№ 196
гр. Търговище, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Боряна Ст. Петрова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Боряна Ст. Петрова Гражданско дело №
20213530101632 по описа за 2021 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 33, ал.2 от
ЗС.
Ищцата твърди, че е наследник на Г. С. Г., починал през **** год. През
1959 год., наследодателят и заедно с наследодателя на първата ответница
закупили недвижим имот в гр.Търговище, с площ около 360 кв.м. Твърди се
също, че през 1967 год. наследодателя на първата ответница и нейния взаимно
си отстъпват право на строеж в дворното място и изграждат двуетажна
жилищна сграда, като всеки ползва по един от етажите. През октомври 2019
год. установила, че първата ответница е продала на втория своите идеални
части от дворното място и сградата, като втория ответник е трето лице извън
кръга на съсобствениците. Твърди се, че преди да отчужди имота в полза на
третото лице, то първата ответница е следвало първо на нея да предложи да
изкупи правата и в съсобствения имот. Така и поради нарушение на
разпоредбите на чл.33 и чл.66 от ЗС, за нея съществува интерес от
предявяване на иска, за признаване правото на изкупуване. Поради това моли
съда да постанови решение, с което да допусне изкупуване от ищцата на
недвижимия имот- земя и жилище-апартамент, при същите условия при които
е била извършена продажбата между ответниците. Претендира разноски в
производството.
Ответницата И.Т. упражни правото си на отговор. С отговора иска се
оспорва. Твърди, че липсва съсобственост, поради което към момента на
продажбата, не са били налице условията на чл.33 от ЗС.Освен горното се
твърди, че ищцата е пропуснала срока по чл.33,ал.2 от ЗС, в който искът може
1
да бъде предявен. Претендира разноски.
Ответникът А.А. също упражни правото си на отговор, като с отговора
оспорва предявеният иск, с аргумент, че липсва съсобственост между ищцата
и първата ответница, както и, че ищцата е пропуснала, определения в закона
двумесечен срок за предявяването на иска. Претендира разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Няма спор по делото, а е видно и от приложените писмени
доказателства, че ищцата е наследник по закон на Г. С. Г., починал на
******** год., а първата ответница е наследник по закон на М. И. Г., починал
на ***** год. От приложения по делото нот.акт № 152, т.І , дело № 267/1959
год. на РСТ се установява, че наследодателя на ищцата и наследодателя на
първата ответница са закупили недвижим имот, находящ се в гр.Търговище и
представляващ къща при застроено и незастроено дворно място от около 360
кв.м., за което е бил отреден парцел XVII, пл.№ 2259 в кв.124 по плана на
града и до колкото в нотариалния акт не е посочено друго са го придобили в
съсобственост при равни части. След смъртта на Г. Г. през **** год.
наследодателя на ищцата и наследниците на Г. Г., с нотариален акт № 27, том
II, дело № 415/1967 год. взаимно са си отстъпили право на строеж върху
съсобственото дворно място, като наследодателя на първата ответница е
придобил право на строеж върху втори етаж на двуетажна жилищна сграда,
М. П. К., действаща лично и като майка и законен представител на В. и С. Г.и
С. и П. К. са придобили правото на строеж на първия жилищен етаж от
сградата. Не се спори по делото, че правото на строеж е упражнено от
страните, така както е било договорено и в съсобственото им дворно място е
била изградена двуетажна жилищна сграда, като първия етаж е бил построен
от родителите на ищцата и П. К., а втория етаж от наследодателя на първата
ответница. Видно от приложения към нотариалното дело протокол по гр.д. №
322/1969 год. на ТРС към 30.01.1970 год. сградата е била изградена, като
собствениците, съответно наследодателя на първата ответница, първата ищца
са постигнали съдебна спогодба, като са разпределили собствеността върху
избените помещения и подпокривното пространство в изградената сграда и са
разпределили ползването на общите части. От приложените по делото
удостоверения за идентичност, издадени и от общ. Търговище и от АГКК
Търговище се установи, че недвижимия имот описан в посочените по-горе
нотариални актове е идентичен с ПИ с идентификатор 73626.507.478, с площ
от 249 кв.м. по кадастралната карта на гр. Търговище, одобрена със Заповед
№ РД-18-18/17.06.2005 год. на Изпълнителния директор на АГКК, а от
приложените по делото скици от АГКК Търговище е видно, че двуетажната
сградата, изградена съобразно отстъпеното право на строеж е с
идентификатор 73626.507.478.1 и в нея има два самостоятелни обекта –
жилище , а именно обект 73626.507.478.1.1 на втори етаж и обект
73626.507.478.1.2 на първи жилищен етаж. От нот. акт за покупко продажба
№ 8, том XIV, дело № 683/2019 год. на СВ при РСТ се установява, че първата
2
ответница е продал на втория процесния самостоятелен обект в сграда –
жилище-апартамент № 1, с идентификатор 73626.507.478.1.1 с площ от 87.00
кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 73626.507.478, с площ от 249
кв.м., ведно с три избени помещения, от страната на калката на съседната
сграда и източната половина на подпокривното пространство, ведно със
съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място за сумата от 41 000 лв. От приложените по делото копие от
нотариално дело № 325/2019 год. на Нотариус С. Г. с район на действие ТРС
се установи, че при извършването на сделката между двама ответници не са
представени доказателства по см. на чл. 33, ал.1 от ЗС.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал.2 от ЗС за
допускане изкупуването на съсобствен дял от имот, като исковата молба е
депозирана в рамките на преклузивния двумесечен срок по чл. 33, ал.2 изр.
второ от ЗС, доколкото не се събраха доказателства, че срокът не е спазен.
Съгласно трайната съдебна практика, обективирана в множество решения на
ВКС, предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС
са: наличие на съсобственост; възмездна разпоредителна сделка /продажба/ от
един от съсобствениците с неговата идеална част в полза на трето за
собствеността лице; липса на предхождаща разпоредителната сделка покана
до останалите съсобственици да изкупят идеалната част на разпореждащия се
или наличие на такава покана, но същата да не отговаря на действителните
условия по разпоредителната сделка; спазване на преклузивния двумесечен
срок. Предпоставките следва да са налице кумулативно, като липсата на която
и да било от тях обуславя отхвърляне на иска по чл. 33, ал.2 ЗС. В този
смисъл Решение № 44 от 29.05.2019 по гр.д. 2528/2018 на ВКС, второ гр.о,
Решение № 164 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. N9 802/2009 г., I г. о,
Решение № 111 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 718/2011 г., II з. о
Решение № 111/30.10.2018 з. по гр.д. № 3807/2017 г. по описа на първо г.о. на
ВКС. Такова становище е застъпено и в TP № 5 от 28.11.2012 г. по тълк. д. №
5/2012 г. на ОСГК на ВКС. Посочената норма не съдържа забрана на
съсобственика да се разпорежда със своята част от съсобствения имот в полза
на трето чуждо на съсобствеността лице, а само ограничение в упражняването
на това право. Другият съсобственик, съгласно действащия материален закон,
е длъжен да предложи имота на съсобственика си на действително
договорената цена и ако същият откаже да го купи, то съсобственикът може
да го продаде на трето лице. Предложението и отказът трябва да са направени
на действително договорената цена.
За да възникне правото на изкупуване, основната предпоставка е
наличие на съсобственост. В конкретния случай, не се доказа съсобственост
между ищцата и първата ответница. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства установяват по безспорен начин, че процесния имот,
представлява самостоятелен обект в двуетажна сграда, построена в поземлен
3
имот, съсобствен между ищцата и първата ответница, в която сграда има и
друг самостоятелен обект, собственост на ищцата. Твърденията на
последната, че процесния имот, представляващ втория жилищен етаж на
сградата е съсобствен между нея и ответницата са недоказани. Праводателя на
ответницата и праводателя на ищцата са си отстъпили взаимно право на
строеж в съсобственото дворно място, като изрично са договорили, че
праводателя на ответницата ще построи втори етаж, а ищцата и П. К. първия
жилищен етаж на двуетажна сграда, като по този начин и на осн. чл.63 от ЗС
всеки от тях е станал собственик на съответното жилище – на първи и втори
етаж, а в последствие са извършили делба и са прекратили съсобствеността и
върху избените помещения и подпокривното пространство, разпределяйки си
ползването на общите части на сградата. След реализиране на правото на
строеж, земята, която е останала съсобствена е изгубила самостоятелното си
предназначение, същата осигурява ползването на сградата по предназначение
и вече има обслужващ характер. По този начин между страните по отношение
на изградените два самостоятелни обекта в сградата не е на лице
съсобственост, а е възникнала етажна собственост, спрямо която
разпоредбите на чл.33 от ЗС не се прилагат и като собственик на жилището
ответницата е имала право да се разпореди на когото намери за добре,
прехвърляйки го на трето лице, ведно с прилежащите идеални части от
обслужващия терен, без ограниченията на чл.33 от ЗС. В този смисъл е и
съдебната практика - Решение № 306 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №
5835/2007 г., IV г. о., ГК, Решение № 441 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1056/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 87 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5323/2014 г., II г. о., ГК.
Изложеното води до извод за неоснователност на предявения иск и като
такъв същия следва да бъде отхвърлен.
Ищцата, следва да понесе отговорност за разноските сторени от всеки
един от ответниците. Ищцата следва да заплати на ответницата И.Т., разноски
по делото в размер на 1 500 лв., а на ответника А.А., разноски в размер на 650
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. СЛ. ЕГН ********** от гр. С.,
действаща чрез пълномощник адв. Ц.И. от АК- Търговище, със съдебен адрес
*********** против ИВ. М. Т., ЕГН ********** от гр. С., ***********,
действаща чрез пълномощник адв. И.И. от АК-Търговище и АЛ. М. АЛ., ЕГН
********** от с. Ч., *****, общ. Търговище, съдебен адрес гр. Търговище,
****, адв. И.И. АК-Търговище, иск за допускане на изкупуване при
действително уговорените условия за покупко-продажба в нотариален акт №
8, том XIV, дело № 683/2019 год. на СВ при РСТ на САМОСТОЯТЕЛЕН
4
ОБЕКТ В СГРАДА - ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ № 1, с идентификатор №
73626.507.478.1.1, по кадастралната карта на гр. Търговище, одобрена със
Заповед № РД-18-18/17.06.2005 год. на ИД на АГКК - С., находящ се в гр.
Търговище, ул. "Х. К." № *, ет. *, с предназначение - жилище, апартамент, с
площ от 87.00 кв. м., при граници и съседи на жилището: на същия етаж:
няма, под обекта: обект № 73626.507.478.1.2, над обекта: няма, ведно с 1/2
ид.ч. от ПИ с идентификатор № 73626.507.478 по кадастралната карта на гр.
Търговище, одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 год. на ИД на АГКК
- С., с предназначение - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10 м.), с площ от 249.00 кв. м. (двеста четиридесет и девет)
квадратни метра, находящ се в гр. Търговище, ул. "Х. К." № *, при граници и
съседи: ПИ 73626.507.520, ПИ 73626.507.479 и ПИ 73626.507.477, ведно с
трите избени помещения от страна на калкана към съседната сграда, ведно с
източната половина от подпокривното пространство и ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, на осн. чл. 33, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА В. Г. СЛ. ЕГН ********** от гр. С., действаща чрез
пълномощник адв. Ц.И. от АК- Търговище, със съдебен адрес *********** да
заплати на ИВ. М. Т., ЕГН ********** от гр. С., *********, действаща чрез
пълномощник адв. И.И. АК-Търговище, разноските по делото в размер на 1
500 лв. адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. СЛ. ЕГН ********** от гр. С., действаща чрез
пълномощник адв. Ц.И. от АК- Търговище, със съдебен адрес *********** да
заплати на АЛ. М. АЛ., ЕГН ********** от с. Ч., *****, общ. Търговище,
съдебен адрес гр. Търговище, *****, адв. И.И. АК-Търговище, направените
по делото разноски в размер на 650 лв. адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните пред Окръжен съд -Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5