Р Е Ш Е Н И Е № 555
17.05.2019
г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на
18.04.2019г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар:
Т. ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното
от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 6773 по описа за 2018
година.
В исковата молба на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД със седалище гр.София се твърди, че по силата на сключен на
19.05.2014г. Договор за потребителски паричен кредит, с № SPEL-10740560, „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД /”БНП Париба …/ предоставило на И.В.Г. сумата 1 200лв.,
а тя пък се задължила да върне кредита, заедно с възнаградителна лихва, на 18
месечни погасителни вноски, с краен срок- 01.10.2014г.
Твърди се още, че жената е погасила само няколко от
тях, след което преустановила плащанията, като падежа на първата неплатена
вноска настъпил на 04.06.2014г., което пък активиряало договорна клауза за
обезщетение за забава в полза на кредитора.
Ищецът твърди, че с договор от 10.01.2017г. „БНП
Париба … му прехвърлило свои парични вземания, сред които и по цитирания
по-горе договор. Така също, цедента упълномощил цесионера последния да уведоми
длъжника за тази цесия и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД изпратило на Г. писмено
съобщение, но пратката с него била върната като непотърсена от адресата. По
тази причина и позовавайки се на разрешение, възприето в решение на ВКС, ищеца
представя като приложение на исковата молба това писмено уведомление за
извършената цесия и прави изрично изявление в нея то да бъде връчено на
ответницата ведно с исковата молба.
Тъй като жената не погасила задълженията си, „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД се обърнало за съдействие към съда, който в производството по
ч.гр.д.№ 4378/ 2018г. по описа на СлРС и на основание чл.410 от ГПК, му издал
заповед за изпълнение, с която й разпоредил да му заплати главница в размер на
750.19лв., ведно със законната лихва, както и лихва за забава, за периода
05.06.2014г.- 07.08.2018г., в размер 313.03лв. Г. обаче депозирала възражение и
това принудило дружеството да предяви и иск, с който да иска установи
съществуването на тези си вземания.
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД претендира сторените от
него разноски: както в заповедното - 25лв.- заплатена държавна такса и 50лв.-
юрисконсултско възнаграждение, така и в установителния исков процес.
Ответницата не подаде писмен отговор.
На проведените съдебни заседания страните не се
явиха, а и не бяха представлявани, но чрез писмени изявления на пълномощник ищцовото
дружество поддържа претенциите си. В първото си такова изявление прави искане
съда да се произнесе по тях с неприсъствено решение, но в следващото не
поддържа искането.
След като
обсъди събраните по делото доказателства съда установи следните факти:
От едно от приложенията на исковата молба- документа,
представляващ листи №№9 и 10 от материалите по делото, се установява, че на
19.05.2014г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, с №
SPEL-10740560, по силата на който ”БНП Париба …е предоставило на И.В.Г. сумата 1
200лв., а тя пък се задължила да върне кредита, заедно с допълнителни плащания
/които формират годишен процент на разходите 567.87%/ в общ размер
1 746лв. на 18 месечни погасителни вноски, с краен срок- 01.10.2014г.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, по
договора са извършени четири плащания: от 04.06.2014г.- 97лв.; 31.12.2014г.-
138.31лв.; 01.03.2016г.- 636.51лв. и на 09.03.2016г.- 503.22лв., общо
1 375.04лв., с които е погасила главница в размер 449.81лв.; договорна
лихва- 546лв. и неустойка за забава- 379.23лв. По този начин Г. е останала да
дължи следните суми: главница в размер 750.19лв.; неустойка за забава –
62.56лв. и лихва за забава 144.41лв.
С договор от 10.01.2017г. „БНП Париба … прехвърля на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД свои вземания, сред които, видно от списъка, представляващ
приложение № 1 към него, и от И.В.Г., по договора № SPEL-10740560: главница в
размер 750.19лв. и неустойка за забава- 62.56лв. С пълномощното, представляващ л.№8
от делото, цедента упълномощава цесионера от негово име да уведоми длъжника за
тази цесия. Ищецът признава, че уведомлението му до Г. не е получено от нея.
Видно от материалите по ч.гр.д.№ 4378/2018г., то е
образувано по заявлението по чл.410 от ГПК на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД. СлРС
му е издал заповед за изпълнение- №2575/ 11.09.2018г., с която е разпоредил на И.В.Г.
да му заплати главница в размер на 750.19лв., ведно със законната лихва,
считано от 23.08.2018г.; договорно обезщетение за забава в размер на 313.08лв.
за периода 05.06.2014г.- 07.08.2018г. и разноски 75лв. Съдът не е успял да
открие ответницата, за да й връчи заповедта и по тази причина е дал указания, в
условията на чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя да предяви иск за вземанията
си.
Така
установите факти налагат следните изводи за правото:
Предявени са два установителни иска за съществуването
на парични вземания. Процесуалното им основание са текстовете на чл.чл.415 и
ал.1 и 422 ал.1 от ГПК. Съдът ги намира доказани в условията на пълно главно доказване.
Искът за главницата ще бъде уважен изцяло, защото от ангажираните
по делото доказателства се установи, че по силата на договор от 19.05.2014г.
”БНП Париба …е предоставило на И.В.Г. сумата 1 200лв., а тя пък се е задължила
да върне кредита, заедно с допълнителни плащания /които формират годишен
процент на разходите 567.87%/ в общ размер 1 746лв. на 18 месечни
погасителни вноски, с краен срок- 01.10.2014г.
Ясно е, че падежа на всички вноски е отдавна
настъпил, вкл. настъпил е преди депозирането на исковата молба пред СлРС, а и
преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 4378/2018г. От ответницата не се ангажираха доказателства,
а тя дори и не направи твърдения, да е погасила задълженията си. Всъщност,
установи се- при помощта на вещо лице, че жената е направила няколко на брой
вноски, с които е погасила част от задълженията си, но е останала да дължи
главница в размер на 750.19лв. Тъй като това е твърдяния от ищеца размер, тази
претенция ще бъде уважена изцяло. Сумата се дължи ведно със законната лихва-
като обезщетение за забавата, в която ответника е изпаднал в плащането й- точно
както е издадена и заповедта за изпълнение, в производството по ч.гр.д.№ 4378/
2018г. на СлРС. Необходимо е да се коментира и че годишния процент на разходите,
съотв. лихвения процент по договора за кредит са твърде високи, но предвид
датата на сключването му за него е неприложима разпоредбата на чл.19 ал.4 от
Закона за потребителския кредит в сегашната й редакция.
Ищецът черпи правото си на това вземане и на договор
за цесия, по който е цесионер и доказа сключването му. Признава, че
уведомлението му до Г. не е получено от нея, но пък се позовава на съдебна
практика на ВКС /възприета и от по-долните по степен съдилища/, че уведомлението
за цесия се счита връчено с връчването на ответника на преписа от исковата
молба, ако то е сред приложенията й. С това цесията е противопоставима на
ответницата.
По иска за лихва за забава в размер 313.30лв.- той е
частично основателен. Така е, защото видно от заключението на вещото лице,
размера на това вземане е 144.41лв., а ищеца не ангажира доказателства, а то бе
в негова тежест, че вземането му е в по-голям – твърдяния, размер. От друга
страна, правилно вещото лице е изчислявало лихвата за забава от момента на сключване
на договора за цесия, защото с последния „БНП Париба … е прехвърлило на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД само вземания за главница и за неустойка, но не и
за лихва за забава. По тази причина цесионера може да начислява лихва забава
точно от датата, посочена в експертизата- 11.01.2017г., а до датата на
предявяване на иска пред съда лихвата е 144.41лв. До този размер иска е
основателен, а за разликата над него до 313.03лв. ще бъде отхвърлен. Ищецът има
право на такова вземане, тъй като е кредитор, а съгласно чл.86 от ЗЗД, за
забавата в плащането на парично задължение длъжника следва да заплати на
кредитора си обезщетение за вредите, които последния търпи в резултат на
забавата.
Този изход на делото оказва влияние и върху разрешението
на въпроса за разноските- такива се търсят само от ищеца, но се търсят както в
заповедното производство, така и в исковия процес. Той има право на такива, съразмерно
уважената част от исковете- чл.78 ал.1 от ГПК. В заповедното производство-
ч.гр.д.№ 4378/2018г., разноските му са общо 75лв., от тях: 25лв.- д.т. за
образуване на делото и 50лв.- юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно уважената
част от исковете, уважени в гр.д.№ 6773/2018г., на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД
се следват разноски от 63.10лв. В исковия процес разноските на търговското
дружество са 325лв., от тях: 75лв.- довнесена д.т. за образуване на делото; 100лв-
юрисконсултско възнаграждение /защото процесуалните действия по делото за ищеца
бяха осъществявани от юрисконсулт/ и 150лв.- депозит за вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза. Съразмерно уважената част от исковете се
следва на това основание сумата 273.46лв.
При горните съображения, Сливенски районен съд
Р Е Ш И:
На осн.чл. 422 ал.1 във вр.
с чл.415 ал.1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.В.Г. с ЕГН: ********** и
адрес *** дължи на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД с ЕИК *********; със
седалище гр.София и адрес на управление на дейността- р-н”Лозенец”, ул.”Хенрих
Ибсен” №15, чрез юриск. К.П., следните от сумите, за които на това търговско
дружество е издадена, от Сливенски районен съд и в производството по ч.гр.д.№
4378/2018г., заповед № 2575/ 11.09.2018г., дължими на основание сключен между
физическото лице и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД договор с № SPEL-10740560 19.05.2014г.
за потребителски паричен кредит и Договор за цесия, сключен между цедента „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, а именно:
- 750.19лв.
/седемстотин и петдесет лева и деветнадесет стотинки/, представляващи останала
неизплатена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано
от 23.08.2018г.г. до окончателното й изплащане;
- 144.41лв. /сто
четиридесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/, лихва забава, дължима
периода 11.01.2017г.- 04.12.2018г.,
а ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над 144.41лв. до пълния заявен размер-
313.03лв.- лихва, дължима за период 05.06.2014г.- 04.12.2018г.
ОСЪЖДА И.В.Г. с ЕГН: ********** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД с ЕИК *********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 63.10лв.
/шестдесет и три лева и десет стотинки/, направени от дружеството в заповедното
производство, развило се в ч.гр.д.№ 4378/2018г. на СлРС и разноски в размер 273.46лв. /двеста седемдесет и три
лева и четиридесет и шест стотинки/ за исковото производство, развило се в
гр.д.№ 6773/ 2018г. на СлРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва
по следния начин: пред Сливенски окръжен
съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез Сливенски районен съд, в
двуседмичен срок, течащ за всяка от страните по делото от момента, в който й
бъде връчено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: