Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 19.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав
в публично съдебно
заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФАН МИЛЕВ
МЛ. СЪДИЯ: МАРИНА
ГЮРОВА
При секретаря: Мариана Косачева и с участието на
прокурор: Ирина
Арменова, като разгледа
докладваното от съдия КОЕВ ВАНД
№ 316 по описа на Софийски градски съд за 2019
година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХХІ
от НПК.
Въззивното производство
е образувано по протест на прокурор при Софийска районна прокуратура срещу решение
от 21.02.2018 година, постановено по НАХД № 19504 по описа на Софийски районен
съд за 2017 година, Наказателно отделение, 110 състав.
С пратестираното
решение Софийски районен съд е признал за невинен обв. М.П.М., с ЕГН: **********, роден на *** ***, в
това, че на 21.07.2017 година, около 22:25 часа, в град София, по бул. "Ботевградско шосе" с посока на движение от "Челопешко
шосе" към ул. "8-ма", управлявал МПС – мотопед, марка "Джилера",
с рама № ZAPC1300003018431, което не било регистрирано по надлежния ред, предвиден в
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и чл. 140, ал. 2 ЗДвП, както и чл. 2 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му
обвинение по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Със
същото решение Софийски районен съд е постановил връщането на обв. М.П.М. на веществено
доказателство – мотопед, марка "Джилера", с рама № ZAPC1300003018431, предаден с протокол за доброволно предаване (л. 12 от ДП).
В законния срок решението е протестирано от прокурор при Софийска районна
прокуратура, като неправилно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, необосновано и
несправедливо. В допълнително изложение към протеста се излагат мотиви, че
решението на Софийски районен съд за приложението на чл. 9, ал. 2 НК е
неправилно. Прокурорът счита, че престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК
е формално такова и за осъществяването му законодателят не е предвидил
настъпването на общественоопасен резултат Излагат се и допълнителни мотиви за
отмяна на решението и постановяването на ново такова с което обв. М.П.М. да
бъде признат за виновен по съответно повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като бъде освободен от наказателна отговорност
с налагането на административно наказание по чл. 78а, ал. 1 НК "глоба" в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалваното решение, изложеното в протеста и
допълнително изложение към него,
както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като
въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 НПК, приае
за установено следното:
Протестът е подаден в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано
лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално
допустим и следва да бъде разгледан.
Настоящият съд намери, преценявайки обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледан
по същество, протестът е неоснователен, а обжалваното решение на съдията – докладчик при първия съд – по
съществото си е законосъобразно
и правилно. Съображенията в тази насока са следните:
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав обв.
М.П.М., обвиняем по делото се явява лично и заявява да се защитава лично. Моли
да бъде потвърдено решението на Софийски районен съд.
Представителят на Софийска градска
прокуратура счита, че протеста е основателен и моли за
отмяна на решението на Софийски районен съд по НАХД № 19504 по описа на
Софийски районен съд за 2017 година, като поддържа изложените мотиви в протеста
на прокурор при Софийска районна прокуратура.
Първоинстанционният съд
e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно,
всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Фактическата
обстановка по делото като цяло е правилно изяснена от първоинстанционния съд,
който е направил анализ на събраните доказателства, спазил е изискванията на
формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на обвиняемия,
като в съответствие с изискванията на чл. 6, §3 от Европейската конвенция за
правата на човека. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата
инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания
доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети
следните фактически обстоятелства:
Обвиняемият
М.П.М. ***, българин, български гражданин, със
средно-специално образование, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.
На 21.07.2017
година, около 22:25
часа, в град София, по бул. "Ботевградско шосе"
с посока на движение от "Челопешко шосе" към ул. "8-ма",
обвиняемия управлявал МПС – мотопед, марка "Джилера", с рама № ZAPC1300003018431, което не било регистрирано по надлежния ред, предвиден в
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и чл. 140, ал. 2 ЗДвП, както и чл. 2 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Обвиняемият М. бил спрян от полицейски служители при отдел "Пътна полиция"
– СДВР – св. А.Б.и К.И., които забелязали, че управляваният от обв. М. мотопед
е без регистрационна табела. След извършване на полицейска проверка е
установена самоличността на обв. М. по представена от последния лична карта.
Полицейските служители съставили Акт за установяване на административно
нарушение с бл. № 325907 от 21.07.2017 година (л. 25 от
ДП), който бил подписан без възражения от обв. М..
Обвиняемият
М. е откаран в поделение на 05 РУ – СДВР където с протокол за доброволно
предаване (л. 12 от ДП) от 22.07.2017 година е
предал на полицейски служител мотопед марка "Джилера", с рама № ZAPC1300003018431. Обв. М. е бил също задържан за срок от 24 часа по ЗМВР със заповед
за задържане на лице от 21.07.2017 година, издадена от мл. инспектор К.И.И.при
05 РУ – СДВР (л. 9 от ДП).
Въззивният съд не
споделя възраженията в протеста и допълнителното изложение към него на прокурор
при Софийска районна прокуратура, че
неправилно била приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК от първоинстанционния
съд. Не се споделят и останалите развити оплаквания в допълнителното изложение
към протеста.
При прегледа на
материалите по делото, Софийска градски съд констатира, че по отношение на обв.
М. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. №
325907 от 21.07.2017 г. (л.
25 от ДП),
въз основа на който е било издадено Наказателно постановление № 17-4332-017179
от 31.08.2017 година (видно
от справка картон на водач на л. 27 от ДП), наказателното постановление е
издадено във връзка с АУАН № 325907 от 21.07.2017 година, който АУАН е за
нарушение на чл. 140, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП, по издаденото наказателно
постановление на обв. М. не му е наложено административно наказание видно от
справката и с резолюция е препратено към Софийска районна прокуратура.
В хода на
първоинстанционното съдебното следствие, Софийски районен съд е пропуснал за
този вид престъпление да провери и обсъди в мотивите си към решението, налице
ли е правилото ne bis in idem, което забранява окончателно осъдено или оправдано
лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и
да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Дублиране на наказателни
процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава
развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. /вж. ТР № 3 от
22.12.2015 година на ОСНК на ВКС/. Според изискванията на чл. 4 от Протокол № 7
към ЕКПЧ, приключилото първо по ред административно наказателно производство,
ако е с наказателен характер по смисъла на чл. 6, §1 ЕКПЧ, съставлява
процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно
производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то осъществява
признаците на престъпление по Наказателния кодекс. С други думи, когато
административно наказателното производство и нарушението се определят като
наказателни, съгласно критериите "Енгел", не само образуването, но и
провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу
същия деец нарушава принципа ne bis in idem. В принципен план, съдът е длъжен
служебно да следи за правилото ne bis in idem, всякога, когато разполага с
данни за проведено адмнистративно-наказателно производство, приключило с
издадено Наказателно постановление срещу същото лице за същото престъпление, и
да изложи мотиви в тази насока, нещо което районния съд не е сторил.
С оглед на изложеното,
макар и районният съд да е пропуснал да направи такъв анализ за такъв тип
престъпление, не е пречка това да се извърши от въззивния съд, който приема, че
в настоящия случай прецени, че не е нарушен принципа ne bis in idem, тъй като в рамките на
започналото административно-наказателно производство, не е наложено наказание,
а същото с резолюция е препратено доколкото е сметнато, че извършеното деяние е
съставомерно по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Първоинстанционният съд е изградил фактическите си
изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно
изясняване на обстоятелствата в кръга на тези, визирани в чл. 102 НПК, изпълнил е задължението си
за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства и на
достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на
формалната логика.
Неоснователно е
възражението на прокурора за приложимост на чл. 9, ал. 2 НК. Съдебната практика
е последователна в разбирането, че преценката за това дали едно деяние е
малозначително следва да е от комплексен характер, като се обсъждат всички
елементи от състава на деянието. Така е постъпил районният съд, който въз
основа на всички събрани доказателства е възприел обоснования и законосъобразен
извод, че обществената опасност на процесното деяние е малка до степен на
незначителност. Правилно и напълно обосновано първата инстанция е отчела, при
приложението на чл. 9, ал. 2 НК, че обв. М. е неосъждан, че е управляваното от
него МПС е било мотопед – с ниска мощност и невисока стойност, както и че
същият го е управлявал инцидентно и за неголямо разстояние. Малозначителността
на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква
внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно може да окаже
отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е
толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай
действително се касае за пренебрежимо извършено деяние, което преценено и на
плоскостта на данните за личността на обв. М. – млада възраст към датата на деянието,
неосъждан, с инцидентно управление на МПС, първо такова престъпление,
съдействал на разследването, като предал доброволно МПС, дава основание и на
настоящия съдебен състав да формира извод за приложимост на нормата на чл. 9,
ал. 2 НК.
При извършената
служебна проверка на решението на основание чл. 314 НПК съдът не констатира същото
да е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до отмяната му или неговото изменение.
При така установената
фактическа обстановка и правни изводи въззивният съд приема, че атакуваният
съдебен акт е обоснован, правилен и законосъобразен, поради което следва да
бъде потвърден изцяло, поради което протеста и допълнителното изложение към
него като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 338,
във вр.
с чл. 334, т.
6 НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.02.2018 година на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 110 състав,
постановена по НАХД № 19504/2017 година по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.