Р Е Ш Е Н И Е

№ 1646

гр. Пловдив,  04 октомври 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ

при секретаря Х.Н. и участието на прокурор ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа КАНД № 1572/2022година по описа на съда, докладвано от съдия Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на oбщина Раковски, ЕИК *********, адрес гр.Раковски, пл.“България“ №1, чрез адвокат Л. против решение № 507 от 09.03.2022 г., постановено по а. н. д № 7593 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, X - ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 7/22.01.2020г. на Директор на РИОСВ-Пловдив, с което за нарушение на  чл. 200, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, на община Раковски е наложена имуществена санкция в размер на 2000 / две хиляди / лв. 

Претендира се отмяна на решението на РС – Пловдив, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и се иска постановяването на друго решение, с което да се отмени НП.

Ответникът по касационната жалба РИОСВ -Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. С., оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Районният съд е сезиран с жалба против Наказателно постановление № 7/22.01.2020 г. на директора на РИОСВ – Пловдив, с което за нарушение на  чл. 200, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, на община Раковски е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

От фактическа страна е установено, че община Раковски не изпълнявала условия, определени в раздел "Други условия, съобразно спецификата на обекта" на издаденото Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 33710091/29.11.2013г. от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив, с краен срок на действие – 29.11.2019 г.

На 22.10.2019г. от служители на РИОСВ Пловдив била извършена планова проверка на обект „Индустриална зона Раковски – ЛПСОВ“ с. Стряма. За извършената проверка бил съставен Протокол за проверка № 0000811/22.10.2019г. Било установено, че локалната пречиствателна станция за отпадъчни води не работи и отпадъчните води от промишлените предприятия на територията на индустриалната зона се заустват непречистени във водоприемника общински отводнителен канал № 328, водно тяло BG3MA300R075, поречие р. Марица.

Констатирано е също така, че от взетите взела проби от съоръжението, съдържат значително превишаващи стойности на допустимите вещества – неразтворени вещества, БПК5, ХПК и нефтопродукти, спрямо определените в разрешителното. Установено било и, че не е била извършена и реконструкция и модернизация на съществуващите пречиствателни съоръжения за отпадъчни води, нито били изградени нови пречиствателни съоръжения за битово-фекалните отпадъчни води.

Прието е нарушение на нормата на  чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ и чл. 38, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индвидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване.

Районният съд, след като е обсъдил всички доказателства по приложената административнонаказателна преписка, е приел, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ и правилно е приложил санкционната норма на  чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице маловажен случай на административно нарушение. В тази насока съдът е приел, че преценката на административнонаказващият орган, че случаят не е маловажен, съответства на закона, тъй като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушения от същия вид. По отношение на вида и размера на наложеното наказание, съдът е приел, че административнонаказващия орган е приложил прецизно критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при оразмеряване на санкцията в минимален размер.

Решението е правилно. Като е стигнал до горните изводи въззивният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и доводите на страните.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на ЗВ и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.

Съгласно  чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.

От своя страна, чл. 38, ал. 2, т. 2 от Наредбата гласи, че по смисъла на  чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното се счита заустването на отпадъчни води в нарушение на посочените условия в издаденото разрешително за заустване.

Несъмнено е установено неспазването на изискванията, заложени в издаденото на жалбоподателя разрешително. Видно от Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 3710091/29.11.2013 г. целта е ползването на водния обект за заустване на отпадъчни води за експлоатация на съществуващ обект: Индустриална зона –Раковски. В раздел „Други условия, съобразно спецификата на обекта" , е посочено, че титулярът на разрешителното следва да поддържа ЛПСОВ в добро техническо състояние, като всички битово-фекални води, формирани на площадката, да се пречистват в нея, преди да се заустят във водоприемника, както и да не се допуска попадане на утайки във водоприемника.

Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че във въззивнното производство решаващият съд е дал законосъобразен отговор, при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, като е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

В случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като процесното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Дори напротив констатираното деяние засяга значими обществени интереси и се характеризира със завишена степен на обществена опасност, доколкото същото представлява реална заплаха за живота и здравето на неограничен брой граждани и би могло да доведе до неблагоприятни последици върху околната среда.

В разглеждания казус доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито във въззивното, нито в настоящото съдебно производство.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Правилно въззивният съд е присъдил разноски за всяка една от инстанциите.

Основателно, при този изход на спора, е направеното от процесуалния представител на ответника, в приложеното по делото писмено становище, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което следва да бъде определено в размер на 80 лв.

 

Административен съд – Пловдив, ХХIII касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 507 от 09.03.2022 г., постановено по АНД № 7593/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, X- ти н.с.

ОСЪЖДА oбщина Раковски, ЕИК *********, адрес гр.Раковски, пл.“България“ №1, да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив  сумата от 80.00 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:

                  1………………

 

 

 2………………