Разпореждане по дело №53/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 420 ал. 3 от ГПК.

Постъпила е жалба от Н. А. за П.- София, против определение № 809/05.03.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 1813/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Кърджали, с което е спряно незабавното изпълнение на постановената по същото дело заповед № 4629/21.12.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Определението се атакува като необосновано, иска се неговата отмяна, за което се излагат подробни съображения и се твърди, че хипотезите, при които съдът може да спре принудителното изпълнение, в случая не били налице. Подържа се, че от приложеното към молбата на „Г.- К.” , гр. К. удостоверение с изх. № 700/28.02.2012 г. на Апелативен съд- гр. Пловдив, за наличие на висящ съдебен спор относно установяване съществуването на частно държавно вземане за главница към „Г.- К.” - гр. К., не можело да се приеме, че сумата в процесната заповед не се дължи. Твърди се, че дължимостта на вземането за главница била установена с влязло в сила съдебно решение № 611/12.07.2007 г. по дело № 265/2007 г. по описа на ВКС. Иска се след отмяна на атакуваното определение, да се постанови друго, с което да се отхвърли искането за спиране на принудителното изпълнение на заповед № 4629/21.12.2011 г. Претендира разноски.

В писмен отговор ответникът по жалбата я оспорва и иска атакуваното определение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за законосъобразността на определението на първоинстанционния съд, за наличието на убедителни писмени доказателства, и че главното вземане е предмет на съдебен спор и до влизането в сила на решение по него, не следва да се търсят акцесорните вземания, предмет на делото.

Съдът, като съобрази обстоятелствата по делото, приема следното:

Жалбата е подадена от легитимно лице и с оглед разпоредбата на чл. 420 ал. 3 от ГПК е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Процесната жалба е подадена в предвидения от закона преклузивен срок, с оглед на което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Пред Кърджалийският районен съд е било образувано производство по заявление с вх. № 9817/03.11.2011 г. на НАП- гр. С., за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК срещу „Г.- К.” - гр. К., за сумите, както следва: 106315.15 лв., представляваща наказателна лихва върху непогасена част от главница, установена с Акт № 12/06.04.2004 г., за периода от 07.07.2009 г. до 23.03.2011 г.; 36634.62 лв., представляваща наказателна лихва върху непогасена част от главница в размер на 590838.49 лв. за периода 23.03.2011 г. до 02.11.2011 г. /датата на подаване на заявлението/; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане и сумата в размер на 4147.14 лв., представляваща разноски. Със заявлението е бил представен Акт № 54/05.04.2011 г. за установяване на частно държавно вземане на НАП- гр. С., от който е видно, че към 23.03.2011 г. Държавата има изискуемо вземане срещу „Г.- К.” , гр. К., извън установеното с Акт № 12/06.04.2004 г. и Акт № 19/24.07.2009 г., в размер на 106315.15 лв., представляващи наказателна лихва за периода от 07.07.2009 г. до 23.03.2011 г., върху неиздължената главница в размер на 590838.49 лв. С разпореждане от 21.12.2011 г., по ч. гр. д. № 1813/2011 г., по заповед № 4629/21.12.2011 г., Кърджалийският районен съд е разпоредил длъжникът „Г.- К.” , гр. К. да заплати на НАП посочените по- горе суми. С възражение вх. № 2234/29.02.2012 г. „Г.- К.” , гр. К., възразил срещу издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

С влязло в сила определение № 303/11.04.2012 г., постановено по в. ч. гр. д. № 115/2012 г., Кърджалийският окръжен съд е отменил Разпореждане, инкорпорирано в заповед за незабавно изпълнение № 4629/21.12.2011 г., издадена на основание чл. 417 и чл. 418 от ГПК по ч. гр. д. № 1813/2011 г. по описа на КРС в частта му, с която е разпоредено длъжникът „Г.- К.” - гр. К. да заплати на кредитора НАП- гр. С., сумата в размер на 36634.62 лв., представляваща наказателна лихва върху непогасената част от главницата в размер на 590838.49 лв., за периода от 23.03.2011 г. до 02.11.2011 г. /датата на подаване на заявлението/, и в частта му за разноски за разликата от 3084.33 лв. до 4147.14 лв., вместо което е отхвърлил заявлението на НАП- гр. С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу „Г.-К.” , гр. К. за посочените суми. Съдът е обезсилил издадения въз основа на заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист от 22.12.2011 г. в частта му за сумата в размер на 36634.62 лв., представляваща наказателна лихва върху непогасената част от главницата и в частта му за разликата от 3084.33 лв. до 4147.14 лв., представляващи разноски в заповедното производство. Съдът е оставил без уважение частната жалба на „Г.-К.” , гр. К., в останалата й част.

С молба вх. № 2234/29.02.2012 г. „Г.- К.” гр. К. е поискал спиране на изпълнението на основание чл. 420 ал. 2 от ГПК. С определение № 809/05.03.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 1813/2011 г., Кърджалийският районен съд е постановил спиране на незабавното изпълнение на заповед № 4629/21.12.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. За да постанови своя акт, първоинстанционният съд е приел, че присъдените суми в производството представляват лихви върху непогасена главница, установена с акт № 12/06.04.2004 г., след приспадане на направени плащания, за които суми били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, които били оспорени. Налице било висящо производство по т. д. № 1292/2011 г. по описа на АС- Пловдив относно установяване на вземането за главница, поради което съдът приел, че е налице преюдициален спор относно съществуването на главното задължение и решението по този спор ще има значение за установяване дължимостта и на акцесорните вземания, каквито са вземанията за лихви, присъдени по ч. гр. д. № 1813/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Така направените изводи от първоинстанционният съд са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция, поради което атакуваното определение, с което е спряно незабавното изпълнение на постановената по същото дело заповед № 4629/21.12.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, следва да се отмени.

Не се спори по делото, че по отношение на непогасената главница от 590838.49 лева, е била издадена заповед № 1180/12.10.2009 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 13.10.2009 г. по ч. гр. д. № 1172/2009 г. по описа на Районен съд- Кърджали. Срещу същата е подадено възражение от длъжника. Не се спори и е служебно известно на съда, че в Окръжен съд- Кърджали, е било образувано гр. д. № 353/2010 г., по което с решение № 219/30.06.2011 г. бил уважен установителния иск на НАП гр. С., като е признато за установено, че Държавата има изискуемо вземане за главница срещу „Г.- К.” , гр. К. в размер на 590838.49 лв. Решението е обжалвано пред АС- гр. Пловдив и е образувано т. д. № 1292/2011 г. Обстоятелствата са видни и от удостоверение, издадено от АС- гр. Пловдив с изх. № 700/28.02.2012 г. Впрочем, не се спори, че е налице висящ съдебен спор относно установяване съществуването на частно държавно вземане за главница на „Горубсо- Кърджали” - гр. Кърджали и, че по този спор са постановени съдебни актове, противоположни по своя краен извод. Видно от приложеното заверено копие по ч. гр. д. № 1813/2011 г. по описа на КРС решение от 06.03.2012 г. постановено по в. гр. д. № 1292/2011 г. по описа на ПАС, решението на Кърджалийския окръжен съд е отменено изцяло и е отхвърлен предявения от НАП гр. С. установителен иск по чл. 422 от ГПК против „Г.- К.” гр. К. като погасен по давност, обезсилена е издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 13.10.2009 г.

С разпоредбата на чл. 420 ал. 2 от ГПК е предвидена възможност за длъжника да постигне спиране на изпълнението чрез представяне на убедителни писмени доказателства, разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание. В конкретния случай, съдът приема, че посочената хипотеза не е налице и не споделя възприетото от районния съд, че наличието на преюдициален спор относно съществуването на главното задължение на „Г.- К.” гр. К. към НАП- С., решението по което ще има значение за установяване дължимостта и на акцесорните вземания за лихви, присъдени в настоящото заповедно производство, представлява „убедителни писмени доказателства” по смисъла на чл. 420 ал. 2 от ГПК, разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание и даващо основание за спиране на изпълнителното производството. Под „убедителни писмени доказателства” в разпоредбата на чл. 420 ал. 2 от ГПК законодателят има предвид такива, които по своя характер могат да обосноват възражението срещу присъденото изпълнение, т. е. да убедят съда, че изпълнението (изцяло или отчасти) не се дължи. Наличието на преюдициален спор не обуславя такъв извод- за недължимост на посочените в заповедта суми и спирането на това основание не почива на правната норма. Съображенията в молбата за спиране на изпълнението, свързани с наличието на висящо производство за установяване вземането за главница, което било недължимо, както и тези, че вземането, за което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, било акцесорно такова, че е погасено по давност вземането по акт № 12/06.04.2004 г., както и всички останали, не могат да се разглеждат в настоящото производство. Сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, съдът се движи в специфично производство, в което е даденоправо на длъжника да се брани срещу издаденото изпълнително основание чрез подаването на възражение по чл. 414 от ГПК и искане за спиране на принудителното изпълнение, но законът не дава правомощия на съда да разглежда въпроси относно това дали претенцията е основателна или не. В производството по чл. 420 ал. 3 от ГПК съдът е компетентен да извърши преценка само относно това налице ли е обезпечение на кредитора по чл. 180- 181 от ГПК, или са представени „убедителни писмени доказателства”, а за заявителя остава възможността да докаже основателността на претенцията си чрез предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, който се разглежда по общия исков ред и при общите правила на ГПК. С оглед гореизложеното, за съда е налице основание да приеме, че не са налице предпоставките по чл. 420 ал. 2 от ГПК за спиране на изпълнението, поради което приема, че районният съд неправилно е спрял изпълнението по делото. Съображенията в атакуваното определение не се споделят от въззивната инстанция, поради което жалбата срещу него следва да бъде уважена като основателна и съдебният акт, като незаконосъобразен, следва да бъде отменен. Поради това, следва да се отмени атакуваното определение и се постанови друго, с което се остави без уважение молбата на „Г.- К.” , гр. К. за спиране на незабавното изпълнение на заповед № 4629/21.12.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1813/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

При този изход на делото ответникът по жалбата следва да заплати на жалбодателя, представляван от юрисконсулт, разноските за тази инстанция в размер на 150 лв.

Водим от изложеното въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА определение № 809/05.03.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 1813/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Кърджали, с което е спряно незабавното изпълнение на постановената по същото дело заповед № 4629/21.12.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, вместо което постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Г.- К.” , гр. К., с ЕИК за спиране на незабавното изпълнение на заповед № 4629/21.12.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1813/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „Г.- К.” , гр, ЕИК да заплати на НАП гр. С., ЕИК разноски по делото за тази инстанция в размер на 150 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на касационен контрол.

Председател: Членове: 1/ 2/