№ 1799
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 40 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвия Б. Русева
СъдебниЦеца Янк. Маринова
заседатели:Деян П. Дянков
при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова
и прокурора Ж. Андр. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Силвия Б. Русева Частно наказателно
дело № 20251100201713 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, се
явява прокурор М..
ОСЪДЕНИЯТ Р. Р. Р. – редовно призован, конвоиран, се явява
лично и с АДВ. М. М..
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ Р. Р.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Осъденият Р. Р. Р. е СЪС СНЕТА по делото
самоличност и РАЗЯСНЕНИ права, от предходно съдебно
заседание.
1
СЪДЪТ отново му НАПОМНИ, за правото му на отвод на съдебния
състав, секретаря и прокурора, както и страните имат право на отвод.
СТРАНИТЕ /общо становище/: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили оригинали на справка за криминалните
регистрации и водените ДП срещу осъдения Р., справка от ТД на НАП, София
– офис център, относно липсата на изпълнително дело за събиране на „Глоба“,
в размер на 6000 /шест хиляди/ лева за лицето Р..
По делото е приложен ОА по ДП № 1990/2023 г. по описа на 4 РУ-
СДВР, пр. пр. № 13488/2024 г. по описа на СГП. Това е ОА, който е инициирал
производството по НОХД № 4450/2024 г.
Постъпила характеристична справка, изготвена за молителя от
инспектор мл. полицай Н. Григоров от 04 РУ-СДВР.
Постъпило е от СРС и протоколно определение от 20.09.2018 г. по НЧД
№ 942/2017 г. описа на СРС, НО, 7 състав, но то е ирелевантно към предмета
на настоящото дело, погрешно е посочено въпросното НЧД, вместо НЧД №
6933/2018 г., с което именно с определението по това НЧД са кумулирани
трите присъди, във връзка с изтърпяването на наказанието по които, се иска
реабилитация.
СТРАНИТЕ /общо становище/: Нямаме доказателствени искания. Няма
да сочим нови доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания. Запозната съм. Да се приемат.
АДВ. М.: Нямам други искания. Да се приемат.
Предвид, че постъпилите, изискани служебно и поискани от защитата
доказателства, са относими към предмета на настоящото дело,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА изредените писмени
доказателства.
СТРАНИТЕ /общо становище/: Нямаме други искания.
СЪДЪТ
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. М.: Считам, че в случая има всички кумулативни изисквания за
реабилитация на Р. Р., както е видно и от направените справки, същият от
последното изтърпяване на присъдата, наложена му 2018 г., до момента няма
абсолютно никакви криминални прояви, задържания или каквито и да било
други, дори като свидетел, изключая единствено в момента, по което е
задържан по НОХД № 4450/2024 г., което само че е влезнало с ОА в съдебна
фаза, но по него няма постановена присъда, което според мен, не следва да се
взима предвид и да му отказвано правото да бъде реабилитиран, тъй като
презумпцията за невиновност е един от основополагащите принципи в
съвременното наказателно право.
Засяга не само чл. 50 от правата на Р. Р. по НПК, но също така и
основният закон на Република България – Конституцията, в частност чл. 31 от
нея.
Както се видя от получените справки, няма и образувано изпълнително
дело за въпросна „Глоба“ по изтърпяната присъда, погълната е от настъпила
давност. Р. сам, както и аз след това, потърсихме начини дали има такова дело,
за да може да плати задължението си, след като излезе от затвора и започне да
работи, но нямаше. Видно от справките, действително е погълната от
давността.
Считам, че е случая са налице изискванията на закона да бъде
реабилитиран Р., поради което Моля, да уважите молбата която сме отправили
към Вас и приетите доказателства.
ОСЪДЕНИЯТ Р. Р.: Искам да потвърдя думите на моя защитник. Моля,
да бъда реабилитиран.
Доста години са минали след последното ми задържане. От 2014 година
нямам задържания, освен по това което в момента съм задържан. През 2020
година излязох от затвора, започнах работа, започнах частен бизнес, грижа се
семейството си и смятам, че това са нормалните неща които трябва да
изпълнява един съвестен гражданин на Република България.
Моля, да ме реабилитирате, независимо че в момента съм задържан по
въпросното дело.
ПРОКУРОРЪТ: От материалите по делото е видно, че Р. Р. Р. е осъждан
многократно, общо по 7 броя НОХД дела, като след съответните групирания
на наказанията, всъщност са му наложени общо три наказания. По първото
осъждане по НОХД 2244/2007 г. по описа на СГС, намирам че е настъпила
реабилитация по право, по силата на чл. 86 от НК, тъй като в рамките на
изпитателния срок от три години, считано от 05.07.2007 г., същият не е
3
извършил друго престъпно деяние, за което да е осъден в последствие и
поради това и наложеното му наказание една година „Лишаване от свобода“,
не е било приведено в ефективно изпълнение.
По следващите осъждания, са му наложени две общи наказания, а
именно по второто, третото и четвъртото дело, по ред, няма да ги цитирам
като номера, е определено общо наказание една година и три месеца
„Лишаване от свобода“, плюс 100 лева „Глоба“. Това наказание е изтърпяно.
След това Р. е търпял общо най-тежко наказание по останалите три дела,
отразени под № 5, № 6 и № 7 в справката за съдимост, а именно три години
„Лишаване от свобода“ и това наказание е изтърпяно на 25.03.2020 г.
Очевидно е, че е налице едната от предпоставките на чл. 87 от НК, към
момента е изминат срок по-голям от три години от изтърпяване на наложените
наказания.
По отношение на кумулативно наложеното наказание „Глоба“ от 6000
/шест хиляди/ лева, предвид това че не е образувано изпълнително дело,
следва да се приеме че изпълнението на наказанието е погасено по давност, по
силата на чл. 82, ал. 1, т. 5 и ал. 4 от НК.
Искам да вмъкна, че не са налице предпоставките на чл. 88а от НК, за
обща реабилитация, тъй като от изтърпяване на най-тежкото наказание три
години „Лишаване от свобода“, не са изминали 10 години, затова следва да се
преценят единствено предпоставките на чл. 87 от НК.
По някое от делата са причини съставомерни имуществени вреди, но
предвид това че производствата са приключили със споразумение, това
означава че вредите са били възстановени.
Последно следва да се прецени дали Р. е имал добро поведение.
Безспорно е, че това добро поведение следва да се прецени не само в 3-
годишния срок от изтърпяване на наказанието, а и към настоящия момент.
Изрично по този въпрос се е произнесъл ВКС с Тълкувателно Решение № 20
от 17.05.1983 г. по н. д. № 21/1983 г. Считам, че не са представени достатъчно
доказателства, за да се приеме че Р. е имал добро поведение, независимо от
това че районният инспектор е посочил, че същият няма противообществени
прояви, то настоящото му процесуално положение е в противовес с
изискванията за добро поведение. Независимо че е задържан в момента по
едно единствено неприключило наказателно производство, това смятам че е
напълно достатъчно да се обоснове извод, че не е налице добро поведение.
Производството което е в съдебна фаза в момента, е по чл. 354а от НК,
отново за наркотични вещества. Това че няма влязъл в сила съдебен акт по
това производство, не може да води до извод че Р. е с добро поведение и в
подкрепа на това становище ще цитирам и друго Решение на ВКС, № 108 от
07.03.2013 г. по н. д. 171/2013 г. на I-во НО, с което е било възобновено дело,
по което молителят е бил реабилитиран, въпреки че е имал неприключил
наказателно производство.
Ето защо, считам молбата за неоснователна и Моля, да оставите същата
без уважение.
4
АДВ. М. /реплика/: По повод поведението, по присъдата която е
изтърпял по кумулираните му три наказания, Р. през цялото време в затвора е
работил. Знаем много добре, че ако поведението му не отговаря на
изискванията, няма как да бъде допуснат да работи в затвора. Колкото към
момента при това задържане, му е отредена спомагателна ръководна функция,
като отговорник хранещ, от което се доказва неговото поведение към момента.
Смятам, че това доказва поведение, а не предходни присъди или извършени
деяния.
Още повече по чл. 354а от НК, обвинението което към момента му е
предявено, Р. през всички цитирани обвинение до момента от предходни
години, е имал само едно производство по този член и смятам, че след като са
минали 11 години, без абсолютно никакви криминални прояви на Р., изключая
тази в момента. Макар че за мен е доста спорна, тъй като той се лекува от
зависимост от детските години. Считам че единадесет години са един доста
голям период, който показва че през този период, след като е изтърпял
наказанието си, той поема живота си в съвсем друга посока. Предоставихме
доказателства, за това че работи на трудов договор, постоянен, за това че
частния бизнес с неговия брат съвместно, който е организирал, също работи
добре и няма пречки към него, т.е. той е един стойностен член на обществото
и полезен за обществото в момента и като работещ, и като работодател, и е с
едно абсолютно нормално и достойно поведение на млад човек.
Както казах вече, презумпцията за невиновност, колегата цитира дори
решения на ВКС в тази насока, затова Моля, да бъде реабилитиран.
ПРОКУРОРЪТ /дуплика/: Фактът, че му е наложена най-тежката мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, в качеството му на обвиняем, сочи
че са събрани достатъчно доказателства за извършеното деяние и фактът, че е
обвиняем достатъчно сочи, че поведението му не е добро. А поведението му в
местата за лишаване от свобода, няма връзка с поведението като цяло, като
гражданин на обществото, там той просто спазва правилата.
На основание чл. 297 от НПК, СЪДЪТ ДАВА последна дума на
осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ Р. Р.: Моля, да бъда реабилитиран.
СЪДЪТ, след съвещание и, като изслуша становищата на страните,
намира за установено следното:
Настоящото производство е образувано по искане на молителя Р. Р. за
съдебна реабилитация, на основание чл. 84, ал. 1, вр. чл. 433 от НПК, относно
осъждането му с НОХД № 6933/2018 г., по описа на СРС, НО, 103 състав, по
което е било извършено групиране на наказанията, определени му присъди по
същото дело, по НОХД № С- 102/2014 г., по описа на СГС и по НОХД №
1180/2017 г., по описа на СРС. При извършената кумулация на наказанията на
5
Р. е било определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години,
към което е присъединено наказание „Глоба“, в размер на 6000 /шест хиляди/
лева. Въпросното общо най-тежко наказание Р. го е търпял, като му е зачетено
предварително задържане от 19.09.2013 г. до 09.12.2013 г., зачетени са от
работа 9 /девет/ месеца и 19 /деветнадесет/ дни, като въпросното наказание е
изтърпял и е бил освободен на 25.03.2020 г. Видно е, че от изтърпяване на
наказанието към настоящия момент са минали повече от три години.
По отношение на наказанието „Глоба“, в размер на 6000 /шест хиляди/
лева, от събраните по делото документи, изискани от съда служебно, е видно
че не е образувано изпълнително дело. От справката изпратена от НАП, е
видно че не е образувано изпълнително дело за събиране на сумата от 6000
/шест хиляди/ лева, по въпросното наказание „Глоба“.
От заявеното от самия Р. в предходно съдебно заседание, става ясно че
глобата не била платена. Той обосновава неплащането на глобата с факта, че е
бил в затвора и когато е изтърпял наказанието си и е излязъл през 2020 г март
месец, въпросната глоба вече е била погасена по давност и затова и той не я е
платил.
Изискването на чл. 87 от НК, което е императивно, изисква когато е
определено и наказание „Глоба“, то сумата по нея да бъде заплатена.
Основанието на чл. 87, ал. 3, изр. 2 от НК, като кумулативно изискване за да
настъпи съдебна реабилитация, не би могло да бъде приравнено към
хипотезата, когато плащането на задължението е осуетено от някакви
обективни пречки молителят да заплати глобата или от някаква невъзможност
на изпълнителния орган да насочи принудително изпълнение върху
имуществото на осъденото лице, като тази „Глоба“ е останала неплатена
единствено, тъй като е липсвало желание у самия молител да заплати глобата.
По-конкретно, ако в един продължителен период от време, принудителното
изпълнение е било неефективно, а доброволно не е имало, като това е довело
до изтичане на срока на погасителната давност, то не може да се приеме, че
създалата се ситуация може да бъде приравнена на редовно плащане. При
изтеклата погасителна давност при никакви обстоятелства не може да се
приеме, че глобата вече е недължима.
Липсват по делото каквито и да е било доказателства, че молителят Р. е
направил някакъв опит, когато все още не е била погасена по давност глобата,
да я заплати, а дори във всеки един момент тогава, както и към днешна дата,
молителят, преди да поиска реабилитация, е могъл да заплати глобата.
Изтеклата погасителна давност пречи само да бъде извършено принудително
събиране на глобата, но доброволно заплащане на сумата по глобата, може
винаги да бъде извършено от молителя Р., дори когато е изтекла погасителната
давност. Именно, ако беше си платил глобата, след изтеклата погасителна
давност, то той би дал на съда аргумент, че действително има добро
поведение. Плащането на глобата, която е едно от определените наказания, е
задължителна предпоставка за получаването на съдебна реабилитация.
Нормата на закона е императивна и без заплащане на глобата, такава не би
могла да бъде дадена от съда.
6
Отделно, съдът в разпореждането за насрочване на първото заседание по
делото, изрично бе дал указания на защитата да представи убедителни
доказателства относно това, че осъденото лице е имало добро поведение в
три-годишния срок, след изтърпяване на наказанието по присъдата, по която
се иска реабилитация. Въпреки това, това не беше изпълнено от защитата -
беше представен единствено трудов договор, който обаче не води
недвусмислено, сам по себе си, до извод, ,че осъденото лице е имало добро
поведение.
Служебно изисканата от съда, от кварталния полицейски инспектор
характеристика, съдът намира за напълно формална, лаконична и
необоснована. В нея полицейският служител се е ограничил да заяви само, че
срещу молителят Р. не е имало жалби и, че той не е в конфликт със съседите
си. В същия момент обаче, Р. е търпял мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по ДП. Това обаче някакси е изпаднало от полезрението на
кварталния инспектор, което навежда съда на мисълта, че той или не се е
задълбочил в ежедневните си служебни задължения или в тези, наложени му
от съда, по изготвянето на надлежната характеристика на Р..
Настоящият съдебен състав намира, че предвид необосноваността и
формалността на въпросната характеристика, то тя на практика не е и такава и
няма да я кредитира и ползва при постановяване на крайния си акт.
Видно е, че Р. търпи мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от
20.06.2024 г. по ДП № 1990/2023 г., по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №
13488/2024 г,. по описа на СГП, по което има внесен ОА и понастоящем е
образувано НОХД № 4450/2024 г., по описа на СГС, НО.
Въпросният ОА е приложен по настоящото дело и той отново касае
деяние, свързано с наркотични вещества по чл. 354а от НК. През целия период
на ДП, както и в съдебна фаза, молителят Р., по това наказателно
производство, търпи мярка за неотклонение „Задържане под стража“. За да
бъде взета една такава мярка, макар да няма все още осъдителна присъда,
съдебните състави са преценили, че има обосновано подозрение за евентуална
негова съпричастност към деянието, за което е внесен ОА, както и, че
интензитетът на риска Р. да извърши престъпление, е много висок и по тази
причина са го оставили с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и до
момента.
Всичко това навежда настоящия състав на съда, който трябва да решава
въпроса са съдебната реабилитация на Р., към недвусмислен извод, че той, не
просто не е дал убедителни доказателства за добро поведение, а тъкмо
обратното - многократно е осъждан за престъпления, свързани с наркотични
вещества, задържан е и в момента търпи МНО „Задържане под стража“ вече
близо 9-10 месеца и участва в наказателен процес, който е репресивен по своя
характер и също допринася лицето да бъде възпряно и превъзпитано от
неправомерни действия за в бъдеще и при всичко това, на него специалната
превенция не му е подействала и той се е поставил в ситуация отново да търпи
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, във връзка с престъпление,
свързано с наркотични вещества.
7
При наличието на всички тези обстоятелства, съдът няма как да направи
извод, че Р., след излизането му от затвора на 25.03.2020 г., до момента е имал
добро поведение. За съжаление, изводът на съда е в точно обратната посока,
така че няма как да приеме съдът, че са налице кумулативно предпоставките
на чл. 87, ал. 1 и ал. 3 от НК.
Във връзка с всичко изложено и така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба за съдебна реабилитация
по чл.87 от НК от страна на Р. Р., чрез неговия защитник адв. М., след
осъждането му по НОХД № 6933/2018 г. ,по описа на СРС, с което е
извършено кумулация на наказанията му по НОХД № С- 102/2014 г., по описа
на СГС, НОХД № 1180/2017 г,. по описа на СРС и по НОХД № 6933/2018 г.,
по описа на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на жалба и протест в 7-
дневен срок от днес пред САС.
Съдебното заседание приключи в 16:13 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8