Решение по дело №174/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 227
Дата: 23 декември 2020 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Вълко Драганов Драганов
Дело: 20207280700174
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                                Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      № 227/23.12.2020 г.                          гр. Ямбол                                                                                  

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   трети административен     състав

На  шестнадесети  декември                                                      2020 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                              

Секретар  Ст.  Гюмлиева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия В.Драганов

Административно дело № 174 по описа на 2020 година.

               За да се произнесе, взе предвид следното:                  

               Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по жалба на „*** ГРУП“ ООД, депозирана чрез адвокат Х.К., против Решение № МДР-ПП-09-95 от 25.06.2020 г. на Заместник-министър на земеделието, храните и горите и Управляващ орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. (УО на ПМДР) за налагане на финансова корекция в размер на 10 % от стойността на Договор от дата 05.08.2019 г. с изпълнител ЕТ „К.Т.“ на стойност 737 957,97 лева без ДДС, равняваща се на 73 795,80 лева от стойността на сключения договор, от които 36 897,90 лева безвъзмездна финансова помощ.

С доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска неговата отмяна като постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и в разрез с неговата цел. Оспорват се изводите на административния орган за допуснати нарушения от страна на възложителя, както и за наличие на нередност, като се твърди съответно липса на вреда, отразяваща се финансово на бюджета на ЕС.

В съдебно заседание за оспорващия се явява адвокат Х.К. ***, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, както и направеното искане. Ангажира писмени доказателства, като прави искане за събиране на други доказателства, включително и на гласни такива чрез разпит в качеството на свидетели на Ж.С. – управител на възложителя „*** ГРУП“ ООД по Договор от 05.08.2019 г., и на К.Т. – собственик на ЕТ „К.Т.“, изпълнител по договора. Пледира за отмяна на акта, като претендира присъждане на направените от оспорващия разноски за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса.

Ответникът по делото - Заместник-министър на земеделието, храните и горите и УО на ПМДР, редовно призован, изпраща процесуален представител главен юрисконсулт К.Ж., който оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ, като излага подробни съображения в тази насока, заявявайки, че оспореният акт е издаден при спазване на всички изисквания за законосъобразност. Ангажира писмени доказателства в подкрепа на тезата си и отправя искане за събиране на други такива. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, приложена е цялата административна преписка по издаване на процесния административен акт. Настоящото дело е образувано на 17.07.2020 г., като по него са проведени общо седем заседания, в хода на които са отправени редица искания за събиране на писмени и гласни доказателства, включително и за назначаване на съдебна експертиза. Поради направените доказателствени искания и съобразно представени по делото съответни доказателства досежно обективната невъзможност за явяване в открито съдебно заседание на процесуалния представител на ответника, както и на конституираните свидетели, провеждането им е отлагано многократно. С оглед на това и предвид установените в ЗУСЕСИФ съкратени срокове за приключване на делото, макар и първоначално да е уважил направеното от процесуалния представител на оспорващия искане за събиране на гласни доказателства, впоследствие съдът го е отхвърлил, като в тази връзка съдебният състав е съобразил, че и без да се извършва разпит на свидетели, делото е изяснено от фактическа страна. От друга страна, съобразно установените в ГПК правила е недопустимо доказването посредством свидетелски показания на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лева, освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително, в каквато насока е направеното искане за тълкуване на сключения между възложителя и изпълнителя договор от 05.08.2019 г. Отхвърлени като неотносими към предмета на повдигнатия правен спор, (който се свежда до изясняване на въпроси от правно естество, за които не са необходими специални знания извън сферата на правото), са и исканията за назначаване на съдебна експертиза с поставени и от двете страни въпроси.

ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени приобщените по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното от фактическа страна:

На 18.03.2019 г., между Заместник-министъра на земеделието, храните и горите - Управляващ орган на ПМДР, и „*** ГРУП“ ООД, е сключен Административен договор № МДР-ИП-01-30 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. по процедура за подбор на проекти BG14MFOP001-5-005 „Преработване на продуктите от риболов и аквакултури“ за изпълнение на проект с наименование „Създаване на ново рибопреработвателно предприятие“ (л. 74-77). Съобразно уговореното, проектът с № BG14MFOP001-5.005-0004 е на стойност 2 372 236,32 лева, като безвъзмездната финансова помощ (БФП) е в максимален размер до 898 639,40 лева и представлява 37,88152944 % от общите допустими разходи за изпълнение на проекта, от които 75 % в размер на 673 979,55 лева се осигуряват от Европейския съюз чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство, а 25 % в размер на 224 659,85 лв. - от държавния бюджет на Република България (т. 3 от административния договор). Според т. 4 от сключения договор максималният размер на БФП по т. 3, предоставена на бенефициента, е равен на размера на верифицираните разходи за изпълнение на проекта, но не повече от размера по т. 3. Уговорено е още, че при изпълнението на проекта бенефициентът се задължава да спазва условията на този договор, Общите условия към него и Условията за изпълнение на проекти по процедурата. Договореният срок за изпълнение на проекта е 18 месеца (от 18.03.2019 г. до 18.09.2020 г.) и започва да тече от датата на подписване на договора, като изрично е посочено, че този срок не следва да надвишава максималния такъв, предвиден в т. 18 от Условията за кандидатстване. Уговорена е и възможност за удължаване на срока за изпълнение на проекта с не повече от шест месеца при непреодолима сила (форсмажор).

Във връзка с изпълнението на проекта е открита процедура за избор на изпълнител чрез публикуване на публична покана по реда на чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и ПМС № 160/01.07.2016 г. с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи в рибопреработвателно предприятие на „*** ГРУП“ ООД“, във връзка с изпълнение на АДБФП № МДР-ИП-01-30/18.03.2019 г. Съобразно посоченото в Публична покана № 001/29.05.2019 г. (л. 78), проектът е с обща прогнозна стойност 738 066,99 лева без ДДС. Видно от Раздел II.3 „Срок на договора“ на публичната покана, като срок за изпълнение на дейностите по проекта е посочено следното: „до 360 календарни дни, считано от датата на изплащане на авансово плащане по договора, но не по-късно от крайния срок за изпълнение на проекта по АДБФП № МДР-ИП-01-30/18.03.2019 г., който е 18.09.2020 г.“, т.е. определен е срок, който започва да тече от датата на авансово плащане по договора, като това е преповторено и в приложения към поканата проект на договор. Според посоченото в Раздел III.1.2 „Условия и начин на финансиране и плащане и/или препратка към съответните разпоредби, които ги уреждат“, плащането по договора е само окончателно, т.е. няма предвидено авансово плащане в рамките на договора за изпълнение, като това е преповторено и в приложения към поканата проекто-договор. В образеца на офертата пък е посочено, че срокът за изпълнение на предмета на публичната покана започва да тече от датата на подписване на договора. В раздел III.2.4, именован „Технически възможности и квалификация (по чл. 3, ал. 13)“, са поставени изисквания към персонала на изпълнителя, като е заложено „Специалист - контрол на качеството“ да има придобита професионална квалификация, отговаряща на изискванията на чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ или еквивалентна специалност и изрично е посочено, че това е минимално изискване на възложителя, което следва да бъде покрито.

В резултат на проведената процедура за изпълнител на дейностите е избран участникът ЕТ „К.Т.“, като на 05.08.2019 г. между него и възложителя „*** ГРУП“ ООД е сключен договор на стойност 737 957,97 лева, по силата на който е възложено извършването на СМР по проект „Изпълнение на строително-монтажни работи в рибопреработвателно предприятие на „*** ГРУП“ ООД“, (финансиран по Договор № МДР-ИП-01-30/18.03.2019 г., Процедура BG14MFOP001-5.005 от ПМДР 2014-2020, съфинансирана от Европейския фонд за морско дело и рибарство), в съответствие с приетите техническо и ценово предложение по проведената процедура - неразделна част от договора, които не могат да бъдат променяни по време на изпълнение на договора. Според разписаното в договора, изпълнителят следва да изпълни дейностите в съответствие с изискванията на възложителя, съгласно техническата документация за предмета на поръчката, настоящия договор и офертата на изпълнителя (чл. 2). Договореният в чл. 7, ал. 1 срок за изпълнение на дейностите-предмет на сключения договор е до 300 календарни дни, считано от датата на изплащане на авансово плащане по договора, но не по-късно от крайния срок за изпълнение на проекта по ДБФП № МДР-ИП-01-30/18.03.2019 г., а именно - 18.09.2020 г., като според ал. 2 срокът за изпълнението на СМР приключва с подписването на Констативен акт Образец № 19 по Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството за приемане на съответните части от възложителя. Съобразно разписаното в чл. 4, ал. 1 от договора, възложителят се разплаща с изпълнителя в размер до 100 % от стойността на договора в срок до 20 календарни дни след подписване на актове Образец № 19, съответните протоколи съгласно ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му за приемане изпълнението на съответните СМР и издаване на фактура/и за стойността на плащането. Не е договорено авансово плащане по договора.

Във връзка с установени нарушения и мотиви за налагане на финансова корекция, подробно посочени в Писмо изх. № 70-1756 от 15.04.2020 г. (л. 65) и Писмо изх. № 94-758/30.04.2020 г. на УО (л. 158), е открито производство по налагане на финансова корекция по реда на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата), във връзка с АДБФП № МДР-ИП-01-30/18.03.2019 г. на бенефициента „*** ГРУП“ ООД. Двете писма са с идентично съдържание, но поради допусната техническа грешка са изпратени два пъти с посочване на различни изходящи номера, което обстоятелство не е спорно между страните. В писмата се съдържат подробни констатации за установените от административния орган нарушения, допуснати от бенефициента в хода на възлагане на процедурата по изпълнение на проекта, въз основа на които е прието, че следва да бъде наложена финансова корекция в размер на 10 % от поисканите за възстановяване разходи по сключения с изпълнител ЕТ „К.Т.“ договор на стойност 737 957,97 лева без ДДС, а именно - в размер на 73 795,80 лева, от които 36 897,90 лева безвъзмездна финансова помощ. В писмата се съдържа и изрично указание за възможността бенефициентът да представи в 14-дневен срок от получаването им писмени възражения по основателността и размера на предложената финансова корекция. В отговор на първото по време писмо – това с изх. № 70-1756 от 15.04.2020 г., е постъпило Възражение от „*** ГРУП“ ООД, в което е изразено несъгласие с налагането на посочената в писмото финансова корекция, като са изложени съображения досежно липсата на двете констатирани от административния орган нарушения.

На 25.06.2020 г. е издадено обжалваното решение на Ръководителя на УО на ПМДР - Заместник-министъра на земеделието, храните и горите, с което е прието, че бенефициентът е допуснал нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и на чл. 51, ал. 4 от с.з. Така установените нарушения са квалифицирани като нередности по смисъла на т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, за които е предвидена финансова корекция в размер на 10 на сто от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор за изпълнение. При определяне размера на финансовата корекция за установените две нередности в решението е направено позоваване на чл. 7 от цитирания подзаконов нормативен акт, установяващ принцип за некумулиране на финансовите корекции, като в случая е определена една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор, или 10 % от стойността на Договор от дата 05.08.2019 г. с изпълнител ЕТ „К.Т.“ на стойност 737 957,97 лева без ДДС, сума, равняваща се на 73 795,80 лева от стойността на сключения договор, от които 36 897,90 лева безвъзмездна финансова помощ. Решението е надлежно връчено на 03.07.2020 г., а жалба против него е депозирана директно в съда на 16.07.2020 г., въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по  следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен съгласно нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ орган – ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Според чл. 39 от Устройствения правилник на МЗХГ, Дирекция „Морско дело и рибарство“ изпълнява функциите на Управляващ орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014–2020 г., а ръководител на тази дирекция, като част от структурата на министерството, е Министърът на земеделието, храните и горите. В случая издател на обжалвания акт е Л.В. - Заместник-министър на ЗХГ и Ръководител на УО ПМДР, редовно оправомощена със Заповед № РД-09-466/16.05.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите (л. 64).

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган, одобрил проекта. Според ал. 2 на цитираната норма преди издаване на решението управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. На основание чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представяне на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. От данните по делото е видно, че оспорващият е уведомен своевременно от УО за резултата от последващия контрол и за стартирането на процедура по налагане на финансова корекция, като е посочена информацията по проверката и приложимата процедура и е извършен правен анализ на установените факти. На бенефициента е определен 14-дневен срок за представяне на възражения. Обжалваното решение е издадено след изтичане на срока, предоставен на последния за възражение, а депозираното такова е разгледано подробно от административния орган, като същото е намерено за неоснователно, респ. е отхвърлено при подробно изложени съображения.

Решението е издадено при правилно приложение на материалния закон и е съобразено с неговата цел.

По делото е безспорно установено, че на 05.08.2019 г. между „*** ГРУП“ ООД, като възложител, и ЕТ „К.Т.“, е сключен договор на стойност 737 957,97 лева без ДДС, съобразно който на едноличния търговец е възложено извършването на СМР по проект „Изпълнение на строително-монтажни работи в рибопреработвателно предприятие на „*** ГРУП“ ООД“, финансиран по Договор № МДР-ИП-01-30/18.03.2019 г. Тези факти не са спорни между страните - спорът се свежда до това дали жалбоподателят е допуснал посочените в оспореното решение нарушения на националното законодателство във връзка с възлагане изпълнението на дейностите по проекта, квалифицирани като нередности по смисъла на приложимия закон и даващи основание за налагане на финансова корекция в съответния размер.

В конкретния казус, като правно основание за издаване на оспореното решение административният орган е посочил чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, според който финансова подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, също посочен в процесния акт, нередностите по т. 9 се посочват в акт на Министерския съвет. Актът, който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ е Наредбата за посочване на нередности, приета с ПМС № 57 от 28 март 2017 г., на текстове от която е налице изрично позоваване в оспорения акт. Съобразно разписаното в чл. 1, т. 1 и 2 от Наредбата, именно в нея са посочени случаите на нередности, съставляващи нарушения на приложимото право, извършени чрез действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ и които представляват основания за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, както и минималните и максималните стойности на процентните показатели на финансовите корекции, определяни за нередности. Чл. 2, ал. 1 от нея сочи, че нередностите по чл. 1, т. 1, както и приложимите процентни показатели на финансови корекции за тях са посочени в Приложение № 1.

За да е приложима хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, даваща основание на УО да извърши финансова корекция, е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: първо – нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, и второ – нередността да има или да би могла да има за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Наличието на тези две предпоставки следва да бъде установено от административния орган в развилото се производство, приключило с издаване на оспорения акт. Легално определение на понятието „нередност“ се съдържа в разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, към която препраща  чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и според която „нередност“ е всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Понятието икономически оператор е определено в т. 37 на същата разпоредба и това е всяко физическо или юридическо лице или друг субект, които участват в изпълнението на помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове, с изключение на държава-членка, която упражнява правомощията си като публичен орган.

В случая финансовата корекция на „*** ГРУП“ ООД е наложена поради установени две нарушения, квалифицирани от административния орган като нередности по смисъла на т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Съобразно отразяванията в процесното решение, според административния орган при възлагане изпълнението на дейностите по проекта бенефициентът е допуснал нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Този извод е обоснован, като е прието следното от фактическа страна: в Публична покана № 001 от 29.05.2019 г., в Раздел II.3 „Срок на договора“ е посочено, че срокът за изпълнение на дейностите е до 360 календарни дни, считано от датата на изплащане на авансово плащане по договора, но не по-късно от крайния срок за изпълнение на проекта по АДБФП № МДР-ИП-01-30 от 18.03.2019 г., а именно - 18.09.2020 г. Отделно в Раздел III.1.2 „Условия и начин на финансиране и плащане и/или препратка към съответните разпоредби, които ги уреждат“ е разписано, че плащането по договора е в размер до 100 % от стойността на договора в срок до 20 календарни дни след подписване на актове Образец № 19, съответните протоколи съгласно ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му за приемане изпълнението на съответните СМР и издаване на фактура/и за стойността на плащането. При тази формулировка УО е приел, че в случая е определен срок за изпълнение, който започва да тече от датата на авансово плащане по договора, но същевременно в поканата не се сочи такова – напротив, предвидено е единствено окончателно плащане след приемане на дейностите по съответния ред. Въз основа на това административният орган е заключил, че в публичната покана не е указан ясен срок, в който следва да започне изпълнението на дейностите по проекта. Посочените несъответствия са установени също така в проекто-договора, неразделна част от публичната покана, и в сключения между възложителя и изпълнителя договор от 05.08.2019 г. Видно от проекта на договора, срокът за изпълнение на дейностите е визиран в чл. 7, ал. 1, където ясно и недвусмислено е записано следното: „Изпълнителят ще изпълни СМР на обекта в срок до ……… календарни дни, считано от датата на изплащане на авансово плащане по договора, но не по-късно от крайния срок за изпълнение на проекта по ДБФП № МДР-ИП-01-30 от 18.03.2019 г.“ – този текст е изцяло възпроизведен и в текста на чл. 7, ал. 1 от сключения на 05.08.2019 г. договор с изпълнителя ЕТ „К.Т.“, като е вписан, съответно – договорен, срок за изпълнение на СМР на обекта до 300 календарни дни, считано от датата на изплащане на авансово плащане по договора; същевременно обаче нито в документацията на поръчката, нито впоследствие е предвидено авансово плащане при изпълнение на възложените дейности. В образеца на офертата пък е посочено, че срокът за изпълнение на предмета на публичната покана започва да тече от датата на подписване на договора. Въз основа на горното и след обсъждане възражението на бенефициента, УО на ПМДР е счел, че е налице несъответствие в поставеното изискване за срока на изпълнение на предмета на поръчката в документацията, като не става ясно от кой момент икономическите оператори следва да предвидят срок за изпълнение на поръчката си, т.е. не са ясно определени параметрите за изпълнение на поръчката. Това е мотивирало органа да приеме, че по този начин е нарушен чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, като не са спазени принципите на свободна и лоялна конкуренция, което отколонение е възприето като нередност по смисъла на т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидена финансова корекция в размер на 10 на сто от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор за изпълнение.

Така посочените фактически основания досежно приетото за установено нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕСИФ безспорно се установяват и от доказателствата по делото, като ЯАС в настоящия си състав изцяло споделя направените от административния орган изводи, посочени по-горе. Действително, сочената като нарушена норма на чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕСИФ разписва задължението на бенефициентите по чл. 49, ал. 2, т. 2, какъвто е и дружеството-жалбоподател, да определят изпълнител след провеждане на процедура за избор с публична покана при спазване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. В случая безспорно са налице сочените от УО несъответствия досежно срока за изпълнение на дейностите, обвързан с авансово плащане, каквото всъщност не е предвидено и съответно договорено, поради което следва единствено верният извод за допуснато нарушение на приетата за неспазена разпоредба, което съставлява нередност по смисъла на т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и за което съобразно указаното там се следва налагане на финансова корекция в размер на 10 % от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор за изпълнение.

ЯАС в настоящия си състав изцяло възприема и изводите на административния орган досежно наличието на извършено нарушение на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, забраняващ на бенефициентите да включват в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата. Правилно управляващият орган е констатирал, че в Раздел III.2.4 „Технически възможности и квалификация (по чл. 3 ал. 13) от Публична покана № 001 от 29.05.2019 г. са поставени завишени изисквания за професионалната компетентност на „Специалист - контрол на качеството“, за който е изискано да има придобита професионална квалификация, отговаряща на изискванията на чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ или еквивалентна специалност - професионална квалификация, отговаряща на изискванията в посочената норма, се изисква за технически правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите, а не за контрол на качеството. Правилно е възприетото от административния орган становище във връзка с възражението на оспорващия, че тъй като ще се извършват строително-монтажни дейности, е необходимо „Специалист-контрол на качеството“ да притежава специалност от описаните в чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ или еквивалентна – действително, изискванията за професионалната квалификация на „Специалист-контрол на качеството“ са непропорционални относно изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ, които се отнасят към лицата, извършващи техническо ръководство на строежите. При това положение правилен се явява и изводът за неспазване от страна на „*** ГРУП“ ООД на изискванията по чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, съобразно който бенефициентите не могат да включват в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата. Допуснатото нарушение на посочената норма представлява нередност по т. 11, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, за която е предвидена финансова корекция в размер на 10 на сто от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор за изпълнение.

При тази фактическа установеност и с оглед заложения в чл. 7 от Наредбата принцип за некумулиране на финансовите корекции при констатирани два или повече случая на нередност, посочени в Приложение № 1, какъвто е и настоящият казус, следва недвусмислен извод за правилно определен размер на финансовата корекция в размер на 10 % от стойността на Договор от дата 05.08.2019 г. с изпълнител ЕТ „К.Т.“ на стойност 737 957,97 лева без ДДС, равняващ се на 73 795,80 лева от стойността на сключения договор, от които 36 897,90 лева безвъзмездна финансова помощ. В процесното решение е налице изрично позоваване на посочената норма, по силата на която при констатирани два или повече случаи на нередност, посочени в Приложение № 1, съответно Приложение № 1а, се определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях в акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, както е сторено и в случая. Ето защо съдът намира, че размерът на наложената финансова корекция е определен в съответствие с приложимите за казуса матиралноправни норми, поради което счита, че оспореният акт е постановен в съответствие с материалния закон и с неговата цел.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че процесното решение е издадено при спазване на всички изисквания за законосъобразност, поради което жалбата срещу него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

 

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК оспорващият следва да заплати в полза на ответника направените от него разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, които са своевременно предявени и определени по размер на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,  ЯАС, трети административен състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*** ГРУП“ ООД против Решение № МДР-ПП-09-95 от 25.06.2020 г. на Заместник-министър на земеделието, храните и горите и Управляващ орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. за налагане на финансова корекция в размер на 10 % от стойността на Договор от дата 05.08.2019 г. с изпълнител ЕТ „К.Т.“ на стойност 737 957,97 лева без ДДС, равняваща се на 73 795,80 лева от стойността на сключения договор, от които 36 897,90 лева безвъзмездна финансова помощ.

 

ОСЪЖДА „*** ГРУП“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Р. С., с посочен съдебен адрес:***, *, адвокат Х.К. ***, да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите  сумата от 200 (двеста) лева, представляваща направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал. 3 от АПК.

 

 

 

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете