Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, в закрито заседание на
................................................................................две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА ГЛАДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Гладилова ч.гр.д.№ 9279 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК във вр. чл.278 ГПК.
С
Постановление от 27.05.2019 г. по изп.дело № 20198590400229 по описа на ЧСИ С.С.,
рег.№ 859 съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение
по изпълнителното дело.
Срещу
това Постановление е подадена жалба от В.Д., длъжник по изполнителното дело,
който моли то да бъде отменено като иска от съда да намали размера на
определеното възнаграждение от 2000 лв. на 200 лв. Поддържа, че съдебният
изпълнител не се е съобразил с правната сложност на делото, както и с липсата
на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение.
Ответникът
по жалбата И.С.я оспорва. Твърди, че възнаграждението на процесуалния
представител е изплатено в пълен размер. Поддържа, че по изпълнителното дело е
подписано споразумение за разсрочване, което означавало, че дългът не е
изпълнен в срока за доброволно изпълнение.
Частният
съдебен изпълнител е изложил съображения, че счита жалбата неоснователна, тъй
като съгласно чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника.
Съдът
като обсъди представените по делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело 20198590400229
по описа на ЧСИ С.С., рег.№ 859 е образувано по молба на взискателя И.С.срещу длъжника по изп.лист В.Д.
въз основа на изпълнителен лист от 11.07.2018 г., издаден по гр.д.№ 13993/2013
г. на СРС за заплащане на
сумата 1288 лв. и изпълнителен лист от 8.02.2019 г., издаден по гр.д.№
13993/2013 г. за сумата 7 535.60 лв., представляваща законната лихва върху
сумата 8823 лв., считано от 29.03.2008 г. до 16.12.2015 г.
Към молбата за образуване на изпълнително
дело № 20198590400229
по описа на ЧСИ С.С., рег.№ 859 е представен договор за правна защита и съдействие от 19.04.2019 г. с
договорено адв. възнаграждение от 2000 лева, в който е посочено, че сумата е
платима в момента на подписване на договора
и е посочено, че сумата е платена, без да е посочен начина на плащане.
Не е отразено плащане в брой, както и не са представени доказателства за
евентуалното й превеждане по банков път.
С покана за доброволно изпълнение
по изпълнително дело № 20198590400229
по описа на ЧСИ С.С., рег.№ 859, получена на 21.05.2019 г. от В.Д., същият е
уведомен, че дължи такси и разноски в размер 1337.30 лв. и 2000 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
С
възражение от 27.05.2019 г. В.Д. е оспорил разноските за адвокатско
възнаграждение
Съгласно изложеното в т.2 от ТР № 3 от
10.07.2017г. но тьлк. дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл.
435, ад. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Съгласно т.1 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път
задължително сепредставят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направено плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
В процесния случай в договора за правна помощ
на взискателя липсва посочване за начина на плащане на сумата, което е
задължително съобразно т.1 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което направеното отбелязване за заплащане на
сумата не може да служи като разписка, издадена от адвоката за плащането на
сумата в брой.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваното Постановление следва да бъде отменено. Съдът следва да съобрази
диспозитивното начало – жалбоподателя иска намаляване на разноските, а не
пълната им отмяна, както и това, че пред съдебния изпълнител също е искал
намаляване, а не пълна отмяна и не се е позовал на липса на доказателства за
заплащането, което е сторил едва в жалбата.
Съобразно чл. 10, т. 1 и 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е: 200 лв. - за образуване на изпълнителното
дело и 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 - за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Разноските на взискателя по делото следва да
бъдат намалени на 200 лв.
Воден от горното съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление от
27.05.2019 г. по изп.дело № 20198590400229 по описа на ЧСИ С.С., рег.№ 859, с
което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
определените с покана
за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20198590400229 по
описа на ЧСИ С.С., рег.№ 859, разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1800 лв. приети за
заплащане в изпълнителното дело от длъжника В.Д. на кредитора И.С.до
размера от 200 лв. .
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.