Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 25.02.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7 385
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове: иск с правно основание §22 от Преходните и
заключителните разпоредби на Кодекса за застраховане във връзка с чл. 226, ал.
1 от Кодекса за застраховането /отм./ и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът – В.А.В. твърди, че на 07.04.2013
г. на първокласен път (ПП) 1-5 гр. Русе - гр. Велико Търново, в района на км.
47+500, в землището на гр. Бяла, обл. Русе, е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил Опел Вектра
с peг. №*****, управляван от З.А.А.
и лек автомобил Фолксваген Пасат с peг. №*****,
собственост на ищеца В.В., вследствие на което на
последния са причинени телесни повреди. Твърди, че с решение № 315/29.11.2013
г. по нахд №342/2013 г. Районен съд - Бяла, III
наказателен състав, е признат З.А.А. за виновен за
описаното ПТП и за причиняване на ищеца на увреждане, изразяващо се в трайно
затрудняване на движенията на снагата за повече от тридесет дни поради счупване
на 4 + 9 ребра в дясно, и счупване на гръдната кост. Твърди, че след настъпване
на ПТП – то ищецът е настанен на
амбулаторен режим до 11.04.2013г. в МБАЛ - Русе АД. В болничното заведение е
констатирано, че вследствие на ПТП той е получил:
-
фрактура на стернум без дислокация;
-
фрактури на IV, V, VI, VII, VIII и IX ребра в дясно. Тези наранявания са
причинили на ищеца продължителни по степен и сила болки и страдания, довели са
до отклонение от нормалната му жизнена дейност, като в периода на
възстановяването е бил затруднен да извършва основни човешки дейности сам.
Посочва, че виновният водач е представил застрахователна полица
"Гражданска отговорност“ на автомобилистите №09113000290938, сключена в
"ХДИ Застраховане" АД за покриване на отговорността при управление на
лек автомобил Опел Вектра с per.
№*****, валидна към датата на произшествието. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което се осъди ответникът да заплати на ищеца:
- 30 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от 19.03.2018г. /датата на подаване на исковата
молба/ до окончателното изплащане на сумата;
- 9 147, 10 лева - представляваща
обезщетение за забава върху посочената главница от 19.03.2015г. до 18.03.2018г.,
както и сторените по делото разноски. В последното съдебно заседание е
представен списък на претендираните разноски съгласно
чл. 80 от ГПК.
Ответникът – ЗД „ЕИГ Ре”
АД в депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
-
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ относно лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“,
с рег. № *****;
- настъпване на 07.04.2013г. ПТП;
- влязлата в сила присъда по отношение
на виновния за ПТП водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при него;
- причинените телесни увреждания на
ищеца – фрактура на ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ и ІХ ребра вдясно и счупването на
гръдната кост.
Прави следните възражения: за изтекла
погасителна давност по отношение и на двата иска, за прекомерност на исковата
претенция и за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, като твърди, че същият е бил без поставен обезопасителен колан. Оспорва размера на претенцията за мораторна лихва. Моли да се постанови съдебно решение, с
което се отхвърлят предявените искове, като им се присъдят направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В
последното съдебно заседание е представен списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следите факти:
-
сключване
на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със
застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в исковата
молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие,
-
настъпване на процесното
ПТП,
-
влязлата в сила присъда по отношение на
виновния за ПТП водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
застрахователно дружество;
-
причинените телесни увреждания на ищеца –
фрактура на ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ и ІХ ребра вдясно и счупването на гръдната
кост.
По делото е
прието решение № 315 от 29.11.2013г., постановено по нахд
№ 342/2013г. по описа на Беленския районен съд, съгласно което З. А.А. е признат за виновен за това, че на 07.04.2013 г. по
първокласен път /ПП/ 1-5 гр.Русе - гр.Велико Търново в района на км. 47+500 в
землището на гр. Бяла, обл. Русе, в посока за
гр.Русе, при управление на МПС - лек автомобил "Опел Вектра"
с рег.№ ******нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват", чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и
чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне" и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на В.А. ***, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на
снагата за срок повече от тридесет дни, поради счупване на 4 - 9-то ребра в
дясно, счупване на гръдната кост. Решението е влязло в сила на 30.12.2013г.
От представената
и приета по делото епикриза по ИЗ № 9221 на МБАЛ –
Русе АД се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на
07.04.2013г. с окончателна диагноза: контузио торакоабдоминалис. Фрактура косте
ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ, ІХ синистра и е изписан на
1104.2013г. От представения болничен лист /Стр. 12/ се установява, че ищецът
след изписване от болничното заведение е ползвал отпуск поради временна
нетрудоспособност за период до 11.05.2013г.
По делото е
прието заключение на допуснатата по искане на страните съдебно-медицинска
експертиза, което не е оспорено от страните
и съдът кредитира, като компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е
посочено, че вследствие на процесното ПТП на ищеца са
причинени следните телесни травми: контузия на гръднокоремната
област; счупване на 4, 5, 6, 7, 8, 9 ребра в ляво по предна аксиларна
линия; счупване на гръдната кост без разместване. Вещото лице сочи, че ищецът е
бил във временна нетрудоспособен - 155 дни. Експертизата приема, че болките в
областта на гърдите са били най-интензивни непосредствено след травмата в
първите 25-30 дни и в началото на раздвижването- след 50-60 дни. Сочи още, че за
в бъдеще при натоварване и промени във времето ищецът може да се оплаква от
болки и дискомфорт в местата на счупванията
- ребра, гръдна кост. Вещото лице приема, че с оглед уврежданията и механизма
на ПТП, е възможно същият да получи коланна травма и
да възникнат същите увреди.
По искане на
ищеца е разпитан свидетелят В.Т.В.– негова съпруга. Свидетелят посочва, че след
ПТП, ищецът трудно се движил и дишал. Имал нужда от помощ, като тя му помагала да
става, да се храни, да се къпе, да се облича. Свидетелят посочва още, че след
месец и половина, два започнал да бъде по-самостоятелен. Помагали още техните
деца и нейната майка, когато тя била на работа, винаги имало човек при него.
Когато тръгнал на работа усещал болка в гърдите, както и когато времето се
променя или при по-рязко движение. Съдът кредитира показанията на свидетелят,
включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като неговите
възприятия са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните
по делото доказателства.
Пред съда е
изслушан и свидетелят И.Д.М.. Свидетелят посочва, че на сочената в исковата
молба дата управлявал лек автомобил „Фолксваген-Пасат“, а ищецът е бил на
пасажерското място отпред в дясно. Движел се с около 50 км/ч, валяло дъжд. На
един от завоите видял, че автомобилът на А. поднася и в опита да го овладее,
навлязъл в тяхното платно и ги ударил, почти челно. Свидетелят посочва, че той
и ищецът били с поставени предпазни колани.
По искане на
ответната страна е изслушан и свидетелят З.А.А..
Свидетелят посочва, че навлязъл в насрещно движение, ударил една кола отзад, а
другата я блъснал отпред. Причината да навлезе в насрещното била мократа настилка,
тъй като валяло дъжд. Разминал се с тир, който пръснал стъклото, не успял да
види пътя, и се озовал в насрещното движение. Посочва, че се движил се със 60
км/ч - 70 км/ч.
По делото по
искане на ответната страна е допусната съдебно-автотехническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като
изготвено обективно и компетентно. В заключението вещото лице е посочил, че на 07.04.2013
г. около 17:00 часа по първокласния път 1-5 в района на км. 47,500 в посока от
гр. Бяла към гр.Русе в дясната пътна лента се е движил лек автомобил „Опел Вектра" с рег.№ *****, управляван от З.А.. Бил със
скорост в интервала 70 - 90 км/ч. Пътят е бил мокър и е валял дъжд. Автомобилът
се е движил в десен завой с възходящ надлъжен наклон. Когато л.а Опел Вектра се е приближавал към ж.п. надлез, според обясненията
на водача при разминаване с товарен автомобил, гумите на който са изхвърлили
вода и той не е виждал, затова е навлязъл в лентите за насрещното движение. Експертизата
приема, че не може да се изключи вариантът, че автомобилът е навлязъл в
насрещната лента, породи движене със скорост близка към критичната за завоя.
Посочва,
че причината за настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а.
„Опел Векра“, допуснал навлизане в лентата за
насрещно движение, където са осъществени два удара с два насрещни автомобила.
Експертът сочи още, че водачът на л.а. Фолксваген Пасат е имал възможност само
да отклони автомобила си надясно, но не е успял, като в дясно на техните ленти
е имало мантинела.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Относно предявения иск
с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи
така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствена
тежест да установи настъпването на следните факти:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищеца – описаните
в исковата молба увреждания;
3. причинна връзка между описаното ПТП и
описаните в исковата молба увреждания,
4. предприетите действия от ищеца за
възстановяване от причинените травми от процесното
ПТП,
5. здравословно състояние на ищеца към
настоящия момент – възстановен ли е напълно от причинените травми или има
трайни настъпили увреждания, които не могат да бъдат преодолени,
6. предприемане на действия, с които е
спирана или прекъсвана давността по отношение на претендираните
вземания.
От събраните и описани по-горе
доказателства /постановеното съдебно решение по назателното
дело и заключението на авто – техническата експертиза/
се установява настъпването на първите два факта: механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно, че вината за това е на водача
на лек автомобил „Опел Вектра“.
От заключението на съдебно – медицинската
експертиза се установява, настъпване на описаните в исковата молба увреждания,
както и причинно – следствената връзка между процесното
ПТП и тези травми.
При така изложеното настоящият съдебен
състав приема, че ищецът е доказал всички описани по-горе факти, за които носи доказателствена тежест, поради което следва да се приеме,
че е възникнала отговорност за ответника да заплати обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди в резултат на процесното
ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът
да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 49г.,
продължителният лечебен и възстановителен период общо 155 дни временна
нетрудоспособност, интензитета на болките, изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен и битов характер, включително и тези, свързани
със затрудненото самообслужване, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние, както и обстоятелството,
че за в бъдеще при натоварване и промени във времето може да се оплаква от
болки и дискомфорт в местата на счупванията, съдът намира, че сумата от 30 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно
което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания.
Относно направеното възражение за
изтекла погасителна давност на претендираното
вземане, съдът счита, че същото е неоснователно по аргументи изложени по-долу.
Съгласно чл. 197 от КЗ /отм./ погасителната давност относно правата по
застраховка „гражданска отговорност” се погасяват след изтичане на 5 годишен
срок от датата на настъпване на събитието. В конкретния случай ПТП е настъпило
на 07.04.2013г., а исковата молба е подадена на 19.03.2018г., тоест преди да
изтече определения в посочената по-горе норма срок.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването
и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия,
дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде
определено като съпричиняване на вреда по смисъла на
закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена
причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на
разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване
на вредите.
В конкретния
случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е посочил, че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан, като по този начин е нарушил
разпоредбата на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП. В приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, неоспорена от страните е прието, че с оглед уврежданията на ищеца и
механизма на ПТП, е възможно същият да получи коланна
травма и да възникнат същите увреди.
Предвид
изложеното, съдът намира наведеното от страна на ответната страна възражение за
съпричиняване за недоказано.
Относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Прякото право на увредения, установено със закона
- чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, възниква едновременно с
правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, поради
което застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на
вредата. Това означава, че отговорността му е ангажирана и за законната лихва
върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане /07.04.2013г./
и аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е нормата на чл. 223, ал. 2 КЗ. / в този смисъл Решение № 238 от 20.06.2008
г. на ВКС по т. д. № 924/2008 г., II о., ТК/.
Съдът
като взе предвид датата на депозиране на исковата молба /19.03.2018г./, датата,
от която се претендира обезщетение за забава в размер на законна лихва /19.03.2015г./
и чл. 111, б. „в” от ЗЗД, счита, че направеното възражение от ответника за
погасяване по давност на претендираната сума е
неоснователно изцяло.
Съдът използвайки компютърна програма
констатира, че размера на законната лихва върху сумата от 30 000 лв. за
периода 19.03.2015г. – 19.03.2018г. е в размера, за който е предявен иска,
поради което същият следва да бъде
уважен изцяло, като се осъди ответникът да заплати на ищеца и сумата от 9 147,
10 лв. – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 30 000 лв. за периода 19.03.2015г. – 19.03.2018г.
Относно направените по
делото разноски
Предвид изхода
на делото направеното от ответника искане за присъждане на направените от него
разноски в тежест на ищеца следва да бъде оставено без уважение.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса за настоящото производство на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Предвид изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС сумата 1 665, 88 лв., от които 1 565, 88 лева – държавна такса и
100 лв. платени от бюджета на съда съдебно-деловодни разноски за изготвяне на
съдебно – медицинската експертиза.
На основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба №1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца адв. П.З. – САК сумата от 1 704, 41 лева.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ЕИГ Р.” ЕАД,
ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.А.В., ЕГН - **********,
със съдебен адрес: *** – чрез адвокат П.З. на основание §22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ сумата от
30 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 07.04.2013г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 19.03.2018г. до окончателното й плащане и
сумата 9 147, 10 лв. – представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 30 000 лв. за
периода 19.03.2015г. – 19.03.2018г.
ОСЪЖДА
ЗД „ЕИГ Р.” ЕАД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат
П.Д.З., ЕГН - **********, с адрес: *** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата 1 704,
41 лева.
ОСЪЖДА ЗД „ЕИГ Р.” ЕАД,
ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски
градски съд с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата от 1 665, 88 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: