като е наложена минималната санкция; факта на водовземане без разрешително не се оспорва; не е налице маловажност на случая. Твърди, че на дружеството са налагани няколко санкции, но поради това, че в последствие са отменяни, не може да се постигне целта на Закона вадите – да се охрани околната среда и човешкото здраве.Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът по касация „Еко милк 99“ ЕООД, редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена молба вх.№ 2842/ 19.09.23г. от пълномощника, с която се иска решението на първоинстанционния съд да се остави в сила.

Представителят на ОП - [област] заема становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че липсата на данни за количеството измерена вода препятства преценката по чл. 28 ЗАНН, която подлежи на съдебен контрол. Пледира решението на ЧРС да се остави в сила.

С решение №32/ 27.06.23г. по АНД 47/23г., Районен съд- Чепеларе е отменил НП №36/ 10.03.23г. на директора на Басейнова дирекция ИБР, с което на дружеството е наложена санкция от 150 лв. за нарушение по чл. 44 ал. ЗВ. Съдът е приел, че нарушението е безспорно установено, но липсата на посочване от страна на наказващия орган на количеството вода, която се водовзема, препятства проверката по чл. 28 ЗАНН, която подлежи на съдебен контрол. Съдът е посочил още, че при липса на установеност на количеството вода, не е ясно въз основа на какви доказателства наказващият орган е приложил хипотезата на чл. 200 ал.1 т. 1 б.“а“ ЗВ.

Касационната инстанция счита жалбата за допустима, по същество за неоснователна, мотивиран от следното:

На база правилна преценка на наличния доказателствен материал, въззивният съд обосновано е стигнал до извод, че НП е незаконосъобразо и като такова следва да бъде отменено. По делото е безспорно установено, че количеството водовземане не е замервано, поради което изводът на наказващия орган, направен в НП - че няма обстоятелства, които да установяват хипотезата на маловажност, се явява необоснован. Недопустимо е да се правят неблагоприятни за нарушителя изводи при бездействие да се съберат доказателства за факт, който има значение за преценката по чл. 28 ЗАНН, а именно за количеството водовземане. При наличие на потенциал за събиране на доказателства, релеванти за преценката за маловажност, несъбирането им не може да рефлектира върху правната сфера на нарушителя като по отношение на същия да се направи извод, че няма маловажност. Преценката за „маловажен случай“ се прави на база конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност. Тази проверка включва обективни и субективни признаци на нарушението, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези. Преценката по чл. 28 ЗАНН е по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В нормата на пар.1 т.4 ДР ЗИДЗАНН е дадено определение за "маловажен случай", като дадената дефиниция изисква от административния орган и от съда задълбочена преценка относно конкретните факти и обстоятелства.

В контекста на изложеното по –горе съдът счита, че въззивният съд обосновано е приел, че няма доказателствен потенциял, на база на който да се прецени дали има или няма маловажен случай. Такива доказателства още повече са необходими, когато е обществено известно, че на територията на [населено място], където е обекта на дружеството няма наличен ВиК оператор. Правилни са изводите на съда, че бездействието на административния орган да събере доказателства, които влизат в преценката за маловажност, не може да бъде санирано на етап съдебно производство.

Касационната инстанция споделя правните изводи и в частта им, касаеща приложимостта на санкционната разпоредба на чл.200 ал.1 т. 1 б.“а“ ЗВ. Според тази норма, санкцията за юридическо лице, което водовзема без разрешително е от 150 лв. до 1000лв., ако количеството е до 1 литър на секунда. Количеството вода има отношение към размера на санкцията. Липсата на конкретна установеност на количеството препятства проверката относно това дали наказващият орган е наложил съответния размер санкция, доколкото при количество над литър на секунда санкцията е по –висока. В АУАН и в КП не е посочено установеното в хода на проверката количество вода, която се вадавзема. Този порок е наследен и в атакуваното НП. При липса на данни за количеството вода, на база на които да се направи проверка дали размера на наложената санкция съответства на извършеното от дружеството нарушение, то НП се явява незаконосъобразно.

В резултат на горното и на основание чл.221 ал.2 АПК съдът счита, че решението на ЧРС следва да бъде оставено в сила.

В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са претендирани и не са представени доказателства за реализирането на такива пред касационната инстанция.

Водим от горното Административен съд - [област]

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение №32/ 27.06.2023г. по АНД №47/23г. по описа на Районен съд - [община].

РЕШЕНИЕТО е окончателно.