№ 138
гр. Шумен, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
в присъствието на прокурора С. Кр. Ал.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500117 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №57 от 31.01.2022г. по гр.д.№2517/2021г. Районен съд - гр.Шумен е
уважил частично предявените от Р. Х.Р. от гр.Ш. срещу Прокуратура на Република България
иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 1500 лв. настъпили в резултат на
наказателно преследване, приключило с постановление от 31.05.2021г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП №194/2020г. по описа на РУ - Нови Пазар, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска - 17.09.2021г. до
окончателното и изплащане. Иска, в останалата му част до пълния предявен размер от 15000
лева е бил отхвърлен, а на ищеца са присъдени 40 лева деловодни разноски съразмерно с
уважената част от иска.
Недоволни от така постановеното решение останали и двете страни, като ищеца
обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска му, а ответника в частта, с която са
уважени претенциите на ищеца.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна Р.Р. е депозирала отговор на жалбата,
в който сочи, че решението в атакуваната от ответника част, е правилно и законосъобразно,
и моли да бъде потвърдено в тази част.
Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
1
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбите за неоснователни.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция от Р. Х.Р. срещу
Прокуратура на Република България, по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следното от фактическа страна: Видно от
приложеното копие на досъдебно производство № 194/2020г. по описа на РУ Нови Пазар,
производството е образувано за това, че на 28.04.2020г. в 15.15 часа в гр.К., на ул.".." бил
управляван товарен автомобил "Мерцедес Спринтер" с рег. № * (с регистрационна табела на
Великобритания), след употреба на наркотични вещества или техни аналози –
метамфетамин и метадон, установено чрез проба извършена с техническо средство „Дрегер
Дръг тест 5000“ с идентификационен № ARLK – 0071, като бил издаден и талон с № 0041
661, по който била дадена и кръвна проба за химически лабораторен анализ от установеното
като нарушител лице за изследване, което представлявало престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК. За започнатото досъдебно производство, на основание чл.212, ал.3 НПК била уведомена
Районна прокуратура Шумен на 29.04.2020г., след което с постановления от 30.07.2020г,
31.08.2020г., 26.10.2020г., 30.12.2020г, 02.03.2021г. и предложения за продължаване срока
на разследването, срока на разследването по процесното досъдебно производство бил
многократно удължаван от Районна прокуратура Шумен. За управлението на ППС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози бил издаден Акт № 187264 от
28.04.2020г. срещу сочения за нарушител Р.Р. от мл.автоконтрольор при ОДМВР Шумен. В
талона за изследване № 0041661, ищецът записал, че не приема показанията на техническото
средство – дрегер и му била взета кръвна проба в болницата в гр.Н.П.. Със Заповед за
задържане на лице на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът бил задържан за срок от 24
часа, считано от 15.54 ч. на 28.04.2020г. и освободен в 19.40 часа на същия ден. Бил
извършен обиск на лице. Била му наложена и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0307-000096/28.04.2020г. – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността на лицето, но за не повече от 18 месеца. Със Заповед № 20-0307-000097 от
28.04.2020г. била прекратена регистрацията на ППС – „Мерцедес Спринтер“ за срок от 6
месеца, считано от 28.04.2020г. С Постановление на разследващ полицай от 29.04.2020г.
(лист 35 от ДП № 194/2020г.) било постановено извършването на съдебно-химическа
експертиза, възложена на ВМА – МБАЛ – Варна. По делото били разпитани, в качеството
им на свидетели полицаите, които извършили проверката на ищецът, като същите предали
личните си впечатления от поведението му по време на проверката и описали в
последователност действията си. На 16.03.2021г. бил извършен разпит на ищеца, в
качеството му на свидетел. В разпита си Р., посочва, че в деня предхождащ деня на
проверката посетил Спешно отделение в гр.Шумен, тъй като получил изгаряния по време на
работа от запалването на спрей, с който работил по един от автомобилите в сервиза му.
2
Изгарянето било на голяма площ – от лявата страна на врата до долната част на лявата му
ръка. В спешния център му поставили инжекции и раната му била намазана с лекарства. На
следващия ден бил тестван по време на проверката от КАТ с тест за наркотици, който се
оказал позитивен. Ищецът посочил в разпита си, че бил силно обиден, тъй като не 3
употребявал наркотици, а същевременно работил в сфера, в която управлявал ежедневно
МПС не си позволявал дори и употреба на алкохол. Самият той си направил проба за
наркотици на следващия ден в болницата в гр.Шумен, която била отрицателна, за което
представил и доказателства. Такива били изискани и служебно от разследващия полицай и
представени от МБАЛ Шумен. На 20.04.2021г. била изготвена и представена съдебно-
химическа експертиза № Е-058/20.04.2021г., която заключила, че в предоставената за
изследване проба на лицето Р. Х.Р. не се открило наличие на наркотични вещества или
техни метаболити/аналози (в това число има отрицателен резултат за употреба на
метамфетамин и метадон), което се доказало посредством имунохимичен и
газгроматографски анализ. Производството било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1
във връзка с чл.24, ал.1, т.1, предл.второ от НК, с Постановление за прекратяване от
31.05.2021г. на мл.прокурор при РП – Шумен, предвид заключението на вещото лице, че Р.
не е употребил наркотични вещества преди да управлява автомобила си, поради което
деянието било несъставомерно от обективна страна и не представлявало престъпление. От
разпитаните в първоинстанционното производство свидетели се установяват негативните
преживявания, които ищецът имал през периода, докато траело разследването по
досъдебното производство, както и за това, че се чувствал несправедливо обвинен. След
лишаването от управление на МПС на ищеца и прекратяването на регистрацията на
автомобила, се наложило ищеца да смени работа си, която в последствие, в автосервиза,
намаляла значително и към момента работел в Д.. Имал годеница, с която се разделил. От
приложената към досъдебното производство справка за съдимост е видно, че ищеца е бил
осъждан през 2009г. за престъпление по чл.343В, ал.2 НК с наложено наказание "Пробация"
за 8 м., през 2010г. за престъпление по чл.345 НК - глоба 200 лева, и през 2014г. за
престъпление по чл.207, ал.1 НК - глоба 200 лева.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. На първо место
следва да се изтъкне, че от обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум,
сочат на заявена претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Правилно първоинстанционния съд
се е позовал на константната съдебна практика, част от която обективирана в Решение
№1200/02.12.2008г. на ВКС по гр.д. №3517/2007г. III г.о., Решение №187/13.06.2012г. на
ВКС по гр.д. №1215/2011г., III г.о., Решение №341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г.
на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение №353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV-то гр.
отд. на ВКС, Решение № 425/01.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о., и др.,
съобразно която при образувано полицейско /досъдебно/ производство, което е прекратено в
последствие, поради това, че деянието не съставлява престъпление е осъществена хипотеза
за отговорност на държавата по чл. 2, т. 2 /сега т.3/, предл. 2 ЗОДОВ, макар че в това
производство не се повдига обвинение по реда на НПК и уличеното лице не се привлича в
качеството на обвиняем. Ирелевантно за спора е липсата на фигурата на уличено лице в
3
разпоредбите на сега действащия НПК, доколкото основната причина за ангажиране
отговорността на държавата в горецитираната практика, е неоснователно образуваното и
продължило досъдебно производство при наличие на достатъчно данни за извършено
конкретно сочено от държавния орган престъпно деяние и липса на съмнение за лицето,
срещу което се води разследването и срещу което евентуално ще бъде повдигнато
обвинение.
По отношение на другото основно възражение на ответника, че не следва да носи
отговорност за действията на служителите на МВР, въз основа на които се претендира
процесното обезщетение, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
Съдебната практика, обективирана в решения на ВКС, част от тях постановени и по чл.290
от ГПК - Р № 34/01.02.2010 г. по гр.д. № 2007/2008 г., ІV г.о., Р № 483/09.06.2010 г. по гр.д.
№ 1091/2009 г., ІІІ г.о., Р № 4/24.01.2011 г. по гр.д. № 855/2010 г., ІV г.о., Р № 310/29.10.2013
г. по гр.д. № 1384/2012 г., ІV г.о. и др., приема че отговорността на държавата за вреди от
дейността на правозащитните органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала.
Последното има значение единствено за процесуалната легитимация на съответния орган да
я представлява по исковете за обезщетение. Държавният орган не участва по делото в
качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за виновните
действия на негови служители, а като процесуален субституент на държавата, чиято
отговорност е безвиновна. Между различните държавни органи, които са легитимирани да
представляват държавата по ЗОДОВ няма вътрешни отношения, тъй като те представляват
като процесуални субституенти, съгласно чл.7 от с.з., един и същ правен субект. Когато
причинителят, от когото се претендира обезщетение за вреди твърди, че има и други
причинители, той дължи обезщетение за всички вреди и не може да противопостави на
увредения възражения, че вината не е изцяло негова. Ако искът за обезщетение е предявен и
уважен срещу повече държавни органи по чл.7 от ЗОДОВ, увреденият може да получи
присъденото обезщетение само веднъж, а конституираните като ответници държавни органи
не могат впоследствие да претендират помежду си разпределянето на присъдената и
изплатена от един от тях сума. Отговорността на Прокуратурата като процесуален
субституент на държавата по предявен от пострадалото лице иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
обхваща всички онези вреди, които са търпени от ищеца от момента на образуваното
наказателно досъдебно производство до окончателното му прекратяване, съответно до
признаване за невиновен на лицето. Практиката на ВКС не поставя под съмнение
възможността да се реализира солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо няколко субекта,
стига да се установят елементите от състава на приложимата правна норма. Това следва и от
разпоредбата на §1 ПР от ЗОДОВ. Щом вредите са причинени от неколцина при условията
на чл.53 ЗЗД, те ще отговарят солидарно за тях. Кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците, съответно да предяви правата си срещу
един или срещу всички длъжници за цялото вземане. В случаите, когато ищецът е предпочел
да претендира обезщетение поотделно от солидарно отговорните длъжници, отговорността
им се обема от едно правно основание, колкото и на брой да са ответниците и исковете
4
срещу тях. Изборът на ищеца, неговата воля да претендира една част от обезщетението от
единия длъжник, а друга част – от друг, като ги привлече да отговарят поотделно, сочи на
допустимо избрана от него форма на кумулиране на искови претенции /пред каквато
хипотеза не сме изправени в настоящия случай, предвид приетата защитна линия на
ищцовата страна/. От това следва разделно произнасяне, но на едно основание. Ето защо,
разделното присъждане на обезщетението по чл.2, т.3 от ЗОДОВ като платимо от двама или
повече ответници няма пряко отношение към прилагане на принципа за справедливост и
чл.52 от ЗЗД като материална норма, свързана с неговото определяне. Необходимо е обаче
съобразяване на отделните размери на присъдените обезщетения с общо определения по
справедливост размер. Съгласно ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС,
прокурорът е държавен орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление по
смисъла на НК и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране
или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателства по делото,
необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от
доказателствата по делото. Когато ищецът е бил оправдан по повдигнатото срещу него
обвинение /съответно прекратено производството/, цялото предприето срещу него
наказателно преследване е неправомерно, включително задържането му, дори то да не било
отменено като незаконосъобразно в хода на наказателното производство. В тези случаи е
налице деликтът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и на ищеца се дължи едно глобално
обезщетение. Въз основа на горното, в трайно установената си практика съдилищата
приемат, че отговорността на Прокуратура обхваща всички онези вреди, които са търпени от
момента на привличане на лицето като обвиняем до окончателното му признаване за
невиновен. Отговорността на сочените правни субекти по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обаче
произтича от едно и също основание и е солидарна. Солидарната отговорност на органите
на досъдебното производство и органите на прокуратура произтича пряко от разпоредбите
на НПК, според които служебните им правомощия са част от единна и взаимносвързана
държавна дейност за разкриване на престъпления, разобличаване на виновните лица и
правилно прилагане на закона, като в задължение на прокурора е вменено да ръководи
разследването, осъществявано от органите на МВР и да упражнява постоянен надзор за
законосъобразното му и своевременно провеждане, съответно - въз основа на извършените
от разследващите полицаи и ръководени от него действия, да прецени налице ли са
основания за повдигане и поддържане на обвинение срещу уличеното и привлечено като
обвиняем лице или не. Ето защо, отговорността на тези държавни органи за вреди по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ не би могла да е разделна, и претърпените от ищеца, представляващи
пряка и непосредствена последица от образуваното и водено срещу него наказателно
преследване, следва да бъдат определени глобално. Доколкото всеки един от тези субекти
представляват държавни органи, явяващи се процесуални субституенти на един и същ
субект, в лицето на Държавата, които не могат да претендират помежду си разпределянето
на присъденото и изплатено от един от тях обезщетение по ЗОДОВ, следва да се приеме че е
недопустимо приемането на горното възражение.
Съобразно задължителната практика на ВКС, постановена по чл.290 от ГПК - в Р
5
№427/16.06.2010 г. по гр.д. №273/2009 г., ІІІ г.о., Р №480/23.04.2013 г. по гр.д. №85/2012 г.,
ІV г.о., Р №449/16.05.2013 г. по гр.д. №1393/2011 г., І. г.о., Р №96/31.05.2013 г. по гр.д.
№792/2012 г., ІV г.о., Р №123/23.06.2013 г. по гр.д. №254/2014 г., ІІІ г.о., Р №389/04.08.2014
г. по гр.д. №40/2013 г., І. г.о., Р №358/06.01.2015 г. по гр.д. №2026/2014 г., ІV г.о., Р
№151/13.05.2014 г. по гр.д. №5386/2013 г., ІV г.о., Р №267/26.06.2014 г. по гр.д. №820/2012
г., ІV г.о., Р №532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г., ІІІ г. о., Р №439/14.12.2012 г. по гр.д.
№1730/2011 г., ІV г. о., Р №149 от 02.05.2011 г. по гр.д. №574/2010 г. на ІІІ г.о., Р №391 от
13.01.2012 г. по гр.д. №201/2011 г. на ІІІ г.о., Р №335 от 10.01.2012 г. по гр.д. №296/2011 г.
на ІІІ г.о. и др. в понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно
отражение в психиката, но и в социален дискомфорт в определен период от време.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правно защитими интереси. Вредите се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички
конкретно обективно съществуващи обстоятелства и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи. От значение за размера на обезщетението са
тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение /съответно образувано
наказателното производство/, продължителността на незаконното наказателно преследване,
интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на
извършените с участие на лицето процесуални действия, начинът, по който обвинението се е
отразило на пострадалия, с оглед на личността му, начина му на живот, среда, ценностна
система, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и други, които следва да се преценяват
съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Фактът на незаконно
обвинение /образувано досъдебно производство, при безспорен извършител/ е достатъчен да
индицира, че лицето е претърпяло вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство.
Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания
както от образуваното досъдебно производство, така и от предприетите мерки във връзка с
него – то ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се
отразява емоционално негативно. Нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така
притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности и личността,
както и социалното му общуване. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен
на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Като база за
6
определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и
обстоятелството, че осъждането само по себе си има ефект на репарация. Размерът на
обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. Изпитаният от
лицето психически, емоционален и физически дискомфорт е във връзка с всички обвинения,
дори и ако не са повдигнати в едно, а по няколко дела. В настоящия случай следва да се
отчете сравнително дългия период, през който е продължило наказателното производство, и
извършването на различни процесуални действия на досъдебното производство.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, за които излагат твърдения свидетелите, се
изразяват в преживени срам и неудобство в професионален и личен план, засегната чест и
достойнство, в изпитаните напрежение, липса на спокойствие, загуба на работа. По делото
не са събрани доказателства за трайни негативни последици за психическото и физическо
състояние на ищеца, предизвикани изключително от образуваното наказателно
производство, като следва да се съобразят и предходните осъждания на ищеца за
престъпления от общ характер. С оглед на изложеното и при съобразяване тежестта на
престъплението, за което е било образувано досъдебното производство, следва да се приеме,
че за обезщетяването на ищеца за причинените му неимуществени вреди са необходими
1500 лева. Този размер на обезщетението за неимуществени вреди съответства на характера
и степента на търпените болки и страдания, както и на вида и продължителността на
упражнената спрямо него процесуална принуда. Съдът намира, че тази сума справедливо ще
репарира вредите, които ищеца е понесъл от незаконно образуваното досъдебно
производство, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи
претърпяната лична болка и страдания от незаконното наказателно преследване, които са
установено по делото, а не да служи за безвъзмездно набавяне на средства. Ето защо иска
следва да се уважи до така установения размер, а в останалата част да се отхвърли.
Предвид изложеното решението на първостепенния съд следва да се потвърди.
На жалбоподателя и въззиваема страна по насрещната жалба Р. Х.Р. следва да се
присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на 300 лева, договорени
и платени на адвоката единствено за защита по подадената от ответника жалба вх.№2022,
която изцяло е оставена без уважение.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №57 от 31.01.2022г. по гр.д.№2517/2021г. на Районен
съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Р. Х.Р. с
ЕГН ********** деловодни разноски за въззивното производство в размер на 300 лева.
7
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8